Въздухът трепери
Майското слънце изскоква високо с края на утринните телевизионни блокове. Потоци от зари се носят на вълни из противниковите политически щабове, гдето от ранни зори пиари, стратези и деятели стръвно са се вторачили в изявите на вразите. Напрежението стремглаво пораства.
Обсъждат се разменените обвинявания, разплитат се сетните противников козни. Преповтарянето на записаните участия в допълнение налива масло в огъня. В момент пристрастеностите кипват. Виковете и крясъците от минута на минута се усилват, попържат се враговете, най-много след победоносната поява на своите си настоящи лица. И на часа се стартира:
– Смазахте ги, ей! Оназ херинга дума не можа да продума!
– Страшни сте, бе! И двете госпожи неистини издишаха като риби на изсъхнало!
– Банкянецът самичък си хвърли въжето на врата! В примката е, люлеят му се краката!
– Ковнахте русата кукувица на алено! Червеношапката още премигва!
Градусът на пристрастеностите мощно се повишава, тъй че репликите и от двата лагера прерастват в нестройни обети от новия политически фолклор:
– С офшорките си в Барселона да се задави!
– Блокът ѝ в Хараре да я затисне!
– Костинброд на автомагистралата да го стигне!
– Бял ден в къщите си за посетители да не види, те като душата ѝ да чернеят!
– Асансьорът му да го завлече надолу!
Докато батареите в двата щаба задочно кръстосват огъня си, водачите на съответните ядра – Варлаамът и Селямсъзката – запотени и разядосани, седят в центъра на агитките си, кръвожадно въртейки очи. Държат се като генерали, разположили огневите си сили на ближни могили, откъдето следят развоя на политическите събития. Самите те не отлепят нито дума, единствено одобрително клюмат на всяка поразителна клетва. Ала в един момент им писва и шътват за тишина. Туй е знак, че бомбите-проклетии би трябвало да спрат. Дошло е времето за разбора, преди кръстосаният огън на нападките смъртоносно да изпържи телесата на съперника.
В щаба си Варлаамът, извършил креслото, троснато мълчи, изсумтявайки понякога. Той тежко оглежда събралите се и отпочва по този начин равносметката си:
– Това, дето се случи, сами си го направихме. Ние и единствено ние! Проклета отрова е Селямсъзката, но не тя ни увеси мъртвата котка на портата, дето усмърдя орталъка, та де що има медия да ни глозга кокалите. Казвах ви: два пъти мислете, преди да се олепите! Ама кой да чуе! Мецо бръкна с катранената лъжица в меда и ни омаза наред! Кой ще ви пере в този момент физиономиите, запитвам аз?
Кой?
И след тая си дълбокомислена тирада Варлаамът кихна, като че ли е смръкнал емфие, сходно на френския военачалник пред Аустерлиц.
В това време Селямсъзката, опулила страховито очи, занарежда с фелдфебелския си бас пред своите:
– Предадохте ме, за пет, не за тринайсет сребърника ме продадохте! Как пък не ви угодих! От нафталина ви измъкнах, хора ви направих, че за смях и за едното наздраве политика правехте. Президент ли не ви открих, бабичките ли не разбудих, път ви проправих, щото щяхте да чакате още двайсет години остарялата армия да ви топли местата. И за компенсация какво? Забихте ми с листата нож в гърба, па си подсвирквате предостатъчно с уста. За народа загуба велика! Не сте познали! Ще ви шетам до конец!
Сетне стопира за момент и повелително извиква на сътрудничката си:
– Дай данни!
Онази, като трептящ лист, нещо смънква. Полугласно се дочува, че те, таквоз, данните не били дефинитивни, но в действителност.
– Какво, таквоз – срязва я Селямсъзката. Що споделя червен Колчо?
Момата набира храброст и пита – право куме в очи:
– Ама същинските ли, или за пред публиката?
– Стига бе – избухва Селямсъзката – приказва намерено Срам сте вий за българския народ!
– Трудно е да се каже още – брани се сътрудничката – един, два или три %
– Какви два-три % – невярващо пита Селямсъзката. – Нагоре или надолу? Абе каква страна сме, не може туй да е истина.
Изведнъж телефонът ѝ звънва, тя ядосвано понечва да го изключи, само че вижда от кого е позвъняването и бързо излиза на открито.
В същото време Варлаамът, вдигнал кръвно, цялостен мораво-червен, разсъдително се произнася пред обкръжението си:
– Всички сме като патета в кълчища. Селямсъзката не ни е проблем, Хвърчилков не ни е чак подобен проблем. Хубавите и умните са ни минимален проблем, да не приказваме за пишман патриотите. Цялата страна обаче е впрегната в паяжините на езерния ага. Той е оня, дето дърпа конците. И туй, че ни лапна студения запас, ни е най-малкият кахър. Проблемът е, че ще изиска на следващия ден още и още. И няма по какъв начин да не му бутнеш гювеч. Инак заиграва мексиканецът – така корпулентното момче бе кръстило финиковия му бастун, донесен му сякаш от Мека
Възцарява се тежко безмълвие. С разчувствуван глас Йотата, най-приповдигнато настроеният от обкръжението, декларира:
– Предлагам, господа, да се противопоставиме! Чуйте: Балканът, както споделяше дядо Вазов, се тресе и доловете ехтят от плача на балканския окован лев! Доста иго и тиранство! Братя!
Въздухът трепери!
– Гащите ти треперят! – тросва се Варлаамът и в този миг телефонът му звънва. Свъсва вежди. Обаждането е от същия номер, от който доскоро са търсили и Селямсъзката. Той също излиза на открито, та да приказва необезпокоявано.
– Въздухът трепери! – иронично повтаря някой след Йотата. Де го в този момент
Текстът е от портала " Култура "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (431)
Обсъждат се разменените обвинявания, разплитат се сетните противников козни. Преповтарянето на записаните участия в допълнение налива масло в огъня. В момент пристрастеностите кипват. Виковете и крясъците от минута на минута се усилват, попържат се враговете, най-много след победоносната поява на своите си настоящи лица. И на часа се стартира:
– Смазахте ги, ей! Оназ херинга дума не можа да продума!
– Страшни сте, бе! И двете госпожи неистини издишаха като риби на изсъхнало!
– Банкянецът самичък си хвърли въжето на врата! В примката е, люлеят му се краката!
– Ковнахте русата кукувица на алено! Червеношапката още премигва!
Градусът на пристрастеностите мощно се повишава, тъй че репликите и от двата лагера прерастват в нестройни обети от новия политически фолклор:
– С офшорките си в Барселона да се задави!
– Блокът ѝ в Хараре да я затисне!
– Костинброд на автомагистралата да го стигне!
– Бял ден в къщите си за посетители да не види, те като душата ѝ да чернеят!
– Асансьорът му да го завлече надолу!
Докато батареите в двата щаба задочно кръстосват огъня си, водачите на съответните ядра – Варлаамът и Селямсъзката – запотени и разядосани, седят в центъра на агитките си, кръвожадно въртейки очи. Държат се като генерали, разположили огневите си сили на ближни могили, откъдето следят развоя на политическите събития. Самите те не отлепят нито дума, единствено одобрително клюмат на всяка поразителна клетва. Ала в един момент им писва и шътват за тишина. Туй е знак, че бомбите-проклетии би трябвало да спрат. Дошло е времето за разбора, преди кръстосаният огън на нападките смъртоносно да изпържи телесата на съперника.
В щаба си Варлаамът, извършил креслото, троснато мълчи, изсумтявайки понякога. Той тежко оглежда събралите се и отпочва по този начин равносметката си:
– Това, дето се случи, сами си го направихме. Ние и единствено ние! Проклета отрова е Селямсъзката, но не тя ни увеси мъртвата котка на портата, дето усмърдя орталъка, та де що има медия да ни глозга кокалите. Казвах ви: два пъти мислете, преди да се олепите! Ама кой да чуе! Мецо бръкна с катранената лъжица в меда и ни омаза наред! Кой ще ви пере в този момент физиономиите, запитвам аз?
Кой?
И след тая си дълбокомислена тирада Варлаамът кихна, като че ли е смръкнал емфие, сходно на френския военачалник пред Аустерлиц.
В това време Селямсъзката, опулила страховито очи, занарежда с фелдфебелския си бас пред своите:
– Предадохте ме, за пет, не за тринайсет сребърника ме продадохте! Как пък не ви угодих! От нафталина ви измъкнах, хора ви направих, че за смях и за едното наздраве политика правехте. Президент ли не ви открих, бабичките ли не разбудих, път ви проправих, щото щяхте да чакате още двайсет години остарялата армия да ви топли местата. И за компенсация какво? Забихте ми с листата нож в гърба, па си подсвирквате предостатъчно с уста. За народа загуба велика! Не сте познали! Ще ви шетам до конец!
Сетне стопира за момент и повелително извиква на сътрудничката си:
– Дай данни!
Онази, като трептящ лист, нещо смънква. Полугласно се дочува, че те, таквоз, данните не били дефинитивни, но в действителност.
– Какво, таквоз – срязва я Селямсъзката. Що споделя червен Колчо?
Момата набира храброст и пита – право куме в очи:
– Ама същинските ли, или за пред публиката?
– Стига бе – избухва Селямсъзката – приказва намерено Срам сте вий за българския народ!
– Трудно е да се каже още – брани се сътрудничката – един, два или три %
– Какви два-три % – невярващо пита Селямсъзката. – Нагоре или надолу? Абе каква страна сме, не може туй да е истина.
Изведнъж телефонът ѝ звънва, тя ядосвано понечва да го изключи, само че вижда от кого е позвъняването и бързо излиза на открито.
В същото време Варлаамът, вдигнал кръвно, цялостен мораво-червен, разсъдително се произнася пред обкръжението си:
– Всички сме като патета в кълчища. Селямсъзката не ни е проблем, Хвърчилков не ни е чак подобен проблем. Хубавите и умните са ни минимален проблем, да не приказваме за пишман патриотите. Цялата страна обаче е впрегната в паяжините на езерния ага. Той е оня, дето дърпа конците. И туй, че ни лапна студения запас, ни е най-малкият кахър. Проблемът е, че ще изиска на следващия ден още и още. И няма по какъв начин да не му бутнеш гювеч. Инак заиграва мексиканецът – така корпулентното момче бе кръстило финиковия му бастун, донесен му сякаш от Мека
Възцарява се тежко безмълвие. С разчувствуван глас Йотата, най-приповдигнато настроеният от обкръжението, декларира:
– Предлагам, господа, да се противопоставиме! Чуйте: Балканът, както споделяше дядо Вазов, се тресе и доловете ехтят от плача на балканския окован лев! Доста иго и тиранство! Братя!
Въздухът трепери!
– Гащите ти треперят! – тросва се Варлаамът и в този миг телефонът му звънва. Свъсва вежди. Обаждането е от същия номер, от който доскоро са търсили и Селямсъзката. Той също излиза на открито, та да приказва необезпокоявано.
– Въздухът трепери! – иронично повтаря някой след Йотата. Де го в този момент
Текстът е от портала " Култура "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (431)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ