Медитация за дълбоко освобождаване Миналото не е картина в музей

Медитация за надълбоко освобождение

Миналото не е картина в музей или портрет, на който могат да се видят всички негови елементи. Това е един тип страст и верига от мемоари, множеството от които последователно се изкривяват …

Миналото, което смятате, че ви сдържа, е единствено спомен. Картина, която живее единствено в главата ви.

Замисляли ли сте се за какво всичко, което кара сърцето ни да бие по-бързо и предизвиква уязвимост в стомаха, е фикция за това, какво и по какъв начин нещо би могло да се случи?

Ако вземем целия си живот като цяло, за какво този опит има толкоз голяма власт над нас? Защо ограничихте броя на спомените си до тези, които най-вече не харесвате? Това ли е същинската история на живота ви? Или има други, неразучени до момента измерения?

Опитайте се да усетите личното си тяло и да усетите напрежение в костите си. Почувствайте тежестта на товара, който влачите със себе си от години. Фокусирайте се върху чувствата в краката, краката, бедрата и врата. Почувствайте мускулните контракции и по какъв начин клетките в тялото ви се приготвят непрестанно за продължителна битка. Вникнете в това възприятие и си повтаряйте допустимо най-често: предишното е обратно, има единствено настояще.

Миналото е останало в предишното и когато се опитваме да възстановим елементи от него, без да се позоваваме на подтекста, ние единствено се принуждаваме да прекосяваме през излишно страдалчество. По този метод не може да се придобие мъдрост, нито да се научи скъп житейски урок. Ние не прибавяме стойност към настоящия си живот или бъдещето си, а просто се лишаваме от време. Миналото е зад тила ни и когато оставим импулсивните си мисли да ни споделят какво е било или какво значи, ние крадем от личния си опит.

Защото всяка ваша стъпка, опция, ново запознанство и мисълта, че сте сбъркали за нещо – всичко това ви направи такива, каквито сте станали през днешния ден. Не приемайте, че положителните хора са сборен термин, който се състои единствено от положителни мемоари. Можете да определите какво е „ вярно “, в случай че първо разберете какво е „ неверно “. Любовта не е просто да се знае какво е обич. И с цел да разберете кой в действителност сте, първо би трябвало да бъдете това, което не сте.

Не обвинявайте предходните си версии, а им благодарете, тъй като точно те са оформили бъдещата ви визия за вас самите. Цялата тежест от предишния живот беше положена върху техните рамене. И в този момент сте тук единствено поради това, което те са правили в предишното.

Можете ли да си визиите, в случай че предходните ви версии са знаели, че в последна сметка бъдещата им версия ще ги връща обратно във времето и ще заключи и най-малките им детайлности, които даже не могат да се управляват?

Дължите на себе си и живота си повече от това.

Ето  – тъкмо в този момент е време да забравите за предишното, тъй като предишното не съществува. По принцип просто би трябвало да се отървете от концепцията, че предходните усеща към момента са там, макар че не са. А също и от убеждението, че имате повече от един живот.

Ние постановяваме нашето „ през вчерашния ден “ върху „ през днешния ден “ поради чувството за недостатъчност, постоянно не осъзнавайки, че можем да се отървем от него единствено в случай че в този момент стартираме да вършим всичко, което бихме могли да създадем тогава. Няма други варианти.

Не е належащо да водим толкоз незабележимо битие, че светът в никакъв случай няма да има предпочитание по някакъв метод да ни навреди. По този метод ние ще се принуждаваме всекидневно да страдаме, убеждавайки се, че не можем да стартираме да живеем заради нашите разрушени проекти в предишното.

Смелостта, смяната и истината са всичко обвързвано с това да се демонстрираме на света и да живее, без значение какво се случва.

От време на време спомените отново ще изскачат в паметта. Те не ни напущат, тъй като ние не желаеме. Но те постепенно избледняват, до момента в който запълваме съзнанието си с нещо по-вълнуващо, забавно и заслужаващо нашето внимание.

Продължаваме да стоим в руините, изграждайки новите си градове на тяхно място.