Мими Иванова и Развигор Попов: Жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи – не е семейство!
Mежду два брака би трябвало да има интервал-пауза
Развигор: 70 % от песните ми са отдадени на Мими
Нашите посетители
Мими Иванова и Развигор Попов са измежду най-обичаните имена в родната музика. Двамата се срещат в именитият оркестър “Стакато ”, солисти на който са били имена, като Емил Димитров, Бисер Киров, Мария Косева, Росица Николова, Стефан Воронов и Борис Годжунов. През 1974 година оркестърът, дружно с тогавашните му вокалисти – Мими Иванова, Петър Чернев и Боян Иванов отпътуват за турне в някогашния Съветски съюз, където и пламва любовта сред Мими и Развигор. След време те основават и група “Старт ”, с която също имат огромен триумф. Творческият им тандем стои зад доста постоянно зелени шлагери, като “Петнадесет лалета ”, “Вълкът и седемте козлета ”, “Зелената остаряла чешма ”, “Ах, този дъжд ”, “Съдба ”, “Лодка в реката ”, “Хора и улици ” – в дует с Борис Годжунов, и доста други. Двамата настояват, че са тотално разнообразни характери, само че с времето са постигнали естетика между тях и одобряват всички провокации в живота с възприятие за комизъм.
– Наскоро се организира фестивалът “Бургас и морето ”, в който двамата бяхте част от журито. Какви са усещанията ви от новите български песни и мислите ли, че те ще намерят реализация и отвън състезанието?
Р.: Като цяло ни беше доста мъчно да подберем най-хубавите дванадесет песни, тъй като в първи кръг участваха към петдесет. Ние, журито, искахме да изберем най-характерните за стила на “Бургас и морето ” осъществявания – така наречен шлагерна ария, само че да не е обикновена! Вотът на публиката изрично потвърди това и избра песента на нашия сътрудник Светослав Лобошки, изпълнена от Стефан Илчев. Това е песента, налучкала тъкмо задачата на състезанието, в дъното на организацията на който е нашия огромен другар Стефан Диомов.
М.: Винаги има хубави песни, само че си поисквам тези песни да ги запеят хората и да тръгнат по радиостанции, малките екрани, да се клипират и така нататък, а не да са единствено за състезанието – да се пеят и да са слушани, както беше в миналото с същинския шлагер!
– Една от двете първи награди в състезанието беше извоювана от Симона Загорова – дъщерята на попфолк звездата Глория с песента “Как желая времето да върна ”. Виждате ли в нея капацитет да доближи триумфите на майка си?
М.: Все отново майка й пее в различен род, само че Симона има доста положителни гласови данни, харизма и сцената я обича. На състезанието тя изпя една много обемна като диапазон ария, доста добре я отбрани и показа, а аз съм я чувала и като пее международни стандарти. Сигурно ще й бъде мъчно за в бъдеще, тъй като има доста добре пеещи младежи у нас, само че тя може, войник е.
– Фестивалът тази година бе отдаден на песните на Тончо Русев. Какви са спомените ви за огромния ни композитор?
Р.: Ние с Тончо бяхме сътрудници, само че и другари, аз даже аранжирах първата му ария по гледище на нашия музикален татко Йосиф Цанков, който тогава беше началник на “Балкантон ”. Той наричаше Морис Аладжем, Тончо Русев и Константин Драгнев “моите музиканти ” и ни караше да пишем песни. Тончо първи написа своя ария – “Птица посред път ”, а аз направих аранжимента й и му бях на кадем, тъй като песента завоюва “Мелодия на седмицата ” и на месеца на Националното радио. След това пътищата ни се разделиха, само че сме работили дружно случайно и до дъно поддържахме доста другарски връзки с него.
М.: Стефан Диомов сподели, че Тончо Русев е легенда, което си е по този начин! И Бургас го боготвори. На този концерт ние избрахме да осъществим една хубава ария на Тончо – “Здравей, наместо довиждане ” по текст на бургаския стихотворец Ваньо Вълчев.
– Новите реализатори се оправдават за вулгарните си текстове и клипове с това, че задачата на музиката не е да възпитава. Съгласни ли сте с тях?
М.: Не, тъй като съгласно мен в каквато и тиня да си заседнал, няма потребност да потъваш още повече! Донякъде са прави, в смисъл, че сегашната музика е отражение на това, което съставлява живота ни през днешния ден, само че когато всичко е неприятно, не би трябвало да буташ хората още по-надолу, да печелиш безконтролно от обстановката и да кажеш – това не е моя работа. Преди имаше смисъл от разнообразни комисии, които не допускаха вулгаризми и цинизми в ефира, следяха за чистотата на езика, макар че и тогава имаше крайности. Новите реализатори са известни и слушани и тяхната задача е да възпитат и основат добър усет у техните фенове, изключително у дребните, а не противоположното.
Р.: Някои от младите реализатори като че ли се състезават кой да стигне до по-евтина известност, само че сред тях има и доста положителни, които не се поддават на евтиното и търсят високото равнище, като Михаела Маринова да вземем за пример. Тя има умерено провокативно държание, песните й са издържани като текст, а да не приказваме за големия й гласов капацитет.
– В момента работите ли над нови песни?
М.: По концепция на Лили Друмева, започнахме да работим над една нова обща ария. Ваня Костова също взе участие в нея.
Р.: Ние с Лили и татко й Христо се познаваме много от дълго време, а с нея сме работили и различен път дружно. Случайно намерихме общ език, защото взехме решение да съвместим шопския фолклор с американската блуграс музика. Баща ми е от шопския край – от Ресилово-Дупнишко. Всяка почивка прекарвах там с моите братовчеди и присъствахме на доста ритуални вечери с фолклорни песни. Още от този момент тази музика ми е в дъното на душата. Мими и Ваня пеят с шопска орнаментика и се получи доста забавна ария, леко съм я преработил, а Лили написа същата тематика на британски в кънтри вид. Спряхме се на присъщия бит – пеперуда, посредством който хората се молят за дъжд. Пее се: “Вай, дуду ле! Дай, Боже дъжд! ” и забавното беше, че до момента в който репетирахме беше най-дъждовния интервал през юли. Шегувахме се по този мотив – в този момент какво стана, в действителност този дъжд, за който толкоз се молехме в песента, стана причина Мими да падне и да си счупи ръката!
М.: Явно е имало да се случва. Какво лято единствено изживях – наложително изкарах една непредвидена почивка. (Смее се.)
– Мими, ти даже пя и журира на “Бургас и морето ” със счупена дясна ръка. Как се справяш в тази обстановка и Развигор грижи ли се за теб?
М.: Да, Развигор ми помагаше доста – вдигаше оценките вместо мен.
Р.: Въпросът беше за Развигор, по какъв начин ти оказва помощ, а ти го заобиколи! (Смее се.) Непрекъснато съм до нея – непрекъснато. Някой би трябвало да й отвори капачката на червилото, на пудриерата, копчетата на облеклата да ги закопчава и откопчава и така нататък Безпомощен е човек в такава обстановка, аз даже пробвах с лявата ръка да си нарежа парче колбас – нищо!
– Разкажете за някоя от вашите златни песни, основаването на която е обвързвано с действителна житейска история?
М.: Много такива песни имаме. “Вече свърши хубавото време ” да вземем за пример, е за среща в дъжда със остарялата, недоизживяна обич, още кървяща рана…
– Развигор издаде своя биографична книга – “Ау-у, от апетит загивам ”, в която споделя вашата музикална и житейска история с доста възприятие за комизъм. Над какво напоследък се забавлявахте дружно?
М.: Наскоро Развигор ме подсети за една занимателна история, обвързвана с това, че от време на време хората объркват Етиен Леви с Развигор. Тони Димитрова беше писала за сходен случай, по какъв начин пътували със Стефан Диомов с колата и спрели към Сливен край пътен пазар да си купят плодове. Слезли двамата от колата и продавачките почнали да се посбутват: “Тони Дачева, Тони Дачева! ” Стефан малко присмехулно й споделил: “Виж се, каква звезда си! ” След малко обаче се чуло: “Я, и Развигор Попов е с нея! ”
– Кои качества цените най-вече един в различен?
М.: Аз си мисля, че Развигор, в случай че не беше толкоз толерантен, от дълго време нямаше да сме заедно… Него напряко го мързи да реагира, другояче в случай че би реагирал остро, несъмнено ще се разделим и по тази причина си трае. (Смее се.) Аз, като си повикам малко, си изкарвам неприятната сила и ми минава. Отбелязвам единствено едно, само че Развигор има още доста позитивни качества.
Р.: Аз най-вече оценявам у Мими перфекционизма и любовта към чистотата, което е доста скъпо, тъй като аз постоянно разпилявам, а тя по този начин разтребва, че след това единствено тя знае кое къде е! (Смее се.) Ценно е да чисти човек, такава непорочност! Харесвам много и гласа й, доста гальовен, само че в някои случаи, когато е ядосана, става много неравен и ръждив. (Смее се.)
– Дълго време ли ви трябваше, с цел да се отдадете на възприятията, поради това, че и двамата сте били обвързани първоначално?
М.: Да! Ние с Развигор не сме хора, които безконтролно биха наранили индивида, с който сме били преди, само че имам вяра, че сигурно нищо не е било инцидентно, тъй като в случай че беше – щяхме да се разделим единствено след година. Не са лесни нещата, само че е имало смисъл, най-малко по този начин се укротявам. Все отново не го предлагам!
Р.: По принцип сред два брака би трябвало да има интервал-пауза, а в моя нямаше и от единия се преля в другия и разлика не се почувства – бракуван и отново бракуван. (Смеят се.)
– Развигор, има ли песни, които са отдадени на Мими, които са били, като пояснение в обич към нея?
Р.: Да, има. Ще изтъквам една от тях: “Обичай ме, тъй като живея, когато съм една сълза в твоите очи – бит ме, даже да те сънувам, не ме събуждай, апелирам те, сънувай ме и ти! ” Сигурно 70 % от песните ми са отдадени на Мими.
М.: А останалите на Кичка и други колежки. (Смеят се.)
– Една от песните ви “Българийо, децата ни върни ” е отдадена на сънародниците ни, живеещи в чужбина. Това несъмнено е една от огромните ви болки, тъй като и вашата щерка живее в Германия?
М.: Да, даже сега още по-силно чувствам тази болежка, тъй като в този момент щяхме да сме в чужбина на море с щерка ни – нормално лятото вървим с нея. Не ми се върви единствено с Развигор – той си има неговите привички, а ние с щерка ми се разхождаме, споделяме си и сега това доста ми липсва.
– Развигор, ти си се виждал с Ванга. Какво си спомняш от тази среща и имали ли сте контакт с други хора с невероятни качества?
Р.: Бяхме при Ванга с оркестър “Стакато ”, тъй като беше липсващ усилвателят за йониката ни и тя съумя да видя къде е, даже прочете буквално каква марка е. Каза, че не е откраднат и ще ни го върнат тези, които са го взели да го употребяват, като по този начин и стана! Иначе с Мими бяхме съседи с Кубрат Томов – Бог да го елементарни и сме си общували с него. Той ни е водил на екстрасенски конгрес и там ми мериха биополето.Оказа, че и аз имам мощна сила. Всички се струпаха към нас и ми викаха – ау, каква ти е хубава аурата!
М.: Казаха му, че има светла и добра аура, като на светец! (Смеят се.) Тогава историята с полтъргайста Кики ни накара да отидем на този конгрес, тъй като беше доста нашумяла. По принцип не нося доста бижута, единствено халката си не смъквам, само че този ден си бях поставила обеци и с Развигор бяхме седнали на първия ред в зала?2 на НДК. Стоим и слушаме ние на единия завършек на залата, а против нас на другия край са насядали едни екстрасенси и ни гледат втренчено. В един миг и двете ми обеци паднаха в скута ми, а те извикаха – видяхте ли какъв брой сме мощни! Наистина ми смъкнаха обеците от ушите! Тогава бях мощно респектирана и си споделих, че тези хора в действителност имат огромна сила и дай Боже да я употребяват в добра тенденция.
– Любимата ви мисъл?
М.: По-добре малко нещо, в сравнение с огромно нищо!
Р.: Жена, в случай че не гълчи и мъж, в случай че не мълчи – не е семейство! Това го знам още от баба ми.
Развигор: 70 % от песните ми са отдадени на Мими
Нашите посетители
Мими Иванова и Развигор Попов са измежду най-обичаните имена в родната музика. Двамата се срещат в именитият оркестър “Стакато ”, солисти на който са били имена, като Емил Димитров, Бисер Киров, Мария Косева, Росица Николова, Стефан Воронов и Борис Годжунов. През 1974 година оркестърът, дружно с тогавашните му вокалисти – Мими Иванова, Петър Чернев и Боян Иванов отпътуват за турне в някогашния Съветски съюз, където и пламва любовта сред Мими и Развигор. След време те основават и група “Старт ”, с която също имат огромен триумф. Творческият им тандем стои зад доста постоянно зелени шлагери, като “Петнадесет лалета ”, “Вълкът и седемте козлета ”, “Зелената остаряла чешма ”, “Ах, този дъжд ”, “Съдба ”, “Лодка в реката ”, “Хора и улици ” – в дует с Борис Годжунов, и доста други. Двамата настояват, че са тотално разнообразни характери, само че с времето са постигнали естетика между тях и одобряват всички провокации в живота с възприятие за комизъм.
– Наскоро се организира фестивалът “Бургас и морето ”, в който двамата бяхте част от журито. Какви са усещанията ви от новите български песни и мислите ли, че те ще намерят реализация и отвън състезанието?
Р.: Като цяло ни беше доста мъчно да подберем най-хубавите дванадесет песни, тъй като в първи кръг участваха към петдесет. Ние, журито, искахме да изберем най-характерните за стила на “Бургас и морето ” осъществявания – така наречен шлагерна ария, само че да не е обикновена! Вотът на публиката изрично потвърди това и избра песента на нашия сътрудник Светослав Лобошки, изпълнена от Стефан Илчев. Това е песента, налучкала тъкмо задачата на състезанието, в дъното на организацията на който е нашия огромен другар Стефан Диомов.
М.: Винаги има хубави песни, само че си поисквам тези песни да ги запеят хората и да тръгнат по радиостанции, малките екрани, да се клипират и така нататък, а не да са единствено за състезанието – да се пеят и да са слушани, както беше в миналото с същинския шлагер!
– Една от двете първи награди в състезанието беше извоювана от Симона Загорова – дъщерята на попфолк звездата Глория с песента “Как желая времето да върна ”. Виждате ли в нея капацитет да доближи триумфите на майка си?
М.: Все отново майка й пее в различен род, само че Симона има доста положителни гласови данни, харизма и сцената я обича. На състезанието тя изпя една много обемна като диапазон ария, доста добре я отбрани и показа, а аз съм я чувала и като пее международни стандарти. Сигурно ще й бъде мъчно за в бъдеще, тъй като има доста добре пеещи младежи у нас, само че тя може, войник е.
– Фестивалът тази година бе отдаден на песните на Тончо Русев. Какви са спомените ви за огромния ни композитор?
Р.: Ние с Тончо бяхме сътрудници, само че и другари, аз даже аранжирах първата му ария по гледище на нашия музикален татко Йосиф Цанков, който тогава беше началник на “Балкантон ”. Той наричаше Морис Аладжем, Тончо Русев и Константин Драгнев “моите музиканти ” и ни караше да пишем песни. Тончо първи написа своя ария – “Птица посред път ”, а аз направих аранжимента й и му бях на кадем, тъй като песента завоюва “Мелодия на седмицата ” и на месеца на Националното радио. След това пътищата ни се разделиха, само че сме работили дружно случайно и до дъно поддържахме доста другарски връзки с него.
М.: Стефан Диомов сподели, че Тончо Русев е легенда, което си е по този начин! И Бургас го боготвори. На този концерт ние избрахме да осъществим една хубава ария на Тончо – “Здравей, наместо довиждане ” по текст на бургаския стихотворец Ваньо Вълчев.
– Новите реализатори се оправдават за вулгарните си текстове и клипове с това, че задачата на музиката не е да възпитава. Съгласни ли сте с тях?
М.: Не, тъй като съгласно мен в каквато и тиня да си заседнал, няма потребност да потъваш още повече! Донякъде са прави, в смисъл, че сегашната музика е отражение на това, което съставлява живота ни през днешния ден, само че когато всичко е неприятно, не би трябвало да буташ хората още по-надолу, да печелиш безконтролно от обстановката и да кажеш – това не е моя работа. Преди имаше смисъл от разнообразни комисии, които не допускаха вулгаризми и цинизми в ефира, следяха за чистотата на езика, макар че и тогава имаше крайности. Новите реализатори са известни и слушани и тяхната задача е да възпитат и основат добър усет у техните фенове, изключително у дребните, а не противоположното.
Р.: Някои от младите реализатори като че ли се състезават кой да стигне до по-евтина известност, само че сред тях има и доста положителни, които не се поддават на евтиното и търсят високото равнище, като Михаела Маринова да вземем за пример. Тя има умерено провокативно държание, песните й са издържани като текст, а да не приказваме за големия й гласов капацитет.
– В момента работите ли над нови песни?
М.: По концепция на Лили Друмева, започнахме да работим над една нова обща ария. Ваня Костова също взе участие в нея.
Р.: Ние с Лили и татко й Христо се познаваме много от дълго време, а с нея сме работили и различен път дружно. Случайно намерихме общ език, защото взехме решение да съвместим шопския фолклор с американската блуграс музика. Баща ми е от шопския край – от Ресилово-Дупнишко. Всяка почивка прекарвах там с моите братовчеди и присъствахме на доста ритуални вечери с фолклорни песни. Още от този момент тази музика ми е в дъното на душата. Мими и Ваня пеят с шопска орнаментика и се получи доста забавна ария, леко съм я преработил, а Лили написа същата тематика на британски в кънтри вид. Спряхме се на присъщия бит – пеперуда, посредством който хората се молят за дъжд. Пее се: “Вай, дуду ле! Дай, Боже дъжд! ” и забавното беше, че до момента в който репетирахме беше най-дъждовния интервал през юли. Шегувахме се по този мотив – в този момент какво стана, в действителност този дъжд, за който толкоз се молехме в песента, стана причина Мими да падне и да си счупи ръката!
М.: Явно е имало да се случва. Какво лято единствено изживях – наложително изкарах една непредвидена почивка. (Смее се.)
– Мими, ти даже пя и журира на “Бургас и морето ” със счупена дясна ръка. Как се справяш в тази обстановка и Развигор грижи ли се за теб?
М.: Да, Развигор ми помагаше доста – вдигаше оценките вместо мен.
Р.: Въпросът беше за Развигор, по какъв начин ти оказва помощ, а ти го заобиколи! (Смее се.) Непрекъснато съм до нея – непрекъснато. Някой би трябвало да й отвори капачката на червилото, на пудриерата, копчетата на облеклата да ги закопчава и откопчава и така нататък Безпомощен е човек в такава обстановка, аз даже пробвах с лявата ръка да си нарежа парче колбас – нищо!
– Разкажете за някоя от вашите златни песни, основаването на която е обвързвано с действителна житейска история?
М.: Много такива песни имаме. “Вече свърши хубавото време ” да вземем за пример, е за среща в дъжда със остарялата, недоизживяна обич, още кървяща рана…
– Развигор издаде своя биографична книга – “Ау-у, от апетит загивам ”, в която споделя вашата музикална и житейска история с доста възприятие за комизъм. Над какво напоследък се забавлявахте дружно?
М.: Наскоро Развигор ме подсети за една занимателна история, обвързвана с това, че от време на време хората объркват Етиен Леви с Развигор. Тони Димитрова беше писала за сходен случай, по какъв начин пътували със Стефан Диомов с колата и спрели към Сливен край пътен пазар да си купят плодове. Слезли двамата от колата и продавачките почнали да се посбутват: “Тони Дачева, Тони Дачева! ” Стефан малко присмехулно й споделил: “Виж се, каква звезда си! ” След малко обаче се чуло: “Я, и Развигор Попов е с нея! ”
– Кои качества цените най-вече един в различен?
М.: Аз си мисля, че Развигор, в случай че не беше толкоз толерантен, от дълго време нямаше да сме заедно… Него напряко го мързи да реагира, другояче в случай че би реагирал остро, несъмнено ще се разделим и по тази причина си трае. (Смее се.) Аз, като си повикам малко, си изкарвам неприятната сила и ми минава. Отбелязвам единствено едно, само че Развигор има още доста позитивни качества.
Р.: Аз най-вече оценявам у Мими перфекционизма и любовта към чистотата, което е доста скъпо, тъй като аз постоянно разпилявам, а тя по този начин разтребва, че след това единствено тя знае кое къде е! (Смее се.) Ценно е да чисти човек, такава непорочност! Харесвам много и гласа й, доста гальовен, само че в някои случаи, когато е ядосана, става много неравен и ръждив. (Смее се.)
– Дълго време ли ви трябваше, с цел да се отдадете на възприятията, поради това, че и двамата сте били обвързани първоначално?
М.: Да! Ние с Развигор не сме хора, които безконтролно биха наранили индивида, с който сме били преди, само че имам вяра, че сигурно нищо не е било инцидентно, тъй като в случай че беше – щяхме да се разделим единствено след година. Не са лесни нещата, само че е имало смисъл, най-малко по този начин се укротявам. Все отново не го предлагам!
Р.: По принцип сред два брака би трябвало да има интервал-пауза, а в моя нямаше и от единия се преля в другия и разлика не се почувства – бракуван и отново бракуван. (Смеят се.)
– Развигор, има ли песни, които са отдадени на Мими, които са били, като пояснение в обич към нея?
Р.: Да, има. Ще изтъквам една от тях: “Обичай ме, тъй като живея, когато съм една сълза в твоите очи – бит ме, даже да те сънувам, не ме събуждай, апелирам те, сънувай ме и ти! ” Сигурно 70 % от песните ми са отдадени на Мими.
М.: А останалите на Кичка и други колежки. (Смеят се.)
– Една от песните ви “Българийо, децата ни върни ” е отдадена на сънародниците ни, живеещи в чужбина. Това несъмнено е една от огромните ви болки, тъй като и вашата щерка живее в Германия?
М.: Да, даже сега още по-силно чувствам тази болежка, тъй като в този момент щяхме да сме в чужбина на море с щерка ни – нормално лятото вървим с нея. Не ми се върви единствено с Развигор – той си има неговите привички, а ние с щерка ми се разхождаме, споделяме си и сега това доста ми липсва.
– Развигор, ти си се виждал с Ванга. Какво си спомняш от тази среща и имали ли сте контакт с други хора с невероятни качества?
Р.: Бяхме при Ванга с оркестър “Стакато ”, тъй като беше липсващ усилвателят за йониката ни и тя съумя да видя къде е, даже прочете буквално каква марка е. Каза, че не е откраднат и ще ни го върнат тези, които са го взели да го употребяват, като по този начин и стана! Иначе с Мими бяхме съседи с Кубрат Томов – Бог да го елементарни и сме си общували с него. Той ни е водил на екстрасенски конгрес и там ми мериха биополето.Оказа, че и аз имам мощна сила. Всички се струпаха към нас и ми викаха – ау, каква ти е хубава аурата!
М.: Казаха му, че има светла и добра аура, като на светец! (Смеят се.) Тогава историята с полтъргайста Кики ни накара да отидем на този конгрес, тъй като беше доста нашумяла. По принцип не нося доста бижута, единствено халката си не смъквам, само че този ден си бях поставила обеци и с Развигор бяхме седнали на първия ред в зала?2 на НДК. Стоим и слушаме ние на единия завършек на залата, а против нас на другия край са насядали едни екстрасенси и ни гледат втренчено. В един миг и двете ми обеци паднаха в скута ми, а те извикаха – видяхте ли какъв брой сме мощни! Наистина ми смъкнаха обеците от ушите! Тогава бях мощно респектирана и си споделих, че тези хора в действителност имат огромна сила и дай Боже да я употребяват в добра тенденция.
– Любимата ви мисъл?
М.: По-добре малко нещо, в сравнение с огромно нищо!
Р.: Жена, в случай че не гълчи и мъж, в случай че не мълчи – не е семейство! Това го знам още от баба ми.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ