Мегаломанията, която демонстрират македонците, е поредното доказателство, че са българи,

" Мегаломанията, която показват македонците, е следващото доказателство, че са българи, тъй като това е присъща наша линия. Тук напъните са комични “. Това разяснява пред БНР проф. Андрей Пантев. Според него би трябвало да одобряваме обстановката по-мъдро от правото на правия, " в сравнение с да се джавкаме пред другите, за които нашите разногласия са дребни тематики “. 

" Не може исторически спор да бъде обосновка за влизане в една коалиция, каквато е Европейският съюз... Тук става дума за една комплексарска дискусия, която звучи единствено на нашия полуостров. Това е братска страна и не можем да се разделим като врагове, а като близки. Как по този начин това население е българско, а излъчва такава ненавист против своите генетични братя. Не можем да се ненавиждаме единствено тъй като сме братя... Всичко би трябвало да бъде смалено като патетика и да приемем, че нашите предци са се били, само че ние не би трябвало да залагаме на тези батални противодействия “. 

По мотив 31-вата годишнина от 10-и ноември, която отбелязахме пред седмицата, и опцията за справедлив политически роман за времето сред 1944 и 1989 година проф. Андрей Пантев сподели: 

" Независимо от тази свирепа властническа система България беше доста по-напред по стойности на живота. Този факт не може да бъде подложен в една или в друга последна степен. Но се появи още веднъж тази тягостна взаимозависимост, че нормално всички значими промени у нас идват извън... Хората чакат единствено крайни разбори и присъди, истината е, че имаше плюсове, имаше и минуси. Една забележителна част от актуалната българска интелигенция ръкопляскаше възторжено на шегичките на Тодор Живков.

Имаше хора, които прекомерно усърдно показваха своята обич към великата руска страна, а в този момент бяха оповестени за най-американофилската страна в Eвропейския югоизток. Тези амплитуди са комични и по тази причина не ни одобряват съществено “. 

Според историка актуалният воин ще бъде този, който излезе на протест и каже, че в случай че идеята, която проповядва, победи, няма да заеме никакъв пост: " Това е хубостта на идеализма “.