Учителка научи езика на Брайл заради незрящ ученик
Между часовете по четене и математика една пловдивска начална учителка даде още един значим урок на своите възпитаници. Трудно им било да влязат в обувките на собствен съученик, който е незрящ. И когато се случило един ден той да се разболее и да отсъства, класната завързала очите на всички, а по-късно един по един ги повикала да стигнат до нея, без да могат да видят нищичко в близост.
Чак тогава сякаш в действителност схванаха и одобриха това момче, спомня си Румена Петрова. Самата тя стигнала доста по-далече - по свое предпочитание научила езика на Брайл, с цел да може да помогне на Цветан в всеобщо учебно заведение да стартира да написа и чете.
Днес той е студент по право в Пловдивския университет и когато се случи да споделя историята си, в никакъв случай не пропуща добра дума за първата си учителка. Тя пък към този момент е пенсионерка и не смята, че е направила нещо извънредно. Даже опитва да отклони поканата за диалог с думите: „ Няма нищо повече от това, което към този момент знаете - научих Брайл поради Цецко “.
" Той беше за мен едно от всичките деца в класа, само че не виждаше ", връща лентата Румена Петрова. И преди да се заеме с А и Б, първо се пробвала
да приучи децата да се държат с момчето като с равно,
с цел да не се усеща отхвърлено.
Цветан пристигнал в класа й една година по-късно, в сравнение с останалите хлапета потеглят в първи клас. Заради неналичието на зрение фамилията и експертите отсрочили тръгването му на учебно заведение с една година.
За да може да го образова пълноценно като останалите деца, Румена Петрова го помолила да й напише на Брайл всички букви и числа. " И започнах да ги изучавам, както първолачетата учеха писмеността ", спомня си тя. В началото й коствало по 2 часа да ревизира контролно на Цветан, сравнявайки знак по знак. Постепенно привикнала и по Нова година към този момент можела да чете свободно на езика на слепите.
Случило се по този начин, че във втори клас имало още едно момче - със 70% загуба на зрение. Заедно с неговата учителка пратили и Румена Петрова в Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващо обучение, с цел да усвоя спомагателни умения по какъв начин се работи с деца със специфични просветителни потребности. Оттам пратили и ресурсен преподавател.
Но идваше един път или два пъти в седмицата
В останалото време аз трябваше да знам по какъв начин върви подготовката на Цецо, изяснява Румена Петрова за какво се е наела сама да учи Брайловото писмо.
Държала момчето да не бъде изключвано от никоя активност на класа - майка му го придружавала по екскурзии и на Зелено учебно заведение.
Когато станало време за националното външно оценяване в 4. клас, двете с Румена Петрова отишли в учебното заведение „ Луи Брайл “ в София да вземат предходни разновидности на изпитните проби на Брайл, с цел да може Цветан да се ориентира и приготви за формата наедно с връстниците си. Каквото можах, направих, скромничи учителката и твърди, че същинските свръхусилия са били на фамилията. Родителите на Цветан нямали доста разновидности. „ Трябваше или да го пратят в учебните заведения за незрящи в София или Варна, или аз да науча Брайл и да му оказа помощ. Избрахме по-лесното “, споделя Петрова.
Помогнало това, че началото на образованието в първи клас към момента е обвързвано с предбуквения интервал. Това й дало малко задатък да усвои езика на незрящите, до момента в който учениците й стартират да пишат. За Цецо търсела и всевъзможни други подходи,
залагайки на сетивността - пръчици, релефни букви.
По това време още нямало Монтесори материали, които залагат точно на образование посредством допира и сетивата. Но Румена Петрова намерила.
Когато пристигнало време за разлъка в 4. клас, тя се оказала единствено привидна. Момчето и неговото семейство траяли да търсят съвет от началната учителка - да вземем за пример къде да отиде в прогимназия. Нямало по какъв начин да остане в актуалното си учебно заведение, тъй като НУ „ Св. Климент Охридски “ е начално. Казах им да потърсят образователно заведение, в което към този момент е имало незрящи деца, с цел да имат учителите опит и да не се потегля още веднъж от нулата, спомня си Румена Петрова. Така изборът паднал върху ОУ „ Яне Сандански “ - още повече че няколко деца от класа на Цецо се преместили там. Няма да го изоставят, уверила учителката разтревожената майка.
След 7. клас нейният незрящ възпитаник траял с съветски в Хуманитарната гимназия, където също две години преди него постъпило незрящо момиче и екипът към този момент имал прочут опит. В продължение на 2 години Цецо бил и в Съвета на децата - съвещателен орган към Държавната организация за протекция на децата.
Когато изкарал шестица на държавния зрелостен изпит, се поколебаел дали да продължи с логика на психиката или право. През 2025 година ще се дипломира като правист и възнамерява още две магистратури.
Не е елементарно, само че е признателен на всичките си преподаватели, които са претендирали от него доста.
Мечтае за смяна
Ако можеше да промени нещо в системата на образованието през днешния ден, Румена Петрова би избрала две неща.
„ В първите ми години в учебно заведение беше друго. Когато учителят обърне внимание върху несвоевременно държание на детето, родителите реагираха и го коригираха вкъщи - споделя учителката. - Сега са по-арогантни. Казват непосредствено: „ Ти нищо не можеш да му направиш! “. А за напредъка на едно дете учителят и родителите би трябвало да бъдат съидейници, както бяхме с майката и бабата на Цецо ", споделя Румена Петрова.
Другото, което съгласно нея би трябвало да се промени, е да отпадне възбраната да не се повтаря клас в начален стадий. Заради това ограничаване в закона в този момент до 5. клас стигат деца, които още не могат да пишат и четат, а след това дефицитите нямат наваксване и учителят е безпомощен, без значение какъв брой се пробва да помогне.
Вече преподава на внуците
Много е значимо за мен да основа у децата освен привички за учене, а да ги направя положителни хора, споделя Румена Петрова. И има вяра, че един от методите е положителният образец.
Има 46 година стаж като преподавател, от които последните 5 като пенсионер. До предходната година гледах майка ми с тежко заболяване и не можех да си разреша да остана единствено с пенсията, споделя тя. Но е признателна за това в допълнение време, което й дало опция да се усеща потребна и за децата. Именно тъй като ги обича, преди време избрала учителската специалност. Завършила полувисше педагогическо обучение в Кърджали, след това и висше в Благоевград. В Пловдивския университет взела втора степен на професионална подготовка.
Най-трудното в специалността е не толкоз да научиш децата да четат и пишат, едвам им създадеш привички и да ги направиш другари, споделя Румена Петрова. Най-голямото задоволство изпитва, когато чуе, че някой от нейните ученици е станал доктор, преподавател, юрист - намерил е своя път и го е извървял.
Продължават да я търсят. Миналата година изгубила майка си точно на рождения си ден, а телефонът не спирал да звъни с честитки. Плаках и се радвах в един и същи момент, спомня си тежкия миг учителката.
От една година към този момент е вкъщи, откакто системата приведе в деяние политиките да се пенсионират доайените, с цел да отварят път на младите.
И през днешния ден Румена Петрова не се е откъснала от специалността. Но към днешна дата я практикува с внуците. Щастлива баба е на второкласник и има доста още да упражняват четене с схващане и правопис. Другите внуци са в 6. клас и на 18 години.
Като на свое дете учителката се радва и на триумфа на Цветан Тодоров, въпреки да го е виждала за последно като седмокласник. Жали и за сложната му орис - изгубил майка си и на 21 година в този момент се бори с живота самичък с поддръжката на татко си.
Чак тогава сякаш в действителност схванаха и одобриха това момче, спомня си Румена Петрова. Самата тя стигнала доста по-далече - по свое предпочитание научила езика на Брайл, с цел да може да помогне на Цветан в всеобщо учебно заведение да стартира да написа и чете.
Днес той е студент по право в Пловдивския университет и когато се случи да споделя историята си, в никакъв случай не пропуща добра дума за първата си учителка. Тя пък към този момент е пенсионерка и не смята, че е направила нещо извънредно. Даже опитва да отклони поканата за диалог с думите: „ Няма нищо повече от това, което към този момент знаете - научих Брайл поради Цецко “.
" Той беше за мен едно от всичките деца в класа, само че не виждаше ", връща лентата Румена Петрова. И преди да се заеме с А и Б, първо се пробвала
да приучи децата да се държат с момчето като с равно,
с цел да не се усеща отхвърлено.
Цветан пристигнал в класа й една година по-късно, в сравнение с останалите хлапета потеглят в първи клас. Заради неналичието на зрение фамилията и експертите отсрочили тръгването му на учебно заведение с една година.
За да може да го образова пълноценно като останалите деца, Румена Петрова го помолила да й напише на Брайл всички букви и числа. " И започнах да ги изучавам, както първолачетата учеха писмеността ", спомня си тя. В началото й коствало по 2 часа да ревизира контролно на Цветан, сравнявайки знак по знак. Постепенно привикнала и по Нова година към този момент можела да чете свободно на езика на слепите.
Случило се по този начин, че във втори клас имало още едно момче - със 70% загуба на зрение. Заедно с неговата учителка пратили и Румена Петрова в Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващо обучение, с цел да усвоя спомагателни умения по какъв начин се работи с деца със специфични просветителни потребности. Оттам пратили и ресурсен преподавател.
Но идваше един път или два пъти в седмицата
В останалото време аз трябваше да знам по какъв начин върви подготовката на Цецо, изяснява Румена Петрова за какво се е наела сама да учи Брайловото писмо.
Държала момчето да не бъде изключвано от никоя активност на класа - майка му го придружавала по екскурзии и на Зелено учебно заведение.
Когато станало време за националното външно оценяване в 4. клас, двете с Румена Петрова отишли в учебното заведение „ Луи Брайл “ в София да вземат предходни разновидности на изпитните проби на Брайл, с цел да може Цветан да се ориентира и приготви за формата наедно с връстниците си. Каквото можах, направих, скромничи учителката и твърди, че същинските свръхусилия са били на фамилията. Родителите на Цветан нямали доста разновидности. „ Трябваше или да го пратят в учебните заведения за незрящи в София или Варна, или аз да науча Брайл и да му оказа помощ. Избрахме по-лесното “, споделя Петрова.
Помогнало това, че началото на образованието в първи клас към момента е обвързвано с предбуквения интервал. Това й дало малко задатък да усвои езика на незрящите, до момента в който учениците й стартират да пишат. За Цецо търсела и всевъзможни други подходи,
залагайки на сетивността - пръчици, релефни букви.
По това време още нямало Монтесори материали, които залагат точно на образование посредством допира и сетивата. Но Румена Петрова намерила.
Когато пристигнало време за разлъка в 4. клас, тя се оказала единствено привидна. Момчето и неговото семейство траяли да търсят съвет от началната учителка - да вземем за пример къде да отиде в прогимназия. Нямало по какъв начин да остане в актуалното си учебно заведение, тъй като НУ „ Св. Климент Охридски “ е начално. Казах им да потърсят образователно заведение, в което към този момент е имало незрящи деца, с цел да имат учителите опит и да не се потегля още веднъж от нулата, спомня си Румена Петрова. Така изборът паднал върху ОУ „ Яне Сандански “ - още повече че няколко деца от класа на Цецо се преместили там. Няма да го изоставят, уверила учителката разтревожената майка.
След 7. клас нейният незрящ възпитаник траял с съветски в Хуманитарната гимназия, където също две години преди него постъпило незрящо момиче и екипът към този момент имал прочут опит. В продължение на 2 години Цецо бил и в Съвета на децата - съвещателен орган към Държавната организация за протекция на децата.
Когато изкарал шестица на държавния зрелостен изпит, се поколебаел дали да продължи с логика на психиката или право. През 2025 година ще се дипломира като правист и възнамерява още две магистратури.
Не е елементарно, само че е признателен на всичките си преподаватели, които са претендирали от него доста.
Мечтае за смяна
Ако можеше да промени нещо в системата на образованието през днешния ден, Румена Петрова би избрала две неща.
„ В първите ми години в учебно заведение беше друго. Когато учителят обърне внимание върху несвоевременно държание на детето, родителите реагираха и го коригираха вкъщи - споделя учителката. - Сега са по-арогантни. Казват непосредствено: „ Ти нищо не можеш да му направиш! “. А за напредъка на едно дете учителят и родителите би трябвало да бъдат съидейници, както бяхме с майката и бабата на Цецо ", споделя Румена Петрова.
Другото, което съгласно нея би трябвало да се промени, е да отпадне възбраната да не се повтаря клас в начален стадий. Заради това ограничаване в закона в този момент до 5. клас стигат деца, които още не могат да пишат и четат, а след това дефицитите нямат наваксване и учителят е безпомощен, без значение какъв брой се пробва да помогне.
Вече преподава на внуците
Много е значимо за мен да основа у децата освен привички за учене, а да ги направя положителни хора, споделя Румена Петрова. И има вяра, че един от методите е положителният образец.
Има 46 година стаж като преподавател, от които последните 5 като пенсионер. До предходната година гледах майка ми с тежко заболяване и не можех да си разреша да остана единствено с пенсията, споделя тя. Но е признателна за това в допълнение време, което й дало опция да се усеща потребна и за децата. Именно тъй като ги обича, преди време избрала учителската специалност. Завършила полувисше педагогическо обучение в Кърджали, след това и висше в Благоевград. В Пловдивския университет взела втора степен на професионална подготовка.
Най-трудното в специалността е не толкоз да научиш децата да четат и пишат, едвам им създадеш привички и да ги направиш другари, споделя Румена Петрова. Най-голямото задоволство изпитва, когато чуе, че някой от нейните ученици е станал доктор, преподавател, юрист - намерил е своя път и го е извървял.
Продължават да я търсят. Миналата година изгубила майка си точно на рождения си ден, а телефонът не спирал да звъни с честитки. Плаках и се радвах в един и същи момент, спомня си тежкия миг учителката.
От една година към този момент е вкъщи, откакто системата приведе в деяние политиките да се пенсионират доайените, с цел да отварят път на младите.
И през днешния ден Румена Петрова не се е откъснала от специалността. Но към днешна дата я практикува с внуците. Щастлива баба е на второкласник и има доста още да упражняват четене с схващане и правопис. Другите внуци са в 6. клас и на 18 години.
Като на свое дете учителката се радва и на триумфа на Цветан Тодоров, въпреки да го е виждала за последно като седмокласник. Жали и за сложната му орис - изгубил майка си и на 21 година в този момент се бори с живота самичък с поддръжката на татко си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ