Ограбват близо 2 млрд. лв. от Сребърния фонд
Маймунската наслада, че договорът за отдаването на летище София на концесия беше публично подписан от министъра на превоза Росен Желязков и сътрудниците от обединяването "Соф Кънект ", остави в ъгъла следващото неуважение на законите в страната. И този път по инструкции на един човек – „ стабилнократът”, както го назовават на Запад - Бойко Борисов. Концесията е за период от 35 години, в които се чакат вложения за 608 млн. евро и 24.5 млн. евро годишна концесионна такса. Тези пари - по повеля на премиера и прокарани през Закона за държавния бюджет, ще отидат за покриването на част от големите задължения на Български държавни железници.
Това е неповторима обстановка, тъй като по принцип парите от концесиите през тези години - 875.5 млн. евро (или съвсем 2 милиарда лева.) би трябвало да отидат в Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система - така наречен Сребърен фонд. А това би нараснало внезапно набраните в него средства, макар че
властта обичайно заобикаля този собствен ангажимент.
„ Законът за бюджета е по-силен от специфичния закон за фонда”, обясниха топ адвокати. Така че чисто юридически проблем няма.
„ Проблемът е в това, че се ощетяват бъдещите пенсионери за сметка на вложение в един нереформиран сектор”, разяснява Лидия Шулева, приета за един от основателите на Сребърния фонд.
„ Но има и втори, даже по-сериозен проблем – подчертава Шулева - харченето на държавните пари”. Става дума за чиста проба държавна помощ за БДЖ, която по принцип е неразрешена в Европейски Съюз. Дали тази интервенция е нотифицирана в Брюксел и има ли позволение за нея надали ще научим от това държавно управление, изясни тя.
„ Цялата работа е в това, че
в случай че парите се превеждат в Сребърния фонд, властта не може да ги пипа
поради законова възбрана, а ориентирани към БДЖ те могат да бъдат харчени случайно, а евентуално част от тях и окрадени. Вместо БДЖ от дълго време да е приватизирана (или най-малко част от нея), да не приказваме, че трябваше да се пуснат и частни железници, които да слагат БДЖ в конкурентна среда”, сподели още Шулева.
По последни данни на Министерството на финансите общият паричен запас на фонда към 30.06.2020 година е в размер на 3.250 милиарда лева, от които 3.236 милиарда млн. лева са подадени в обособена сметка в Българска народна банка. В доклада, от министерството си признават, че „ в осъществяване на наредбите на чл.1, ал.4 и чл.11, ал.3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система по отношение на член 129, алинея 12 от Кодекса за обществено обезпечаване през месец юни 2020 година по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 13,96 млн. лева “ Това е смешно ниска сума, само че тя не е казус. Слабата събираемост на средства във фонда се илюстрира и от други данни. За първото тримесечие на тази година във фонда са постъпили 13.98 млн.лв., през април - 5.28 млн. лв.. За цялата предходна година постъпленията са 181.85 млн. лева, а за миналата 2018-а - 16.54 млн. лв..
„ Сребърният фонд е мъртъв “.
„ Трите милиарда лв. в него към този момент са част от Фискалния резерв; доходи в него от дълго време не постъпват, а дейното му ръководство е забравено даже като идея”, сподели още Шулева.
„ За десетината години на съществуването си във фонда трябваше да са насъбрани най-малко 20 милиарда евро. Едва тогава би имало действителен смисъл от тези пари”, това е заключението на някогашният вицепремиер и някогашен обществен министър, създател на консултантска къща "Бизнес разсъдък ".
След като Сребърният фонд беше основан през 2008 година с вноска от 2 милиарда лева, за последвалите към този момент 12 години в него е постъпил единствено 1 милиарда лева – от приватизация и концесии. „ Това е едно нищо”, счита Шулева.
„ Това са жалки суми “.
На процедура цялата сума е импортирана като годишни депозити в Българска национална банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии не престават да са с нулева рентабилност.
Консервативната капиталова политика, която се ползва при ръководството на фонда обаче, обезпечава постигането на позитивна действителна рентабилност, т.е. на рентабилност, надхвърляща темпа на инфлация за избран интервал. Така се извършват условията на признатите Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система и Средносрочната тактика за вложение на средствата от него през интервала 2018-2020 година.
Според тези два документа, сегашните пазарни условия
не допускат реализирането на висока рентабилност
при определените ниски равнища на капиталов риск, заради което най-хубавата опция за вложение на средствата от Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската национална банка.
И с невъоръжено око се вижда, че постъпленията в него са повече от смешни. А концепцията на съществуването на Сребърния фонд е да поддържа пенсионната система. Но средствата в него са толкоз малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите единствено за няколко месеца.
През 2060 година
дефицитът на пари в държавната пенсионна система
ще надвиши 9% от Брутният вътрешен продукт на страната, колкото е в този момент целият разход за пенсии. Тази прогноза на Национален осигурителен институт, естествено, е условна, само че към този момент не се виждат предпоставки за сериозен положителен поврат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на популацията. А това обрисува неприятна алтернатива за бъдещите ръководещи - да понижат парите, нужни им за други браншове или пък да усилят налозите, които обаче ще бъдат поети от все по-малък брой работещи хора.
Въпреки бюджетните остатъци през 2016 и 2017 година по това перо няма приходи. Но по закон 25% от осъществения остатък на държавния бюджет би трябвало да се превеждат във фонда.
При по този начин очертаващата се обстановка на процедура
концесиите са единственият източник на доходи
в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация от дълго време пресъхнаха, а от бюджетните остатъци в него не е преведен нито лев.
При основаването на аварийния пенсионен фонд през 2008 година концепцията бе той непрестанно да се цялостни от приходите от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се влагат рационално - в сходство с ясна тактика и законов правилник. За този интервал обаче фондът нито се ръководи, нито се цялостни съгласно условията на закона .
Вредата от Симеон Дянков
По време на първото държавно управление на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе основан законов механизъм за отклонение на постъпленията от приватизация и потреблението им за други цели. Държавни сдружения преди продажба бяха прехвърляни в Държавната консолидационна компания, която на процедура ги продаваше и превеждаше постъпленията като дял за страната. Според специалисти от БСК, по този метод са отклонени към 500 млн. лв..
През ноември 2017-а държавното управление одобри (както към този момент бе споменато) Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна тактика за вложение на средствата от него за интервала 2018-2020 година. Двата документа са утвърдени от управителния съвет на фонда и плануват опазване на прилагания до момента закостенял метод: активите да се ръководят, като се съблюдават правилата на надеждност, ликвидност и бистрота.
„ Когато създавах Сребърния фонд, аз оставих 200 млн. лева недостиг в Национален осигурителен институт, това беше към 8 процента”, напомни тя. В момента дефицитът е над 40% и като сума е над 4 милиарда лв.. „ Пенсионната система оттук насетне е обречена да се дофинансира единствено от данъци”. Такава е песимистичната прогноза на ексминистър Шулева.
Това е неповторима обстановка, тъй като по принцип парите от концесиите през тези години - 875.5 млн. евро (или съвсем 2 милиарда лева.) би трябвало да отидат в Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система - така наречен Сребърен фонд. А това би нараснало внезапно набраните в него средства, макар че
властта обичайно заобикаля този собствен ангажимент.
„ Законът за бюджета е по-силен от специфичния закон за фонда”, обясниха топ адвокати. Така че чисто юридически проблем няма.
„ Проблемът е в това, че се ощетяват бъдещите пенсионери за сметка на вложение в един нереформиран сектор”, разяснява Лидия Шулева, приета за един от основателите на Сребърния фонд.
„ Но има и втори, даже по-сериозен проблем – подчертава Шулева - харченето на държавните пари”. Става дума за чиста проба държавна помощ за БДЖ, която по принцип е неразрешена в Европейски Съюз. Дали тази интервенция е нотифицирана в Брюксел и има ли позволение за нея надали ще научим от това държавно управление, изясни тя.
„ Цялата работа е в това, че
в случай че парите се превеждат в Сребърния фонд, властта не може да ги пипа
поради законова възбрана, а ориентирани към БДЖ те могат да бъдат харчени случайно, а евентуално част от тях и окрадени. Вместо БДЖ от дълго време да е приватизирана (или най-малко част от нея), да не приказваме, че трябваше да се пуснат и частни железници, които да слагат БДЖ в конкурентна среда”, сподели още Шулева.
По последни данни на Министерството на финансите общият паричен запас на фонда към 30.06.2020 година е в размер на 3.250 милиарда лева, от които 3.236 милиарда млн. лева са подадени в обособена сметка в Българска народна банка. В доклада, от министерството си признават, че „ в осъществяване на наредбите на чл.1, ал.4 и чл.11, ал.3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система по отношение на член 129, алинея 12 от Кодекса за обществено обезпечаване през месец юни 2020 година по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 13,96 млн. лева “ Това е смешно ниска сума, само че тя не е казус. Слабата събираемост на средства във фонда се илюстрира и от други данни. За първото тримесечие на тази година във фонда са постъпили 13.98 млн.лв., през април - 5.28 млн. лв.. За цялата предходна година постъпленията са 181.85 млн. лева, а за миналата 2018-а - 16.54 млн. лв..
„ Сребърният фонд е мъртъв “.
„ Трите милиарда лв. в него към този момент са част от Фискалния резерв; доходи в него от дълго време не постъпват, а дейното му ръководство е забравено даже като идея”, сподели още Шулева.
„ За десетината години на съществуването си във фонда трябваше да са насъбрани най-малко 20 милиарда евро. Едва тогава би имало действителен смисъл от тези пари”, това е заключението на някогашният вицепремиер и някогашен обществен министър, създател на консултантска къща "Бизнес разсъдък ".
След като Сребърният фонд беше основан през 2008 година с вноска от 2 милиарда лева, за последвалите към този момент 12 години в него е постъпил единствено 1 милиарда лева – от приватизация и концесии. „ Това е едно нищо”, счита Шулева.
„ Това са жалки суми “.
На процедура цялата сума е импортирана като годишни депозити в Българска национална банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии не престават да са с нулева рентабилност.
Консервативната капиталова политика, която се ползва при ръководството на фонда обаче, обезпечава постигането на позитивна действителна рентабилност, т.е. на рентабилност, надхвърляща темпа на инфлация за избран интервал. Така се извършват условията на признатите Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система и Средносрочната тактика за вложение на средствата от него през интервала 2018-2020 година.
Според тези два документа, сегашните пазарни условия
не допускат реализирането на висока рентабилност
при определените ниски равнища на капиталов риск, заради което най-хубавата опция за вложение на средствата от Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската национална банка.
И с невъоръжено око се вижда, че постъпленията в него са повече от смешни. А концепцията на съществуването на Сребърния фонд е да поддържа пенсионната система. Но средствата в него са толкоз малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите единствено за няколко месеца.
През 2060 година
дефицитът на пари в държавната пенсионна система
ще надвиши 9% от Брутният вътрешен продукт на страната, колкото е в този момент целият разход за пенсии. Тази прогноза на Национален осигурителен институт, естествено, е условна, само че към този момент не се виждат предпоставки за сериозен положителен поврат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на популацията. А това обрисува неприятна алтернатива за бъдещите ръководещи - да понижат парите, нужни им за други браншове или пък да усилят налозите, които обаче ще бъдат поети от все по-малък брой работещи хора.
Въпреки бюджетните остатъци през 2016 и 2017 година по това перо няма приходи. Но по закон 25% от осъществения остатък на държавния бюджет би трябвало да се превеждат във фонда.
При по този начин очертаващата се обстановка на процедура
концесиите са единственият източник на доходи
в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация от дълго време пресъхнаха, а от бюджетните остатъци в него не е преведен нито лев.
При основаването на аварийния пенсионен фонд през 2008 година концепцията бе той непрестанно да се цялостни от приходите от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се влагат рационално - в сходство с ясна тактика и законов правилник. За този интервал обаче фондът нито се ръководи, нито се цялостни съгласно условията на закона .
Вредата от Симеон Дянков
По време на първото държавно управление на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе основан законов механизъм за отклонение на постъпленията от приватизация и потреблението им за други цели. Държавни сдружения преди продажба бяха прехвърляни в Държавната консолидационна компания, която на процедура ги продаваше и превеждаше постъпленията като дял за страната. Според специалисти от БСК, по този метод са отклонени към 500 млн. лв..
През ноември 2017-а държавното управление одобри (както към този момент бе споменато) Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна тактика за вложение на средствата от него за интервала 2018-2020 година. Двата документа са утвърдени от управителния съвет на фонда и плануват опазване на прилагания до момента закостенял метод: активите да се ръководят, като се съблюдават правилата на надеждност, ликвидност и бистрота.
„ Когато създавах Сребърния фонд, аз оставих 200 млн. лева недостиг в Национален осигурителен институт, това беше към 8 процента”, напомни тя. В момента дефицитът е над 40% и като сума е над 4 милиарда лв.. „ Пенсионната система оттук насетне е обречена да се дофинансира единствено от данъци”. Такава е песимистичната прогноза на ексминистър Шулева.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ