Между дявола и дълбокото синьо море - този идиом в

...
Между дявола и дълбокото синьо море - този идиом в
Коментари Харесай

Матео Де Белис: Бежанците винаги ще намират алтернативни маршрути

" Между дявола и дълбокото синьо море " - този идиом в британския език се употребява за огромна компликация, която ни изправя пред избор сред две извънредно рискови други възможности. Можем да свържем използването му с разнообразни литературни творби и кинопродукции. Миналата седмица той още веднъж се появи като заглавие - този път на отчет за напълно действителна обстановка - на бежанците и мигрантите, които намират гибелта си в студените води, тъй като са подхванали рисково корабоплаване с лодка в Средиземно море от либийските към европейските крайбрежия. Автор на отчета е Матео Де Белис от интернационалната правозащитна организация " Амнести интернешънъл ". В особено изявление за " Хоризонт " Де Белис предизвести, че колкото и да се затварят европейските граници, бежанците ще намерят различни направления, само че това ще стане благодарение на трафиканти и контрабандисти.

Увеличава се броят на починалите в морето бежанци

" В нашия нов отчет ние подчертаваме върху казуса с новите политики по миграция, които се организират в централната част на Средиземноморието. Показваме по какъв начин броят на хората, починали в морето юни и юли тази година, се усилва - приказваме за 721 починали в Средиземно море единствено за тези два месеца. За същия интервал броят на хората, арестувани в центровете в Либия, се е покачил доста. Над 10 000 бежанци и мигранти са в тези центрове, където хората безусловно биват измъчвани ", разясни Де Белис. По думите му, увеличението на този брой е подбудено от европейските политики и най-много от дейностите на италианските управляващи, които криминализираха неправителствените организации, спасяващи бежанците по море.
Важно е да се подчертае, че броят на хората, които потеглят от Либия, е доста по-малък спрямо предходните години, акцентира Матео Де Белис:
" В Италия тази година даже са пристигнали по-малко от 20 000 души, което е изцяло управляема обстановка. Възможно е тези хора да бъдат избавени и настанени в центрове в страна, където човешките права се съблюдават. Със сигурност Либия не е такава страна. Затова първото нещо, което ще отбележа, е, че европейските държавни управления би трябвало да разрешават на тези хора, преплували с лодка Средиземно море, да преминат границата. Ако те не желаят да им оказват помощ, дано най-малко да разрешат на неправителствените организации да го създадат. На второ място - те би трябвало да си върнат контрола от либийските управляващи, тъй като актуалната обстановка води до там, че от ден на ден хора са настанявани в либийски центрове, само че там стават жертва на принуждение и унижения. И на трето място - те би трябвало да предложат законен метод на бежанците и мигрантите да потърсят закрива в европейските страни. Всички знаем, че хората не се качват в тези извънредно рискови лодки, тъй като им харесва. Те просто нямат различен избор. Ако им се даде опция да отидат с документите си и да получат виза, те ще могат да минават границите легално и да пътуват легално до Европа - да вземем за пример, да се качат на аероплан, както всички останали ".

Ако европейските управляващи предложат леговище на бежанците от Либия, те няма да се качат на лодките

За Европа болшинството от бежанците са стопански мигранти, а не търсещи леговище от ужасите на войната и това е част от казуса, счита Де Белис:

" Но дано допуснем, че половината от хората, които идват с лодка от Либия през Средиземно море, са бежанци, а останалите - търсещи работа или преследващи други цели. Очевидно обвързване на всяко европейско държавно управление е да обезпечи отбрана на всеки човек, който има потребност от такава. Това е обвързване, което произтича от интернационалните контракти. Затова би трябвало да бъде направено. В Либия обаче има извънредно доста хора, които не могат да се възползват от правата, които им дават тези интернационалните контракти. Тогава за тях остава единствено един избор - да се качат на лодка и да потеглят от либийския бряг. Ако европейските управляващи им предложат леговище на бежанците, които сега са в Либия, тези хора сигурно няма да се качат на лодките. "

Относно икономическите мигранти, Матео Де Белис уточни, че никога не трябва да се приканват европейските управляващи " да отворят границите си и да позволен всеки, който желае да влезе ":

" Настоящите правила обаче не разрешават на тези хора да застанат на опашка пред посолството и да получат виза по законен метод, тъй че да удовлетворят желанието си да влязат в Европа и да си намерят работа там. Ето за какво би трябвало да се обезпечи добра опция за тези хора да получават визи, което ще предотврати качването им на някоя от рисковите лодки. "

Ако се предложи легално решение, бежанците няма да търсят помощта на трафикантите

Съвсем почтено е страните, през които главно идват бежанците - Испания, Италия и Гърция, да потърсят помощ от останалите европейски държавни управления, счита още Матео Де Белис: " Отговорността е обща. Ако всички страни работят дружно за разрешаването на казуса, сигурно ще бъде открито решение, което да е по силите на всяка една от тях. Ако страните се оставят да се оправят със обстановката сами, те сигурно няма да съумеят ".

" Напълно е правилно изказванието, че колкото повече затваряме границите и построяваме огради, толкоз повече оказваме помощ на контрабандистите и трафикатните да вършат бизнес ", сподели в умозаключение Де Белис. Той е уверен, че единственият метод да се попречва това, е да се предложи легално решение: " Ако имат такова, те няма да се извърнат към контрабандистите и трафикантите, с цел да доближат европейските крайбрежия ".
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР