Мери Шели се ражда през 1797 в лондонското предградие Съмърс

Мери Шели се ражда през 1797 в лондонското предградие Съмърс Таун. Майка й Мери Уолстонкрафт е известна с философските си възгледи феминистка, а радикалните обществено-политически теории на татко й Уилям Годуин го трансформират в самобитен гуру нацяло потомство интелектуалци бунтари в Англия.

Когато е 17-годишна, Мери среща мъжа на живота си – поетът романтик, мъдрец и праволинеен мечтател Пърси Биш Шели.

Написва „ Франкенщайн ”, когато е едвам на двадесет години, като концепцията за книгата й хрумва година по-рано от един залог сред Мери Шели, Пърси Шели, лорд Байрон и Джон Полидори. Те вземат решение да ревизират кой от тях ще може да напише най-хубавия хорър. След като седмици наред Мери обмисля сюжета на своя разказ, една нощ тя сънува призрачен сън за академик, който основава живот, само че по-късно бива ужасяващ от творението си. Мери Шели съумява да сътвори завладяващо и смразяващо кръвта четиво.

Във „ Франкенщайн ” могат да се открият детайли от готическия разказ, преплетени с романтика. Книгата е определяна и като един от първите опити за научна фантастика. „ Франкенщайн или новият Прометей ” е цялостното заглавие на романа, кодирало по едно и също време подигравка и пророческо предизвестие за заплахите пред човешката цивилизация, пораждащи се в следствие от намесата на индивида в божиите каузи и божията промисъл. Самотата на нейното страшилище е потресаваща:

Някои други уроци ме поразиха още по-дълбоко. Научих за другите полове, по какъв начин се раждат и израстват децата, по какъв начин бащата се радва на детска усмивка и на лудориите на по-голямото си дете, по какъв начин целият живот и грижи на майката са отдадени на скъпоценното задължение, по какъв начин подрастващият разум се развива и събира познания, по какъв начин хората са свързани между тях по друг метод – братя, сестри и други.

А къде са моите другари и родственици? Никакъв татко не бе следил израстването ми, нито пък майка ме бе дарявала с милувки и усмивки; или в случай че в миналото е било, то предишното бе изтрито от паметта ми – тъмна бездна, в която нищо не различавах. Откак се помнех, моят растеж и размери си бяха все тези. Още не бях срещнал създание, което да наподобява на мен, да желае да поддържа връзка с мен. Кой самичък аз? Въпросът възникваше още веднъж и още веднъж, само че единственият отговор бе мъчителен вопъл.

Аз бях основан за любов и съчувствие, само че когато несгодата ме обърна към злоба и зло, това принудително превръщане ми струваше неописуема тъга.

Много пъти се оприличавах повече на Сатаната, тъй като и аз като него следих в профил блажения живот на настойниците си и в мен също се надигаше горчива жлъч и злоба.

Ако не мога да вдъхновя обич, ще причиня боязън.

Не по-малко драматичен от романа й случай бележи вечно младата писателка. През 1822, по-малко от месец преди да навърши тридесет, нейният обичан Шели потегля по море с шхуната си „ Дон Жуан “ от Ливорно за Леричи. Корабът, издигнат особено за него в Генуа, попада във неочаквана стихия и потъва. Всички на борда умират.Тялото му е изхвърлено на брега, след което е кремирано на плажа край Виареджо. Сърцето му е извадено от погребалната клада и се пази от Мери Шели до гибелта ѝ.

След гибелта на брачна половинка си, Мери посвещава остатъка от живота си да събира, съхранява и разгласява великото му творчество. Макар британската писателка да разгласява повече от 10 романа, „ Франкенщайн “ се радва на най-голяма известност, защото е нещо напълно ново и непознато за времето си в литературата, а до през днешния ден кино акомодациите на шедьовъра й са безчетни.

Има един въпрос, който непрестанно ми задават: „ Как още като младо момиче ми хрумна и развих толкоз отвратителна концепция? “

Нещо работи в моята душа – нещо, което аз не разбирам.

Безкрайно ужасяващ е всеки човешки опит да се възпроизведе изумителният механизъм, основан от Твореца.

Невежият селяндур следи стихиите, които го обкръжават, и е осведомен с тяхното практическо приложение. Ала и най-ученият мъдрец знае единствено малко повече. Той е разбулил ненапълно лицето на природата, само че безсмъртните й черти си остават за него знамение и тайнственост. Може да дисектира, да проучва, да назовава; само че що се отнася до вътрешните аргументи, до вторичните и третичните резултати, тук той е напълно несведущ.

Никой не избира злото поради самото зло. Той го прави в търсене на щастието, в търсене на положителното.

Животът, въпреки че той може да бъде само струпване на тъга, ми е безценен, и аз ще се боря за него.

Учи се от моите несгоди и не търси метод да увеличиш своите.

Усещам една празнина, която с нищо не съумявам да запълня; а отсъствието на стремежи човек е безпределно зло.

Човек може да има две съществувания – може да страда безмълвно, да бъде грохнал от разочарования, само че при все че, щом се вглъби в себе си, той се трансформира в възвишен дух с ореол към челото и никакво страдалчество или зло не може да смути сиянието на този ореол.

Ние сме на половина хора, несъвършени същества, в случай че някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас – а подобен би трябвало да е същинският другар – не ни помогне да усъвършенствуваме нашата слаба и неверна природа.

Нищо не е толкоз мъчително за човешкия разум, колкото огромната и неочаквана смяна.

Мечтите си бяха единствено мои, не се регистрирам за тях пред никого, те са мое леговище, когато съм ядосана и най-голямото ми наслаждение, когато съм свободна.

Кралят е постоянно крал – и дамата постоянно жена: неговата власт и нейният пол постоянно стоят посред им, както и противоположното.

Едва ли е изненадващо, че дамите се концентрират върху метода, по който наподобяват, вместо върху това, което е в мозъците им.

Пожелавам на дамите не да имат превъзходство над мъжете, а над себе си.

Началото е постоянно през днешния ден.

Ала всичко си има начало, както би споделил Санчо Панса; а то е обвързвано с нещо, което се е случило преди този момент.

Изображения: The History Blog, Theodore Carter