Световната банка очаква българската икономика да се свие с 3.7% през 2020 г.
" Мерките за обществено разграничаване и карантината, в действие в страната от 13 март, както и прекъснатите световни вериги за доставки, към този момент оказват своето въздействие върху действителната стопанска система ", пишат от Световната банка.
© Юлия Лазарова Разпространението на COVID-19 и ограниченията, подхванати за ограничението на вируса, могат да доведат до спад на българския Брутният вътрешен продукт с 3.7% през 2020 година, предвижда Световната банка. Основните канали, по които се придвижва икономическия потрес, са посредством потреблението и външната търговия, която е мощно обвързвана с развиването на епидемиологичната конюнктура в Европа и еврозоната.
Подобно на други организации, Световната банка развива два сюжета. Спад от 3.7% на Брутният вътрешен продукт в България е част от базовия - в който ограничаващите ограничения (карантина, възбраната за пътувания и затворените граници) бъдат отстранени до края на второто тримесечие на годината. Това ще разреши обновяване на икономическата интензивност, която ще докара до 3.9% растеж на Брутният вътрешен продукт още през 2021 година Тук спадът на Брутният вътрешен продукт в Централна Европа и Балтийския район е 1% през 2020 година, последван от бързо възобновяване от 5.6% през 2021 година
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Неблагоприятният сюжет, за който няма цифри по страни, планува рецесията в района тази година да доближи -2.5%, а през 2021 година - стопански растеж от 5.9%. Тук напъните за преодоляване на огнището обгръщат и третото тримесечие на 2020 година " Базовият сюжет става все по-малко евентуален, до момента в който неподходящият наподобява все по-оптимистичен ", предизвестяват от Световната банка.
Рецесията в България
" Мерките за обществено разграничаване и карантината, в действие в страната от 13 март, както и прекъснатите световни вериги за доставки, към този момент оказват своето въздействие върху действителната стопанска система ", показват от банката и цитират седмичния отчет на Агенцията по претовареност, съгласно който в третата седмица на март 16.6% от новорегистрираните безработни са от промишленото произвеждане, 14.3% от търговия, 8% от хотели и заведения за хранене. Според специалистите лимитираните ограничения в поддръжка на локалния бизнес - най-известните от тях са 60% дотация за заплати за служащи в засегнатите предприятия и поддръжка за ликвидност посредством държавна банка - може да се окажат незадоволителни и да удължат възобновяване на действителния бранш.
Според сметките на банката няколко фактора ще поддържат растежа на междинните заплати в страната макар рецесията- административното нарастване на минималната заплата при започване на тази година, по-високите заплати в обществения бранш и спомагателните хонорари от 1000 лева за работещите на първа линия.
Очакванията на банката са, че бедността в страната ще нараства поради загубата на работни места, възходящата неустановеност и вероятният отрицателен резултат от по-високите минимални хонорари върху заетостта на по-нискоквалифицираните служащи. Именно тази група е по-вероятно да пострада от загуба на приходи в резултат на карантината и спирането на икономическата интензивност, макар административното повишаване на възнагражденията.
Външните опасности пред българската стопанска система са свързани с външната търговия, две трети от която разчита на европейския пазар. Загубите за туризма пък зависят значително от това дали пандемията ще бъде удържана до началото на летния туристически сезон.
И до момента в който до момента интернационалните институции обръщаха внимание на притеснително бързия ритъм на потребителско кредитиране в България, в този момент рискът е от струпване на неприятни заеми. Към края на 2019 година делът им понижава, само че " плануваната криза през 2020 година може бързо да обърне тази наклонност ", смятат от банката. Рисковете в Централна Европа
Разпространението на ковид към този момент прекъсна основни вериги за доставки и добавена стойност в Централна Европа. Нарушението на стопански и бизнес връзки на Стария континент докара до закъснение на доставките на междинни артикули в резултат на затваряне на граници и други ограничавания, означават от банката.
Експертите дават образци с няколко стопански системи от района, които ще усетят релативно по-силно рецесията. Една от тях е Румъния, където фискалното пространство е лимитирано от непрекъснатите бюджетни дефицити, провокирани от увеличение на заплатите в обществения бранш, увеличаващите се държавни прехвърляния и ниския данъчен потенциал. В Хърватия, която евентуално е една от най-засегнатите страни в района заради мощната си взаимозависимост от туризма, стопанската система ще понесе удар и от земетресението в края на март - най-силното за последните 140 години.
Перспективите за стремително възобновяване през идващите години също не са положителни поради структурни недостатъци в района - като намаляващия дял на работоспособното население, демографските трендове и емиграцията към Западна Европа. " Структурните промени са основни за подкрепяне на растежа на частните вложения в средносрочен проект ", пишат специалистите и допълват, че слабото външно търсене акцентира какъв брой е значим фокусът върху развиване на локалната продуктивност посредством вложения в човешки и физически капитал.
© Юлия Лазарова Разпространението на COVID-19 и ограниченията, подхванати за ограничението на вируса, могат да доведат до спад на българския Брутният вътрешен продукт с 3.7% през 2020 година, предвижда Световната банка. Основните канали, по които се придвижва икономическия потрес, са посредством потреблението и външната търговия, която е мощно обвързвана с развиването на епидемиологичната конюнктура в Европа и еврозоната.
Подобно на други организации, Световната банка развива два сюжета. Спад от 3.7% на Брутният вътрешен продукт в България е част от базовия - в който ограничаващите ограничения (карантина, възбраната за пътувания и затворените граници) бъдат отстранени до края на второто тримесечие на годината. Това ще разреши обновяване на икономическата интензивност, която ще докара до 3.9% растеж на Брутният вътрешен продукт още през 2021 година Тук спадът на Брутният вътрешен продукт в Централна Европа и Балтийския район е 1% през 2020 година, последван от бързо възобновяване от 5.6% през 2021 година
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Неблагоприятният сюжет, за който няма цифри по страни, планува рецесията в района тази година да доближи -2.5%, а през 2021 година - стопански растеж от 5.9%. Тук напъните за преодоляване на огнището обгръщат и третото тримесечие на 2020 година " Базовият сюжет става все по-малко евентуален, до момента в който неподходящият наподобява все по-оптимистичен ", предизвестяват от Световната банка.
Рецесията в България
" Мерките за обществено разграничаване и карантината, в действие в страната от 13 март, както и прекъснатите световни вериги за доставки, към този момент оказват своето въздействие върху действителната стопанска система ", показват от банката и цитират седмичния отчет на Агенцията по претовареност, съгласно който в третата седмица на март 16.6% от новорегистрираните безработни са от промишленото произвеждане, 14.3% от търговия, 8% от хотели и заведения за хранене. Според специалистите лимитираните ограничения в поддръжка на локалния бизнес - най-известните от тях са 60% дотация за заплати за служащи в засегнатите предприятия и поддръжка за ликвидност посредством държавна банка - може да се окажат незадоволителни и да удължат възобновяване на действителния бранш.
Според сметките на банката няколко фактора ще поддържат растежа на междинните заплати в страната макар рецесията- административното нарастване на минималната заплата при започване на тази година, по-високите заплати в обществения бранш и спомагателните хонорари от 1000 лева за работещите на първа линия.
Очакванията на банката са, че бедността в страната ще нараства поради загубата на работни места, възходящата неустановеност и вероятният отрицателен резултат от по-високите минимални хонорари върху заетостта на по-нискоквалифицираните служащи. Именно тази група е по-вероятно да пострада от загуба на приходи в резултат на карантината и спирането на икономическата интензивност, макар административното повишаване на възнагражденията.
Външните опасности пред българската стопанска система са свързани с външната търговия, две трети от която разчита на европейския пазар. Загубите за туризма пък зависят значително от това дали пандемията ще бъде удържана до началото на летния туристически сезон.
И до момента в който до момента интернационалните институции обръщаха внимание на притеснително бързия ритъм на потребителско кредитиране в България, в този момент рискът е от струпване на неприятни заеми. Към края на 2019 година делът им понижава, само че " плануваната криза през 2020 година може бързо да обърне тази наклонност ", смятат от банката. Рисковете в Централна Европа
Разпространението на ковид към този момент прекъсна основни вериги за доставки и добавена стойност в Централна Европа. Нарушението на стопански и бизнес връзки на Стария континент докара до закъснение на доставките на междинни артикули в резултат на затваряне на граници и други ограничавания, означават от банката.
Експертите дават образци с няколко стопански системи от района, които ще усетят релативно по-силно рецесията. Една от тях е Румъния, където фискалното пространство е лимитирано от непрекъснатите бюджетни дефицити, провокирани от увеличение на заплатите в обществения бранш, увеличаващите се държавни прехвърляния и ниския данъчен потенциал. В Хърватия, която евентуално е една от най-засегнатите страни в района заради мощната си взаимозависимост от туризма, стопанската система ще понесе удар и от земетресението в края на март - най-силното за последните 140 години.
Перспективите за стремително възобновяване през идващите години също не са положителни поради структурни недостатъци в района - като намаляващия дял на работоспособното население, демографските трендове и емиграцията към Западна Европа. " Структурните промени са основни за подкрепяне на растежа на частните вложения в средносрочен проект ", пишат специалистите и допълват, че слабото външно търсене акцентира какъв брой е значим фокусът върху развиване на локалната продуктивност посредством вложения в човешки и физически капитал.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ