Медиите се тресат от писъци, че замяната на 3 март

Медиите се тресат от писъци, че замяната на 3 март с 24 май като формален народен празник нарушавало фрапантно националната ни еднаквост, националната ни памет, основанията на националната ни горделивост. Писъците са подправени – няма такива „ нарушавания “. Празникът 24 май също толкоз надълбоко показва връзката сред България и Русия, колкото 3 март. Само че 24 май е празник на това, което НИЕ – България – сме дали на Русия (и на доста други нации с изключение на Русия). Докато 3 март е празник на това, което ние сме получили от Русия – и за което би трябвало да сме до гроб признателни и послушни. Защо? Защото сме освободени. Пропагандата на Сан Стефано – предварителният контракт, в който България е изредена на пето-шесто място след Сърбия, Румъния, Черна гора… – преследва този главен резултат – да акцентира нашата безконечна взаимозависимост като нация от съветското снизхождение. Е, няма да стане – ще честваме това, което ние сме дали на Русия. При това – доста епохи преди Сан Стефано. Дали сме религия, книжовност, просвета, приобщаване към цивилизацията. Дали сме го безкористно – без имперски „ задни мисли “. В компенсация сме получили имперска политика на редовно угнетяване и заличаване на българската национална самостоятелност и еднаквост – от първия ден след Сан Стефано. Всъщност – и много преди този момент.