Кой спечели местните избори?
Местните избори в България към този момент свършиха – ясно е кой печели на всички места. Но огромният въпрос – дали хората гласоподаваха за смяна или поддържаха визията на ръководещите от ГЕРБ, не получи еднопосочен отговор.
София (не) е България
Йорданка Фандъкова още веднъж е победител, само че нещата за ГЕРБ в София се трансформираха съществено. На първо място – партията на Борисов загуби квалифицираното си болшинство в Столичния общински съвет (СОС), за малко да загуби и даже елементарното, в случай че феноменът " Борис Бонев " беше станал като акция на партия, а не на гражданска самодейност. Дори за нормално болшинство, ГЕРБ ще би трябвало да разчита напълно на Вътрешна македонска революционна организация и нито един консултант не може да си разреши да е болен, по този начин да се каже. " Атака " с двамата си съветници ще е в запас, с 2 гласа, единият от които на Волен Сидеров – ще забележим дали прякорът " златен пръст " отново ще влезе в приложимост. Ако съдим от думите на Сидеров при напускането му на Народното събрание, че в СОС има доста далавери, като спри та гледай - уверен съм, че водачът на " Атака " не се плаши от далавери!
По-болезнено за ГЕРБ обаче е, че те изгубиха половин София. 12 от 24 региона към този момент са с кметове, които не са на ГЕРБ. 8 от тези 12 региона са под контрола на " Демократична България ". И приказваме за основни региони, които са доста значими – като " Триадица ", " Лозенец ", " Средец ", " Оборище "... Само " Лозенец " и " Средец " да вземем за пример са региони, в които влиза Борисовата градина, а там занапред би трябвало да бъде решено ще има ли Подробен организационен проект, няма ли да има, какъв ще е... Настроението на Борисов също е показателно - той добре схваща, че резултатите в София са опасност и има да взема решение доста комплицирани ребуси по какъв начин да обърне наклонността! Защото в случай че не Манолова, а някой всред Борислав Игнатов или Борис Бонев беше на балотаж, тогава на Фандъкова нищо чудно да ѝ се беше случило това, което се случи на толкоз претенденти от ГЕРБ в обособените региони!
Разбира се, столицата не е отражение на цялата страна, само че никой не би трябвало да не помни – градът непрекъснато пораства, за сметка на други места в България, а работещите в София от дълго време са повече, в сравнение с живеещите непрекъснато там. Големият брой хора прави и доста по-трудно приложението на мутренски похвати - стопански напън, корпоративен избор или пък директни закани. Затова и всяка политическа смяна на високо равнище ще потегля от София, това е действителността.
А отвън София?
Безспорно за ГЕРБ е огромна победа случилото се в Пловдив – вторият по величина град в България. Бургас, Варна, Стара Загора – успехите там, освен това безапелационни, също дават огромно самочувствие. При такива разлики, ще е несериозно триумфът да се приписва на пазаруване на гласове и изборни операции. Остава отворен въпросът за икономическите лостове, които един властимащ може да упражни. Но и не трябва да се подценява различен претекст за гласоподаване – в случай че съответният кмет не се е издънил грубо и в действителност е приключил това-онова за града, тогава за какво да не бъде подсилен? Или, в случай че по този начин и няма опция, на която хората да се доверят – струва си да се намерения в тази тенденция особено за Варна и за популисткия звук на " Възраждане ", който крушира против кмет със напълно неласкава известност като Иван Портних.
Факт е и друго – ГЕРБ отстъпи в някои регионални градове, само че завоюва 10 общини повече, в сравнение с през 2015 година. Надграждането мъчно става единствено с деструктивни подходи, въпреки че зависи и от размера – в по-малките обитаеми места несъмнено е по-лесно хората да бъдат вкарвани " в правия път "!
Опозицията
Българска социалистическа партия отново се появи на картата на регионалните градове в България, въпреки и единствено на 4 места – Русе, Перник, Разград и Благоевград. Но случаи като този в Благоевград дават съображение на ГЕРБ да роптае, че алените се крият зад " самостоятелни " претенденти и по този начин съумяват да вземат повече, в сравнение с биха спечелили другояче. Не е ясно на каква основа е това недоволство, откакто по закон не е неразрешено.
Точно картината в София обаче демонстрира, че алените не могат да си мислят за победа на парламентарни избори на ГЕРБ. Споменът от подвизите на социалистите през многото години обратно още не заглъхва и ще трябват още доста старания от тяхна страна, с цел да се промени това. Въпросът е допустимо ли е въобще – може би с времето, само че ще е належащо доста време и никакви стъпки изкривено. А особено през днешния ден рано сутринта, като си припомних какво приказва Корнелия Нинова за избора на основен прокурор и по какъв начин политическата квота на Българска социалистическа партия от трима души във Висшия правосъден съвет си решавала сама да поддържа Иван Гешев, " Позитано " нищо не се мешало, а Бойко Борисов и Христо Иванов написали закона (пълна неистина, която елементарно се вижда при следене на събитията преди 4 години, ето в този материал), ми е ясно, че пред съществителното " време " ще би трябвало да сложим " доста, доста, доста... ". Защото, колкото и да не им се има вяра на (бившите) комунисти, гладът за правораздаване в българското общество няма да бъде наситен с " оня беше, оня го направи ", а с същинска, работеща правосъдна власт, отвън до момента на мощните на деня и исторически политици!
" Демократична България " надгради в София, само че единствено това. А за групировка, която желае да е опция на статуквото, това е слаб резултат - тъй като не трябва да се не помни и мажоритарния детайл в настоящето гласоподаване. Ако просто ще си приказваме за някакъв опозиционен глас – да, демократите са тук, чува се шумът, обаче какво следва? А и помним второто държавно управление на Бойко Борисов и по какъв начин заявените в началото положителни планове изтекоха в политическия канал - точно тъй като десните не бяха подготвени да се мерят с политическата мощност на Борисов.
Покрай капките някак стои Движение за права и свободи. Но на локално равнище партията не губи – в противен случай, държи стратегически места, които са значими при огромната политическа битка на национално равнище. Защото етническата карта постоянно ще е в колодата на Движение за права и свободи – до момента в който тази партия съществува!
Много значимо е какво ще направи оттук-насетне и Борис Бонев. На него се падна ролята да покаже, че претенденти, натоварени с бремето на упованията на аполитичния дял от гласуващите, могат да свършат действително работа. Трудна задача - тъй като той е 1 глас в Общинския съвет, а самичък човек да промени система не става!
Автор: Ивайло Ачев
София (не) е България
Йорданка Фандъкова още веднъж е победител, само че нещата за ГЕРБ в София се трансформираха съществено. На първо място – партията на Борисов загуби квалифицираното си болшинство в Столичния общински съвет (СОС), за малко да загуби и даже елементарното, в случай че феноменът " Борис Бонев " беше станал като акция на партия, а не на гражданска самодейност. Дори за нормално болшинство, ГЕРБ ще би трябвало да разчита напълно на Вътрешна македонска революционна организация и нито един консултант не може да си разреши да е болен, по този начин да се каже. " Атака " с двамата си съветници ще е в запас, с 2 гласа, единият от които на Волен Сидеров – ще забележим дали прякорът " златен пръст " отново ще влезе в приложимост. Ако съдим от думите на Сидеров при напускането му на Народното събрание, че в СОС има доста далавери, като спри та гледай - уверен съм, че водачът на " Атака " не се плаши от далавери!
По-болезнено за ГЕРБ обаче е, че те изгубиха половин София. 12 от 24 региона към този момент са с кметове, които не са на ГЕРБ. 8 от тези 12 региона са под контрола на " Демократична България ". И приказваме за основни региони, които са доста значими – като " Триадица ", " Лозенец ", " Средец ", " Оборище "... Само " Лозенец " и " Средец " да вземем за пример са региони, в които влиза Борисовата градина, а там занапред би трябвало да бъде решено ще има ли Подробен организационен проект, няма ли да има, какъв ще е... Настроението на Борисов също е показателно - той добре схваща, че резултатите в София са опасност и има да взема решение доста комплицирани ребуси по какъв начин да обърне наклонността! Защото в случай че не Манолова, а някой всред Борислав Игнатов или Борис Бонев беше на балотаж, тогава на Фандъкова нищо чудно да ѝ се беше случило това, което се случи на толкоз претенденти от ГЕРБ в обособените региони!
Разбира се, столицата не е отражение на цялата страна, само че никой не би трябвало да не помни – градът непрекъснато пораства, за сметка на други места в България, а работещите в София от дълго време са повече, в сравнение с живеещите непрекъснато там. Големият брой хора прави и доста по-трудно приложението на мутренски похвати - стопански напън, корпоративен избор или пък директни закани. Затова и всяка политическа смяна на високо равнище ще потегля от София, това е действителността.
А отвън София?
Безспорно за ГЕРБ е огромна победа случилото се в Пловдив – вторият по величина град в България. Бургас, Варна, Стара Загора – успехите там, освен това безапелационни, също дават огромно самочувствие. При такива разлики, ще е несериозно триумфът да се приписва на пазаруване на гласове и изборни операции. Остава отворен въпросът за икономическите лостове, които един властимащ може да упражни. Но и не трябва да се подценява различен претекст за гласоподаване – в случай че съответният кмет не се е издънил грубо и в действителност е приключил това-онова за града, тогава за какво да не бъде подсилен? Или, в случай че по този начин и няма опция, на която хората да се доверят – струва си да се намерения в тази тенденция особено за Варна и за популисткия звук на " Възраждане ", който крушира против кмет със напълно неласкава известност като Иван Портних.
Факт е и друго – ГЕРБ отстъпи в някои регионални градове, само че завоюва 10 общини повече, в сравнение с през 2015 година. Надграждането мъчно става единствено с деструктивни подходи, въпреки че зависи и от размера – в по-малките обитаеми места несъмнено е по-лесно хората да бъдат вкарвани " в правия път "!
Опозицията
Българска социалистическа партия отново се появи на картата на регионалните градове в България, въпреки и единствено на 4 места – Русе, Перник, Разград и Благоевград. Но случаи като този в Благоевград дават съображение на ГЕРБ да роптае, че алените се крият зад " самостоятелни " претенденти и по този начин съумяват да вземат повече, в сравнение с биха спечелили другояче. Не е ясно на каква основа е това недоволство, откакто по закон не е неразрешено.
Точно картината в София обаче демонстрира, че алените не могат да си мислят за победа на парламентарни избори на ГЕРБ. Споменът от подвизите на социалистите през многото години обратно още не заглъхва и ще трябват още доста старания от тяхна страна, с цел да се промени това. Въпросът е допустимо ли е въобще – може би с времето, само че ще е належащо доста време и никакви стъпки изкривено. А особено през днешния ден рано сутринта, като си припомних какво приказва Корнелия Нинова за избора на основен прокурор и по какъв начин политическата квота на Българска социалистическа партия от трима души във Висшия правосъден съвет си решавала сама да поддържа Иван Гешев, " Позитано " нищо не се мешало, а Бойко Борисов и Христо Иванов написали закона (пълна неистина, която елементарно се вижда при следене на събитията преди 4 години, ето в този материал), ми е ясно, че пред съществителното " време " ще би трябвало да сложим " доста, доста, доста... ". Защото, колкото и да не им се има вяра на (бившите) комунисти, гладът за правораздаване в българското общество няма да бъде наситен с " оня беше, оня го направи ", а с същинска, работеща правосъдна власт, отвън до момента на мощните на деня и исторически политици!
" Демократична България " надгради в София, само че единствено това. А за групировка, която желае да е опция на статуквото, това е слаб резултат - тъй като не трябва да се не помни и мажоритарния детайл в настоящето гласоподаване. Ако просто ще си приказваме за някакъв опозиционен глас – да, демократите са тук, чува се шумът, обаче какво следва? А и помним второто държавно управление на Бойко Борисов и по какъв начин заявените в началото положителни планове изтекоха в политическия канал - точно тъй като десните не бяха подготвени да се мерят с политическата мощност на Борисов.
Покрай капките някак стои Движение за права и свободи. Но на локално равнище партията не губи – в противен случай, държи стратегически места, които са значими при огромната политическа битка на национално равнище. Защото етническата карта постоянно ще е в колодата на Движение за права и свободи – до момента в който тази партия съществува!
Много значимо е какво ще направи оттук-насетне и Борис Бонев. На него се падна ролята да покаже, че претенденти, натоварени с бремето на упованията на аполитичния дял от гласуващите, могат да свършат действително работа. Трудна задача - тъй като той е 1 глас в Общинския съвет, а самичък човек да промени система не става!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ