Икономическите последствия от пандемията и коронавирусът – най-важните теми за българина
Месец след анулация на изключителното състояние, което мина в изключителна епидемиологична конюнктура, „ Барометър България “проведе допитване за това кои са най-важните тематики пред българите.
В края на февруари в постоянното си изследване „ Барометър България “ зададе въпроса „ Страхувате ли се от ковид? “. Днес, няколко месеца по-късно, мнението на хората е претърпяло смяна. На същия въпрос респондентите дават много разнообразни отговори.
Докато преди множеството от тях неглижираха въпроса със болестта, то през днешния ден 43,7% декларират, че се опасяват (в края февруари 25,6% са показали, че ги е страх).
Намалява доста делът на тези, които считат, че суматохата е изкуствено основана и няма аргументи за боязън – февруари са били 26,5%, а през днешния ден – 15,2%. Устойчив е делът на тези пък, които декларират, че наблюдават новините, само че не изпадат в суматоха – 30,2% в края на февруари и 33,2% през месец юни.
Почти двойно са се нараснали интервюираните, които считат, че коронавирусът е следващият грип, който ще отмине – в този момент са 10,1%, а преди – 5,2%.
Промяната в отношението на българите за пандемията от Ковид-19 очевидно се дължи на нейния обсег и дълготрайност. Въпреки че България е от страните, в които няма огромен брой инфектирани и смъртни случаи, страхът на сънародниците ни въпреки всичко е повишен доста.
Респондентите дадоха отговор и на въпрос коя е най-важната тематика за българите след изключителното състояние. Процентите от отговорите надвишават 100, тъй като интервюираните са давали повече от един отговор.
За 82,4% най-важно е по какъв начин страната ни ще се оправи с икономическите последици, подбудени от рецесията с ковид. Отминаването на болестта е значима тематика за 38,9% от българите, а за 36,5% това е разхлабването на ограниченията. 24,3% пък открояват като значима тематика положението на здравната ни система след рецесията.
Въпреки страха от болест българинът напълно прагматично слага като тематика от най-голяма значимост по какъв начин ще се оправим с икономическите последици. Цели браншове от стопанската система са извънредно наранени и обществото чака ограничения, които да начертаят проект за излизане от рецесията.
„ Барометър България “ попита интервюираните съгласно тях коя е институцията, която е изиграла най-важна роля по време на изключителното състояние.
Респондентите подреждат по следния метод коя институция е имала най-важната роля в битката с ковид - съвсем с еднакъв дял интервюираните подреждат министерски съвет – 31,6%, и Национален действен щаб – 30,2%. Народно заседание е институцията с на-важна роля съгласно 24,2%, а за 4,3% това е здравният министър. 9,7% от интервюираните не могат да посочат.
След края на изключителното състояние и в изискванията на изключителна епидемиологична обстановка оценката на политическите сили при възможни избори през днешния ден не търпи динамични промени по отношение на последното изследване на „ Барометър България “ през февруари.
Анкетираните са запитани и „ За коя политическа мощ бихте дали своят вот, в случай че изборите за български парламент се организираха през днешния ден? “
Според преизчислените данни от деклариралите, че ще гласоподават, ГЕРБ остават водеща политическа мощ и за тях биха дали вота си 33,5% от интервюираните, които ще отидат пред урните. Българска социалистическа партия са на второ място с 18,2%, само че продължава наклонността им на отлив на поддръжка, като вътрешните несъгласия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват гласоподавателите им, в това число и от най-твърдото им ядро. Няма смяна в поддръжката на обичайния електорат на Движение за права и свободи и те биха били трета политическа мощ с 10 % от гласовете, в случай че изборите се организираха в този момент.
При избори през днешния ден Обединени патриоти с 9% биха били четвъртата политическа мощ в бъдещия парламент, като през последните месеци резервират и консолидират поддръжката на патриотично настроената част от българските гласоподаватели.
Партията на Слави Трифонов „ ИТН “, която неотдавна получи регистрация, занапред ще би трябвало да построи структури и следва да се види какви лица ще показа пред възможните си гласоподаватели на локално равнище. Към момента разчита най-вече на известността на водача си, като телевизионна звезда, и притегля поддръжката на 3,4% от интервюираните – най-вече младежи във възрастовата група 18-26 години и от дребни обитаеми места.
„ Демократична България “ мъчно ще успее да активизира задоволителна поддръжка, с цел да прескочи изборната преграда. Към днешна дата притегля вота на 3% от интервюираните – десни гласоподаватели от столицата и най-големите градове.
Наблюдава се и важен % колебаещи се (10,7%), част от които са последователи на левия политически бранш, които към този момент са снели обичайното си доверие към столетницата, само че към момента не са решили към кого да го насочат.
И през юни забележителен си остава делът на негласуващите – 43,5%.
Период на осъществяване на проучването: 20-25.06.2020 година
Методология: Количествено изследване
Представителност: популацията на България с изборни права
Обем на извадката: 828 души на възраст над 18 година
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно изявление
Финансиране: Собствено
В края на февруари в постоянното си изследване „ Барометър България “ зададе въпроса „ Страхувате ли се от ковид? “. Днес, няколко месеца по-късно, мнението на хората е претърпяло смяна. На същия въпрос респондентите дават много разнообразни отговори.
Докато преди множеството от тях неглижираха въпроса със болестта, то през днешния ден 43,7% декларират, че се опасяват (в края февруари 25,6% са показали, че ги е страх).
Намалява доста делът на тези, които считат, че суматохата е изкуствено основана и няма аргументи за боязън – февруари са били 26,5%, а през днешния ден – 15,2%. Устойчив е делът на тези пък, които декларират, че наблюдават новините, само че не изпадат в суматоха – 30,2% в края на февруари и 33,2% през месец юни.
Почти двойно са се нараснали интервюираните, които считат, че коронавирусът е следващият грип, който ще отмине – в този момент са 10,1%, а преди – 5,2%.
Промяната в отношението на българите за пандемията от Ковид-19 очевидно се дължи на нейния обсег и дълготрайност. Въпреки че България е от страните, в които няма огромен брой инфектирани и смъртни случаи, страхът на сънародниците ни въпреки всичко е повишен доста.
Респондентите дадоха отговор и на въпрос коя е най-важната тематика за българите след изключителното състояние. Процентите от отговорите надвишават 100, тъй като интервюираните са давали повече от един отговор.
За 82,4% най-важно е по какъв начин страната ни ще се оправи с икономическите последици, подбудени от рецесията с ковид. Отминаването на болестта е значима тематика за 38,9% от българите, а за 36,5% това е разхлабването на ограниченията. 24,3% пък открояват като значима тематика положението на здравната ни система след рецесията.
Въпреки страха от болест българинът напълно прагматично слага като тематика от най-голяма значимост по какъв начин ще се оправим с икономическите последици. Цели браншове от стопанската система са извънредно наранени и обществото чака ограничения, които да начертаят проект за излизане от рецесията.
„ Барометър България “ попита интервюираните съгласно тях коя е институцията, която е изиграла най-важна роля по време на изключителното състояние.
Респондентите подреждат по следния метод коя институция е имала най-важната роля в битката с ковид - съвсем с еднакъв дял интервюираните подреждат министерски съвет – 31,6%, и Национален действен щаб – 30,2%. Народно заседание е институцията с на-важна роля съгласно 24,2%, а за 4,3% това е здравният министър. 9,7% от интервюираните не могат да посочат.
След края на изключителното състояние и в изискванията на изключителна епидемиологична обстановка оценката на политическите сили при възможни избори през днешния ден не търпи динамични промени по отношение на последното изследване на „ Барометър България “ през февруари.
Анкетираните са запитани и „ За коя политическа мощ бихте дали своят вот, в случай че изборите за български парламент се организираха през днешния ден? “
Според преизчислените данни от деклариралите, че ще гласоподават, ГЕРБ остават водеща политическа мощ и за тях биха дали вота си 33,5% от интервюираните, които ще отидат пред урните. Българска социалистическа партия са на второ място с 18,2%, само че продължава наклонността им на отлив на поддръжка, като вътрешните несъгласия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват гласоподавателите им, в това число и от най-твърдото им ядро. Няма смяна в поддръжката на обичайния електорат на Движение за права и свободи и те биха били трета политическа мощ с 10 % от гласовете, в случай че изборите се организираха в този момент.
При избори през днешния ден Обединени патриоти с 9% биха били четвъртата политическа мощ в бъдещия парламент, като през последните месеци резервират и консолидират поддръжката на патриотично настроената част от българските гласоподаватели.
Партията на Слави Трифонов „ ИТН “, която неотдавна получи регистрация, занапред ще би трябвало да построи структури и следва да се види какви лица ще показа пред възможните си гласоподаватели на локално равнище. Към момента разчита най-вече на известността на водача си, като телевизионна звезда, и притегля поддръжката на 3,4% от интервюираните – най-вече младежи във възрастовата група 18-26 години и от дребни обитаеми места.
„ Демократична България “ мъчно ще успее да активизира задоволителна поддръжка, с цел да прескочи изборната преграда. Към днешна дата притегля вота на 3% от интервюираните – десни гласоподаватели от столицата и най-големите градове.
Наблюдава се и важен % колебаещи се (10,7%), част от които са последователи на левия политически бранш, които към този момент са снели обичайното си доверие към столетницата, само че към момента не са решили към кого да го насочат.
И през юни забележителен си остава делът на негласуващите – 43,5%.
Период на осъществяване на проучването: 20-25.06.2020 година
Методология: Количествено изследване
Представителност: популацията на България с изборни права
Обем на извадката: 828 души на възраст над 18 година
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно изявление
Финансиране: Собствено
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ