Пловдивски тираджия с взривяващ разказ за безотговорното поведение на италианците
Международен водач, пътувал от Северна Италия до Мюнхен, се изолира непринудено в собствен офис в Пловдив. Мярката 45-годишният камионджия предприе от грижа към най-близките си хора, макар че няма признаци за Covid-19, написа "Марица ".
Мартин Кирчев към този момент десети ден прекарва заключен и в изолираност. Вместо да употребява полагащата му се отмора от 14 дни сред два курса, той избра да се сложи под карантина, с цел да защищити околните и приятелите си от вероятно заразяване. Отцепил е региона с въже и не позволява никой да доближава входната врата на помещението.
Как се устоя 14 дни самичък сред четири стени, какво ти липсва най-вече в дните на изолираност, както и по какъв начин реагираха страни като Италия и Германия при започване на пандемията, споделя интернационалният водач от Пловдив.
Решението за самоизолация взех самичък и незабавно щом се прибрах в Пловдив, взех решение да се усамотя в офиса си. В него имам съвсем всичко належащо, само че ми тежи малко, че не мога да излизам.
Вече нуждая се да се разтъпча, защото от дни вървя в една стая и се усещам като пандизчия, споделя Кирчев. Обяснява, че от 10 години работи като интернационален водач, пътувал от Северна Италия до Мюнхен.
Това ми е работата, единия ден съм в Германия, другия - в Италия. Когато ми свърши промяната, не се прибрах у дома при брачната половинка и детето съзнателно, с цел да ги предпазя от вероятно заразяване. Вече 8-9 ден нямам признаци, изяснява мъжът.
И добавя, че незабавно щом дошъл в Пловдив, уведомил управляващите, подписал декларация за съблюдаване на карантината, даже изискал да си направи тест, но тогава му обяснили, че към момента няма такава лаборатория в Пловдив.
Новината за самоизолирането фамилията му приело умерено, без непотребна суматоха и вайкане. Съпругата ми е мощна жена, привикнала е да се оправя сама поради дългите ми курсове, изяснява Мартин.
И добавя, че всеки ден се грижи мозъкът му да бъде ангажиран с нещо, по този начин хем времето минава по-бързо, хем поддържал висок духа си. Смята, че множеството е минало и оставащите няколко дни, до момента в който се усети, ще изтекат доста бързо, майтапи се мъжът.
„ Аз съм от поколението, което е минало през казарма, тъй че духът ни е непокътнат и кален от казармата и доста други тежки обстановки. Преживели сме всевъзможни рецесии, в това число финансови. А и не сме на 18 години, че да изпадаме в стрес и суматоха за това, че сме останали 14 дни у дома, счита Мартин. Съпругата му оказва помощ доста във времето на самоизолация.
„ Тя е свободна сега, защото стопираха работа поради обстановката с изключителното състояние. Носи ми храна, облекла и всичко належащо. Чуваме се по телефона, след това ги оставя на 3-4 метра от вратата на офиса. Взимам всичко небрежно и се заключвам още веднъж.
Сложил съм начело въже, с цел да не се доближава вратата. Не съм поставил карантина, тъй като се притеснявам, че в случай че хората научат, че съм се изолирал, ще се опасяват от мен ", споделя Мартин. И изяснява, че това, което най-вече му липсва, е да излезе да се разноски.
„ Имам потребност просто да се разтъпча, тъй като толкоз дни започваш да се чувстваш като под домакински арест. Другото, което ми липсва, е фамилията - да ги прегърна и целуна. Очаквам с неспокойствие този миг ", споделя Мартин.
Смята, че взетите ограничения в страната ни са навременни, и има вяра, че размерът на епидемията няма да стигне тези в Италия. Притеснява се обаче, че те могат да бъдат провалени от завърналите се от чужбина, които не съблюдават карантината и не осъзнават какво могат да причинят на околните и на страната.
Смята, че институциите в България са по-отговорни от тези в Европа. Сегашната обстановка ще запомни само с нелепостта на хората - тяхната безнаказаност и взимането на нещата на смешка. Разказва, че преди да се прибере от Италия, минал през магазин в Мюнхен.
„ Забелязах, че половината магазин кашляше и най-вероятно към този момент беше инфектиран, а на никого не му правеше усещане това. А имаха задоволително информация за обстановката с разпространяването на ковид в Европа.
Докато траел курсът му в Италия, пък по радиото тръбели за 120 инфектирани. Никой обаче не обръщал внимание на това. Те ходеха по магазините, работеха, играеха футбол, прегръщаха се и се целуваха, нещо типично за италианците, те са топли хора.
Така болестта пламна за дни. След 20 дни болните към този момент бяха над 60 000. Мерките ги взеха доста след нас. Дори при болни от 30-40 хиляди, те като че ли още неглижираха казуса.
Мартин не счита скоро да се насочва на нов курс, най-малко не по-рано от есента.
„ Бих тръгнал сега, в който има гаранции, че са разкрили ваксина или медикаменти, които ще ни пазят. Мисля, че околните 2-3 месеца не бих го направил нито за пари, нито с риск да изгубя работата си ", изяснява интернационалният водач. Вече е уведомил работодателя си, че след карантината излиза в отпуск, с цел да обърне внимание на фамилията си.
Мартин не се опасява, че някой различен може да го болести, откакто излезе от изолацията. Дори позволява, че към този момент може да е прекарал това заболяване, без да разбере.
„ Няма по какъв начин да си бил в огнището и да не се заразиш. Може би съм изкарал вманиачен шанс, а може и да съм го изкарал на крайник ", допуска мъжът.
И позволява, че доста притежатели на транспортни компании евентуално ще продължат да изпращат водачите и камионите си на път в горещите точки на болестта, а притиснати по разнообразни аргументи, водачи ще одобряват с риск за здравето си.
*Името на водача е променено от етични съображения
Мартин Кирчев към този момент десети ден прекарва заключен и в изолираност. Вместо да употребява полагащата му се отмора от 14 дни сред два курса, той избра да се сложи под карантина, с цел да защищити околните и приятелите си от вероятно заразяване. Отцепил е региона с въже и не позволява никой да доближава входната врата на помещението.
Как се устоя 14 дни самичък сред четири стени, какво ти липсва най-вече в дните на изолираност, както и по какъв начин реагираха страни като Италия и Германия при започване на пандемията, споделя интернационалният водач от Пловдив.
Решението за самоизолация взех самичък и незабавно щом се прибрах в Пловдив, взех решение да се усамотя в офиса си. В него имам съвсем всичко належащо, само че ми тежи малко, че не мога да излизам.
Вече нуждая се да се разтъпча, защото от дни вървя в една стая и се усещам като пандизчия, споделя Кирчев. Обяснява, че от 10 години работи като интернационален водач, пътувал от Северна Италия до Мюнхен.
Това ми е работата, единия ден съм в Германия, другия - в Италия. Когато ми свърши промяната, не се прибрах у дома при брачната половинка и детето съзнателно, с цел да ги предпазя от вероятно заразяване. Вече 8-9 ден нямам признаци, изяснява мъжът.
И добавя, че незабавно щом дошъл в Пловдив, уведомил управляващите, подписал декларация за съблюдаване на карантината, даже изискал да си направи тест, но тогава му обяснили, че към момента няма такава лаборатория в Пловдив.
Новината за самоизолирането фамилията му приело умерено, без непотребна суматоха и вайкане. Съпругата ми е мощна жена, привикнала е да се оправя сама поради дългите ми курсове, изяснява Мартин.
И добавя, че всеки ден се грижи мозъкът му да бъде ангажиран с нещо, по този начин хем времето минава по-бързо, хем поддържал висок духа си. Смята, че множеството е минало и оставащите няколко дни, до момента в който се усети, ще изтекат доста бързо, майтапи се мъжът.
„ Аз съм от поколението, което е минало през казарма, тъй че духът ни е непокътнат и кален от казармата и доста други тежки обстановки. Преживели сме всевъзможни рецесии, в това число финансови. А и не сме на 18 години, че да изпадаме в стрес и суматоха за това, че сме останали 14 дни у дома, счита Мартин. Съпругата му оказва помощ доста във времето на самоизолация.
„ Тя е свободна сега, защото стопираха работа поради обстановката с изключителното състояние. Носи ми храна, облекла и всичко належащо. Чуваме се по телефона, след това ги оставя на 3-4 метра от вратата на офиса. Взимам всичко небрежно и се заключвам още веднъж.
Сложил съм начело въже, с цел да не се доближава вратата. Не съм поставил карантина, тъй като се притеснявам, че в случай че хората научат, че съм се изолирал, ще се опасяват от мен ", споделя Мартин. И изяснява, че това, което най-вече му липсва, е да излезе да се разноски.
„ Имам потребност просто да се разтъпча, тъй като толкоз дни започваш да се чувстваш като под домакински арест. Другото, което ми липсва, е фамилията - да ги прегърна и целуна. Очаквам с неспокойствие този миг ", споделя Мартин.
Смята, че взетите ограничения в страната ни са навременни, и има вяра, че размерът на епидемията няма да стигне тези в Италия. Притеснява се обаче, че те могат да бъдат провалени от завърналите се от чужбина, които не съблюдават карантината и не осъзнават какво могат да причинят на околните и на страната.
Смята, че институциите в България са по-отговорни от тези в Европа. Сегашната обстановка ще запомни само с нелепостта на хората - тяхната безнаказаност и взимането на нещата на смешка. Разказва, че преди да се прибере от Италия, минал през магазин в Мюнхен.
„ Забелязах, че половината магазин кашляше и най-вероятно към този момент беше инфектиран, а на никого не му правеше усещане това. А имаха задоволително информация за обстановката с разпространяването на ковид в Европа.
Докато траел курсът му в Италия, пък по радиото тръбели за 120 инфектирани. Никой обаче не обръщал внимание на това. Те ходеха по магазините, работеха, играеха футбол, прегръщаха се и се целуваха, нещо типично за италианците, те са топли хора.
Така болестта пламна за дни. След 20 дни болните към този момент бяха над 60 000. Мерките ги взеха доста след нас. Дори при болни от 30-40 хиляди, те като че ли още неглижираха казуса.
Мартин не счита скоро да се насочва на нов курс, най-малко не по-рано от есента.
„ Бих тръгнал сега, в който има гаранции, че са разкрили ваксина или медикаменти, които ще ни пазят. Мисля, че околните 2-3 месеца не бих го направил нито за пари, нито с риск да изгубя работата си ", изяснява интернационалният водач. Вече е уведомил работодателя си, че след карантината излиза в отпуск, с цел да обърне внимание на фамилията си.
Мартин не се опасява, че някой различен може да го болести, откакто излезе от изолацията. Дори позволява, че към този момент може да е прекарал това заболяване, без да разбере.
„ Няма по какъв начин да си бил в огнището и да не се заразиш. Може би съм изкарал вманиачен шанс, а може и да съм го изкарал на крайник ", допуска мъжът.
И позволява, че доста притежатели на транспортни компании евентуално ще продължат да изпращат водачите и камионите си на път в горещите точки на болестта, а притиснати по разнообразни аргументи, водачи ще одобряват с риск за здравето си.
*Името на водача е променено от етични съображения
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ