Икономика на свободното време
Мениджмънтът на частна компания в областта на финансовите услуги Perpetual Guardian в Нова Зеландия евентуално без да желае, удостовери една от теориите на бащата на научния социализъм Карл Маркс. Той отделя много времето на проучването на потребността от... повече свободно време. Според него когато човек има задоволително свободно време за пълноценното си развиване като персона в разнообразни области, това се връща назад като увеличена продуктивност на труда. От икономическа позиция процесът може да се преглежда и като увеличение на главния капитал, доколкото главен капитал в действителност е индивидът.
Фирмата Perpetual Guardian разгласява в края на юли т.г. резултатите от двуседмично пробно въвеждане на 4-дневна трудова седмица. От тях излиза наяве, че при такава скица на работното време чиновниците се оправят доста по-добре и се любуват повече на работата си в сравнение с преди. Идеята идва от създателя на компанията Андрю Барнс, а опитът му е следен от откриватели в университета в Оукланд. Проф. Джарод Хаар – учител по ръководство на човешки запаси, установи, че удовлетворението от живота се усилва на всички равнища - и в фамилията, и на работното място. Преди опита 54% от чиновниците на Perpetual Guardian живеят с чувството, че могат дейно да балансират сред работата и домашните си задължения, до момента в който след него делът им скача до 78%. Стресът понижава със 7%, а личният състав стартира самичък да внедрява хрумвания за по-високата си успеваемост и по-добрата организация на работно място. Временното прекосяване към 4-дневна работна седмица не е придружено от понижаване на заплатите.
Резултатите притеглят вниманието даже на министъра на трудовите връзки на Нова Зеландия и той афишира, че ще насърчи всеки бизнес, който търси нови разновидности за възстановяване на продуктивността, защитавайки изискванията на труд за личния състав. Подобни опити към този момент наподобяват като екзотика за България, където рекламираните модели за новаторско предприемачество са много разнообразни: „ Когато се срещаме с създателя на компанията, той не е спал към този момент от три седмици. За времето на диалога завършва една кутия цигари и незабавно стартира друга, които типичен вървят с кафе... „ Когато влизаш на чисто нов пазар, би трябвало да се докажеш “, споделя той. „ Имаме какво да потвърждаваме и в случай че се постанова, работиш по 20-22 часа на денонощие, както е в този момент “. Често в родната преса визията за крепко трудещ се човек наподобява по този начин.
Случилото се в Perpetual Guardian към този момент е единствено опит. Андрю Барнс занапред ще убеждава борда на шефовете, че концепцията му може да се приложи в дълготраен проект. И че - „ в случай че чиновниците ви могат да прекарват повече време с децата си, това няма по какъв начин да е неприятно “.
Но надали се намираме на прага на светлото бъдеще. По-скоро живеем във време, в коeто непрекъснато ни връхлитат световни тайфуни с напарфюмирани имена. Перспективата за живот в неустановеност се споделя „ Гъвкавост на работната мощ “. Постоянната смяна на условията към служащия е „ Учене през целия живот “. А това да нямаш късмет да стигнеш до естествена пенсия, не се назовава „ да работиш, до момента в който умреш “, то е... „ Активно стареене “. Как да не ти се прииска?
Засега „ 4-дневна работна седмица “ за пазара е още „ фантом “ и не сме наясно какво се крие зад нея. Също като друга концепция, която в последно време обикаля света – за безусловния базов приход. Защото едно е да ви кажат, че всеки ще получава обезпечени 200 или 300 лв. от страната всеки месец. Познавате ли някой, който би ги отказал? Съвсем друга би била обаче реакцията, в случай че ви кажат задоволително ясно, че в подмяна на тези 200-300 лв. се постанова да се отстранен всеобщото опазване на здравето, осигурителните системи, компенсациите при безработица, детските добавки и всевъзможни форми на подкрепяне и обществена политика... Не всички хрумвания за въвеждане на безусловния базов приход вървят с желание за ремонт на останалата обществена система, само че се въртят и такива, тъй че въпреки всичко обръщайте внимание и на дребния шрифт - дяволът е в детайлите. Също като при 4-дневната работна седмица.
Далеч съм от мисълта да оборвам откровения възторг и положителните планове на господин Барнс, само че концепцията може да бъде инструмент както за възстановяване на виталния стандарт на чиновниците, по този начин и за понижаването му. Освен в неговата компания, тя към този момент е експериментирана на няколко други места, въпреки задачите да са били разнообразни – от икономисване на сила във Венецуела до ограничение на парниковите излъчвания в американския щат Юта. Обмислят я и в някои елементи на Китай като мярка за поощряване на вътрешното ползване (почивният ден в множеството случаи е и пазарен). Германски и шведски компании я ползват, с цел да понижат разноските си.
Мнозина учени предизвестяват, че с все по-голямата автоматизация в производствата 4-дневната работна седмица скоро ще бъде неизбежна. Сякаш стартира да се сбъдва фантазията на философи и
Фирмата Perpetual Guardian разгласява в края на юли т.г. резултатите от двуседмично пробно въвеждане на 4-дневна трудова седмица. От тях излиза наяве, че при такава скица на работното време чиновниците се оправят доста по-добре и се любуват повече на работата си в сравнение с преди. Идеята идва от създателя на компанията Андрю Барнс, а опитът му е следен от откриватели в университета в Оукланд. Проф. Джарод Хаар – учител по ръководство на човешки запаси, установи, че удовлетворението от живота се усилва на всички равнища - и в фамилията, и на работното място. Преди опита 54% от чиновниците на Perpetual Guardian живеят с чувството, че могат дейно да балансират сред работата и домашните си задължения, до момента в който след него делът им скача до 78%. Стресът понижава със 7%, а личният състав стартира самичък да внедрява хрумвания за по-високата си успеваемост и по-добрата организация на работно място. Временното прекосяване към 4-дневна работна седмица не е придружено от понижаване на заплатите.
Резултатите притеглят вниманието даже на министъра на трудовите връзки на Нова Зеландия и той афишира, че ще насърчи всеки бизнес, който търси нови разновидности за възстановяване на продуктивността, защитавайки изискванията на труд за личния състав. Подобни опити към този момент наподобяват като екзотика за България, където рекламираните модели за новаторско предприемачество са много разнообразни: „ Когато се срещаме с създателя на компанията, той не е спал към този момент от три седмици. За времето на диалога завършва една кутия цигари и незабавно стартира друга, които типичен вървят с кафе... „ Когато влизаш на чисто нов пазар, би трябвало да се докажеш “, споделя той. „ Имаме какво да потвърждаваме и в случай че се постанова, работиш по 20-22 часа на денонощие, както е в този момент “. Често в родната преса визията за крепко трудещ се човек наподобява по този начин.
Случилото се в Perpetual Guardian към този момент е единствено опит. Андрю Барнс занапред ще убеждава борда на шефовете, че концепцията му може да се приложи в дълготраен проект. И че - „ в случай че чиновниците ви могат да прекарват повече време с децата си, това няма по какъв начин да е неприятно “.
Но надали се намираме на прага на светлото бъдеще. По-скоро живеем във време, в коeто непрекъснато ни връхлитат световни тайфуни с напарфюмирани имена. Перспективата за живот в неустановеност се споделя „ Гъвкавост на работната мощ “. Постоянната смяна на условията към служащия е „ Учене през целия живот “. А това да нямаш късмет да стигнеш до естествена пенсия, не се назовава „ да работиш, до момента в който умреш “, то е... „ Активно стареене “. Как да не ти се прииска?
Засега „ 4-дневна работна седмица “ за пазара е още „ фантом “ и не сме наясно какво се крие зад нея. Също като друга концепция, която в последно време обикаля света – за безусловния базов приход. Защото едно е да ви кажат, че всеки ще получава обезпечени 200 или 300 лв. от страната всеки месец. Познавате ли някой, който би ги отказал? Съвсем друга би била обаче реакцията, в случай че ви кажат задоволително ясно, че в подмяна на тези 200-300 лв. се постанова да се отстранен всеобщото опазване на здравето, осигурителните системи, компенсациите при безработица, детските добавки и всевъзможни форми на подкрепяне и обществена политика... Не всички хрумвания за въвеждане на безусловния базов приход вървят с желание за ремонт на останалата обществена система, само че се въртят и такива, тъй че въпреки всичко обръщайте внимание и на дребния шрифт - дяволът е в детайлите. Също като при 4-дневната работна седмица.
Далеч съм от мисълта да оборвам откровения възторг и положителните планове на господин Барнс, само че концепцията може да бъде инструмент както за възстановяване на виталния стандарт на чиновниците, по този начин и за понижаването му. Освен в неговата компания, тя към този момент е експериментирана на няколко други места, въпреки задачите да са били разнообразни – от икономисване на сила във Венецуела до ограничение на парниковите излъчвания в американския щат Юта. Обмислят я и в някои елементи на Китай като мярка за поощряване на вътрешното ползване (почивният ден в множеството случаи е и пазарен). Германски и шведски компании я ползват, с цел да понижат разноските си.
Мнозина учени предизвестяват, че с все по-голямата автоматизация в производствата 4-дневната работна седмица скоро ще бъде неизбежна. Сякаш стартира да се сбъдва фантазията на философи и
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ