Между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и

Между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за силата от възобновими източници (ЗИД на ЗЕВИ) в Народното събрание е импортирано предложение, с което се планува производителите на електрическа сила от възобноваеми източници да заплащат в интерес на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция, в размер на 50 000 лева на всеки мегават (MW) конфигурирана мощ на бъдещия енергиен обект. Съгласно импортираните текстове, вложителите с към този момент подписани предварителни контракти няма да бъдат повлияни от тази мярка. Гаранция отсега нататък ще бъде дължима от всички ВЕИ вложители още при приемане на мнението за изискванията и метода на присъединение от оператора на електрическата мрежа. Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) смята, че тази мярка не би постигнала задачите на вносителя с предлагането за изменение на ЗЕВИ при положение, че тя бъде приложена само по отношение на плановете, които не са достигнали до стадий на подписан прелиминарен контракт за присъединение. Приложена по този метод, мярката би дискриминирала вятърните планове в развиване, които по справедливи аргументи, свързани с по-дългия си развой на развиване, не са достигнали до стадий, който би им разрешил подписване на прелиминарен контракт за присъединение. Това оповестиха през днешния ден от асоциацията в известие, изпратено до медиите. Към момента има подписани предварителни контракти за почти 7000 MW ВЕИ мощности, които към този момент са блокирали потенциал в мрежата. Наличието обаче на подписан прелиминарен контракт за присъединение не подсигурява по никакъв метод, че тези планове ще се осъществят в реалност. Видно от претекстовете на импортираното предложение, задачата на тази мярка е да отсее сериозните ВЕИ планове. Именно предвид на това, следва гаранцията да се ползва както за новите ВЕИ планове, по този начин и за тези, които са към този момент на стадий „ прелиминарен контракт “. В противоположен случай, казусът с присъединението към мрежата вместо да бъде решен, ще се задълбочи даже повече, а фирмите, които в действителност желаят да осъществят планове в България ще изтеглят своите вложения от страната. От БГВЕА изрично се противопоставяме на изискването гаранцията да бъде учредена още при приемане на мнение, защото на този стадий операторът на мрежата към момента не поема финансов ангажимент за възстановяване на инфраструктурата. В тази връзка, в случай че въпреки всичко тази мярка бъде въведена, настояваме гаранцията да бъде изискуема едвам на стадий „ прелиминарен контракт “, когато операторът към този момент се ангажира да направи нужните вложения в мрежата. В препоръчаните текстове също по този начин липсва наредба, която да гласи при какви условия гаранцията се освобождава в интерес на вложителя. В тази връзка, съгласно БГВЕА гаранцията следва да се освобождава в интерес на вложителя, в случай че планът не може да бъде сбъднат по аргументи, отвън неговия надзор, и ако е налице справедлива неспособност планът да бъде сбъднат, макар напъните на вложителя. В умозаключение, бихме желали да обърнем внимание, че въвеждането на сходна мярка следва да бъде необятно дискутирана с всички заинтригувани страни от ВЕИ бранша, с цел да не се трансформира в следващата спънка пред развиването на ветроенергийните планове у нас, обобщават от БГВЕА. Предвид обстоятелството, че мярката се предлага сред първо и второ четене на законопроекта, бизнесът от ветроенергийния бранш ще бъде лишен от опцията да изрази мнението си по въпроса. По този метод се пропуща опция да се почерпи опита на интернационалните компании в регулацията, която сполучливо е въведена по този въпрос в редица европейски страни.