Проф. Нели Огнянова: "Фейсбук" не е цифров аналог на Ганковото кафене
Месец след влизането в действие на новия Общ правилник за отбрана на персоналните данни (GDPR) България още не е трансформирала законодателството си и това надали ще се случи до лятната почивка на депутатите. Междувременно ужас завладя институциите поради всеобщото недоумение на новите правила. За това по какъв начин и за какво отбраната на персоналните данни в актуалното общество е още по-важна, " Дневник " приказва с специалиста по медийно право проф. Нели Огнянова.
Регламентът осъвремени правила, основани преди повече от двадесет години – интервал, в който използването на интернет доста се промени. Могат ли правните правила да наваксат изоставането си и по какъв начин?
За наваксване не може да се приказва, правните правила работят отсега нататък. Каквото и да се предприеме във връзка с обществените мрежи или във връзка с отбраната на персоналните данни в този момент, някои резултати към този момент необратимо са настъпили, някои персонални данни са необратимо компрометирани. Добре е правото да не изостава доста.
У мнозина битуват мненията, че в актуалния свят човек не може да разчита данните му да бъдат предпазени или че това няма изключително огромно значение. Как бихте обяснили смисъла на GDPR на хора, които мислят по този начин?
Наистина не сме толкоз предпазени, колкото в аналоговото време. Животът се придвижи в интернет и всеки ход – извършване на покупки, превоз, развлечение, игри – е съпроводен с легитимиране онлайн и даване на персонални данни. Уязвими сме - и даже нямам поради хакерите и крадците на данни.
Уязвими сме на законно съображение: първо, страната планува следене, записване и подслушване за най-различни цели; второ, цифровите промишлености се възползват от цифровите следи, с цел да индивидуализират и насочват по-ефективно посланията си към всеки обособен жител – като консуматор или като гласоподавател. Това е и връзката сред отбраната на персоналните данни и демокрацията.
Надявам се да няма последователи и концепцията, че който спазвал закона и нямало какво да крие, нямал потребност от отбрана на персоналните данни. Защитата на персоналния живот и персоналните данни е конституционно право за всички.
Нито страната, нито цифровите промишлености, нито който и да е би трябвало да може безотговорно и без знанието и единодушието на хората да навлиза в персоналния им живот. Впрочем това е записано в българската Конституция, само че Конституцията прецизира: " с изключение на когато е категорично планувано в закон ". Регламентът попритваря точно тази врата.
Все отново правото не пази никого, в случай че той не желае да бъде предпазен. Никакъв закон не може да попречи на едно лице да се саморазкрива непринудено. За страдание обществените мрежи трансформират това в проблем и на приятелите на лицето. Например в случай че то се съгласи да качи гратис приложение във " Facebook ", приложението нормално получава достъп до информация за приятелите му. Очакваме " Facebook " да ограничи тази опция, само че добре е и ние да имаме по-отговорно държание.
Преди основаването на GDPR дебатът за персоналните данни, изключително във връзка с обществените мрежи, се свеждаше най-вече до " Ако потребителите не са удовлетворени от протичащото се с данните им, дано не употребяват услугата ". Как регламентът ще промени това?
Досега доста снабдители на услуги не дават избор: не даваш единодушие за култивиране на персонални данни - не получаваш услугата. Регламентът ще промени това състояние в известна степен ( " когато единодушието не е належащо за осъществяването " ). Съгласието на физическите лица би трябвало да бъде свободно обещано – а не се счита за свободно обещано, " в случай че субектът на данни няма същински и свободен избор и не е в положение да откаже или да отдръпна единодушието си, без това да докара до нездравословни последствия за него ". Липсата на единодушие към този момент не е съображение за отвод на даване на услуги. Ако на един уебсайт има алтернатива за единодушие и противоречие (приемам/не приемам), опцията за противоречие не би трябвало да препятства достъпа до услугата, предоставяна посредством уеб страницата. Комисията за отбрана на персоналните данни обърна внимание на българския бизнес да се приготви за тази смяна.
Доскоро битката на консуматори против обществени мрежи за за щита на персоналните данни се водеше най-често и най-шумно от частни лица. (Максимилиан Шремс като образец.) Как намесата на национални и наднационални органи ще промени тази битка?
Историята на Шремс е забавна и демонстрира по какъв начин работи правото, когато има дейни жители и ефикасна национална правосъдна система. През 2014 година Шремс завежда дело за отбрана на персоналните си данни във " Facebook ". Печели го, само че продължава натиска си и сега, този път поради връзките на " Facebook " с програмата за събиране на данни Prism на Националната организация за сигурност на Съединени американски щати.Това не е индивидуален случай. Намесата на младежите от " Цифрови права Ирландия " докара до оповестяването на директивата за задържане на трафични данни за недействителна.
Справедливо ще е да се признае и ролята на Европейския парламент за отбраната на данните на жителите. Европейският парламент е институцията, която оспорва пред Съда на Европейски Съюз сходството на двустранни съглашения за резервационните данни на пасажерите с Хартата за правата на Европейски Съюз. Европейският парламент провежда чуване на Зукърбърг с оглед отбраната на цифровите права.
Ако дружно жителите, институциите на Европейски Съюз, националните органи за отбрана на данните се грижат за стандартите, можем да сме по-спокойни за бъдещето на цифровите права.
Доколкото GDPR визира и външните компании, обработващи данни на европейци: може ли и би трябвало ли Европейски Съюз да бъде модернист в основаването на законодателство, което на процедура визира целия свят?
Американците пишат, че европейският модел не би трябвало да се копира, само че има правила, които Конгресът би трябвало да изследва и разиска – като самостоятелните органи за отбрана на данните, правилото privacy by design, правото на информация, правилото на единодушие, утвърждава се концепцията в закона да има азбучник на правата на лицето (глава трета) - въпреки не всички права да срещат утвърждение, да вземем за пример не се утвърждава " правото да бъдеш пропуснат ".
Правото на Европейски Съюз оказва огромно влияние върху отбраната на персоналните данни в обвързвания свят. Предаване на персонални данни, които се обработват от трета страна или интернационална организация, се реализира единствено при изискванията на регламента. Например " Facebook " стартира да търси категорично единодушие за използване на технологията за различаване на облици (и така наречен тагване, което в трети страни се прави без единодушието на лицето).
Използвам случая да засегна и една странична тематика: през последните 10 години " Facebook " първо бе считан за мощен инструмент в интерес на демократичния спор, а в този момент – за плодотворна среда за подправени вести и разделяне в обществото. Кога и по какъв начин протече тази смяна?
Цифровите технологии демократизират медийния свят, овластяват жителите с нови благоприятни условия за достъп до информация и изложение на мнение, това е неоспоримо. " Facebook " е мощен инструмент за онлайн връзка.
Но със задълбочаването на познанието за метода, по който действа " Facebook ", се трансформира и отношението ни към него. Платформата има мощен изключващ резултат: образуват се общности от консуматори, сходни по политически или други признаци – и връзката продължава в общността. Разделението, неналичието на разговор и рецензия са плодородна почва за разпространяване на изцяло случайни изказвания, които в личната ехо-камера се споделят и популяризират гладко и безрезервно.
" Facebook " основава идеални условия за политическо микротаргетиране и по този метод става фактор и в политическите процеси. Както удивено установяваха американските сенатори, мощта на компанията е плашеща и казусът е, че " Facebook " знае прекалено много за нас и прекомерно малко за себе си. Но въпреки всичко знаем задоволително, с цел да се разделим с опростената визия, че онлайн връзката в обществената мрежа е същата като офлайн връзката - единствено че виртуална. Всъщност хора и логаритми вземат решение каква част от наличието да доближи до нас.
Време е да си дадем сметка за невидимия медиатор: не, " Facebook " не е дигитален аналог на Ганковото кафене. " Facebook " се е вмъкнал сред нас и нашите другари, сред нас и новините.
Лидерите на Европейския парламент зададоха на Марк Зукърбърг въпроса монопол ли е " Facebook " и би трябвало ли да бъде третиран като подобен. Какво е Вашето мнение?
" Със сигурност не ми се коства по този начин, споделя Зукърбърг пред Сената на Съединени американски щати, в Съединени американски щати всеки употребява приблизително по осем приложения за другарство. " Но компанията има повече от два милиарда консуматори. Всеки втори американец е в мрежата, в България потребителите са над два милиона. Заедно с " Google ", " Facebook " получава 84 на 100 от приходите от реклама в света. Систематично придобива евентуални съперници като Instagram и по този метод лимитира конкуренцията.
Регламентът осъвремени правила, основани преди повече от двадесет години – интервал, в който използването на интернет доста се промени. Могат ли правните правила да наваксат изоставането си и по какъв начин?
За наваксване не може да се приказва, правните правила работят отсега нататък. Каквото и да се предприеме във връзка с обществените мрежи или във връзка с отбраната на персоналните данни в този момент, някои резултати към този момент необратимо са настъпили, някои персонални данни са необратимо компрометирани. Добре е правото да не изостава доста.
У мнозина битуват мненията, че в актуалния свят човек не може да разчита данните му да бъдат предпазени или че това няма изключително огромно значение. Как бихте обяснили смисъла на GDPR на хора, които мислят по този начин?
Наистина не сме толкоз предпазени, колкото в аналоговото време. Животът се придвижи в интернет и всеки ход – извършване на покупки, превоз, развлечение, игри – е съпроводен с легитимиране онлайн и даване на персонални данни. Уязвими сме - и даже нямам поради хакерите и крадците на данни.
Уязвими сме на законно съображение: първо, страната планува следене, записване и подслушване за най-различни цели; второ, цифровите промишлености се възползват от цифровите следи, с цел да индивидуализират и насочват по-ефективно посланията си към всеки обособен жител – като консуматор или като гласоподавател. Това е и връзката сред отбраната на персоналните данни и демокрацията.
Надявам се да няма последователи и концепцията, че който спазвал закона и нямало какво да крие, нямал потребност от отбрана на персоналните данни. Защитата на персоналния живот и персоналните данни е конституционно право за всички.
Нито страната, нито цифровите промишлености, нито който и да е би трябвало да може безотговорно и без знанието и единодушието на хората да навлиза в персоналния им живот. Впрочем това е записано в българската Конституция, само че Конституцията прецизира: " с изключение на когато е категорично планувано в закон ". Регламентът попритваря точно тази врата.
Все отново правото не пази никого, в случай че той не желае да бъде предпазен. Никакъв закон не може да попречи на едно лице да се саморазкрива непринудено. За страдание обществените мрежи трансформират това в проблем и на приятелите на лицето. Например в случай че то се съгласи да качи гратис приложение във " Facebook ", приложението нормално получава достъп до информация за приятелите му. Очакваме " Facebook " да ограничи тази опция, само че добре е и ние да имаме по-отговорно държание.
Преди основаването на GDPR дебатът за персоналните данни, изключително във връзка с обществените мрежи, се свеждаше най-вече до " Ако потребителите не са удовлетворени от протичащото се с данните им, дано не употребяват услугата ". Как регламентът ще промени това?
Досега доста снабдители на услуги не дават избор: не даваш единодушие за култивиране на персонални данни - не получаваш услугата. Регламентът ще промени това състояние в известна степен ( " когато единодушието не е належащо за осъществяването " ). Съгласието на физическите лица би трябвало да бъде свободно обещано – а не се счита за свободно обещано, " в случай че субектът на данни няма същински и свободен избор и не е в положение да откаже или да отдръпна единодушието си, без това да докара до нездравословни последствия за него ". Липсата на единодушие към този момент не е съображение за отвод на даване на услуги. Ако на един уебсайт има алтернатива за единодушие и противоречие (приемам/не приемам), опцията за противоречие не би трябвало да препятства достъпа до услугата, предоставяна посредством уеб страницата. Комисията за отбрана на персоналните данни обърна внимание на българския бизнес да се приготви за тази смяна.
Доскоро битката на консуматори против обществени мрежи за за щита на персоналните данни се водеше най-често и най-шумно от частни лица. (Максимилиан Шремс като образец.) Как намесата на национални и наднационални органи ще промени тази битка?
Историята на Шремс е забавна и демонстрира по какъв начин работи правото, когато има дейни жители и ефикасна национална правосъдна система. През 2014 година Шремс завежда дело за отбрана на персоналните си данни във " Facebook ". Печели го, само че продължава натиска си и сега, този път поради връзките на " Facebook " с програмата за събиране на данни Prism на Националната организация за сигурност на Съединени американски щати.Това не е индивидуален случай. Намесата на младежите от " Цифрови права Ирландия " докара до оповестяването на директивата за задържане на трафични данни за недействителна.
Справедливо ще е да се признае и ролята на Европейския парламент за отбраната на данните на жителите. Европейският парламент е институцията, която оспорва пред Съда на Европейски Съюз сходството на двустранни съглашения за резервационните данни на пасажерите с Хартата за правата на Европейски Съюз. Европейският парламент провежда чуване на Зукърбърг с оглед отбраната на цифровите права.
Ако дружно жителите, институциите на Европейски Съюз, националните органи за отбрана на данните се грижат за стандартите, можем да сме по-спокойни за бъдещето на цифровите права.
Доколкото GDPR визира и външните компании, обработващи данни на европейци: може ли и би трябвало ли Европейски Съюз да бъде модернист в основаването на законодателство, което на процедура визира целия свят?
Американците пишат, че европейският модел не би трябвало да се копира, само че има правила, които Конгресът би трябвало да изследва и разиска – като самостоятелните органи за отбрана на данните, правилото privacy by design, правото на информация, правилото на единодушие, утвърждава се концепцията в закона да има азбучник на правата на лицето (глава трета) - въпреки не всички права да срещат утвърждение, да вземем за пример не се утвърждава " правото да бъдеш пропуснат ".
Правото на Европейски Съюз оказва огромно влияние върху отбраната на персоналните данни в обвързвания свят. Предаване на персонални данни, които се обработват от трета страна или интернационална организация, се реализира единствено при изискванията на регламента. Например " Facebook " стартира да търси категорично единодушие за използване на технологията за различаване на облици (и така наречен тагване, което в трети страни се прави без единодушието на лицето).
Използвам случая да засегна и една странична тематика: през последните 10 години " Facebook " първо бе считан за мощен инструмент в интерес на демократичния спор, а в този момент – за плодотворна среда за подправени вести и разделяне в обществото. Кога и по какъв начин протече тази смяна?
Цифровите технологии демократизират медийния свят, овластяват жителите с нови благоприятни условия за достъп до информация и изложение на мнение, това е неоспоримо. " Facebook " е мощен инструмент за онлайн връзка.
Но със задълбочаването на познанието за метода, по който действа " Facebook ", се трансформира и отношението ни към него. Платформата има мощен изключващ резултат: образуват се общности от консуматори, сходни по политически или други признаци – и връзката продължава в общността. Разделението, неналичието на разговор и рецензия са плодородна почва за разпространяване на изцяло случайни изказвания, които в личната ехо-камера се споделят и популяризират гладко и безрезервно.
" Facebook " основава идеални условия за политическо микротаргетиране и по този метод става фактор и в политическите процеси. Както удивено установяваха американските сенатори, мощта на компанията е плашеща и казусът е, че " Facebook " знае прекалено много за нас и прекомерно малко за себе си. Но въпреки всичко знаем задоволително, с цел да се разделим с опростената визия, че онлайн връзката в обществената мрежа е същата като офлайн връзката - единствено че виртуална. Всъщност хора и логаритми вземат решение каква част от наличието да доближи до нас.
Време е да си дадем сметка за невидимия медиатор: не, " Facebook " не е дигитален аналог на Ганковото кафене. " Facebook " се е вмъкнал сред нас и нашите другари, сред нас и новините.
Лидерите на Европейския парламент зададоха на Марк Зукърбърг въпроса монопол ли е " Facebook " и би трябвало ли да бъде третиран като подобен. Какво е Вашето мнение?
" Със сигурност не ми се коства по този начин, споделя Зукърбърг пред Сената на Съединени американски щати, в Съединени американски щати всеки употребява приблизително по осем приложения за другарство. " Но компанията има повече от два милиарда консуматори. Всеки втори американец е в мрежата, в България потребителите са над два милиона. Заедно с " Google ", " Facebook " получава 84 на 100 от приходите от реклама в света. Систематично придобива евентуални съперници като Instagram и по този метод лимитира конкуренцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ