Меломани от Пловдив разказват за страстта си към грамофонните плочи
Меломани от Пловдив имат една от най-големите сбирки на грамофонни плочи и на модерни носители на музика у нас. В дома им могат да се видят и другите устройства за слушане на плочи, касетки и дискове като се стартира още от " дядото " на актуалните компакдискове - грамофона с фуния. Това са Данчето и Манчо, които не обичат да се обръщат към тях на фамилия. Имат доста другари, които " вербуват " с усмивката си и любовта към музиката.
На специфични стелажи са подредени плочи, плочи и отново плочи, касетки и дискове. Музика се слуша в дома им когато и да е. Ако намерят междина сред забързания темп на живота - избират от плочите и се любуват на аналоговия тон. За задачата в едно " вълшебно " куфарче постоянно има по десетина плочи за слушане. Ако са заети - разчитат на интернет, откъдето си избират обичаните мелодии. В началото Данчето слуша плочите си на грамофон Респром, който доста бързо ги захабява и това я кара да купува от всяка по няколко бройки. Така да вземем за пример от плочата на обичания си Пети концерт на Паганини, в осъществяване на Минчо Минчев, тя има 15 екземпляра.
В сбирката си Данчето и Манчо имат над 10 000 грамофонни плочи, всички размери и всички обороти. Около 20 000 са касетките, на толкоз възлиза и броят на дисковете. Имат и картички-плочи, с които " 2 в 1 " поздравяваш обичания си човек с обичаната му ария. Всичко това е групирано по националности и стилове. Имат огромна сбирка съветска музика с акцент военните маршове, плочите на всички български естрадни реализатори, в обособени сбирки са събрани джаз, блус, чешка музика, латино-музика.
Горди са, че от българските реализатори на национална и естрадна музика имат сбирките на всички. Определено обаче държат доста на националната музика, тъй като при нея има доста скъпи неща, които са записана единствено на грамофонни плочи, издавани в миналото.
" Народната музика за нас е основата, а като родопчанин боготворя родопската национална музика, която е най-хубавата ", споделя Манчо. Сред обичаните му национални реализатори са Веселин Джигов, сестри Кушлеви, Надежда Хвойнева, Недялка Керанова, Валя Балканска.
За Манчо началото на пристрастяването е от самото му раждане - при започване на 60-те години на предишния век. Още не проходил той " упорства " да му пускат музика на новия радиограмофон, който татко му е донесъл у дома, преди още да има път до селото. Страстта към музиката придобива огромни размери по време на ученическите му години, когато младежите сами си провеждат забави. След казармата обаче концепцията да се занимава с грамофонни плочи се избистря дефинитивно и той основава лично звукозаписно студио в Мадан. От тогава до през днешния ден Манчо не пропуща нищо в развиването на носителите на музика - през ръцете му минават ролковите магнетофони, касетъчните магнетофони, компактдисковете, само че по думите му грамофонната плоча остава най-важният и най-хубавият притежател на тон, която е и най-дълголетният звуконосител.
Историята й стартира през 1878 година, когато Едисон патентова своя фонограф, предходник на грамофона, следва имофона, а след него и първите шеллакови грамофонни плочи, следват вениловите. По думите на Манчо грамофонните плочи имат и доста мощно образно наличие посредством обложката си, на която в множеството случаи, с изключение на фотография на изпълнителя, има и текст на песента, а от време на време може да бъде и цяло изкуство.
На специфични стелажи са подредени плочи, плочи и отново плочи, касетки и дискове. Музика се слуша в дома им когато и да е. Ако намерят междина сред забързания темп на живота - избират от плочите и се любуват на аналоговия тон. За задачата в едно " вълшебно " куфарче постоянно има по десетина плочи за слушане. Ако са заети - разчитат на интернет, откъдето си избират обичаните мелодии. В началото Данчето слуша плочите си на грамофон Респром, който доста бързо ги захабява и това я кара да купува от всяка по няколко бройки. Така да вземем за пример от плочата на обичания си Пети концерт на Паганини, в осъществяване на Минчо Минчев, тя има 15 екземпляра.
В сбирката си Данчето и Манчо имат над 10 000 грамофонни плочи, всички размери и всички обороти. Около 20 000 са касетките, на толкоз възлиза и броят на дисковете. Имат и картички-плочи, с които " 2 в 1 " поздравяваш обичания си човек с обичаната му ария. Всичко това е групирано по националности и стилове. Имат огромна сбирка съветска музика с акцент военните маршове, плочите на всички български естрадни реализатори, в обособени сбирки са събрани джаз, блус, чешка музика, латино-музика.
Горди са, че от българските реализатори на национална и естрадна музика имат сбирките на всички. Определено обаче държат доста на националната музика, тъй като при нея има доста скъпи неща, които са записана единствено на грамофонни плочи, издавани в миналото.
" Народната музика за нас е основата, а като родопчанин боготворя родопската национална музика, която е най-хубавата ", споделя Манчо. Сред обичаните му национални реализатори са Веселин Джигов, сестри Кушлеви, Надежда Хвойнева, Недялка Керанова, Валя Балканска.
За Манчо началото на пристрастяването е от самото му раждане - при започване на 60-те години на предишния век. Още не проходил той " упорства " да му пускат музика на новия радиограмофон, който татко му е донесъл у дома, преди още да има път до селото. Страстта към музиката придобива огромни размери по време на ученическите му години, когато младежите сами си провеждат забави. След казармата обаче концепцията да се занимава с грамофонни плочи се избистря дефинитивно и той основава лично звукозаписно студио в Мадан. От тогава до през днешния ден Манчо не пропуща нищо в развиването на носителите на музика - през ръцете му минават ролковите магнетофони, касетъчните магнетофони, компактдисковете, само че по думите му грамофонната плоча остава най-важният и най-хубавият притежател на тон, която е и най-дълголетният звуконосител.
Историята й стартира през 1878 година, когато Едисон патентова своя фонограф, предходник на грамофона, следва имофона, а след него и първите шеллакови грамофонни плочи, следват вениловите. По думите на Манчо грамофонните плочи имат и доста мощно образно наличие посредством обложката си, на която в множеството случаи, с изключение на фотография на изпълнителя, има и текст на песента, а от време на време може да бъде и цяло изкуство.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ