Метафорите в политиката и как през медийните и политическите конструкции

...
Метафорите в политиката и как през медийните и политическите конструкции
Коментари Харесай

Страхил Делийски: В поведението на Борисов отдавна няма нищо политическо

Метафорите в политиката и по какъв начин през медийните и политическите структури се трансформира обществената реалност, разяснява политологът Страхил Делийски в „ Мрежата “ на стратегия „ Христо Ботев “

У правление то по време на и след изключителното състояние

„ Със сигурност има някаква динамичност. Първо, военната метафорика спря безусловно, като че ли внезапно. Както допреди двайсетина дни водехме война с незабележим зложелател и слушахме една власт, която командва и заповядва, в този момент като че ли тази война внезапно свърши. И сега на Борисов му е доста мъчно да се трансферира на идната вълна, на идната метафора. Той и на брифинга във връзка фотосите нямаше подготвен отговор каква ще е новата групова фикция, посредством която ние да си разбираем неговото властване. Защото основната цел на връзката на Борисов е да сътвори параметрите на една групова фикция, посредством която той да наподобява законен, логичен и доколкото е допустимо: съответен.

Сега като че ли го няма това и като спомагателен проблем се явява онази линия на отрицателни внушения към него – записи, фотоси, есемеси и какво ли още не, която той още не може да управлява. Тъй като той към момента не е наясно по какъв начин би трябвало да комуникира, стреля на направления. Но това никога не основава смислена обществена среда и действителност. “

Метафората „ спинкам “

„ Един от проблемите на българската политическа гласност е, че е доминирана от Борисов и медиакратичния му метод на ръководство, само че по-същественият е, че той наложи и личните си специфики върху нея. При него няма политическо, няма обществено, при него всичко е в областта на интимното, персоналното, на „ Аз “, на прекарванията на протагониста. И тук не става дума за някакви поредни ценностно-идеологически стимулирани дейности, а става въпрос за хрумвания от вида – „ този ме ядоса “, „ оня ми се сърди “, „ няма да ме съборят “, „ аз го усещам “ и така нататък

Не е ли добре един министър председател да усеща цялата страна като свое семейство

„ О, да доста е добре. Въпросът е, че има доста типове фамилии. Едни са властнически, където бащата е непоколебим, заповядва, работи с плесници, никой не може да му опонира и така нататък Има и демократични фамилии, където децата се възпитават доста по-либерално и в този смисъл е обикновено да претърпяваме страната през фамилната метафора. Въпросът е по какъв начин си представяме ние положителното и крепко семейство, тъй като в другите култури визиите за семейство са разнообразни. Според мен културата, върху която Борисов гради визията за семейство, не е доста демократична. Просто той е постоянно индивидът, който раздава правдивост, било с плесници, било с целувки. “

Чутото в записа и политическата метафора за тях

„ Едва ли някой ще се изненада от чутото в записите. Това е нрав, образование, факт е и че от време на време сходен вид държание се утвърждава, само че в действителност става дума за демонстративно налагане на една рустикална версия за света и човешките взаимоотношения, която рустикалност за жалост е гарнирана с познавателни ограничавания и дефицити. Защото рустикалното, селското като метафора на връзките може да бъде и хубаво, и неприятно. Но Борисов ни вкарва в една групова визия, в която взаимоотношенията и държанието се правят оценка въз основата на не прекомерно високи естетически и духовни критерии. “

Мутренска война “ – кому е нужна

„ Ако слушаме премиера, такава война е нужна на всички, които му завиждат. Ако би трябвало да навлезем на политологическото ниво на разбор, обаче то явно става въпрос за динамичност в едни връзки сред сътрудници, които имат основна роля върху политическия и икономическия развой в България, без тази роля да е по силата на някакви законни конституционни или политически условия. Една от аргументите Борисов да се задържи на власт е, че той беше, а може би продължава да е сполучлив поръчител на едни характерни връзки, които някой може да назова и мутренски. Той беше поръчител на тези характерни връзки на едни характерни герои, които за голямо страдание се оказват решаващи за това какво се случва в стопанската система и политиката на България. А той е поръчител не по силата на това, че е министър-председател, тъй като работата на министър-председателя не е да балансира мафиотските взаимоотношения. Но той беше поръчител под предлога, че в него е монополът за законното принуждение .

Използването на една институционална роля за нещо, за което не е призвана да прави, деформира институцията. И сега това не са офанзиви против премиера. Това са офанзиви против Бойко Борисов – гарантът на тези взаимоотношения. В тях няма нищо политическо, просто тъй като в държанието на Борисов от дълго време няма нищо политическо.

Опасност от тревога в обществото

„ Много е хубаво, когато обществото, публиката, има вяра в един триумфалистки вид на описа за триумфите, който тече в общественото пространство и която тази власт споделя. Но да строиш пътища е част от задължението на властта. Какво значи – радвайте се за нас, тъй като ние вършим това, което сме длъжни да вършим? Тревогата се поражда от разминаването сред тази триумфалистка версия на властта и онази различна, конструирана сред хората оттатък медийните рамки версия на действителността. Когато се получат такива разминавания, политическата власт стартира да изпитва компликации, а когато изпита компликации, тя ги компенсира с недемократични механизми.

Каква би трябвало да е настройката на хората

„ Всеки ще види това, което желае. Тези, които харесват Борисов, ще продължат да го харесват. Тези, които не го харесват, ще търсят неприятното. Това е обикновено. Големият въпрос е какво следва от това, че диалогът постоянно е размит от общественото и интимното, което постоянно е показал министър председателят. Какъв е смисълът ние като общество да се занимаваме с господин Борисов, в случай че не считаме, че това е най-важният човек в нашия живот. Това е огромната драма на българската политическа гласност, че в нея мъчно се водят диалози, в които Борисов да не участва. За мен е значимо обществото да престане да поддържа връзка през личността на Борисов, тогава качеството на обществения диалог ще е напълно друго. Защото, както се вижда, когато излиза нещо, обвързвано с Борисов, то не е изключително красиво по силата на доста условия. Особено когато го нападат. Но офанзивите в политиката на всички места по света са функционалност на характерностите на атакувания. “

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР