Механизмите на ума
„ Механизмите на ума” е книга, която ни потапя в бурните води на науката. Прави го елегантно, знаейки че не всички можем да плуваме. Опасността да се удавим е дребна, само че е прекомерно евентуално да се влюбим в двама впечатляващи учени. Техните имена са Даниъл Канеман и Амос Тверски. Майкъл Луис взема решение да опише историята им - от необещаващото нищо начало до нобеловия край.
Канеман и Тверски са израелски психолози, основали един от най-великите научни тандеми в историята. През 1968 година те са изгряващи звезди в психологическия факултет в Еврейския университет в Йерусалим и наподобява това е единственото, което ги свързва. Тверски е постоянно сигурен, че е прав, а Канеман – уверен, че бърка. Единият е непреклонен оптимист, а другия – ужасяващ черноглед. Амос работи вечер, а Дани – рано заран. Единият не държи нищо на бюрото си, с изключение на един молив, а другият не може да открие бюрото. Въпреки изброените разлики, до момента в който двамата са дружно се случва магия. Умовете им заговарят на един език, а противоположните направления, в които се движат мислите им, стигат до едно и също място. Тверски обичал да споделя „ Хората не са толкоз комплицирани. Отношенията сред хората са сложни”. А след това добавял: „ С изключение на Дани”.
Майкъл Луис ни доставя цялостно интелектуално наслаждение, като ни прави част от професионалния път на Дани и Амос. Да, те ни стават толкоз близки, че не се тормозим да ги назоваваме с дребни имена. И се радваме, тъй като още преди да сме стигнали до теста за просветеност на Тверски, който съдържа единствено един ред, ние към този момент сме го създали. Той гласи: „ колкото по-скоро проумеете, че Амос е по-умен от вас, толкоз по-умен сте.”
През 1969 година Амос Тверски показва резултатите от собствен опит за това по какъв начин хората възприемат нова информация. Те демонстрират, че множеството хора са рационални и мислят като „ интуитивни статистици”. След края на презентацията Канеман отива при Амос и споделя „ Страхотна лекция, само че нямам доверие на дума от това, което казахте”. Това поставя началото на техните непрекъснати диалози. В кафенето, по време на разходка, в университета. Без други хора. Те се трансформират в добре смазана машина. Не знаят кой стартира мисълта и кой я довършва. Станават сродни души в областта на науката. Умовете им подписват брак, който кара съпругите им да ревнуват. Работят, придружени от непрекъснат смях. Всички се чудели дали изобщо си приказват за нещо съществено. Канеман споделя за Амос: „ Той беше толкоз занимателен, че не беше проблем да се смее на личните си смешки. “
Скоро по-късно стартира техния най-продуктивен интервал. Между 1971 година и 1979 година разгласяват брилянтни хрумвания за човешката преценка и вземането на решения. Преценката е обвързвана с предвиждането на разнообразни вероятности, а вземането на решения с метода, по който избираме. Резултатите от изследванията им носят Нобелова премия на Канеман години по-късно. Те революционизират проучванията на огромните данни, способстват за развиването на доказателствената медицина, извеждат нов метод в държавните регулации. На Канеман и Тверски изискуем доказателството, че не би трябвало да се доверяваме единствено на своята вътрешен глас, както и систематичното проучване на логаритмите на човешкия разум.
Освен за научните им достижения, Майкъл Луис споделя за геройствата на Амос и Дани в редица военни спорове. За недоразуменията, с които егото на Канеман не се помирява. За научния напредък, който е по-голям от това. Тверски споделя: „ Понякога е по-лесно да направиш света по-добро място, в сравнение с да докажеш, че си направил света по-добро място.” След затварянето на последната страница на „ Механизмите на ума” ще бъдете сигурни, че Амос и Дани трансформират света. Или най-малко метода, по който мислим за личното си мислене.
Канеман и Тверски са израелски психолози, основали един от най-великите научни тандеми в историята. През 1968 година те са изгряващи звезди в психологическия факултет в Еврейския университет в Йерусалим и наподобява това е единственото, което ги свързва. Тверски е постоянно сигурен, че е прав, а Канеман – уверен, че бърка. Единият е непреклонен оптимист, а другия – ужасяващ черноглед. Амос работи вечер, а Дани – рано заран. Единият не държи нищо на бюрото си, с изключение на един молив, а другият не може да открие бюрото. Въпреки изброените разлики, до момента в който двамата са дружно се случва магия. Умовете им заговарят на един език, а противоположните направления, в които се движат мислите им, стигат до едно и също място. Тверски обичал да споделя „ Хората не са толкоз комплицирани. Отношенията сред хората са сложни”. А след това добавял: „ С изключение на Дани”.
Майкъл Луис ни доставя цялостно интелектуално наслаждение, като ни прави част от професионалния път на Дани и Амос. Да, те ни стават толкоз близки, че не се тормозим да ги назоваваме с дребни имена. И се радваме, тъй като още преди да сме стигнали до теста за просветеност на Тверски, който съдържа единствено един ред, ние към този момент сме го създали. Той гласи: „ колкото по-скоро проумеете, че Амос е по-умен от вас, толкоз по-умен сте.”
През 1969 година Амос Тверски показва резултатите от собствен опит за това по какъв начин хората възприемат нова информация. Те демонстрират, че множеството хора са рационални и мислят като „ интуитивни статистици”. След края на презентацията Канеман отива при Амос и споделя „ Страхотна лекция, само че нямам доверие на дума от това, което казахте”. Това поставя началото на техните непрекъснати диалози. В кафенето, по време на разходка, в университета. Без други хора. Те се трансформират в добре смазана машина. Не знаят кой стартира мисълта и кой я довършва. Станават сродни души в областта на науката. Умовете им подписват брак, който кара съпругите им да ревнуват. Работят, придружени от непрекъснат смях. Всички се чудели дали изобщо си приказват за нещо съществено. Канеман споделя за Амос: „ Той беше толкоз занимателен, че не беше проблем да се смее на личните си смешки. “
Скоро по-късно стартира техния най-продуктивен интервал. Между 1971 година и 1979 година разгласяват брилянтни хрумвания за човешката преценка и вземането на решения. Преценката е обвързвана с предвиждането на разнообразни вероятности, а вземането на решения с метода, по който избираме. Резултатите от изследванията им носят Нобелова премия на Канеман години по-късно. Те революционизират проучванията на огромните данни, способстват за развиването на доказателствената медицина, извеждат нов метод в държавните регулации. На Канеман и Тверски изискуем доказателството, че не би трябвало да се доверяваме единствено на своята вътрешен глас, както и систематичното проучване на логаритмите на човешкия разум.
Освен за научните им достижения, Майкъл Луис споделя за геройствата на Амос и Дани в редица военни спорове. За недоразуменията, с които егото на Канеман не се помирява. За научния напредък, който е по-голям от това. Тверски споделя: „ Понякога е по-лесно да направиш света по-добро място, в сравнение с да докажеш, че си направил света по-добро място.” След затварянето на последната страница на „ Механизмите на ума” ще бъдете сигурни, че Амос и Дани трансформират света. Или най-малко метода, по който мислим за личното си мислене.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ