От кашляне гърлото ми стана парче месо: Болни от COVID-19 в Русия разказват как и с какво ги лекуват СНИМКИ
Мениджър по работа с сътрудниците, продуцент и футболист-любител описват по какъв начин са болни с COVID-19, по какъв начин и с какво ги лекуват в болничното заведение и с какво се занимават по време на карантината.
До момента на обявата в Русия има 1036 болни, а 45 души към този момент са излекувани. В Москва количеството е най-голямо - 703 са инфектираните, а 18 от тях към този момент са с негативни проби, написа rbth.com.
Мария Долголенко, 46 години, управител по работа с сътрудниците
Ходих на ски в Австрия, върнах се у дома на 8 март 2020 година. Вечерта на същия ден подвигнах температура до 37,6, повиках доктор. Той пристигна, взе проба. След ден пристигна още един път, взе още една проба, по този начин би трябвало.
Следващия ден ми позвъниха и споделиха, че резултатите от разбора "не им харесват ", по тази причина ще пристигна спешна помощ и ще ме води в болница. Уточниха дали с мен живеят малолетни деца – имам двама сина – на 11 и 17 години. Като цяло пристигнаха, взеха и мен, и тях.
С идването ми взеха доста разбори и незабавно назначиха антибиотици. Децата започнаха да пият противовирусни таблетки. Мълчаха за анализите. Храниха ни добре, доставяха храна настрана от коридора, в особено поделение, а аз я взимах от стаята. Като цяло нямах никакъв жив контакт с външния свят. Всички лекари ходеха в скафандри, не пускаха на открито.
Едва на осмия ден след вземането на анализите разбрах, че аз и децата ми имаме ковид.
Удивих се, че заболяването е засегнала и децата. Вкъщи се старая да съблюдавам техники за сигурност – имах обособена забрадка, чаша, лъжица, паница. От стаята излизах единствено в маска. Миех си ръцете всяка секунда. Всички кранове и дръжки миех със алкохол. И въпреки всичко някак са болни. В последна сметка започнаха да ни лекуват с антибиотици и системи.
Отначало помолих да ни разделят в обособени стаи, по този начин да сме в една болница, само че в обособени пространства. Децата нямаха никакви признаци на заболяването, общувахме единствено по телефона.
Най-тежкото време по време на карантината в болничното заведение е неделя. Тогава е още по-тихо от нормално. Веднага си задаваш въпроса – какво ще правиш, като приключиш със закуската, а обядът още е надалеч?
В последна сметка с подобряването на положението си започнах леки тренировки. Отначало дихателна гимнастика. Засега нищо не разбирам, само че усърдно дублирам по клипчета от YouTube. Също започнах да върша планк.
Колко, няма да споделям, само че се надявам, че ще става по-добре. От интелектуална позиция – единствено книги и филми, най-накрая изгледах "Паразит ".
След няколко дни лекарят ми сподели, че болничното заведение е пуснала първата си лаборатория за тестване за ковид – до тогава анализите са пращани в Новосибирск, по тази причина е отнемало доста време.
Жал ми е не за мен, а за лекарите и медицинските сестри. В костюмите им е неловко, дезинфекцират маските си с хлор, по тази причина им сълзят очите.
В болничното заведение съм трета седмица, с децата ми на процедура сме излекувани. Но, с цел да ни изпишат, би трябвало да дадем два негативни резултата за ковид. Така че чакаме.
Вече към края на лекуването пристигнаха двама мъже, донесоха бормашина и по някаква причина окачиха облъчвател-рециркулатор за въздуха.
"Ние, - споделят мъжете, - уикенда към този момент сложихме на 17 и 18 етаж такива неща, а там заболели не останаха ".
"Може, - споделям, - няма да запитвам къде са се дянали всички "?
Смеят се. Вече доста ми се желае у дома.
Виталий Миронов, 33 години, помощник в задгранична компания
С жена ми се прибрахме от Барселона на 10 март. На летището нямаше никакъв надзор, не мереха температурата. Спокойно минахме пограничния надзор и излязохме от летището.
На 13 март подвигнах температура до 38,3, стартира хрема. И звъннах на горещата линия на Роспотребнадзор, след това в спешна помощ. Те ми взеха проби и си потеглиха.
На 15 ми оповестиха, че имам позитивен резултат за ковид, в същия ден ме водиха в болница. При това жена ми се оказа с негативен резултат, от самото начало остана на самоизолация, неотдавна ѝ разрешават да излиза от у дома.
Първата седмица на процедура по никакъв начин не ме лекуваха, просто лежах в болничното заведение, хранех се, гледах телевизия, редом говорех по скайп с учителя си по британски, пишех си с другари. В неделя, 22 март, ми донесоха препарат рибавирин – най-често го пият при хепатит С.
Дозировката беше 5 пъти над нормата – 10 таблетки за банкет, вместо 2. Сестрата сама се удиви от дозата, отиде при дежурния доктор, само че той удостовери, че няма неточност.
Хората в болничното заведение имат собствен чат, където разискват казуса – през днешния ден в него има 90 души. Пациентите се жалват, че даже от две таблетки ги боли гърба, усещат мощна отмалялост, съхнат им очите. Отгоре на всичко след тях би трябвало половин година да правиш единствено безвреден секс, а с жена ми желаеме деца.
На фона на всичко това оставих таблетките встрани, взех решение да не ги пия. Понеделник се върна лекуващият ми доктор, съгласи се, че няма потребност да пия таблетки, че и по този начин положението ми е по-добро. Предложи ми опция – арбидол. Още не съм го пил, тъй като считам, че към този момент съм се излекувал. Струва ми се, че организмът самичък се оправя с ковид, няма потребност да му се бъркаме.
На 24 март ми направиха още един тест за ковид и, в случай че е негативен, то на 29 ще създадат още един. След два негативни теста ще ме изпишат – уповавам се скоро да се върна при жена си.
Мария Мухина, 27 години, продуцент
Карам курсове за повишение на квалификацията зад граница, заради което пътувах доста из Европа. Безспорно доста се притеснявах, че мога да хвана вируса някъде там. В последна сметка отидох на Берлинале, където всяко покашляне или кихане в залата пращаше сърцата на останалите в петите, по-късно заминахме за Лондон.
Там на острова изглеждаше, че не е толкоз ужасно, градът кипеше: пъбове, мюзикъли, никакви хора в маски и единствено гелове за ръце на всички места. Но ненадейно в края на пребиваването ни споделиха, че образователната стратегия е прекратена и би трябвало да се връщаме у дома.
Започна същински план-прехват. Купих билети, отменяха ми полети и в някакъв миг разбрах, че не устоявам на напрежението. На един трансферен полет в Хелзинки подвигнах температура. Реших, че е от нерви.
В летище "Шереметиево " в Москва се оказах на 17 март. В самолета мериха температурата на всички, моята по това време падна, и ни изпратиха да запълваме анкетни данни. Работниците в спецоблекла очевидно скучаеха. С анкетата отидох до "лаборанта ", помолих ги да ми създадат тест. Взеха ми проба от гърлото и носа и ме изпратиха под карантина.
Останах в самоизолация у дома до 22 март. С времето започнах да чувствам признаци на ОРВИ, нищо повече. Същата вечер при мен пристигна спешна помощ и ме взеха в болничното заведение в Комунарка, като обявиха, че съм с позитивен тест. В болничното заведение ми взеха разбори още един път и ме пратиха да дремя.
В нощта на 22 против 23 март температурата ми се подвигна до 38,4 градуса, кашлях доста и мощно, до положение да те боли челюстта и да ти изхвърчат очите. Половината нощ не можах да заспя. И непрекъснато ревизирах слюнката си дали няма кръв. Имах чувството, че имам парче месо, а не гърло.
В някакъв миг не устоях и натиснах аления бутон, с цел да дойдат медицинските служащи. Веселите хора взеха решение да ми сложат система. Така сложиха иглата, че доста ме заболя, имах възприятието, че веднага ще припадна. Разплаках се и споделих, че нищо не ми би трябвало.
Същите чиновници пристигнаха сутринта да ми мерят температурата. Вече беше 37,6. Целият идващ ден ту заспивах, ту се събуждах. И кашлицата ставаше все по-влажна.
Неочаквано започнаха проблеми с ходенето до тоалетната, тъй че в този ден се наложи да се откажа от обяда. Майка ми вечерта ми съобщи банани, мандарини и шоколад – постоянно, когато болен съм, ми се желае всичко шоколадово.
На 23 март ми обявиха, че с изключение на ковид имам и инфектиране на белите дробове. Вечерта започнаха лекуване с антибиотици, азитромицин. Медицинските сестри и лекарите започнаха да ми обръщат доста внимание – идваха постоянно, включваха wi-fi, и дори дадоха обещание да създадат нещо с температурния режим, защото в стаята беше доста задушно.
На 24 март към 6 сутринта ми сложиха втората система. Кашлицата понижа.
Температурата ми е 37, само че съм доста отпаднала и вяла, непрекъснато желая да дремя и едвам седнал съм. Лекарят сподели, че имам интоксикация след високата температура. И апетитът ми изчезна.
Не хапвам месо и млечни артикули, само че тук носят мляко – просто оставям несъответствуващата за мен храна на масата. Казаха ми, че няма да регистрират желанията ми в храната, защото всичко към този момент е изчислено. За благополучие околните ми предадоха плодове, по тази причина стана по-леко.
Но зеленчуковите ястия бяха доста вкусни. Всичко се сервира във вакуумни опаковки, приборите и чашките са еднократни.
Честно, още нямам сили нито да виждам филми, нито да чета, даже да седнал съм още ми е мъчно. На ден ми поставят по три системи. Само да ми стане по-добре и се надявам да опитвам да послушам уроци, сътрудниците към този момент започнаха да учат онлайн, а на мен не ми се желае да пропущам материал.
Давид Беров, футболист фен, първи инфектиран с ковид в Москва
На 1 март 2020 Роспотребнадзор удостовери първият случай на заразяване с ковид в Москва. Заболелият руснак Давид Беров наскоро се върнал от Италия. Ето какви написа самият той за карантината и анализите.
"Сложиха ме в обща стая в Първа инфекциозна болница в Москва. Да, там имаше доста разнообразни хора. Преди това контактувах единствено с няколко членове на фамилията ми. Всички те към този момент са под карантина в лечебните заведения. Нямаха никакви признаци за заболяване. Първичните им разбори дадоха негативен резултат.
Това по какъв начин става слагането под карантина провокира огромни въпроси. На роднините ми изначало им звъннали и им споделили, че ще вземат проби от у дома. Дошли, споделили, че имам позитивна реакция (макар тогава да не е имало такава информация), и са ги предиздвикали с полиция да дойдат до инфекциозната болница, където ги затворили в стая ", споделя Беров в Instagram.
На 5 март при третия разбор на Беров се удостоверява зараза с ковид.
"Нямаше го в кръвта, откриха в слюнката. Казват, доста едва видим, по тази причина толкоз дълго са се съмнявали. Приписаха ми симптоматическо лекуване. Има признак – него и лекуват. В моя случай лекуват лека кашлица, всичко останало ми е наред. Температура от дълго време нямам. Като цяло се усещам изцяло обикновено ", написа Беров.
На 7 март го изписват от болничното заведение. По-късно дава изявление за интернет издание, в което споделя за отношението в болничното заведение и за това по какъв начин се усеща.
"В болничното заведение се отнасяха доста добре с мен. Имаше нужното внимание и състрадание от страна на личния състав. <…> Струва ми се, че имах елементарна настинка и нищо повече. Принципно и до в този момент въобще не запознат съм какво съм боледувал. Все отново имах и негативни резултати при тестванията за ковид ", споделя той в изявлението си.
По негови думи към този момент върви на работа, а майка му е отпътувала в Крим при баба му и дядо му, да "подиша пресен въздух ". Самият той твърди, че няма потребност да се боим от ковид.
"Не мога и няма да кажа, че не би трябвало мощно да се безпокоим поради този вирус. Историята ми е единствено моя история, само че е допустимо, гледайки мен, някой да се успокои.
В дадения случай моят имунитет се оказа по-силен от инфекцията. Но като цяло мисля, че в тялото ни не сме такива домакини: към нас има толкоз доста разнообразни вируси и микроорганизми. Кой знае с какви от тях, по какъв начин и по кое време ще се сблъскаме, какви ще бъдат следствията от това взаимоотношение? ", обобщава Беров.
До момента на обявата в Русия има 1036 болни, а 45 души към този момент са излекувани. В Москва количеството е най-голямо - 703 са инфектираните, а 18 от тях към този момент са с негативни проби, написа rbth.com.
Мария Долголенко, 46 години, управител по работа с сътрудниците
Ходих на ски в Австрия, върнах се у дома на 8 март 2020 година. Вечерта на същия ден подвигнах температура до 37,6, повиках доктор. Той пристигна, взе проба. След ден пристигна още един път, взе още една проба, по този начин би трябвало.
Следващия ден ми позвъниха и споделиха, че резултатите от разбора "не им харесват ", по тази причина ще пристигна спешна помощ и ще ме води в болница. Уточниха дали с мен живеят малолетни деца – имам двама сина – на 11 и 17 години. Като цяло пристигнаха, взеха и мен, и тях.
С идването ми взеха доста разбори и незабавно назначиха антибиотици. Децата започнаха да пият противовирусни таблетки. Мълчаха за анализите. Храниха ни добре, доставяха храна настрана от коридора, в особено поделение, а аз я взимах от стаята. Като цяло нямах никакъв жив контакт с външния свят. Всички лекари ходеха в скафандри, не пускаха на открито.
Едва на осмия ден след вземането на анализите разбрах, че аз и децата ми имаме ковид.
Удивих се, че заболяването е засегнала и децата. Вкъщи се старая да съблюдавам техники за сигурност – имах обособена забрадка, чаша, лъжица, паница. От стаята излизах единствено в маска. Миех си ръцете всяка секунда. Всички кранове и дръжки миех със алкохол. И въпреки всичко някак са болни. В последна сметка започнаха да ни лекуват с антибиотици и системи.
Отначало помолих да ни разделят в обособени стаи, по този начин да сме в една болница, само че в обособени пространства. Децата нямаха никакви признаци на заболяването, общувахме единствено по телефона.
Най-тежкото време по време на карантината в болничното заведение е неделя. Тогава е още по-тихо от нормално. Веднага си задаваш въпроса – какво ще правиш, като приключиш със закуската, а обядът още е надалеч?
В последна сметка с подобряването на положението си започнах леки тренировки. Отначало дихателна гимнастика. Засега нищо не разбирам, само че усърдно дублирам по клипчета от YouTube. Също започнах да върша планк.
Колко, няма да споделям, само че се надявам, че ще става по-добре. От интелектуална позиция – единствено книги и филми, най-накрая изгледах "Паразит ".
След няколко дни лекарят ми сподели, че болничното заведение е пуснала първата си лаборатория за тестване за ковид – до тогава анализите са пращани в Новосибирск, по тази причина е отнемало доста време.
Жал ми е не за мен, а за лекарите и медицинските сестри. В костюмите им е неловко, дезинфекцират маските си с хлор, по тази причина им сълзят очите.
В болничното заведение съм трета седмица, с децата ми на процедура сме излекувани. Но, с цел да ни изпишат, би трябвало да дадем два негативни резултата за ковид. Така че чакаме.
Вече към края на лекуването пристигнаха двама мъже, донесоха бормашина и по някаква причина окачиха облъчвател-рециркулатор за въздуха.
"Ние, - споделят мъжете, - уикенда към този момент сложихме на 17 и 18 етаж такива неща, а там заболели не останаха ".
"Може, - споделям, - няма да запитвам къде са се дянали всички "?
Смеят се. Вече доста ми се желае у дома.
Виталий Миронов, 33 години, помощник в задгранична компания
С жена ми се прибрахме от Барселона на 10 март. На летището нямаше никакъв надзор, не мереха температурата. Спокойно минахме пограничния надзор и излязохме от летището.
На 13 март подвигнах температура до 38,3, стартира хрема. И звъннах на горещата линия на Роспотребнадзор, след това в спешна помощ. Те ми взеха проби и си потеглиха.
На 15 ми оповестиха, че имам позитивен резултат за ковид, в същия ден ме водиха в болница. При това жена ми се оказа с негативен резултат, от самото начало остана на самоизолация, неотдавна ѝ разрешават да излиза от у дома.
Първата седмица на процедура по никакъв начин не ме лекуваха, просто лежах в болничното заведение, хранех се, гледах телевизия, редом говорех по скайп с учителя си по британски, пишех си с другари. В неделя, 22 март, ми донесоха препарат рибавирин – най-често го пият при хепатит С.
Дозировката беше 5 пъти над нормата – 10 таблетки за банкет, вместо 2. Сестрата сама се удиви от дозата, отиде при дежурния доктор, само че той удостовери, че няма неточност.
Хората в болничното заведение имат собствен чат, където разискват казуса – през днешния ден в него има 90 души. Пациентите се жалват, че даже от две таблетки ги боли гърба, усещат мощна отмалялост, съхнат им очите. Отгоре на всичко след тях би трябвало половин година да правиш единствено безвреден секс, а с жена ми желаеме деца.
На фона на всичко това оставих таблетките встрани, взех решение да не ги пия. Понеделник се върна лекуващият ми доктор, съгласи се, че няма потребност да пия таблетки, че и по този начин положението ми е по-добро. Предложи ми опция – арбидол. Още не съм го пил, тъй като считам, че към този момент съм се излекувал. Струва ми се, че организмът самичък се оправя с ковид, няма потребност да му се бъркаме.
На 24 март ми направиха още един тест за ковид и, в случай че е негативен, то на 29 ще създадат още един. След два негативни теста ще ме изпишат – уповавам се скоро да се върна при жена си.
Мария Мухина, 27 години, продуцент
Карам курсове за повишение на квалификацията зад граница, заради което пътувах доста из Европа. Безспорно доста се притеснявах, че мога да хвана вируса някъде там. В последна сметка отидох на Берлинале, където всяко покашляне или кихане в залата пращаше сърцата на останалите в петите, по-късно заминахме за Лондон.
Там на острова изглеждаше, че не е толкоз ужасно, градът кипеше: пъбове, мюзикъли, никакви хора в маски и единствено гелове за ръце на всички места. Но ненадейно в края на пребиваването ни споделиха, че образователната стратегия е прекратена и би трябвало да се връщаме у дома.
Започна същински план-прехват. Купих билети, отменяха ми полети и в някакъв миг разбрах, че не устоявам на напрежението. На един трансферен полет в Хелзинки подвигнах температура. Реших, че е от нерви.
В летище "Шереметиево " в Москва се оказах на 17 март. В самолета мериха температурата на всички, моята по това време падна, и ни изпратиха да запълваме анкетни данни. Работниците в спецоблекла очевидно скучаеха. С анкетата отидох до "лаборанта ", помолих ги да ми създадат тест. Взеха ми проба от гърлото и носа и ме изпратиха под карантина.
Останах в самоизолация у дома до 22 март. С времето започнах да чувствам признаци на ОРВИ, нищо повече. Същата вечер при мен пристигна спешна помощ и ме взеха в болничното заведение в Комунарка, като обявиха, че съм с позитивен тест. В болничното заведение ми взеха разбори още един път и ме пратиха да дремя.
В нощта на 22 против 23 март температурата ми се подвигна до 38,4 градуса, кашлях доста и мощно, до положение да те боли челюстта и да ти изхвърчат очите. Половината нощ не можах да заспя. И непрекъснато ревизирах слюнката си дали няма кръв. Имах чувството, че имам парче месо, а не гърло.
В някакъв миг не устоях и натиснах аления бутон, с цел да дойдат медицинските служащи. Веселите хора взеха решение да ми сложат система. Така сложиха иглата, че доста ме заболя, имах възприятието, че веднага ще припадна. Разплаках се и споделих, че нищо не ми би трябвало.
Същите чиновници пристигнаха сутринта да ми мерят температурата. Вече беше 37,6. Целият идващ ден ту заспивах, ту се събуждах. И кашлицата ставаше все по-влажна.
Неочаквано започнаха проблеми с ходенето до тоалетната, тъй че в този ден се наложи да се откажа от обяда. Майка ми вечерта ми съобщи банани, мандарини и шоколад – постоянно, когато болен съм, ми се желае всичко шоколадово.
На 23 март ми обявиха, че с изключение на ковид имам и инфектиране на белите дробове. Вечерта започнаха лекуване с антибиотици, азитромицин. Медицинските сестри и лекарите започнаха да ми обръщат доста внимание – идваха постоянно, включваха wi-fi, и дори дадоха обещание да създадат нещо с температурния режим, защото в стаята беше доста задушно.
На 24 март към 6 сутринта ми сложиха втората система. Кашлицата понижа.
Температурата ми е 37, само че съм доста отпаднала и вяла, непрекъснато желая да дремя и едвам седнал съм. Лекарят сподели, че имам интоксикация след високата температура. И апетитът ми изчезна.
Не хапвам месо и млечни артикули, само че тук носят мляко – просто оставям несъответствуващата за мен храна на масата. Казаха ми, че няма да регистрират желанията ми в храната, защото всичко към този момент е изчислено. За благополучие околните ми предадоха плодове, по тази причина стана по-леко.
Но зеленчуковите ястия бяха доста вкусни. Всичко се сервира във вакуумни опаковки, приборите и чашките са еднократни.
Честно, още нямам сили нито да виждам филми, нито да чета, даже да седнал съм още ми е мъчно. На ден ми поставят по три системи. Само да ми стане по-добре и се надявам да опитвам да послушам уроци, сътрудниците към този момент започнаха да учат онлайн, а на мен не ми се желае да пропущам материал.
Давид Беров, футболист фен, първи инфектиран с ковид в Москва
На 1 март 2020 Роспотребнадзор удостовери първият случай на заразяване с ковид в Москва. Заболелият руснак Давид Беров наскоро се върнал от Италия. Ето какви написа самият той за карантината и анализите.
"Сложиха ме в обща стая в Първа инфекциозна болница в Москва. Да, там имаше доста разнообразни хора. Преди това контактувах единствено с няколко членове на фамилията ми. Всички те към този момент са под карантина в лечебните заведения. Нямаха никакви признаци за заболяване. Първичните им разбори дадоха негативен резултат.
Това по какъв начин става слагането под карантина провокира огромни въпроси. На роднините ми изначало им звъннали и им споделили, че ще вземат проби от у дома. Дошли, споделили, че имам позитивна реакция (макар тогава да не е имало такава информация), и са ги предиздвикали с полиция да дойдат до инфекциозната болница, където ги затворили в стая ", споделя Беров в Instagram.
На 5 март при третия разбор на Беров се удостоверява зараза с ковид.
"Нямаше го в кръвта, откриха в слюнката. Казват, доста едва видим, по тази причина толкоз дълго са се съмнявали. Приписаха ми симптоматическо лекуване. Има признак – него и лекуват. В моя случай лекуват лека кашлица, всичко останало ми е наред. Температура от дълго време нямам. Като цяло се усещам изцяло обикновено ", написа Беров.
На 7 март го изписват от болничното заведение. По-късно дава изявление за интернет издание, в което споделя за отношението в болничното заведение и за това по какъв начин се усеща.
"В болничното заведение се отнасяха доста добре с мен. Имаше нужното внимание и състрадание от страна на личния състав. <…> Струва ми се, че имах елементарна настинка и нищо повече. Принципно и до в този момент въобще не запознат съм какво съм боледувал. Все отново имах и негативни резултати при тестванията за ковид ", споделя той в изявлението си.
По негови думи към този момент върви на работа, а майка му е отпътувала в Крим при баба му и дядо му, да "подиша пресен въздух ". Самият той твърди, че няма потребност да се боим от ковид.
"Не мога и няма да кажа, че не би трябвало мощно да се безпокоим поради този вирус. Историята ми е единствено моя история, само че е допустимо, гледайки мен, някой да се успокои.
В дадения случай моят имунитет се оказа по-силен от инфекцията. Но като цяло мисля, че в тялото ни не сме такива домакини: към нас има толкоз доста разнообразни вируси и микроорганизми. Кой знае с какви от тях, по какъв начин и по кое време ще се сблъскаме, какви ще бъдат следствията от това взаимоотношение? ", обобщава Беров.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ