Междуградският автобус пристигна на спирка Падингтън с половин час закъснение

...
Междуградският автобус пристигна на спирка Падингтън с половин час закъснение
Коментари Харесай

В Лондон по Брекзит, без Брекзит

Междуградският рейс дойде на спирка " Падингтън " с половин час забавяне от разписанието. Толкова за прословутата британска акуратност. От салона слезе изумително дребна и нежна, на фона на големия рейс, индийка. Заговори. Много забързано и напевно, чак ти е прелестно да я слушаш, нищо че не разбрахме какво ни споделя. Вероятно говореше на британски, тъй като чухме няколко пъти думата " гайс " (приятели). Това фамилиарно послание към този момент не ни учудваше. Предните четири дни го бяхме чували на всички места в Лондон от разнообразни чиновници - от автогарата до музея и от ресторанта до метрото.

" От какъв брой години живеете в Лондон? " " От двайсет и пет ". " Такова ли е постоянно времето през ноември? ". " Да, дъждът ту почне, ту спре ".

Грехота е да си в английската столица и да не попиташ за времето. Мъжът зад рецепцията е на неопределена възраст. Къдравите му коси и брада са мощно прошарени, само че кожата по лицето и очите са по юношески опънати и живи. От Йемен е. Неговият британски е верен и понятен. За тези, които знаят британски.

Следващите дни през рецепцията с изключение на него ще се извървят негър, мулат и бледолик брат, само че не и англичанин, съдейки по акцента му. В кухнята - португалки. Хотелското пране го изнасяха нигерийци. В магазина насреща - пакистанци. В ресторанта на ъгъла - индийци. Зад ъгъла араби подстригват араби. По улиците Вавилон.

Да пишеш нещо генерално за Лондон и лондончани, откакто си бил за пръв път и единствено за няколко дни, би било израз на безгранично безсрамие. Но да нахвърлиш някои " крайпътни бележки " за четири-пет дни не е чак толкоз греховно.

Лондон е международен град, само че не стъписва с безмерност. Лондон дъха на империя, само че към този момент не е имперска столица. В Лондон може да се разхождаш километри и километри, без да си напрашиш краката, тъй като има тротоари. Странно, нали. Особено потискащо е да гледаш какъв брой разнообразна комунална техника излиза по улиците, с цел да ги чисти - огромни коли за огромните булеварди и дребни машинки за по-тесните улички. Лондончани явно не знаят, че улиците се метат и мият единствено по празници и избори. Или когато вали дъжд.

В столицата на международния капитал на кофите за отпадък не написа нищо за " вълци ", " лисици ", " титани ", " колоси " и други такива, а единствено името на локалната община. Подразбира се, че с боклука се занимава тя. Всъщност то и контейнери за отпадък няма, сходно на други столици. Така че няма какво да вони, като не го почистят. Торбите с отпадък се оставят напряко на тротоара късно вечер или рано сутринта и са събирани от кола на непорочност.

Колите. Големите коли вид " джип " са по-скоро необичайност за града, повече се виждат всякакви " бюджетни " модели. В Лондон не видяхме автомобил, паркиран на тротоар, нито чухме да се натискат лудо клаксони, водачи да се ругаят или пък, не дай Боже, да се млатят по кръстовищата. Може и да сме пропуснали тези сценки, само че за какво в София не ги пропущаме най-малко един път седмично.

" От какъв брой години живеете в Лондон? " " От 10. " " Тук, в метрото ли работите? " " Да, ей тука, зад тая малка врата, всеки ден следобяд. Ако имате потребност от нещо, чукнете. "

Мъжът, който срещнахме във вестибюла на метростанция " Падингтън ", бе доста привлекателен и откровено се радваше, че среща сънародници, въпреки че в Лондон българите надали са редки птици. " Как е в България? " " Е, по какъв начин да е... "

Метрото на Лондон е тематика за обособен роман. Объркващо разклонено, с доста линии, посоки, платформи, тунели, асансьори, стълби, в това число вити железни, на които написа какъв брой тъкмо стъпала има, то, както и барселонското, не страда от непотребна хубост и непорочност, само че пък е практично. И те води до всяка една точка на града, комбинирано удачно с леката градска железница, която води огромна част от по-състоятелните лондончани от работните им места в центъра към предградията. Последната, както ни изясни нашият съотечественик, разрешава по едно и също време да живееш " на село " и да работиш " в града ".

Впрочем природата така и така е навлязла в самото сърце на английската столица. Изумрудено зелените лондонски паркове сякаш са толкоз елементарни с големите си ливади и редици от чинари, само че като се замислиш, доста е комплицирано да поддържаш парк, в който диви птици и животни да се усещат уютно, катеричките да ядат от ръката ти. Тези зелени петна измежду постройките са възмутително уютни.

Три неща стопират погледа на новака в града. Червените тухлени стени на постройките, подстриганата тлъста трева и светлозелените отразителни жилетки, които се носят всеобщо от жители и чиновници. Едното внася уют и симетричност, а хубостта е симетричност, второто - естетика и умиротворяване, а третото, може да звучи необичайно, само че приказва за просвета и съблюдаване на разпоредбите.

На една от уличките в региона на хотела видяхме нещо удивително по отношение на софийското ни съществуване. Малка частна квартална градинка. Безплатна за посещаване. С ограда от ковано желязо, с фонтанче, озеленена, с пътечки, с пейки. Катинар, видеокамера и надпис за работното време.

Представяте ли си. Някой е вложил пари, време и страсти, с цел да подари на обществото малко уют за своя сметка, а в подмяна чака единствено да уважите труда му. Това усещане бе по-важно и скъпо от всичко друго, което може да видиш, а то има какво да видиш. Да, в Британския музей в действителност няма съвсем нищо английско. Но в Британия очевидно има нещо, което кара милиони хора да я изберат за втори дом. Само в Лондон са съвсем два милиона и това не само поради парите и уредената страна. Има и още нещо по незримо, което чака пояснение.

Може да го потърсите в онази градинка в Падингтън.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР