Между дявола и дълбокото синьо море - този идиом в

" Между дявола и дълбокото синьо море " - този идиом в британския език се употребява за огромна компликация, която ни изправя пред избор сред две извънредно рискови други възможности. Можем да свържем използването му с разнообразни литературни творби и кинопродукции. Миналата седмица той още веднъж се появи като заглавие - този път на отчет за напълно действителна обстановка - на бежанците и мигрантите, които намират гибелта си в студените води, тъй като са подхванали рисково корабоплаване с лодка в Средиземно море от либийските към европейските крайбрежия. Автор на отчета е Матео Де Белис от интернационалната правозащитна организация " Амнести интернешънъл ". В особено изявление за " Хоризонт " Де Белис предизвести, че колкото и да се затварят европейските граници, бежанците ще намерят различни направления, само че това ще стане благодарение на трафиканти и контрабандисти. 

Увеличава се броят на починалите в морето бежанци
" В нашия нов отчет ние подчертаваме върху казуса с новите политики по миграция, които се организират в централната част на Средиземноморието. Показваме по какъв начин броят на хората, починали в морето юни и юли тази година, се усилва - приказваме за 721 починали в Средиземно море единствено за тези два месеца. За същия интервал броят на хората, арестувани в центровете в Либия, се е покачил доста. Над 10 000 бежанци и мигранти са в тези центрове, където хората безусловно биват измъчвани ", разясни Де Белис. По думите му, увеличението на този брой е подбудено от европейските политики и най-много от дейностите на италианските управляващи, които криминализираха неправителствените организации, спасяващи бежанците по море. 
Важно е да се подчертае, че броят на хората, които потеглят от Либия, е доста по-малък спрямо предходните години, акцентира Матео Де Белис:
" В Италия тази година даже са пристигнали по-малко от 20 000 души, което е изцяло управляема обстановка. Възможно е тези хора да бъдат избавени и настанени в центрове в страна, където човешките права се съблюдават. Със сигурност Либия не е такава страна. Затова първото нещо, което ще отбележа, е, че европейските държавни управления би трябвало да разрешават на тези хора, преплували с лодка Средиземно море, да преминат границата. Ако те не желаят да им оказват помощ, дано най-малко да разрешат на неправителствените организации да го създадат. На второ място - те би трябвало да си върнат контрола от либийските управляващи, тъй като актуалната обстановка води до там, че от ден на ден хора са настанявани в либийски центрове, само че там стават жертва на принуждение и унижения. И на трето място - те би трябвало да предложат законен метод на бежанците и мигрантите да потърсят закрива в европейските страни. Всички знаем, че хората не се качват в тези извънредно рискови лодки, тъй като им харесва. Те просто нямат различен избор. Ако им се даде опция да отидат с документите си и да получат виза, те ще могат да минават границите легално и да пътуват легално до Европа - да вземем за пример, да се качат на аероплан, както всички останали. "  

Ако европейските управляващи предложат леговище на бежанците от Либия, те няма да се качат на лодките

За Европа болшинството от бежанците са стопански мигранти, а не търсещи леговище от ужасите на войната и това е част от казуса, счита Де Белис:
" Но дано допуснем, че половината от хората, които идват с лодка от Либия през Средиземно море, са бежанци, а останалите - търсещи работа или преследващи други цели. Очевидно обвързване на всяко европейско държавно управление е да обезпечи отбрана на всеки човек, който има потребност от такава. Това е обвързване, което произтича от интернационалните контракти. Затова би трябвало да бъде направено. В Либия обаче има извънредно доста хора, които не могат да се възползват от правата, които им дават тези интернационалните контракти. Тогава за тях остава единствено един избор - да се качат на лодка и да потеглят от либийския бряг. Ако европейските управляващи им предложат леговище на бежанците, които сега са в Либия, тези хора сигурно няма да се качат на лодките. "  

Относно икономическите мигранти, Матео Де Белис уточни, че никога не трябва да се приканват европейските управляващи " да отворят границите си и да позволен всеки, който желае да влезе ":
" Настоящите правила обаче не разрешават на тези хора да застанат на опашка пред посолството и да получат виза по законен метод, тъй че да удовлетворят желанието си да влязат в Европа и да си намерят работа там. Ето за какво би трябвало да се обезпечи добра опция за тези хора да получават визи, което ще предотврати качването им на някоя от рисковите лодки. "  
Ако се предложи легално решение, бежанците няма да търсят помощта на трафикантите
Съвсем почтено е страните, през които главно идват бежанците - Испания, Италия и Гърция, да потърсят помощ от останалите европейски държавни управления, счита още Матео Де Белис: " Отговорността е обща. Ако всички страни работят дружно за разрешаването на казуса, сигурно ще бъде открито решение, което да е по силите на всяка една от тях. Ако страните се оставят да се оправят със обстановката сами, те сигурно няма да съумеят. "  
" Напълно е правилно изказванието, че колкото повече затваряме границите и построяваме огради, толкоз повече оказваме помощ на контрабандистите и трафикатните да вършат бизнес ", сподели в умозаключение Де Белис. Той е уверен, че единственият метод да се попречва това, е да се предложи легално решение: " Ако имат такова, те няма да се извърнат към контрабандистите и трафикантите, с цел да доближат европейските крайбрежия. "
Цялото изявление е в звуковия файл.