Мери Кели, Мъртва партида“Превод Иван КостурковИздател ЕднорогХудожествено оформление Христо ХаджитаневАнглийската

Мери Кели, „ Мъртва партида “Превод Иван КостурковИздател ЕднорогХудожествено оформление Христо Хаджитанев
Английската писателка Мери Кели към този момент е известно име у нас, след триумфа на романа ѝ „ Коледното яйце “, част от класическата престъпна поредност на Британската библиотека. Поредицата продължава със последваща книга на авторката, считана за едно от върховите достижения в престъпния род.

Действието в романа се развива във фабрика за порцелан и керамика в Стафордшър. Мери Кели ни среща с частния детектив Никълсън, претрупан със специфичната задача да разкрие кой чиновник продава планове на интернационалните конкурентни компании. Основният обвинен е дизайнерът на фабриката Корина Уейкфилд, в която Никълсън демонстрира неблагоразумието да се влюби.

Зловещо ликвидиране обаче обърква проектите му напълно. В хранилището за течна глина е открит мъртвец. Дали случилото се е резултат от индустриалния шпионаж? Оказва се, че в тихата фабрика, където като че ли всички са отдадени от сърце на производството на изящни произведения, тлеят скрити пристрастености, злоба и черно неодобрение. Никълсън се пробва да подреди комплицираният пъзел от улики и съмнения и да запази достолепието си, само че мислите му са напълно ориентирани към Корина и нейното тъмно минало.

Мери Кели построява достоверна картина на работния развой във фабриката, в която всички чиновници са част от едно огромно семейство, само че всички прикриват своите същински усеща. Голямото ѝ достижение е психическата изчерпателност, с която подхожда към историята и построяването на героите си. Никълсън е същински експерт, напълно обхванат от своето следствие, само че е колеблив от възприятията си към Корина, които стават все по-силни. Все отново той би трябвало да извърши задачата си, а привлекателната и непредсказуема Корина може би е ключът към разкриването на мистерията.

Книгата е част от особено подбраната поредност на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на английската престъпна прозаичност с тематично направени истински корици. Несправедливо подценени и неоценени преди време, доста от тези заглавия не са били издавани наново в продължение на десетилетия. Всяка книга излиза с увод от актуален публицист на престъпни романи. В случая това е Мартин Едуардс, който споделя любопитни детайлности за Кели и за какво романът е считан за нейния безспорен шедьовър.

Мери Тереза Куликан е родена в Лондон през 1927 година Получава образованието си в манастир, след това приключва университета в Единбург, където се среща с бъдещия си брачен партньор, Денис Кели. След като се омъжва и приключва висшето си обучение, тя работи като помощник-медицинска сестра и, също като Денис, като учителка.

Кели се възпламенява по детективските истории и взема решение да опита шанса си като публицист. Дебютният ѝ разказ A Cold Coming е оповестен през 1956 година и мигновено реализира триумф измежду критици и читатели. През идващите две години излизат още два романа, радващи се на емфатичен интерес. Общото сред трите книги е ексцентричният основен воин – основен контрольор Брет Найтингейл, чиято популярност се дължи най-много на следствието в третия ѝ разказ „ Коледното яйце “. Самата писателка има и музикален гений и пее с възторг. Това я въодушевява при основаването на облика на Найтингейл, който с изключение на, че има детективски умения, е и тенор-любител.

За Кели огромното самопризнание идва през 1961 година, когато за „ Мъртва партида “ печели " Златния кинжал " на Асоциацията на създателите на престъпни романи за книга на годината. Постижението ѝ е впечатляващо, тъй като нейната книга измества “Събуждане за мъртвеца ” на Джон Льо Каре, в която за първи път се появява станалият по-късно именит Джордж Смайли.

За страдание Кели не е толкоз работлив създател и издава единствено осем романа, като последният от тях излиза през 1974 година Причина за това са нейните опити да се опълчи на стандартните условия и комерсиалните императиви, които насочват орисите на съвсем всички писатели. Все отново със своята изтънченост и безукорен жанр книгите ѝ не престават да провокират интерес и са определяни като типичен творби на престъпната литература.

***
" Мъртва партида ". Изд. " Еднорог "

Етрурия. Ето там се качих аз. Нагоре по хълмовете с кола, която не се давеше, с цел да прегледам Етрурия, да заставам и да пуша, до момента в който виждам втренчено надолу към алената мрачевина. Всички тези служащи! А денем, през седмицата, стават хиляди! В стоманолеярния цех, в завода за газ, във фабриките на Стоук, в работилниците за керамика. Стотиците, които се трудеха единствено в „ Шентълс “ – по какъв начин бих се осмелил да ги включа в листата с евентуалните крадци на хрумвания? След като единствено на тазвечершното празненство участваха Булас, който харчеше до шушка всичко в портфейла си, с цел да наподобява като процъфтяващ човек и да преуспее, Фреди, който беше или не беше спечелил от футболни залагания, който харесваше огромната къща, харчеше пари да я ремонтира и поддържа в чудесно положение и да боядисва в нехармонични цветове, с цел да може да остане за него, когато се ожени; Фреди, който считаше, че една концепция може да бъде благосъстоятелност на всички. Мичъл, дебелият, радостен Мичъл, подстрекател и специалист в клуба по снимка във фабриката, който бе изрисувал прототипната чаша и който преди няколко години е бил изрично отритнат от Корина. Там бе даже и Дарт, горкичкият човечец, за който не знаех доста с изключение на това, което бях видял, а то бе задоволително – още една огромна, добре боядисана къща, също по този начин добре гримирана брачна половинка, напарфюмирана, облечена в коприна, презираща Стоук, изпитваща страх от съседите, мощно влияеща се от мнението на другите.

Загасих цигарата, възпламених колата и се спуснах надолу по хълма.

Освен това на празненството присъстваше и Корина.

Въпроси. Никой не се изненадваше, че обикалях из фабриката и задавах толкоз доста въпроси. Особено ми харесваше да беседвам с Роуч, дядото на Албърт, който нареждаше изделията върху количките, с цел да бъдат изпратени в пещта за порцеланова глазура – ще рече, за второ изпичане, откакто неглазираните произведения бяха потопени в глазурата. Роуч работеше за „ Шентълс “ от четиридесет и шест години и най-голямо наслаждение му доставяше да споделя, както и без подозрение да си поукрасява, истории за старите дни от въглищната епоха, когато всичко трябвало да бъде опаковано в кутии от огнеупорна глина, наречени капсули за изпичане, които предпазвали от изпаренията и образуването на тъмни петънца по глината. Как служащите се катерели по стълби в пещите с форма на бутилки, разнасяли купчини с капсули за изпичане на раменете си и влизали и излизали в отворените, към момента горещи пещи, с цел да ги почистят колкото може по-бързо, без да разрешат на температурата да спадне, което се правело по чисто стопански съображения. Това били времената, когато погрешно изчислена температура можела да провали изпичането на цялостна пещ с произведения, да изкриви формата, да промени цвета им, а доста евентуално, в случай че компанията била дребна, и да постави завършек на кариерата на притежателя и прехраната на служащите му. Подобно нещо се случвало и когато имало недостатъци по корпуса на пещта, при което гърнетата излизали изкривени, с неакуратен размер – нещо като генетични последствия на нуклеарна злополука. Бях видял сходни образци в музея на Ханли. Наричаха ги мъртви партиди, тъй като те бяха тъкмо това –  мъртви, дефектни, брак, който можел да отиде единствено в купчината с шлака.

Шлака! Дублетна форма на скрап, допускам. Докато глината не е изпечена, тя може да се премоделира, да се разтвори във вода и още веднъж да бъде редуцирана до шликер – заради тази причина работните маси се почистваха деликатно от отпадъците. Но щом се изпечеше, всичко приключваше. Ако е объркана, можеше единствено да се счупи и изхвърли – време, работа, пари, всичко отиваше напразно. А стандартите на „ Шентълс “ бяха безпощадно строги. Изделията се отхвърляха даже поради най-миниатюрния недостатък, а гордостта на компанията бе толкоз огромна, че не пускаше на пазара второкачествени произведения на понижени цени, с цел да не може никой да уточни с пръст недостатък на „ Шентълс “, да изобличи калпавите производители от хълма.

А даже „ Шентълс “ имаха своите дефекти, само че с помощта на научния надзор към този момент не търпяха пагубните последствия на бедствието, породено от мъртва партида.

Мъртва. Местното изложение на дефектна. Вече не звучеше злокобно в ушите ми, а същото се отнасяше и до думата тяло, категоризираща квалифицираното за изпичане глинено произведение. Тяло от порцелан, тяло от глина, тяло от фелдшпат. Понякога, когато стоях в постройката за отливни маси, и следих по какъв начин продуктът се оформя от глината, сив, мокър и неподвижен, правех асоциация с същинско тяло, човешко, мъртво, за човешки мъртвец. Един ден споделих това с Мичъл, когато той инцидентно минаваше по някаква задача, наложила да се отдалечи от работното си място, и се посмяхме дружно. Смяхме се!
Още по темата