Нервното чакане пред лекарските кабинети се избягва чрез медицински колцентър
Медицински колцентър приема позвънявания на пациенти от цяла България 24 часа в денонощието. Той се назовава „ Консенто “ и посредством него може да се записва както час за обзор, по този начин и да се обработват неотложни случаи, които се насочват към подобаващ медицински център. Услугата е единствена по рода си. Ползват я към този момент близо 50 персонални лекари и лечебни заведения у нас.
Това стана ясно на конгрес, проведен от Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето. Той се организира в границите на седмицата „ Иновации за здраве “. Инициативата е на посолството на Швейцария у нас и Българо-швейцарската комерсиална камара и бе под патронажа на Мюриел Берсе Коен, дипломат на Швейцария.
Целта на форума бе да очертае пред лекарите, бизнеса, неправителствения бранш и страната проблемите пред е-здравеопозването и да покаже положителни е-решения.
Събитието на новосъздадения цифров клъстер събра над 43 лектори в шест обособени панела и публика от 350 индивида. Представители на държавните институции, посолства, пациентски и медицински организации, медицински лица, шефове на лечебни заведения, бизнесмени, иноватори и водачи в дигитализацията на опазването на здравето в България, както и още доста заинтригувани страни в бранша участваха в събитието.
Ще има все по-голямо търсене на цифрови решения, които да обезпечават достъп на лекари, пациенти и техните фамилии до настояща информация в действително време, съобщи Росен Русинов от клъстера.
Чрез колцентъра хората имат опция елементарно да резервират час за себе си и за своето семейство, да наблюдават графиците на лекарите, да знаят по кое време би трябвало да проведат идващия си обзор, вършат телефонни, видео или писмени съвещания, основават здравен профил на себе си и околните, имат достъп до електронно здравно досие, с историята на всичките си контакти с организацията и лекаря – позвънявания, визити, съвещания, известия и други Всички тези данни освен това се съхраняват в предпазен „ облак “. В платформата към този момент има над 120 000 пациентски профила, направени са над 8 000 съвещания и 250 000 телефонни диалога.
Онлайн услугата FindMeCure за две години е помогнала на 200 000 пациенти в целия свят да намерят своята терапия, сподели основателят й Мая Златанова.
Платформата за онлайн опазване на час Superdoc пък се употребява от 1300 лекари и е с една четвърт милион консуматори. 160 000 от тях са намерили своя нов доктор посредством нея. Създателите пресмятат, че 850-те хиляди онлайн резервации са икономисали 2 години от живота на лекарите и пациентите. 50% от записаните часове за обзор са направени през мобилен телефон.
Според доктор Бранимир Радуилов, въпреки медицината да е относително мъчно поддаващ се на нововъведения бранш, от ден на ден данни свързват лекарите с пациентите. Той цитира Eurohealth Customer Index, съгласно който България заема 31-во от общо 35 места по равнище на цифровизация. В същото време единствено за 1 година Сърбия се е изкачила до 18 място в интернационалната ранглиста, а Македония – от 27-мо до 16-то, тъй като са въвели електронно записване на часове и други значими е-услуги.
„ Българското здавеопознаве ще върви напред, когато бъде построена единна национална осведомителна система, в която другите подсистеми работят в синхрон “, съобщи Даниела Дариткова от Комисията по опазване на здравето към Народното събрание. Тя дефинира въвеждането на електронен болничен лист като триумф, а успоредното запазване на някои типове информацията на книжен притежател - като „ цифровизация по български “.
За доктор Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация най-важното при построяването на тази единна осведомителна система са потребностите на пациентите и на лекарите.
Според доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз, дигитализацията е пътят, по които лекарите ще могат да заслужат доверието на пациентите, които са ги избрали, предлагайки им различен и елементарен достъп до второ мнение при положение на съмнение от тяхна страна.
„ Вярваме, че пътят към по-добро лекуване, достъп и вярно ръководството и запазване на здравето минава през дигитализацията и работата с данни в бранша. Форумът имаше за цел да показа пред необятната общност една към този момент бързо разрастващата се здравна екосистема, която дава отговор на потребностите на всички заинтригувани страни в бранша и слага пациента във фокуса на всички процеси. Защото когато става дума за лекуване, пациентите би трябвало да имат достъп до най-хубавите достижения в региона на нововъведенията, а технологиите към този момент могат да им дадат най-хубавото и в България “, разяснява изпълнителния шеф на клъстера доктор Мира Ганова.
Това стана ясно на конгрес, проведен от Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето. Той се организира в границите на седмицата „ Иновации за здраве “. Инициативата е на посолството на Швейцария у нас и Българо-швейцарската комерсиална камара и бе под патронажа на Мюриел Берсе Коен, дипломат на Швейцария.
Целта на форума бе да очертае пред лекарите, бизнеса, неправителствения бранш и страната проблемите пред е-здравеопозването и да покаже положителни е-решения.
Събитието на новосъздадения цифров клъстер събра над 43 лектори в шест обособени панела и публика от 350 индивида. Представители на държавните институции, посолства, пациентски и медицински организации, медицински лица, шефове на лечебни заведения, бизнесмени, иноватори и водачи в дигитализацията на опазването на здравето в България, както и още доста заинтригувани страни в бранша участваха в събитието.
Ще има все по-голямо търсене на цифрови решения, които да обезпечават достъп на лекари, пациенти и техните фамилии до настояща информация в действително време, съобщи Росен Русинов от клъстера.
Чрез колцентъра хората имат опция елементарно да резервират час за себе си и за своето семейство, да наблюдават графиците на лекарите, да знаят по кое време би трябвало да проведат идващия си обзор, вършат телефонни, видео или писмени съвещания, основават здравен профил на себе си и околните, имат достъп до електронно здравно досие, с историята на всичките си контакти с организацията и лекаря – позвънявания, визити, съвещания, известия и други Всички тези данни освен това се съхраняват в предпазен „ облак “. В платформата към този момент има над 120 000 пациентски профила, направени са над 8 000 съвещания и 250 000 телефонни диалога.
Онлайн услугата FindMeCure за две години е помогнала на 200 000 пациенти в целия свят да намерят своята терапия, сподели основателят й Мая Златанова.
Платформата за онлайн опазване на час Superdoc пък се употребява от 1300 лекари и е с една четвърт милион консуматори. 160 000 от тях са намерили своя нов доктор посредством нея. Създателите пресмятат, че 850-те хиляди онлайн резервации са икономисали 2 години от живота на лекарите и пациентите. 50% от записаните часове за обзор са направени през мобилен телефон.
Според доктор Бранимир Радуилов, въпреки медицината да е относително мъчно поддаващ се на нововъведения бранш, от ден на ден данни свързват лекарите с пациентите. Той цитира Eurohealth Customer Index, съгласно който България заема 31-во от общо 35 места по равнище на цифровизация. В същото време единствено за 1 година Сърбия се е изкачила до 18 място в интернационалната ранглиста, а Македония – от 27-мо до 16-то, тъй като са въвели електронно записване на часове и други значими е-услуги.
„ Българското здавеопознаве ще върви напред, когато бъде построена единна национална осведомителна система, в която другите подсистеми работят в синхрон “, съобщи Даниела Дариткова от Комисията по опазване на здравето към Народното събрание. Тя дефинира въвеждането на електронен болничен лист като триумф, а успоредното запазване на някои типове информацията на книжен притежател - като „ цифровизация по български “.
За доктор Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация най-важното при построяването на тази единна осведомителна система са потребностите на пациентите и на лекарите.
Според доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз, дигитализацията е пътят, по които лекарите ще могат да заслужат доверието на пациентите, които са ги избрали, предлагайки им различен и елементарен достъп до второ мнение при положение на съмнение от тяхна страна.
„ Вярваме, че пътят към по-добро лекуване, достъп и вярно ръководството и запазване на здравето минава през дигитализацията и работата с данни в бранша. Форумът имаше за цел да показа пред необятната общност една към този момент бързо разрастващата се здравна екосистема, която дава отговор на потребностите на всички заинтригувани страни в бранша и слага пациента във фокуса на всички процеси. Защото когато става дума за лекуване, пациентите би трябвало да имат достъп до най-хубавите достижения в региона на нововъведенията, а технологиите към този момент могат да им дадат най-хубавото и в България “, разяснява изпълнителния шеф на клъстера доктор Мира Ганова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ