Медиите днес: От „Хляб и зрелища“ към „Разделяй и владей“
Медиите и неналичието на единна държавна политика са виновници за това от ден на ден отрицателни вести да ни облъчват. Вина за това имат и външни фактори, сподели в изявление за БГНЕС психологът Станислав Пандин.
БГНЕС: Защо българското общество е облъчвано непрекъснато от отрицателни вести за престъпни събития – убийства, изнасилвания, обири и побои?
Станислав Пандин: В този подтекст можем да вървим по няколко посоки – характерното въздействие на медиите върху българското общество, държавната политика в тази тенденция и външни фактори, които до някаква степен могат да задават дневния ред у нас.
Добрият мениджмънт и положителният PR на една организация допуска оптималната еластичност и усет за сегашното и бъдещето. По същият метод може да бъде водена една медийна или една държавна политика, сходно на шахмата.
У нас има отявлени медии, чиято целенасочена активност обслужва абсолютно дадени политически ползи. Това значи, че сред пикантерията, престъпната информация и друга такава на първосигнално равнище, минават и тъкмо избрани вести, целящи обслужването на дадени ползи. С други думи процесът върви по следната причинно-следствена връзка: от „ Дайте на народа самун и зрелища! “, вървим към „ Разделяй и владей! “. Именно заради тази причина на хората се гледа чисто механистично – като фактор за реализиране на дадени цели. Затова непременно те би трябвало да бъдат безпроблемно манипулируеми. Една от тактиките за това е елементарно смилаемата информация, обвързвана с пикантното, пошлото и престъпното, главно на битово равнище. А припознаването само на битовото и асоциирането с него от страна на даден субект, води само до едно следващо, постоянно окончателно регресивно оскотяване.
БГНЕС: Как се отразяват сходни вести на българина, в това число на децата? Приемате ли тезата, че българинът е свиреп и търси тъкмо подобен вид информация?
Станислав Пандин: Както загатнах, обикновено битовисткото и регресивното са трендовете, които значително биват задавани, що се отнася до такива вести. Всичко това визира възрастните, само че и младежите в следюношески интервал на психо-социално развиване. Негативното и агресивното медийно показване на дадена информация значително може да спекулира и влияе даже и на ерудирани и високограмотни хора, точно тъй като те са част от социума, а не някаква изолирана консервативна система.
Що се отнася до децата в съзнателна възраст, както и до юношите, безусловно свободният развой на придвижване на целия този негативизъм, може да задава до известна степен едно следващо държание, което, убеждавам ви, никога няма по какъв начин да бъде наречено просоциално. На юношите към момента им липсва изборна дарба и водейки се от всеобщите налагани модели, те не могат да изградят лична еднаквост, по тази причина обстановката в този подтекст е доста деликатна.
Що се отнася до втората част на въпроса ви, не мисля, че в този случай се касае за определението „ търсенето дефинира предлагането “. По-скоро протичащото се е разследване от целеустремено налаган във времето модел, който води началото си още от зората на демократичните промени. Когато един публичен модел към този момент е в действителност прибавен, то той неизбежно дава резултати. Понастоящем резултатите са, че огромен % от хората към този момент са привикнали към метода, по който медиите им сервират дадена информация и одобряват това за само вярното в тази ситуация, и още по-лошо – за чиста монета.
БГНЕС: Широкото наличие на насилието не води ли до още принуждение? Според Вас би трябвало ли в елементи да бъдем осведомени за тежки закононарушения?
Станислав Пандин: Всяка форма на принуждение води само и единствено до следващо принуждение и до нищо друго. Учените са безапелационни що се отнася до същото. С оглед на това още веднъж ще се спра на децата и юношите. Основната функционалност на отзивчивия развой, що се отнася до медийното отразяване, би трябвало да бъде възпитателната такава. Възпитателната функционалност би следвало да има водеща роля измежду всички останали функционалности, реализирани от медиите с оглед образуването на личностовите особености на юношите и съпътстващото ги държание. Специфично значение за реализирането на тази функционалност имат просветителните стратегии на електронните медии за учащите се и обществените мрежи, в които елементарно могат да обхванат експанзията и пикантерията.
И да, детайлната информация например за тежко закононарушение е форма на експанзия по отношение на човеци, които по едни или други аргументи не са готови за това. Нерядко при децата се стига до невротични положения, които се дължат на фиксирането им в дадена травматична обстановка. Такава може да бъде например несъзнателно чутата информация в детайлности за някакво тежко закононарушение. Следствието е травмиране на равнище детска душeвност, постоянно и за цялостен живот.
БГНЕС: Срещали ли сте хора, които да се оплакват от заливащата ни информация за принуждение?
Станислав Пандин: Както загатнах, постоянно това са мои клиенти в невръстна детска възраст, юноши с по-лабилна душeвност, както и възрастни, които по една или друга причина изпитват душевни премеждия и са станали свръхсензитивни по отношение на околната действителност.
БГНЕС: Какво се цели с сходен вид вести и тяхната повсеместност? Не се ли прикриват същинските проблеми и огромните закононарушения?
Станислав Пандин: Средствата за всеобща връзка играят значима роля във образуването на личността. Медиите популяризират известия измежду разпръснати аудитории, за одобряване на разнообразни полезности и оказване на идеологическо, политическо или организационно влияние върху мнението и държанието на хората.
Агресията и комерсиализацията в новините постановат дадени мостри на държание. Целта са касовите триумфи и развлекателната зрелищност за преситения консуматор. В резултат на това даже и възрастните следват тези псевдо-модели и мостри на държание. Получава се деградация на полезностите, раздор сред приемствеността и опита на поколенията, тъй като новото отхвърля старите правила и обичаи. Най-уродливият вид на протичащото се е умствената деградация на цели групи от хора.
Всичко това води до общоизвестния нам извод, че елементарно манипулируемите групи са и елементарно управляеми такива. А когато държим едно парче пластилин в ръката си, като се изключи че можем да сътворим цяла галактика по собствен облик и сходство, то ние можем във всеки един миг да я моделираме и променяме посредством моментно благополучие или потоп, предвид на поставените цели. /БГНЕС
БГНЕС: Защо българското общество е облъчвано непрекъснато от отрицателни вести за престъпни събития – убийства, изнасилвания, обири и побои?
Станислав Пандин: В този подтекст можем да вървим по няколко посоки – характерното въздействие на медиите върху българското общество, държавната политика в тази тенденция и външни фактори, които до някаква степен могат да задават дневния ред у нас.
Добрият мениджмънт и положителният PR на една организация допуска оптималната еластичност и усет за сегашното и бъдещето. По същият метод може да бъде водена една медийна или една държавна политика, сходно на шахмата.
У нас има отявлени медии, чиято целенасочена активност обслужва абсолютно дадени политически ползи. Това значи, че сред пикантерията, престъпната информация и друга такава на първосигнално равнище, минават и тъкмо избрани вести, целящи обслужването на дадени ползи. С други думи процесът върви по следната причинно-следствена връзка: от „ Дайте на народа самун и зрелища! “, вървим към „ Разделяй и владей! “. Именно заради тази причина на хората се гледа чисто механистично – като фактор за реализиране на дадени цели. Затова непременно те би трябвало да бъдат безпроблемно манипулируеми. Една от тактиките за това е елементарно смилаемата информация, обвързвана с пикантното, пошлото и престъпното, главно на битово равнище. А припознаването само на битовото и асоциирането с него от страна на даден субект, води само до едно следващо, постоянно окончателно регресивно оскотяване.
БГНЕС: Как се отразяват сходни вести на българина, в това число на децата? Приемате ли тезата, че българинът е свиреп и търси тъкмо подобен вид информация?
Станислав Пандин: Както загатнах, обикновено битовисткото и регресивното са трендовете, които значително биват задавани, що се отнася до такива вести. Всичко това визира възрастните, само че и младежите в следюношески интервал на психо-социално развиване. Негативното и агресивното медийно показване на дадена информация значително може да спекулира и влияе даже и на ерудирани и високограмотни хора, точно тъй като те са част от социума, а не някаква изолирана консервативна система.
Що се отнася до децата в съзнателна възраст, както и до юношите, безусловно свободният развой на придвижване на целия този негативизъм, може да задава до известна степен едно следващо държание, което, убеждавам ви, никога няма по какъв начин да бъде наречено просоциално. На юношите към момента им липсва изборна дарба и водейки се от всеобщите налагани модели, те не могат да изградят лична еднаквост, по тази причина обстановката в този подтекст е доста деликатна.
Що се отнася до втората част на въпроса ви, не мисля, че в този случай се касае за определението „ търсенето дефинира предлагането “. По-скоро протичащото се е разследване от целеустремено налаган във времето модел, който води началото си още от зората на демократичните промени. Когато един публичен модел към този момент е в действителност прибавен, то той неизбежно дава резултати. Понастоящем резултатите са, че огромен % от хората към този момент са привикнали към метода, по който медиите им сервират дадена информация и одобряват това за само вярното в тази ситуация, и още по-лошо – за чиста монета.
БГНЕС: Широкото наличие на насилието не води ли до още принуждение? Според Вас би трябвало ли в елементи да бъдем осведомени за тежки закононарушения?
Станислав Пандин: Всяка форма на принуждение води само и единствено до следващо принуждение и до нищо друго. Учените са безапелационни що се отнася до същото. С оглед на това още веднъж ще се спра на децата и юношите. Основната функционалност на отзивчивия развой, що се отнася до медийното отразяване, би трябвало да бъде възпитателната такава. Възпитателната функционалност би следвало да има водеща роля измежду всички останали функционалности, реализирани от медиите с оглед образуването на личностовите особености на юношите и съпътстващото ги държание. Специфично значение за реализирането на тази функционалност имат просветителните стратегии на електронните медии за учащите се и обществените мрежи, в които елементарно могат да обхванат експанзията и пикантерията.
И да, детайлната информация например за тежко закононарушение е форма на експанзия по отношение на човеци, които по едни или други аргументи не са готови за това. Нерядко при децата се стига до невротични положения, които се дължат на фиксирането им в дадена травматична обстановка. Такава може да бъде например несъзнателно чутата информация в детайлности за някакво тежко закононарушение. Следствието е травмиране на равнище детска душeвност, постоянно и за цялостен живот.
БГНЕС: Срещали ли сте хора, които да се оплакват от заливащата ни информация за принуждение?
Станислав Пандин: Както загатнах, постоянно това са мои клиенти в невръстна детска възраст, юноши с по-лабилна душeвност, както и възрастни, които по една или друга причина изпитват душевни премеждия и са станали свръхсензитивни по отношение на околната действителност.
БГНЕС: Какво се цели с сходен вид вести и тяхната повсеместност? Не се ли прикриват същинските проблеми и огромните закононарушения?
Станислав Пандин: Средствата за всеобща връзка играят значима роля във образуването на личността. Медиите популяризират известия измежду разпръснати аудитории, за одобряване на разнообразни полезности и оказване на идеологическо, политическо или организационно влияние върху мнението и държанието на хората.
Агресията и комерсиализацията в новините постановат дадени мостри на държание. Целта са касовите триумфи и развлекателната зрелищност за преситения консуматор. В резултат на това даже и възрастните следват тези псевдо-модели и мостри на държание. Получава се деградация на полезностите, раздор сред приемствеността и опита на поколенията, тъй като новото отхвърля старите правила и обичаи. Най-уродливият вид на протичащото се е умствената деградация на цели групи от хора.
Всичко това води до общоизвестния нам извод, че елементарно манипулируемите групи са и елементарно управляеми такива. А когато държим едно парче пластилин в ръката си, като се изключи че можем да сътворим цяла галактика по собствен облик и сходство, то ние можем във всеки един миг да я моделираме и променяме посредством моментно благополучие или потоп, предвид на поставените цели. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ