Медицинската инфлация изпреварва общата
Медицинската инфлация продължава да изпреварва общата. Според показаните данни на световно равнище, тя доближава 12.6% през 2023 година, което е напълно дребен спад от размера ѝ през 2022 година – 12.7%. За съпоставяне, общата инфлация за 2023 година е 4.1%, а през 2022 година е била 8.3%. За България предстоящата здравна инфлация за 2023 година съгласно изследването е 25%.
Тези данни бяха изнесени на бизнес закуска, проведена от Mercer Marsh Benefits, оповестяват уредниците. На събитието бяха показани световните трендове и най-нови принадлежности в областта на опазването на здравето. То даде опция на експерти в областта на човешките запаси да се срещнат от близко с новостите на здравния пазар в изискванията на инфлация.
По време на събитието се организира и спорен панел на „ Тенденциите в България във връзка с придобивките за чиновниците с фокус върху здравната грижа “. Участие в панелът взеха представители на бизнеса и на здравни заведения в страната, с цел да може тематиката да се разиска от всяка позиция. Сред тях бяха Маргрет Бързачка (Senior Director HR Bulgaria & Hungary, Тева Фарма), Милена Богданова (директор Човешки запаси – Източна Европа, Идеал стандарт – Видима), Диана Филипова (специалист Човешки запаси, Кохирънт Сълюшънс ЕООД), Иван Тодоров (заместник-председател на Българска болнична асоциация и административен шеф на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “), Мира Ганова, PhD (директор на Български клъстер за цифрови решения и нововъведения в здравеопазването) и Д-р Мирослав Ненков (специалист по анестезиология и реанимация).
Участниците в събитието се сплотиха към мнението, че има нужда от повече старания от страна на страната от позиция на финансиране на доклиничното опазване на здравето, с цел да се работи сполучливо в посока предварителна защита и ранна диагностика, както и от дигитализиране и основаване на национална тактика.
Д-р Мирослав Ненков означи, че поради протичащото се през последните години вероятността да се повишат публичните разноски за здраве е доста огромна.
Липсата на основни експерти също е сериозен проблем, пред който българското опазване на здравето към този момент е изправено съгласно Иван Тодоров и доктор Ненков. Специалисти в областта на неонатологията и анестезиолигията са единствено част от тази извадка, в която влизат също акушерки и медицински сестри, които все по-често търсят работа отвън страната. Според участниците в полемиката аргументите за този отлив на качествени фрагменти са доста.
„ Парите в здравната система не са малко, само че се крадат. Специалистите не бягат единствено за пари, постоянно повода е неналичието на обикновено отношение “, показа доктор Ненков. Той добави, че доста млади лекари търсят развиване отвън страната, тъй като тук не им се дава опция – достъп до инсталация, положителни ментори и практическа работа. По отношение на медицинските сестри той добави, че постоянно се постанова да работят на три места, с цел да се оправят финансово, а настрана от това не им остава време за отмора и за фамилиите им. „ Това натоварване води и до понижена успеваемост “, показа доктор Ненков.
Мира Ганова от своя страна изрази потребността от ефикасна предварителна защита, диагностика и лекуване, които би трябвало да залегнат в национална тактика за опазването на здравето.
„ Такава тактика не е самоцел, тя би трябвало ясно да очертае какви са стъпките пред опазването на здравето, с цел да се подхващат дейности, а този бранш да бъде сполучлив. Проблемът сега идва от неналичието на дълготрайна визия, както и принадлежности, с които да събираме и проучваме данни, с цел да взимаме осведомени решения “, добави тя.
Диана Филипова даде малко по-детайлен взор върху софтуерния бранш и по какъв начин на процедура се реализират профилактичните прегледи и диагностика.
„ Целим да насърчаваме нашите чиновници да посещават профилактичните прегледи, с цел да може да получат ранна диагностика. За страдание, чиновниците ни връщат противоположна връзка, че прегледите не са били на мечтаното равнище, а по-скоро проформа. В тях не се засичат проблеми в начална фаза, а се регистрира работа “, показа тя и добави, че съгласно нея сега мъчно може да се обезпечи качествена здравна грижа, защото здравната система в страната е в неприятно положение и със застаряващи експерти.
Милена Богданова означи и своите наблюдения за висок брой осъществени профилактични прегледи измежду чиновниците, само че добави, че в по-малките градове, за които има наблюдения – Габрово и Севлиево, има открити болести в начален етап, което съгласно нея в огромна степен се дължи на напъните от страна на компанията, която подкрепя локалните здравни заведения.
„ Държавата би трябвало да влезе в ролята си – да се грижи за хората и да им обезпечава първокласен и елементарен достъп до опазването на здравето “, добави Милена Богданова.
Маргрет Бързачка от своя страна показа, че напъните на фирмите са забележими.
„ Ако преди здравната застраховка се възприемаше като облага за привличане на претенденти, през днешния ден тя е стандарт и се чака от чиновниците. Целта ни през днешния ден е да намираме точните способи да предоставяме нужното като шеф. А в допълнение даваме добавена стойност и възпитаваме чиновниците си да се грижат за себе си и околните си “, сподели тя.
Тези данни бяха изнесени на бизнес закуска, проведена от Mercer Marsh Benefits, оповестяват уредниците. На събитието бяха показани световните трендове и най-нови принадлежности в областта на опазването на здравето. То даде опция на експерти в областта на човешките запаси да се срещнат от близко с новостите на здравния пазар в изискванията на инфлация.
По време на събитието се организира и спорен панел на „ Тенденциите в България във връзка с придобивките за чиновниците с фокус върху здравната грижа “. Участие в панелът взеха представители на бизнеса и на здравни заведения в страната, с цел да може тематиката да се разиска от всяка позиция. Сред тях бяха Маргрет Бързачка (Senior Director HR Bulgaria & Hungary, Тева Фарма), Милена Богданова (директор Човешки запаси – Източна Европа, Идеал стандарт – Видима), Диана Филипова (специалист Човешки запаси, Кохирънт Сълюшънс ЕООД), Иван Тодоров (заместник-председател на Българска болнична асоциация и административен шеф на Медицински комплекс „ Д-р Щерев “), Мира Ганова, PhD (директор на Български клъстер за цифрови решения и нововъведения в здравеопазването) и Д-р Мирослав Ненков (специалист по анестезиология и реанимация).
Участниците в събитието се сплотиха към мнението, че има нужда от повече старания от страна на страната от позиция на финансиране на доклиничното опазване на здравето, с цел да се работи сполучливо в посока предварителна защита и ранна диагностика, както и от дигитализиране и основаване на национална тактика.
Д-р Мирослав Ненков означи, че поради протичащото се през последните години вероятността да се повишат публичните разноски за здраве е доста огромна.
Липсата на основни експерти също е сериозен проблем, пред който българското опазване на здравето към този момент е изправено съгласно Иван Тодоров и доктор Ненков. Специалисти в областта на неонатологията и анестезиолигията са единствено част от тази извадка, в която влизат също акушерки и медицински сестри, които все по-често търсят работа отвън страната. Според участниците в полемиката аргументите за този отлив на качествени фрагменти са доста.
„ Парите в здравната система не са малко, само че се крадат. Специалистите не бягат единствено за пари, постоянно повода е неналичието на обикновено отношение “, показа доктор Ненков. Той добави, че доста млади лекари търсят развиване отвън страната, тъй като тук не им се дава опция – достъп до инсталация, положителни ментори и практическа работа. По отношение на медицинските сестри той добави, че постоянно се постанова да работят на три места, с цел да се оправят финансово, а настрана от това не им остава време за отмора и за фамилиите им. „ Това натоварване води и до понижена успеваемост “, показа доктор Ненков.
Мира Ганова от своя страна изрази потребността от ефикасна предварителна защита, диагностика и лекуване, които би трябвало да залегнат в национална тактика за опазването на здравето.
„ Такава тактика не е самоцел, тя би трябвало ясно да очертае какви са стъпките пред опазването на здравето, с цел да се подхващат дейности, а този бранш да бъде сполучлив. Проблемът сега идва от неналичието на дълготрайна визия, както и принадлежности, с които да събираме и проучваме данни, с цел да взимаме осведомени решения “, добави тя.
Диана Филипова даде малко по-детайлен взор върху софтуерния бранш и по какъв начин на процедура се реализират профилактичните прегледи и диагностика.
„ Целим да насърчаваме нашите чиновници да посещават профилактичните прегледи, с цел да може да получат ранна диагностика. За страдание, чиновниците ни връщат противоположна връзка, че прегледите не са били на мечтаното равнище, а по-скоро проформа. В тях не се засичат проблеми в начална фаза, а се регистрира работа “, показа тя и добави, че съгласно нея сега мъчно може да се обезпечи качествена здравна грижа, защото здравната система в страната е в неприятно положение и със застаряващи експерти.
Милена Богданова означи и своите наблюдения за висок брой осъществени профилактични прегледи измежду чиновниците, само че добави, че в по-малките градове, за които има наблюдения – Габрово и Севлиево, има открити болести в начален етап, което съгласно нея в огромна степен се дължи на напъните от страна на компанията, която подкрепя локалните здравни заведения.
„ Държавата би трябвало да влезе в ролята си – да се грижи за хората и да им обезпечава първокласен и елементарен достъп до опазването на здравето “, добави Милена Богданова.
Маргрет Бързачка от своя страна показа, че напъните на фирмите са забележими.
„ Ако преди здравната застраховка се възприемаше като облага за привличане на претенденти, през днешния ден тя е стандарт и се чака от чиновниците. Целта ни през днешния ден е да намираме точните способи да предоставяме нужното като шеф. А в допълнение даваме добавена стойност и възпитаваме чиновниците си да се грижат за себе си и околните си “, сподели тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ