Медицинските усилия за адекватна намеса в крайна сметка могат да

Медицинските старания за съответна интервенция в последна сметка могат да се провалят в борбата си против хроничните болести като рака, затлъстяването и автоимунните разтройства,

в случай че хората не трансформират диетата си, твърди Мат Ор от Научния лицей към Държавния университет в Орегон. Според него, сходни положения се нуждаят от нов метод , който да бъде взаимстван от екологията и

тактиките й по възобновяване на околната среда.

Екологичното възобновяване съставлява човешка интервенция, ориентирана към подкрепяне и възобновяване на развалени и унищожени екосистеми и местообитания.

Техниките попадат под две категории: пасивни и дейни. Пасивните техники допускат унищожаване на всички спънки, които са навредили на екосистемата, и оставяне на екосистемата да поеме сама по своя курс към възобновяване. Ако това не помогне, идната стъпка е дейното възобновяване . В екологията това значи физическа операция на ландшафта, заличаване на нежелани типове и въвеждане на мечтаните.

С други думи, Ор предлага хората да бъдат третирани като екосистеми, а битката с хроничните болести да се

води

посредством подкрепяне на симбиотичните чревни микроби, от които здравето ни се нуждае. Човешкото черво е местообитание на повече от 1 000 типа бактерии, съдържащи повече от половин милион гени. Чревните микроби извършват необятен набор от потребни функционалности :

те създават хранителни субстанции под формата на мастни киселини и витамини, понижават възпаленията, управляват кръвната захар и тежестта.

Свързани публикации.. Бактериите в червата може да ускорят лекуването на рак 0 Джулия Ендерс: Червата ни познават 2/3 от активността на имунната система 0 Хранителният режим усилва вирусите в червата 2

Пасивната интервенция в тази ситуация би била да се отстранен неприятните хранителни привички, по този начин присъщи за актуалната ни просвета. Активната интервенция в

подтекста на човешкия организъм значи да се изготви персонализирано лекуване, включващо

използването на пробиотици, антибиотици или фекални микробиотични трансплантации.

Публикацията на Ор, която се намира на страниците на Quarterly Review of Biology, наблюдава по какъв начин през

човешката история

сме навредили на редица скотски типове , главно чрез развитията в региона на културата и технологиите.

Що се отнася до типовете, които се намират вътре в човешкия организъм - медицината през 19-ти век е идентифицирала микробите като заразни сътрудници, което напълно естествено е сложило началото на пробивите в антибиотичните лечения през 20-ти век. "Но антибиотичната устойчивост е световна рецесия и в този момент сме наясно, че антимикробните средства могат да навредят и на потребните типове ", добавя Ор.