Малкълм Гилис: Живеем в интересно време!
Международният фестивал „ Барток плюс “ събра в унгарския град Мишколц музиковеди и музикални публицисти от Унгария, Австрия, Хърватия, Италия, България, Холандия, Русия, Израел и Австралия. Един от най-авторитетните измежду тях беше австралийският музиковед Малкълм Гилис – дълготраен откривател на творчеството на Бела Барток и създател в влиятелното британско музикално списание „ Opera “. Специално за слушателите на Българското национално радио Малкълм Гилис показа оценката си за премиерната продукция „ З Барток “ на полския режисьор Михал Знаниецки, с която беше открит фестивала и която показа балета „ Дървеният принц “, пантомимата „ Чудният мандарин “ и операта „ Замъкът на херцога Синята брада “ като триптих през призмата на психоанализата на Зигмунд Фройд.
Вие сте дълготраен откривател на творчеството на Бела Барток…
Да, доста пъти съм бил в Унгария и съм изучавал доста години Барток. Но в действителност е извънредно да чуеш и трите му театрални произведения в една вечер и по-късно да имаш шанса 37 години по-късно да се завърнеш и да ги чуеш още веднъж. Намирам доста аспекти на този характерен метод на слагане, който се стреми да ги сплоти в едно цяло, да бъдат показани като елементи от една по-голяма художествена идея.
Според Вас, беше ли добре изведена режисьорската идея?
Аз съм музикален критик, тъй че се чака да кажа и положителни, и неприятни неща. Хубавото беше, че има в действителност смисъл да бъде показано по какъв начин Барток рисува взаимоотношенията сред мъжа и дамата по изчерпателен и пореден метод. Може да се каже, че неприятното беше опитът това да бъде направено прекомерно мощно. С други думи, опитът да превърнеш три много разнообразни произведения – опера, балет и пантомима, в едно цяло. Гледал съм доста постановки на триптиха „ Дървеният принц “, „ Чудният мандарин “ и „ Замъкът на херцога Синята брада “ в Будапеща и в Лондон. Спомням си, първата беше през 1981 във връзка 100-годишнината от рождението на Барток. Онази продукция нямаше за цел да сплоти трите елементи. Всъщност бяха три разнообразни постановъчни и артистични екипа, изпълняващи трите произведения по доста друг метод. И беше отлично! Но тази продукция, тук, в Мишколц значително се стремеше да сплоти освен музиката и драматургията, само че с богата фикция също и постановката, сценографията, осветлението! Това е извънредно. И беше доста добър опит да бъде открит същинският дух на Барток всред трите произведения!
Какво не знаем за Барток – ние, музикантите и феновете, които познаваме повече или по-малко неговата музика?
Основният въпрос във връзка с всеки композитор съгласно мен е по какъв начин неговата музика показва света на индивида – на мъжа и на дамата. В този случай имаме един огромен абсурд – Барток разкрива самия себе си, когато рисува с музика взаимоотношенията сред Херцога Синята брада и неговата четвърта жена Юдит, макар че той не е основал сюжета. За мен това, след 40 години проучване на Барток, към момента е мистерия – какъв брой доста в последна сметка музиката може да изрази персоналния живот, светоусещането, философската настройка, отношението към любовта и към най-големите въпроси на ХХ век! Някой ден тя ще може да изрази всичко! Но в днешно време има някаква преграда в разбирането ни един посредством различен и в разбирането на живота посредством музиката. Но да се върнем към трите произведения на Барток! Първата споделя за принца, втората – „ Чудният мандарин “, е за мъжа, който е клиент на продажница, третата е за Херцога. И трите обрисуват мъжа. Забележете, че операта не е озаглавена „ Синята брада и Юдит “, сходно на „ Тристан и Изолда “, а се назовава „ Замъкът на Херцога Синята брада “! Защо Барток кръщава творбата на постройка, на палат? Това е доста забавно и рядко срещано! Наистина считам, че Барток се концентрира върху разкриването на логиката на психиката на мъжа, постоянно посредством взаимоотношенията му с дамата, само че доста по-интересен за него е вътрешният свят на мъжа – принца, мандарина, Херцога, в сравнение с дамата – принцесата, проститутката, брачната половинка.
Моля, разкажете на нашите слушатели повече за себе си! Вие пътувате доста по целия свят и пишете за едно от най-авторитетните музикални издания – британското списание „ Opera “.
Получих музикалното си обучение в Лондон, в Унгария и в Съединени американски щати и станах професор по музика. Но през последните 15 година бях вицепрезидент и президент на университети в Австралия и във Англия. Живея доста претрупан живот, част от който не е обвързван с изкуството, а с висшето обучение и с мениджмънта. Аз съм професор по музика, само че също повеждам и курсове по водачество. Харесва ми този двойнствен живот! Да бъда музикален критик е прелестно, тъй като мога да съчетая тези неща, да погледна на операта като висше изкуство на организацията. Помислете си какъв брой доста неща би трябвало да се случат в верния миг, с цел да бъде основан един оперен или балетен театър! В единия от моите университети се образоват 5 000 студенти. Обичам да поглеждам и да приказвам за организацията и мениджмънта от разнообразни гледни точки!
Работейки с младежи, смятате ли, че класическата музика и операта имат бъдеще?
Тъкмо тъй като работя с младежи, считам, че класическата музика има голямо бъдеще! Но то ще бъде доста друго от предишното! Ние би трябвало да признаем, че технологиите въздействат на музиката по метод, доста друг спрямо преди 30 години, когато нямаше YouTube. Трябва да чакаме музиката да се развива световно, цифрово, незабавно. Преди е трябвало да изминеш стотици или хиляди километри, с цел да чуеш концертно осъществяване, да отидеш в библиотеката и да прочетеш партитурата. Сега това става за секунди. Невероятно е какъв брой по-голям достъп имаме до класическата музика през днешния ден, която може да се слуша от доста повече хора, в сравнение с когато и да било преди! Да погледнем към операта – към този момент няма потребност да плащаш огромни суми за място в залата, където би трябвало да отидеш уместно облечен с прекрасен костюм и вратовръзка! Смятам, че би трябвало да стартираме и да учим музика по друг метод! Не единствено да се приготвяме за осъществяване на камерна музика или в оркестър, само че всеки ще има друго портфолио – някой ще работи в региона на музиката и финансите, различен в региона на музиката и науката, трети в региона на музиката и технологиите и така нататък И това е прелестно! Светът на музиката се трансформира, само че към момента можем да чуем Бетовен, Брамс и доста музика, основана през последните няколко години. И може би посредством новите технологии хората ще могат да свирят по едно и също време от разнообразни точки на света, без да се постанова да пътуват и да заплащат за това. Така че живеем в забавно време!
Вие сте дълготраен откривател на творчеството на Бела Барток…
Да, доста пъти съм бил в Унгария и съм изучавал доста години Барток. Но в действителност е извънредно да чуеш и трите му театрални произведения в една вечер и по-късно да имаш шанса 37 години по-късно да се завърнеш и да ги чуеш още веднъж. Намирам доста аспекти на този характерен метод на слагане, който се стреми да ги сплоти в едно цяло, да бъдат показани като елементи от една по-голяма художествена идея.
Според Вас, беше ли добре изведена режисьорската идея?
Аз съм музикален критик, тъй че се чака да кажа и положителни, и неприятни неща. Хубавото беше, че има в действителност смисъл да бъде показано по какъв начин Барток рисува взаимоотношенията сред мъжа и дамата по изчерпателен и пореден метод. Може да се каже, че неприятното беше опитът това да бъде направено прекомерно мощно. С други думи, опитът да превърнеш три много разнообразни произведения – опера, балет и пантомима, в едно цяло. Гледал съм доста постановки на триптиха „ Дървеният принц “, „ Чудният мандарин “ и „ Замъкът на херцога Синята брада “ в Будапеща и в Лондон. Спомням си, първата беше през 1981 във връзка 100-годишнината от рождението на Барток. Онази продукция нямаше за цел да сплоти трите елементи. Всъщност бяха три разнообразни постановъчни и артистични екипа, изпълняващи трите произведения по доста друг метод. И беше отлично! Но тази продукция, тук, в Мишколц значително се стремеше да сплоти освен музиката и драматургията, само че с богата фикция също и постановката, сценографията, осветлението! Това е извънредно. И беше доста добър опит да бъде открит същинският дух на Барток всред трите произведения!
Какво не знаем за Барток – ние, музикантите и феновете, които познаваме повече или по-малко неговата музика?
Основният въпрос във връзка с всеки композитор съгласно мен е по какъв начин неговата музика показва света на индивида – на мъжа и на дамата. В този случай имаме един огромен абсурд – Барток разкрива самия себе си, когато рисува с музика взаимоотношенията сред Херцога Синята брада и неговата четвърта жена Юдит, макар че той не е основал сюжета. За мен това, след 40 години проучване на Барток, към момента е мистерия – какъв брой доста в последна сметка музиката може да изрази персоналния живот, светоусещането, философската настройка, отношението към любовта и към най-големите въпроси на ХХ век! Някой ден тя ще може да изрази всичко! Но в днешно време има някаква преграда в разбирането ни един посредством различен и в разбирането на живота посредством музиката. Но да се върнем към трите произведения на Барток! Първата споделя за принца, втората – „ Чудният мандарин “, е за мъжа, който е клиент на продажница, третата е за Херцога. И трите обрисуват мъжа. Забележете, че операта не е озаглавена „ Синята брада и Юдит “, сходно на „ Тристан и Изолда “, а се назовава „ Замъкът на Херцога Синята брада “! Защо Барток кръщава творбата на постройка, на палат? Това е доста забавно и рядко срещано! Наистина считам, че Барток се концентрира върху разкриването на логиката на психиката на мъжа, постоянно посредством взаимоотношенията му с дамата, само че доста по-интересен за него е вътрешният свят на мъжа – принца, мандарина, Херцога, в сравнение с дамата – принцесата, проститутката, брачната половинка.
Моля, разкажете на нашите слушатели повече за себе си! Вие пътувате доста по целия свят и пишете за едно от най-авторитетните музикални издания – британското списание „ Opera “.
Получих музикалното си обучение в Лондон, в Унгария и в Съединени американски щати и станах професор по музика. Но през последните 15 година бях вицепрезидент и президент на университети в Австралия и във Англия. Живея доста претрупан живот, част от който не е обвързван с изкуството, а с висшето обучение и с мениджмънта. Аз съм професор по музика, само че също повеждам и курсове по водачество. Харесва ми този двойнствен живот! Да бъда музикален критик е прелестно, тъй като мога да съчетая тези неща, да погледна на операта като висше изкуство на организацията. Помислете си какъв брой доста неща би трябвало да се случат в верния миг, с цел да бъде основан един оперен или балетен театър! В единия от моите университети се образоват 5 000 студенти. Обичам да поглеждам и да приказвам за организацията и мениджмънта от разнообразни гледни точки!
Работейки с младежи, смятате ли, че класическата музика и операта имат бъдеще?
Тъкмо тъй като работя с младежи, считам, че класическата музика има голямо бъдеще! Но то ще бъде доста друго от предишното! Ние би трябвало да признаем, че технологиите въздействат на музиката по метод, доста друг спрямо преди 30 години, когато нямаше YouTube. Трябва да чакаме музиката да се развива световно, цифрово, незабавно. Преди е трябвало да изминеш стотици или хиляди километри, с цел да чуеш концертно осъществяване, да отидеш в библиотеката и да прочетеш партитурата. Сега това става за секунди. Невероятно е какъв брой по-голям достъп имаме до класическата музика през днешния ден, която може да се слуша от доста повече хора, в сравнение с когато и да било преди! Да погледнем към операта – към този момент няма потребност да плащаш огромни суми за място в залата, където би трябвало да отидеш уместно облечен с прекрасен костюм и вратовръзка! Смятам, че би трябвало да стартираме и да учим музика по друг метод! Не единствено да се приготвяме за осъществяване на камерна музика или в оркестър, само че всеки ще има друго портфолио – някой ще работи в региона на музиката и финансите, различен в региона на музиката и науката, трети в региона на музиката и технологиите и така нататък И това е прелестно! Светът на музиката се трансформира, само че към момента можем да чуем Бетовен, Брамс и доста музика, основана през последните няколко години. И може би посредством новите технологии хората ще могат да свирят по едно и също време от разнообразни точки на света, без да се постанова да пътуват и да заплащат за това. Така че живеем в забавно време!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ