Забравената история на 8-те жени, загинали трагично под връх "Ленин"
Месецът е юни, годината – 1974 година. 30 дни откакто абсурда "Уотъргейт “ засенчва срещата сред американския президент Никсън и съветският му сътрудник Брежнев, две дами, американка и рускиня, също се срещат, само че под сянката на връх "Ленин ".
Моли Хигинс за първи път вижда Елвира Шатаева в подножието на „ върха на света “. Тя е поканена в последния миг на интернационална планинска среща, проведена от руснаците и е част от групата от 19 американци.
Сред тях има единствено 2 дами, а уредниците на срещата не са доста сигурни по какъв начин те се вписват в алпинизма.
"Бях амбициозна и доста самоуверена. Мислех, че съм задоволително мощна “, споделя Хигинс пред CNN.
Днес тя работи в клинична лаборатория в Монтана. През 1974 година тя и екипът й носят хранителни запаси към лагер две, тъкмо в подножието на върха, когато земята се разтриса. Хигинс си спомня ужасяващия тон, последван от плача на лавина, свличаща се от върха на ледената кула тъкмо над лагера. Снегът замъглява небето, разпръсква оборудването им, съвсем погребва един човек, като други двама скачат в дребна цепнатина, с цел да я избегнат.
4 души от екипа са тръгнали към „ Ленин “ по-рано денем. В продължение на 4 часа цялата група си мисли, че са починали.
Ала всички оцеляват. Връщат се леко изплашени, само че радостни, че са живи в лагер 1, а по-късно – назад в подножието на планината. Около 170 души, 10 от които западняци, окупират дребен лагер.
Това е първата огромна експедиция разрешена от Съветския съюз, в която вземат участие американци. Тя имала за цел да покаже опциите на домакините и да се развият положителни връзки с "вражеската Америка “ и събрала млади алпинисти от целия свят.
Но никой не си и представял какъв брой доста неща ще се объркат това лято.
Историята на една от най-големите нещастия в алпинизма съвсем е изгубена. Дори и тези, които не обичат да се катерят, знаят за бедствията на Еверест и кой е Алекс Хонълд. Но и до през днешния ден, доста малко са хората, които знаят пред какво са се изправили 8 дами през 1974 година, пробвали да доближат връх "Ленин “.
Когато Моли Хигинс слиза от планината след лавината, тя вижда красива рускиня, която дава заповеди на група мъже. Докато подрежда хората й да оказват помощ на един от ранените мъже, скочили в пукнатината, тя се доближава към американката и споделя:
"Аз съм Елвира Шатаева. Магистър в спорта. (Едно от най-големите оценки, давано от Съюз на съветските социалистически републики. Още по-впечатляващо, в случай че е притежавано от жена.) А ти коя си? “
“Исках да съм като нея – толкоз мощна, толкоз опитна. Тя беше воин “, споделя Хигинс. Младата американка не била срещала друга жена планинар, която да й служи за образец. Но пред нея към този момент стояла Елвира... Моли знаела, че тази среща ще я промени.
Арлен Блум също желала да е част от американската експедиция, само че й било отказано. Затова тя се включила към женската швейцарска група и също се озовава в подножието на връх "Ленин “. Когато влезнала в претъпканата с алпинисти хижа, американците й отхвърлят място на тяхната маса. Но от другата страна на стаята й маха жена.
"Мъжете си мислят, че ние няма да стигнем до върха “
Жената е Елвира Шатаева. Тя кани дамите на своята маса, също цялостна с дами и декларира: „ Ние ще сме първите дами, които ще стигнат връх "Ленин “. Или пък може да е вашата група? “
"Защо не се изкачим всички дружно? “, предлага Арлен.
"Това е невероятно “, изрично дала отговор Шатева. Разбира се, руснаците желали техния тим да е първи на върха. Шатаева разказала на Блум какъв е проектът – 8-те рускини трябвало да стигнат върха, само че по нов, по-труден маршрут, и да открият непрестанен лагер горе.
"Ще успеем. Съветските дами са мощни. Имаме групов дух и можем да работим дружно “, декларира гордо рускинята. Но Блум се тормози за дамите – техните обувки и екипировка е остаряла, като че ли множеството пари на Съюз на съветските социалистически републики отиват в галактическата им стратегия, а не в планинарството.
Жените са изцяло уверени, че ще се изкачат и то за първи път без компанията на мъже до връх "Ленин “.
Ала никой не може да управлява нито времето, нито геологията.
Цялата планина Памир е връхлетяна от снежна вихрушка, създаваща и условия за лавини. Две от тях към този момент са паднали, откакто земетресението разклаща върха. Задава се и най-голямата стихия, която районът е виждал от 25 години насам. По-малко от ден откакто Моли Хигинс слиза от върха, откакто е ударена от лавина, снегът погребва няколко души в подножието на върха.
На 2 август Шатева и групата й потеглят да изкачват "Ленин “. По радиото те се майтапят, че е прекомерно елементарно и са леко разочаровани от пътя. На 3 август вземат решение да си починат и потеглят още веднъж към върха на идващия ден.
Тогава ги среща шотландецът Ричърд Норт, който взема решение да се спусне от върха по по-сложен маршрут. Мъжът се майтапи с рускините, които "вървят постепенно, само че са с приповдигнат дух “: "Ще останете без въздух! “, споделя той на смеещите се дами, но те изрично дават отговор: "Не. Ние сме мощни. Ние сме дами “ и не престават нагоре към върха.
По по-лесния маршрут от другата страна на върха се намира Моли с останалите американки. На 5 август те към момента са в базовия лагер. Тогава получават предизвестието: "Не тръгвайте да се катерите, чака се стихия “. Жените подценяват съвета и се насочат нагоре, само че изискванията били ужасни. Затова те потеглят да слизат назад, а групата на Шатева стига до "Ленин “ късно следобяд.
8-те дами са изморени, за това опъват палатките си и се свързват с базовия лагер, където е Виталий Албаков, също Магистър по спорта. Той им споделя, че в случай че не тръгнат да слизат незабавно, то би трябвало да изчакат вечерта да отмине. Шатева и групата й остават цяла вечер на върха. Ала излиза плевел вятър. Още тогава две от палатките им са отнесени.
Сутринта на 6 август вятърът е още по-силен. Една от алпинистките се е разболяла, а друга "не изглеждала добре “. Албаков упорства да стартират да се спускат.
Момичето, което не се чувствало добре, била Ирина Любимцева. Тя не можела да върви, за това Албаков посъветвал групата да я оставят за положителното на всички. Така и станало. Ирина държала обезопасяващото въже за приятелките си. Докато те слизали надолу по ската, тя умряла от заледяване.
Стотици метри по-надолу Шатева и екипът й още веднъж опънали палатките си, изтощени от ужасното време. Албаков продължавал да упорства тези, които могат да вървят, да продължат със слизането. Още две дами с почувствали зле и умряли. И останалите им палатки били отнесени от ураганния вятър.
Група от японски алпинисти, дочули диалога по радиото, разбрали, че някой е в заплаха. Те се пробвали да стигнат до Шатева, само че вятърът бил прекомерно мощен и се наложило да се върнат в лагера си, който бил от към по-безопасната страна на планината.
"Моля ви, простете ни. Обичаме ви. Сбогом... Кога ще забележим цветята отново? “
Около 8 сутринта на 7 август Албаков се свързва с Шатева: "Още три дами не се усещат добре. Сега единствено две от нас действат, само че и ние отслабваме. Не, не можем... не можем да оставим нашите другарки след всичко, което те направиха за нас. “
В 10 часа Шатева споделя: "Толкова е тъжно тук на мястото, което в миналото беше толкоз красиво. “ Още една от дамите умира. Други две са на път да издъхнат.
Около 15:30 рускинята стартира да звучи дезориентирано: "Съжаляваме, че ви провалихме. Положихме всички старания... А в този момент ни е толкоз студено. “ В отчаянието си Албаков им дава обещание, че идва екип, който да ги избави.
Последните думи на Шатева са от 18:30: "Още една жена умря. Няма да изкараме нощта. Нямам сили към този момент да държа бутона на трансмитера. “
"Сега сме две. И ние ще умрем. Много съжаляваме. Опитахме, само че не успяхме. Простете ни. Обичаме ви. Сбогом “, е последното, което се чува от радиото в 20:30 часа. Гласът обаче не е на Шатева.
На идващия ден две групи доближават до лагера на дамите. Вятърът е разпилял всичко към тях, а телата им лежат замръзнали в снега. Няколко дни по-късно група от трима американци се изкачва до мястото, с цел да прибере телата. Вечерта те остават там. По-късно се кълнат, че са чули съветски гласове отвън палатката си, само че когато излезли, там нямало никого.
Сняг, неприятна екипировка и най-лошата стихия, която района в миналото е виждал, убиват 8-те дами. Но за всички останали алпинисти, те остават герои. Въпреки всичко, те остават дружно до самият край.
Източник: dnes.bg
Моли Хигинс за първи път вижда Елвира Шатаева в подножието на „ върха на света “. Тя е поканена в последния миг на интернационална планинска среща, проведена от руснаците и е част от групата от 19 американци.
Сред тях има единствено 2 дами, а уредниците на срещата не са доста сигурни по какъв начин те се вписват в алпинизма.
"Бях амбициозна и доста самоуверена. Мислех, че съм задоволително мощна “, споделя Хигинс пред CNN.
Днес тя работи в клинична лаборатория в Монтана. През 1974 година тя и екипът й носят хранителни запаси към лагер две, тъкмо в подножието на върха, когато земята се разтриса. Хигинс си спомня ужасяващия тон, последван от плача на лавина, свличаща се от върха на ледената кула тъкмо над лагера. Снегът замъглява небето, разпръсква оборудването им, съвсем погребва един човек, като други двама скачат в дребна цепнатина, с цел да я избегнат.
4 души от екипа са тръгнали към „ Ленин “ по-рано денем. В продължение на 4 часа цялата група си мисли, че са починали.
Ала всички оцеляват. Връщат се леко изплашени, само че радостни, че са живи в лагер 1, а по-късно – назад в подножието на планината. Около 170 души, 10 от които западняци, окупират дребен лагер.
Това е първата огромна експедиция разрешена от Съветския съюз, в която вземат участие американци. Тя имала за цел да покаже опциите на домакините и да се развият положителни връзки с "вражеската Америка “ и събрала млади алпинисти от целия свят.
Но никой не си и представял какъв брой доста неща ще се объркат това лято.
Историята на една от най-големите нещастия в алпинизма съвсем е изгубена. Дори и тези, които не обичат да се катерят, знаят за бедствията на Еверест и кой е Алекс Хонълд. Но и до през днешния ден, доста малко са хората, които знаят пред какво са се изправили 8 дами през 1974 година, пробвали да доближат връх "Ленин “.
Когато Моли Хигинс слиза от планината след лавината, тя вижда красива рускиня, която дава заповеди на група мъже. Докато подрежда хората й да оказват помощ на един от ранените мъже, скочили в пукнатината, тя се доближава към американката и споделя:
"Аз съм Елвира Шатаева. Магистър в спорта. (Едно от най-големите оценки, давано от Съюз на съветските социалистически републики. Още по-впечатляващо, в случай че е притежавано от жена.) А ти коя си? “
“Исках да съм като нея – толкоз мощна, толкоз опитна. Тя беше воин “, споделя Хигинс. Младата американка не била срещала друга жена планинар, която да й служи за образец. Но пред нея към този момент стояла Елвира... Моли знаела, че тази среща ще я промени.
Арлен Блум също желала да е част от американската експедиция, само че й било отказано. Затова тя се включила към женската швейцарска група и също се озовава в подножието на връх "Ленин “. Когато влезнала в претъпканата с алпинисти хижа, американците й отхвърлят място на тяхната маса. Но от другата страна на стаята й маха жена.
"Мъжете си мислят, че ние няма да стигнем до върха “
Жената е Елвира Шатаева. Тя кани дамите на своята маса, също цялостна с дами и декларира: „ Ние ще сме първите дами, които ще стигнат връх "Ленин “. Или пък може да е вашата група? “
"Защо не се изкачим всички дружно? “, предлага Арлен.
"Това е невероятно “, изрично дала отговор Шатева. Разбира се, руснаците желали техния тим да е първи на върха. Шатаева разказала на Блум какъв е проектът – 8-те рускини трябвало да стигнат върха, само че по нов, по-труден маршрут, и да открият непрестанен лагер горе.
"Ще успеем. Съветските дами са мощни. Имаме групов дух и можем да работим дружно “, декларира гордо рускинята. Но Блум се тормози за дамите – техните обувки и екипировка е остаряла, като че ли множеството пари на Съюз на съветските социалистически републики отиват в галактическата им стратегия, а не в планинарството.
Жените са изцяло уверени, че ще се изкачат и то за първи път без компанията на мъже до връх "Ленин “.
Ала никой не може да управлява нито времето, нито геологията.
Цялата планина Памир е връхлетяна от снежна вихрушка, създаваща и условия за лавини. Две от тях към този момент са паднали, откакто земетресението разклаща върха. Задава се и най-голямата стихия, която районът е виждал от 25 години насам. По-малко от ден откакто Моли Хигинс слиза от върха, откакто е ударена от лавина, снегът погребва няколко души в подножието на върха.
На 2 август Шатева и групата й потеглят да изкачват "Ленин “. По радиото те се майтапят, че е прекомерно елементарно и са леко разочаровани от пътя. На 3 август вземат решение да си починат и потеглят още веднъж към върха на идващия ден.
Тогава ги среща шотландецът Ричърд Норт, който взема решение да се спусне от върха по по-сложен маршрут. Мъжът се майтапи с рускините, които "вървят постепенно, само че са с приповдигнат дух “: "Ще останете без въздух! “, споделя той на смеещите се дами, но те изрично дават отговор: "Не. Ние сме мощни. Ние сме дами “ и не престават нагоре към върха.
По по-лесния маршрут от другата страна на върха се намира Моли с останалите американки. На 5 август те към момента са в базовия лагер. Тогава получават предизвестието: "Не тръгвайте да се катерите, чака се стихия “. Жените подценяват съвета и се насочат нагоре, само че изискванията били ужасни. Затова те потеглят да слизат назад, а групата на Шатева стига до "Ленин “ късно следобяд.
8-те дами са изморени, за това опъват палатките си и се свързват с базовия лагер, където е Виталий Албаков, също Магистър по спорта. Той им споделя, че в случай че не тръгнат да слизат незабавно, то би трябвало да изчакат вечерта да отмине. Шатева и групата й остават цяла вечер на върха. Ала излиза плевел вятър. Още тогава две от палатките им са отнесени.
Сутринта на 6 август вятърът е още по-силен. Една от алпинистките се е разболяла, а друга "не изглеждала добре “. Албаков упорства да стартират да се спускат.
Момичето, което не се чувствало добре, била Ирина Любимцева. Тя не можела да върви, за това Албаков посъветвал групата да я оставят за положителното на всички. Така и станало. Ирина държала обезопасяващото въже за приятелките си. Докато те слизали надолу по ската, тя умряла от заледяване.
Стотици метри по-надолу Шатева и екипът й още веднъж опънали палатките си, изтощени от ужасното време. Албаков продължавал да упорства тези, които могат да вървят, да продължат със слизането. Още две дами с почувствали зле и умряли. И останалите им палатки били отнесени от ураганния вятър.
Група от японски алпинисти, дочули диалога по радиото, разбрали, че някой е в заплаха. Те се пробвали да стигнат до Шатева, само че вятърът бил прекомерно мощен и се наложило да се върнат в лагера си, който бил от към по-безопасната страна на планината.
"Моля ви, простете ни. Обичаме ви. Сбогом... Кога ще забележим цветята отново? “
Около 8 сутринта на 7 август Албаков се свързва с Шатева: "Още три дами не се усещат добре. Сега единствено две от нас действат, само че и ние отслабваме. Не, не можем... не можем да оставим нашите другарки след всичко, което те направиха за нас. “
В 10 часа Шатева споделя: "Толкова е тъжно тук на мястото, което в миналото беше толкоз красиво. “ Още една от дамите умира. Други две са на път да издъхнат.
Около 15:30 рускинята стартира да звучи дезориентирано: "Съжаляваме, че ви провалихме. Положихме всички старания... А в този момент ни е толкоз студено. “ В отчаянието си Албаков им дава обещание, че идва екип, който да ги избави.
Последните думи на Шатева са от 18:30: "Още една жена умря. Няма да изкараме нощта. Нямам сили към този момент да държа бутона на трансмитера. “
"Сега сме две. И ние ще умрем. Много съжаляваме. Опитахме, само че не успяхме. Простете ни. Обичаме ви. Сбогом “, е последното, което се чува от радиото в 20:30 часа. Гласът обаче не е на Шатева.
На идващия ден две групи доближават до лагера на дамите. Вятърът е разпилял всичко към тях, а телата им лежат замръзнали в снега. Няколко дни по-късно група от трима американци се изкачва до мястото, с цел да прибере телата. Вечерта те остават там. По-късно се кълнат, че са чули съветски гласове отвън палатката си, само че когато излезли, там нямало никого.
Сняг, неприятна екипировка и най-лошата стихия, която района в миналото е виждал, убиват 8-те дами. Но за всички останали алпинисти, те остават герои. Въпреки всичко, те остават дружно до самият край.
Източник: dnes.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ