Само 19% от българите прекарват навън над 8 часа
Мерките за ограничение на болестта с ковид коренно трансформират живота у нас , сочи проучване на АФИС, осъществено сред 29 и 31 март.
Сега единствено 19% от пълнолетните прекарват отвън дома си над 8 часа, т.е. колкото човек, ангажиран на постоянен трудов контракт. А единствено 20 дни по-рано, преди изключителното състояние, това число е било близо три пъти по-голямо – 53%.
Други 25 по-рано са прекарвали отвън дома сред 2 и 8 часа. А с ограничаващите ограничения техният дял към този момент спада до 16%, или с една трета. Преди епидемията единствено 19% са прекарвали отвън дома до 2 часа, а едвам 5% съвсем не са излизали на открито. Сега тези цифри са създали голям скок – надлежно на 32% и на 34%.
„ Един явен аспект на режима на „ обществено разграничаване “ е, че България се обездвижва и, в случай че това продължи дълго, ще подейства даже на физическото самочувствие и здраве, наред с психическото напрежение . Последното остава без отдушник и заплашва с психози, възходящи страхове и нападателни прояви ”, показват социолозите.
ДОХОДИ
Едва 32% от българите са на мнение, че рецесията няма да промени значително техните приходи. Под 1% са тези, които се надяват в настоящия интервал да проработят повече от нормалното заради по-голямото натоварване в техния бранш или специалността им (пример са куриерите, медиците, чиновниците в обществените услуги). А главната маса хора чака обедняване – от отчасти („ ненапълно “ – 37%) до катастрофично („ на половина и повече “ – 31%).
Опасенията са най-големи измежду хората, които и преди рецесията са живели по-зле от останалите. Сред тях 51% се готвят да изгубят половината парични средства и повече. Обратно, всред хората, които живеят по-добре от болшинството, много повече от междинното – 47%, чакат да запазят настоящия си стандарт, а 40% – той да падне единствено „ ненапълно “.
„ Бедствените обстановки нормално провокират обществото да опъне защитна мрежа под най-застрашените. Засега се следи неособено положително чувство за самоускорение на неравенството – че ще се вземе от нямащите, с цел да се даде на имащите. Не са открити и незадоволително се търсят форми на доброволческа взаимопомощ, които могат да предотвратят задълбочаване на обществената изолираност ”, настояват социолозите.
Сега единствено 19% от пълнолетните прекарват отвън дома си над 8 часа, т.е. колкото човек, ангажиран на постоянен трудов контракт. А единствено 20 дни по-рано, преди изключителното състояние, това число е било близо три пъти по-голямо – 53%.
Други 25 по-рано са прекарвали отвън дома сред 2 и 8 часа. А с ограничаващите ограничения техният дял към този момент спада до 16%, или с една трета. Преди епидемията единствено 19% са прекарвали отвън дома до 2 часа, а едвам 5% съвсем не са излизали на открито. Сега тези цифри са създали голям скок – надлежно на 32% и на 34%.
„ Един явен аспект на режима на „ обществено разграничаване “ е, че България се обездвижва и, в случай че това продължи дълго, ще подейства даже на физическото самочувствие и здраве, наред с психическото напрежение . Последното остава без отдушник и заплашва с психози, възходящи страхове и нападателни прояви ”, показват социолозите.
ДОХОДИ
Едва 32% от българите са на мнение, че рецесията няма да промени значително техните приходи. Под 1% са тези, които се надяват в настоящия интервал да проработят повече от нормалното заради по-голямото натоварване в техния бранш или специалността им (пример са куриерите, медиците, чиновниците в обществените услуги). А главната маса хора чака обедняване – от отчасти („ ненапълно “ – 37%) до катастрофично („ на половина и повече “ – 31%).
Опасенията са най-големи измежду хората, които и преди рецесията са живели по-зле от останалите. Сред тях 51% се готвят да изгубят половината парични средства и повече. Обратно, всред хората, които живеят по-добре от болшинството, много повече от междинното – 47%, чакат да запазят настоящия си стандарт, а 40% – той да падне единствено „ ненапълно “.
„ Бедствените обстановки нормално провокират обществото да опъне защитна мрежа под най-застрашените. Засега се следи неособено положително чувство за самоускорение на неравенството – че ще се вземе от нямащите, с цел да се даде на имащите. Не са открити и незадоволително се търсят форми на доброволческа взаимопомощ, които могат да предотвратят задълбочаване на обществената изолираност ”, настояват социолозите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ