Срещу фалшивите новини е необходимо медийно образование и саморегулация
Медийното обучение и саморегулация са основни в противодействието на подправените вести. Това бяха част от изводите на конференцията " Фалшиви вести, агитация и геополитика " проведена от фондация " Конрад Аденауър. " На същата конференция бяха показани изводите от проучване на " Алфа Рисърч " за публичното мнение в България по отношение на подправените вести.
В полемиката участваха медийни специалисти и публицисти, представители на уеб сайтове, които ревизират обстоятелства, и специалисти по сигурността – акцентираха на въпроса дали част от решаването на казуса с подправените вести следва да е компромис със свободата на словото. Повечето бяха на мнение, че не трябва да се постанова цензура от какъвто и да е вид, а да се търсят други решения.
Изпълнителният шеф на фондация " Медийна народна власт " Орлин Спасов сподели че " единствено едно нещо е по-опасно от подправените вести - цензурата, " а немският публицист и представител на " Журналисти без граници " Даниел Мосбрукър съобщи че " цензурата е най-лесното, само че и най-лошото решение. "
Медийна саморегулация и полемики сред държавни управления, публицисти и платформите за обществени медии (Facebook, Twitter и други) бяха упоменати като по-добри разновидности от държавна регулация.
Спасов съобщи, че четирите най-големи малките екрани в България са гледани от към 80% от публиката, а в същото време създават качествено наличие и във връзка с новините играят " ролята на първа, на качествена медия. " Според него има потребност от регулиране на обстоятелства не в обособени институции, а в границите на медиите, и от медийна рецензия, която да подсигурява качеството на наличието.
Една от другите рекомендации към медиите беше ясно да разграничават в изявленията си обстоятелства от отзиви. Това съобщи Галина Шимански-Гайер от украинския уебсайт за регулиране на обстоятелства StopFake.
Всички специалисти загатнаха медийното обучение и постигането на медийна просветеност в обществото като първата и най-важна стъпка в дълготрайното превъзмогване на казуса. Ясни способи да бъде реализирано това обучение обаче не бяха дадени. Спасов сподели, че на публиката би трябвало да се дават принадлежности за разграничение сред същински и подправени вести, които тя сама да употребява.
Спомена се и потребността освен от реактивна битка с подправените вести, а и от дейна връзка от Европейски Съюз и НАТО. Освен обстоятелства, институциите би трябвало да употребяват и страсти в връзката си с жителите, и по този начин да се предотврати установяването на подправени вести като всеобщо мнение - това беше тезата на експертът по стратегически връзки на НАТО Саулиус Гузевичиус.
Част от специалистите споделиха, че
българското общество към момента не е осъзнало опасността, произлизаща от подправените вести
и че това би трябвало да се случи преди съответни ограничения да могат да бъдат подхванати. Зад това се сплотиха Йордан Божилов - президент на " Софийски конгрес за сигурност " и Юлиан Чифу - президент на унгарския " Център за попречване на спорове и ранно предизвестие. "
Единственият по-конкретен образец (даден от Мосбрукър) за опит за законово решение на казуса идва от Германия, където се чака тази седмица да бъде признат закон, съгласно който на санкции да подлежат платформите за обществени медии, в случай че след сигнал от жители и модератори не смъкват навреме изявления, съдържащи подправени вести, тирада на омразата, детска порнография и други.
Проектозаконът обаче има доста врагове – от самите платформи за обществени медии до разнообразни немски журналистически съюзи и организации, свързани със свободата на словото. Ако бъде признат тази седмица, следва да се види до каква степен ще е ефикасен, както и дали ще накърни свободата на словото повече, в сравнение с немският парламент е податлив да преглътне.
Беше разискван и по-големият проблем, от който съгласно специалистите подправените вести са единствено част - целенасочената дезинформация. Тя бе наречена
" оръжие в модерното полесражение "
от Гузевичиус и " оръжие за всеобщо заличаване " от заместител шефа на съветския " Институт за научна информация в обществените науки " и член на съветската академия на науките Татяна Паркалина.
Предложените решения за дезинформацията също включваха обучение и изследване на вероятни промени в законодателството и нормативната база. Паркалина загатна и своята концепция за основаване на интернационалните правила за " воденето на осведомителни войни " по образеца на интернационалната Конвенция за химическите оръжия.
В полемиката участваха медийни специалисти и публицисти, представители на уеб сайтове, които ревизират обстоятелства, и специалисти по сигурността – акцентираха на въпроса дали част от решаването на казуса с подправените вести следва да е компромис със свободата на словото. Повечето бяха на мнение, че не трябва да се постанова цензура от какъвто и да е вид, а да се търсят други решения.
Изпълнителният шеф на фондация " Медийна народна власт " Орлин Спасов сподели че " единствено едно нещо е по-опасно от подправените вести - цензурата, " а немският публицист и представител на " Журналисти без граници " Даниел Мосбрукър съобщи че " цензурата е най-лесното, само че и най-лошото решение. "
Медийна саморегулация и полемики сред държавни управления, публицисти и платформите за обществени медии (Facebook, Twitter и други) бяха упоменати като по-добри разновидности от държавна регулация.
Спасов съобщи, че четирите най-големи малките екрани в България са гледани от към 80% от публиката, а в същото време създават качествено наличие и във връзка с новините играят " ролята на първа, на качествена медия. " Според него има потребност от регулиране на обстоятелства не в обособени институции, а в границите на медиите, и от медийна рецензия, която да подсигурява качеството на наличието.
Една от другите рекомендации към медиите беше ясно да разграничават в изявленията си обстоятелства от отзиви. Това съобщи Галина Шимански-Гайер от украинския уебсайт за регулиране на обстоятелства StopFake.
Всички специалисти загатнаха медийното обучение и постигането на медийна просветеност в обществото като първата и най-важна стъпка в дълготрайното превъзмогване на казуса. Ясни способи да бъде реализирано това обучение обаче не бяха дадени. Спасов сподели, че на публиката би трябвало да се дават принадлежности за разграничение сред същински и подправени вести, които тя сама да употребява.
Спомена се и потребността освен от реактивна битка с подправените вести, а и от дейна връзка от Европейски Съюз и НАТО. Освен обстоятелства, институциите би трябвало да употребяват и страсти в връзката си с жителите, и по този начин да се предотврати установяването на подправени вести като всеобщо мнение - това беше тезата на експертът по стратегически връзки на НАТО Саулиус Гузевичиус.
Част от специалистите споделиха, че
българското общество към момента не е осъзнало опасността, произлизаща от подправените вести
и че това би трябвало да се случи преди съответни ограничения да могат да бъдат подхванати. Зад това се сплотиха Йордан Божилов - президент на " Софийски конгрес за сигурност " и Юлиан Чифу - президент на унгарския " Център за попречване на спорове и ранно предизвестие. "
Единственият по-конкретен образец (даден от Мосбрукър) за опит за законово решение на казуса идва от Германия, където се чака тази седмица да бъде признат закон, съгласно който на санкции да подлежат платформите за обществени медии, в случай че след сигнал от жители и модератори не смъкват навреме изявления, съдържащи подправени вести, тирада на омразата, детска порнография и други.
Проектозаконът обаче има доста врагове – от самите платформи за обществени медии до разнообразни немски журналистически съюзи и организации, свързани със свободата на словото. Ако бъде признат тази седмица, следва да се види до каква степен ще е ефикасен, както и дали ще накърни свободата на словото повече, в сравнение с немският парламент е податлив да преглътне.
Беше разискван и по-големият проблем, от който съгласно специалистите подправените вести са единствено част - целенасочената дезинформация. Тя бе наречена
" оръжие в модерното полесражение "
от Гузевичиус и " оръжие за всеобщо заличаване " от заместител шефа на съветския " Институт за научна информация в обществените науки " и член на съветската академия на науките Татяна Паркалина.
Предложените решения за дезинформацията също включваха обучение и изследване на вероятни промени в законодателството и нормативната база. Паркалина загатна и своята концепция за основаване на интернационалните правила за " воденето на осведомителни войни " по образеца на интернационалната Конвенция за химическите оръжия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ