bTV Репортерите: Децата на Норвегия
Майката на 12-годишния Кай е от Канада. Норвежките обществени служби и служители на реда залавят детето в снега, до момента в който то се пробва да избяга от тях. Кай е взет, тъй като родителите му желали той да се образова у дома, до момента в който намерят ново учебно заведение за него. Служителите от Закрила на детето решили, че това ще затрудни социализацията на Кай. Извеждат го в приемно семейство.
bTV Репортерите: Децата на Норвегия (Част I) Безчовечна ли е системата в скандинавската страна или е извънредно време да разберем, че най-малките са не благосъстоятелност на родителите си, а грижа за цялото общество?
Моника е норвежка и самотна майка. Видео документира края на нейна среща с Амира - едно от петте й деца, взети от обществените и дадени в приемни фамилии, тъй като решили, че тя не може да се грижи за децата си.
Рут и Марио са норвежка и румънец. Репортаж на БиБиСи споделя за тяхната разлъка с четирите им деца и дребното им бебе. Полиция и обществени ги взимат поради сигнал, че се случва родителите да пляскат някое от децата, в случай че направи нещо неприятно.
Разследване на bTV: Защо лишават българчета от фамилиите им в Норвегия? Български фамилии бягат от Норвегия, откакто подредили там целия си живот, с цел да спасят децата си
Анна още не е навършила и 1 година. По преценка на обществените, отново с полиция, е взета от майка й. Под видеоклипа, оповестен в интернет не са разказани аргументите за разделянето на бебето от майка му.
Вероятността дете да бъде изведено от фамилията му е 4 пъти по-висока, когато майка му е чужденка. Изчислението е на норвежки публицисти, представено от БиБиСи. В тази статистика попада и 22-годишната Полина Фромър.
„ Баща ми е норвежец, а майка ми рускиня. Израснала съм в Санкт Петербург. През последните две години пребивавам в Норвегия. Социалните пристигнаха половин час откакто ме изписаха от болничното заведение. Защото в родилното им се сторило, че съм в меланхолия, че не държа бебето си толкоз постоянно, както на тях им се желае. И аз им обясних, че съм млада майка. Все още ме е боязън, бебето е малко, болеше ме гърбът. Нашето дете за първи път го взеха, когато беше на два месеца”, показа тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Социалните упорствали младата майка и бащата турчин да се реалокират в по този начин наречения фамилен дом. Там с тях работили психолози. Бащата обаче влизал в спорове със обществените и те настояли той да престане да бъде част от живота на новороденото, споделя ни Полина. Всяка среща сред татко и наследник по-късно се разглеждала като опасност за детето. Снимка: btvnovinite.bg
„ Върнах се вкъщи през септември предходната година. Започнах да отивам на учебно заведение, детето ми стартира да посещава детска градина. Условията там са доста положителни, всичко беше прелестно. На 30 декември, в навечерието на Нова година още веднъж взеха сина ми. В този миг той беше с татко му. Сътрудниците на Барневерн бяха решили, че татко му се е опитал да го отвлече и до ден сегашен детето ми се намира при приемни родители. В продължение на четири месеца загубихме три каузи. Налага се да изчакам още три месеца до идващото решение на съда. По гледище на Барневерн аз се разведох с мъжа ми и той към този момент не живее тук. Опитва да се бори за сина ни от Турция. За обществените мъжът ми е доста нападателен, а аз противоположното – неемоционална. Не се усмихвам, не мога да показвам възприятията си. Пред съда Барневерн опазиха версията, че в детството ми се е случило нещо, което аз в този момент се пробвам да пренеса върху сина ми. Тоест невероятно е да потвърдят какво тъкмо се е случило, само че по този начин са решили. На 22 години ми се постанова да вървя по лекари да си изваждам информации, че съм душевен здрав човек. Минах през трима психолози и нито един от тях не ми сложи диагноза „ депресия”. Но щом чиновник на Барневерн е споделил, че имам меланхолия, значи е по този начин. Те записват всичко в документите. Единственото обаче е, че ти не знаеш какво тъкмо написа в тези документи. В един миг чуваш в съда, че ти не разговаряш с детето си. Ти издаваш звуци. А че тези звуци са съветски или турски думи, Барневерн не се интересуват от това. Не приказваш на норвежки, значи това са звуци”, разяснява Полина.
Снимка: btvnovinite.bg
Норвежкият език не е застраховка против опцията обществените от службата за протекция на детето - Барневерн, да се намесят в живота на фамилията.
Петте дъщери и сина на Моника Петров постоянно са живели единствено с майка си. И норвежката работа за протекция на децата постоянно ги е следила.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всичко стартира, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за повторно и против него повдигнаха обвиняване за малтретиране и фамилно принуждение. И по този начин 14-15 години Закрила на детето следяха и нашето семейство, само че в никакъв случай по този начин и не откриха никаква причина да се намесят”, уточни Моника.
Ексклузивно по bTV: Разказ на майка от Норвегия, напуснала страната с 6-те си деца Вижте историята на Моника Петров, която идва в България, откакто се омъжва за българин
През 2015 година обществените установяват, че Моника не може да се грижи за себе си и й лишават децата. „ Три от децата ми бяха тогава на учебно заведение, с останалите бяхме у дома. Разбрах, че обществените идват, тъй като кучето, което другояче е положително, ужасно доста се озлоби и стартира да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена с полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в разнообразни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно служители на реда отиват и в учебното заведение, където са останалите ми деца и ги взимат от там. Вкъщи децата бяха шокирани, само че аз вътрешно си споделих, че би трябвало да запазя успокоение, с цел да не ги травматизирам в допълнение от това, че и аз изпадам в нервност. Но им споделих на обществените, че няма да изведа децата на открито и да ги настаня в колата. И няма и да ги облека. Така че бяха взети даже без обувки. Откарани по този принудителен метод от вкъщи ни и настанени в разнообразни приемни семейства”, спомня си майката.
„ Аз нямах никаква опция да обясня на децата какво се случва, само че по-големият проблем е, че откакто ги лишават от мен, също никой не им изяснява нищо. И даже една от дъщерите ми ме попита: Мамо, за какво си ни продала?! Защото когато такова нещо се случва с децата – удостовери го и психологът по-късно, в детето стартира да работи възприятие за виновност и детето не мисли дали майката и бащата са създали нещо неверно, а мисли, че самото дете е отговорно и то е повода това да се случва”, добави Моника.
По данни от 2014 година, оповестени в уеб страницата на службата за протекция на децата, в 75% от случаите, когато е приложена мярка за извеждане на детето от вкъщи му, майката е от Норвегия. Следват фамилии, в които майките произлизат от страни в Азия и Африка, а в 4% от случаите засегнатите са от Източна Европа.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това, което ми направи усещане, че доста от западните посланички бяха изумени. Те не знаеха. Те не бяха чували”, разяснява посланикът ни в Осло Румяна Митрева.
Посланикът ни в Норвегия: Нямаме повече достъп до информация от медиите Румяна Митрева уточни като проблем, че когато норвежките управляващи лишават паспорта на български жители, те не осведомят нашите дипломати
Освен с въпросите на наши сънародници, за които bTV описа, българската дипломатическа задача в Осло работи по още 10 отворени случая. В три от тях деца и родители са разграничени едни от други. Българско дете е било местено в редица приемни фамилии в Норвегия. Детето живеело непрекъснато в България при майка си, само че до момента в който гостувало при татко си норвежец, управляващите го арестували с обвиняване за незаконна активност. Детето остава при втората жена на татко си и обществените го взимат.
„ Майката звънеше тук и звънеше всеки ден. Една елементарна женица. Която в случай че ви кажа каква фраза чух, обърна ми се сърцето. Тя споделя: „ аз може да съм елементарна и да виждам крави, само че си желая детето”, добави посланикът.
В последна сметка посолството ни съумява да влезе в контакт със обществените, дава документи, че детето е български жител, нашата работа за протекция на детето изготвя отчет, че майка му е в положение да се грижи за него и след няколко месеца то се връща у дома. „ Но нямаше правосъдно решение. Когато излезе правосъдно решение, става доста страшно”, безапелационна е Митрева.
Тъкмо против правосъдно решение е изправена друга българска майка, за която към този момент ви разказахме. Цветелина Уланд няма право да вижда двете си деца до края на тази година. А в идващите две години ще прекара с тях по-малко от 48 часа, и то под наблюдаване.
С вяра да види децата си: Цветелина Уланд потегли към Норвегия Обнадеждена съм, благодаря за бързата реакция на институциите в България, сподели майката
10-годишният Андреас и 11-годишната Селина ще живеят разграничени един от различен в две разнообразни приемни фамилии на 200 км едно от друго.
Социалната работа в Норвегия пред bTV: Правим всичко допустимо децата да бъдат сложени в най-хубавата среда Интервю на Мария Цънцарова с представител на норвежката работа „ Барневерн ”
„ Когато става дума за братя и сестри, те биват изпращани в едно и също семейство или институция. Но когато те са две, три или повече деца, тогава може да е проблем да се откри подобен приемен дом, в който да бъдат изпратени всички дружно, защото неведнъж такива деца са имали съществени проблеми в фамилията и се нуждаят от изключителни грижи”, уточни Кристин Стейнрем, чиновник в Директората за децата, младежите и фамилията.
Снимка: btvnovinite.bg
Многодетната майка Моника споделя, че откакто са взети, петте й деца са били разграничени в три приемни фамилии. Въпреки че интернационалните стандарти за отбрана ползите на децата изискват братя и сестри да не бъдат разделяни.
„ Обикновено когато децата са настанени в непознати домове, в границите на месец последователно се успокояват, тъй като новите хора, които ги заобикалят, в действителност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана по този начин. И се оказа, че обстановката в приемното семейство изобщо не е естествена и родителите са двама души, които измежду нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и по този начин нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо една ужасна ситуация”, споделя Моника.
Стейнрем изясни, че имат на първо място кардинални условия да бъдат определени приемни фамилии. „ Те би трябвало да показват досие за чисто правосъдно минало, би трябвало да имат положителни финансови благоприятни условия, да имат постоянна фамилна обстановка и положително здраве. Освен тези общи условия има и самостоятелни условия, които се преценяват във всеки един случай дали съответното семейство може да даде нужните грижи на съответното дете. Практиката е да се правят инспекции в приемните домове най-малко 4 пъти годишно”, сподели още представителят на Барневерн.
Моника завежда дело против норвежката работа за протекция на детето. И го печели. Доказва пред съда, че е в положение да се грижи за децата си. И всички се връщат вкъщи. „ Когато обществените ми лишиха петте деца, те изведоха от у дома пет щастливи и здрави деца, а ми върнаха пет разрушени деца с разрушена душeвност. Това е прекарване, което ще си спомнят цялостен живот. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха у дома, беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си създадем фотография дружно ", описа майка им.
Фрапиращи случаи на отнети от родителите им деца провокират публично неодобрение и митинги против Барневерн освен вътре в страната, само че и по света.
Снимка: btvnovinite.bg
170 експерти – психолози, юристи, съдии са се подписали под писмо, с което желаят промяна на системата за протекция на детето.
„ Много постоянно има изводи на техните психолози и специалисти, които са бомбастични, само че се базират на прекомерно слаба основа, прекомерно малко срещи и едва запознаване. Има в последно време в норвежките медии редица материали и полемика тъкмо по отношение на детската работа и таман с ролята на специалистите, които работят за тях. И се слага акцент върху това, че тези специалисти са с доста разнообразно равнище и качество ", изясни юристът Катерина Лунде.
Снимка: btvnovinite.bg
Решенията на обществените чиновници и специалистите имат тежестта на присъди в живота на родителите, лишени от децата си.
„ Детето ми няма две години. Не съм го виждала повече от два месеца. Когато го видях за последно, той не ме позна, тъй като е мъничък и не ми дават опция да го виждам. Според правосъдното решение мога да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа. Първият го губим единствено, с цел да си спомни коя съм, а идващия час той бяга ту към мен, ту към приемните си родители. Действително те са положителни хора, млади. Също имат дете. Последният път, когато го видях, беше болен, с хрема. Сигнализирах за това, само че ми написаха, че детето се храни добре, спи обикновено, значи всичко е наред. Но и до момента в който беше при мен той спеше добре, хранеше се обикновено. От детската градина потвърдиха, че се грижа добре за него. Стана ясно в съда, че за половин година от Барневерн не са позвънили нито един път в детската градина и не се поинтересували какво мислят там за грижата ми за детето. В Норвегия просто се отхвърля биологическият принцип: Това че си майка не значи нищо ”, сподели Полина.
Снимка: btvnovinite.bg
По същия се е чувствала и Емилия Арсенян, биологичната майка на Миран. Вече 6 години синът й живее в приемно семейство. А страната и новите родители вземат решение вместо нея. „ Детето не било умерено. То легнало на земята и плачело. Те му дали успокоително. Как може? Ти без моето позволение да му дадеш успокоително. Отивам в един миг в Норвегия и виждам, че са ми оперирали на детето ушите. Представяте ли си, без да питат, ужас”, разяснява Емилия Арсенян.
„ Ако се реши, че ушите на детето стърчат и това ще го загрозява и естетиката го изисква и му се поставя, тъй като страната се грижи за него”, уточни дипломат Митрева.
Не е явен точният брой на българчетата, които са обект на инспекции от обществените или са изведени от фамилиите им. В посолството ни научават, единствено в случай че родителите се свържат с тях.
„ Това, което посолството може да направи, е да окаже консулско подпомагане, да даде документи, да даде препоръки на база насъбран опит и знания за страната. Много пари отпуска Норвегия на България”, добави посланикът.
Детската учителка Магдалена Клаппе е уверена, че службата за протекция на децата е потребна и оказва помощ, а не разрушава фамилии.
„ Много родители, които познавам персонално, са получили помощ и поддръжка, в моменти, в които са били уязвими, в моменти, в които са били на ръба, фамилията им да се разпадне. И считам, че по-скоро случаите, за които приказваме са изключение, а не предписание. Норвежците се грижат за децата си. Норвежката система пази децата. И мисля, че е време преди да гледаме останалите, да погледнем към себе си. Да забележим по какъв начин стоят тези неща в България”, сподели тя.
Как стоят нещата в България в този момент схваща Моника. Тя и децата й идват в България с новия й брачен партньор – Ангел. Моника забременява за седми път. Следват серия от събирания и раздели сред българина и норвежката му брачна половинка. А фамилните свадите и насилието у дома са част от всекидневието на децата.
„ И когато се намесиха в действителност българските обществени управляващи, най-странното беше, че идват и споделят, че жилището е доста положително, има задоволително стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат положителни условия за живот”, показа Моника.
Допреди дни Моника вярваше, че бъдещето на децата й е в България. Но не усеща поддръжка от българските управляващи и е подготвена да рискува и да се върне в Норвегия, където службата за протекция на детето още веднъж ще влезе в нейния и в живота на децата. А това може да е съдбовно, безапелационна е Полина:
Синът й към този момент споделя „ мамо” на друга жена и на Полина й се постанова да се прави, че не го чува и че не я боли. „ Но болката е мощна. И няма по какъв начин – настава неловка обстановка сред мен и тази жена. И когато той споделя на различен мъж „ тате”, някогашният ми брачен партньор се пробва да не се разплаче. Защото това е безумна болежка. Аз не мога нищо да направя. Той занапред се учи да беседва. Учи норвежки. Даже към този момент не го разбирам, само че никой не ми оказва помощ. Наблюдателите просто седят и гледат в профил. А аз мога единствено да върша догадки какво желае да ми каже. Следващите 18 години би трябвало да пребивавам и да се боря за детето си. Защото един ден, когато порасне ще каже „ Защо не пристигна да ме вземеш, мамо?! Защо ме даде на други хора?! Не желая да те виждам към този момент! Какво ще му кажа тогава ", безапелационна е тя.
Полина продължава да пази в норвежкия съд правото си да бъде майка. Цветелина също. Емилия Арсенян съди Норвегия в Страсбург. Над 20 хиляди норвежци и непознати жители са се обединили и събират подписи и средства, с цел да заведат дело против Норвегия в съда по закононарушенията против човечеството в Хага.
bTV Репортерите: Децата на Норвегия (Част I) Безчовечна ли е системата в скандинавската страна или е извънредно време да разберем, че най-малките са не благосъстоятелност на родителите си, а грижа за цялото общество?
Моника е норвежка и самотна майка. Видео документира края на нейна среща с Амира - едно от петте й деца, взети от обществените и дадени в приемни фамилии, тъй като решили, че тя не може да се грижи за децата си.
Рут и Марио са норвежка и румънец. Репортаж на БиБиСи споделя за тяхната разлъка с четирите им деца и дребното им бебе. Полиция и обществени ги взимат поради сигнал, че се случва родителите да пляскат някое от децата, в случай че направи нещо неприятно.
Разследване на bTV: Защо лишават българчета от фамилиите им в Норвегия? Български фамилии бягат от Норвегия, откакто подредили там целия си живот, с цел да спасят децата си
Анна още не е навършила и 1 година. По преценка на обществените, отново с полиция, е взета от майка й. Под видеоклипа, оповестен в интернет не са разказани аргументите за разделянето на бебето от майка му.
Вероятността дете да бъде изведено от фамилията му е 4 пъти по-висока, когато майка му е чужденка. Изчислението е на норвежки публицисти, представено от БиБиСи. В тази статистика попада и 22-годишната Полина Фромър.
„ Баща ми е норвежец, а майка ми рускиня. Израснала съм в Санкт Петербург. През последните две години пребивавам в Норвегия. Социалните пристигнаха половин час откакто ме изписаха от болничното заведение. Защото в родилното им се сторило, че съм в меланхолия, че не държа бебето си толкоз постоянно, както на тях им се желае. И аз им обясних, че съм млада майка. Все още ме е боязън, бебето е малко, болеше ме гърбът. Нашето дете за първи път го взеха, когато беше на два месеца”, показа тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Социалните упорствали младата майка и бащата турчин да се реалокират в по този начин наречения фамилен дом. Там с тях работили психолози. Бащата обаче влизал в спорове със обществените и те настояли той да престане да бъде част от живота на новороденото, споделя ни Полина. Всяка среща сред татко и наследник по-късно се разглеждала като опасност за детето. Снимка: btvnovinite.bg
„ Върнах се вкъщи през септември предходната година. Започнах да отивам на учебно заведение, детето ми стартира да посещава детска градина. Условията там са доста положителни, всичко беше прелестно. На 30 декември, в навечерието на Нова година още веднъж взеха сина ми. В този миг той беше с татко му. Сътрудниците на Барневерн бяха решили, че татко му се е опитал да го отвлече и до ден сегашен детето ми се намира при приемни родители. В продължение на четири месеца загубихме три каузи. Налага се да изчакам още три месеца до идващото решение на съда. По гледище на Барневерн аз се разведох с мъжа ми и той към този момент не живее тук. Опитва да се бори за сина ни от Турция. За обществените мъжът ми е доста нападателен, а аз противоположното – неемоционална. Не се усмихвам, не мога да показвам възприятията си. Пред съда Барневерн опазиха версията, че в детството ми се е случило нещо, което аз в този момент се пробвам да пренеса върху сина ми. Тоест невероятно е да потвърдят какво тъкмо се е случило, само че по този начин са решили. На 22 години ми се постанова да вървя по лекари да си изваждам информации, че съм душевен здрав човек. Минах през трима психолози и нито един от тях не ми сложи диагноза „ депресия”. Но щом чиновник на Барневерн е споделил, че имам меланхолия, значи е по този начин. Те записват всичко в документите. Единственото обаче е, че ти не знаеш какво тъкмо написа в тези документи. В един миг чуваш в съда, че ти не разговаряш с детето си. Ти издаваш звуци. А че тези звуци са съветски или турски думи, Барневерн не се интересуват от това. Не приказваш на норвежки, значи това са звуци”, разяснява Полина.
Снимка: btvnovinite.bg
Норвежкият език не е застраховка против опцията обществените от службата за протекция на детето - Барневерн, да се намесят в живота на фамилията.
Петте дъщери и сина на Моника Петров постоянно са живели единствено с майка си. И норвежката работа за протекция на децата постоянно ги е следила.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всичко стартира, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за повторно и против него повдигнаха обвиняване за малтретиране и фамилно принуждение. И по този начин 14-15 години Закрила на детето следяха и нашето семейство, само че в никакъв случай по този начин и не откриха никаква причина да се намесят”, уточни Моника.
Ексклузивно по bTV: Разказ на майка от Норвегия, напуснала страната с 6-те си деца Вижте историята на Моника Петров, която идва в България, откакто се омъжва за българин
През 2015 година обществените установяват, че Моника не може да се грижи за себе си и й лишават децата. „ Три от децата ми бяха тогава на учебно заведение, с останалите бяхме у дома. Разбрах, че обществените идват, тъй като кучето, което другояче е положително, ужасно доста се озлоби и стартира да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена с полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в разнообразни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно служители на реда отиват и в учебното заведение, където са останалите ми деца и ги взимат от там. Вкъщи децата бяха шокирани, само че аз вътрешно си споделих, че би трябвало да запазя успокоение, с цел да не ги травматизирам в допълнение от това, че и аз изпадам в нервност. Но им споделих на обществените, че няма да изведа децата на открито и да ги настаня в колата. И няма и да ги облека. Така че бяха взети даже без обувки. Откарани по този принудителен метод от вкъщи ни и настанени в разнообразни приемни семейства”, спомня си майката.
„ Аз нямах никаква опция да обясня на децата какво се случва, само че по-големият проблем е, че откакто ги лишават от мен, също никой не им изяснява нищо. И даже една от дъщерите ми ме попита: Мамо, за какво си ни продала?! Защото когато такова нещо се случва с децата – удостовери го и психологът по-късно, в детето стартира да работи възприятие за виновност и детето не мисли дали майката и бащата са създали нещо неверно, а мисли, че самото дете е отговорно и то е повода това да се случва”, добави Моника.
По данни от 2014 година, оповестени в уеб страницата на службата за протекция на децата, в 75% от случаите, когато е приложена мярка за извеждане на детето от вкъщи му, майката е от Норвегия. Следват фамилии, в които майките произлизат от страни в Азия и Африка, а в 4% от случаите засегнатите са от Източна Европа.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това, което ми направи усещане, че доста от западните посланички бяха изумени. Те не знаеха. Те не бяха чували”, разяснява посланикът ни в Осло Румяна Митрева.
Посланикът ни в Норвегия: Нямаме повече достъп до информация от медиите Румяна Митрева уточни като проблем, че когато норвежките управляващи лишават паспорта на български жители, те не осведомят нашите дипломати
Освен с въпросите на наши сънародници, за които bTV описа, българската дипломатическа задача в Осло работи по още 10 отворени случая. В три от тях деца и родители са разграничени едни от други. Българско дете е било местено в редица приемни фамилии в Норвегия. Детето живеело непрекъснато в България при майка си, само че до момента в който гостувало при татко си норвежец, управляващите го арестували с обвиняване за незаконна активност. Детето остава при втората жена на татко си и обществените го взимат.
„ Майката звънеше тук и звънеше всеки ден. Една елементарна женица. Която в случай че ви кажа каква фраза чух, обърна ми се сърцето. Тя споделя: „ аз може да съм елементарна и да виждам крави, само че си желая детето”, добави посланикът.
В последна сметка посолството ни съумява да влезе в контакт със обществените, дава документи, че детето е български жител, нашата работа за протекция на детето изготвя отчет, че майка му е в положение да се грижи за него и след няколко месеца то се връща у дома. „ Но нямаше правосъдно решение. Когато излезе правосъдно решение, става доста страшно”, безапелационна е Митрева.
Тъкмо против правосъдно решение е изправена друга българска майка, за която към този момент ви разказахме. Цветелина Уланд няма право да вижда двете си деца до края на тази година. А в идващите две години ще прекара с тях по-малко от 48 часа, и то под наблюдаване.
С вяра да види децата си: Цветелина Уланд потегли към Норвегия Обнадеждена съм, благодаря за бързата реакция на институциите в България, сподели майката
10-годишният Андреас и 11-годишната Селина ще живеят разграничени един от различен в две разнообразни приемни фамилии на 200 км едно от друго.
Социалната работа в Норвегия пред bTV: Правим всичко допустимо децата да бъдат сложени в най-хубавата среда Интервю на Мария Цънцарова с представител на норвежката работа „ Барневерн ”
„ Когато става дума за братя и сестри, те биват изпращани в едно и също семейство или институция. Но когато те са две, три или повече деца, тогава може да е проблем да се откри подобен приемен дом, в който да бъдат изпратени всички дружно, защото неведнъж такива деца са имали съществени проблеми в фамилията и се нуждаят от изключителни грижи”, уточни Кристин Стейнрем, чиновник в Директората за децата, младежите и фамилията.
Снимка: btvnovinite.bg
Многодетната майка Моника споделя, че откакто са взети, петте й деца са били разграничени в три приемни фамилии. Въпреки че интернационалните стандарти за отбрана ползите на децата изискват братя и сестри да не бъдат разделяни.
„ Обикновено когато децата са настанени в непознати домове, в границите на месец последователно се успокояват, тъй като новите хора, които ги заобикалят, в действителност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана по този начин. И се оказа, че обстановката в приемното семейство изобщо не е естествена и родителите са двама души, които измежду нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и по този начин нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо една ужасна ситуация”, споделя Моника.
Стейнрем изясни, че имат на първо място кардинални условия да бъдат определени приемни фамилии. „ Те би трябвало да показват досие за чисто правосъдно минало, би трябвало да имат положителни финансови благоприятни условия, да имат постоянна фамилна обстановка и положително здраве. Освен тези общи условия има и самостоятелни условия, които се преценяват във всеки един случай дали съответното семейство може да даде нужните грижи на съответното дете. Практиката е да се правят инспекции в приемните домове най-малко 4 пъти годишно”, сподели още представителят на Барневерн.
Моника завежда дело против норвежката работа за протекция на детето. И го печели. Доказва пред съда, че е в положение да се грижи за децата си. И всички се връщат вкъщи. „ Когато обществените ми лишиха петте деца, те изведоха от у дома пет щастливи и здрави деца, а ми върнаха пет разрушени деца с разрушена душeвност. Това е прекарване, което ще си спомнят цялостен живот. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха у дома, беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си създадем фотография дружно ", описа майка им.
Фрапиращи случаи на отнети от родителите им деца провокират публично неодобрение и митинги против Барневерн освен вътре в страната, само че и по света.
Снимка: btvnovinite.bg
170 експерти – психолози, юристи, съдии са се подписали под писмо, с което желаят промяна на системата за протекция на детето.
„ Много постоянно има изводи на техните психолози и специалисти, които са бомбастични, само че се базират на прекомерно слаба основа, прекомерно малко срещи и едва запознаване. Има в последно време в норвежките медии редица материали и полемика тъкмо по отношение на детската работа и таман с ролята на специалистите, които работят за тях. И се слага акцент върху това, че тези специалисти са с доста разнообразно равнище и качество ", изясни юристът Катерина Лунде.
Снимка: btvnovinite.bg
Решенията на обществените чиновници и специалистите имат тежестта на присъди в живота на родителите, лишени от децата си.
„ Детето ми няма две години. Не съм го виждала повече от два месеца. Когато го видях за последно, той не ме позна, тъй като е мъничък и не ми дават опция да го виждам. Според правосъдното решение мога да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа. Първият го губим единствено, с цел да си спомни коя съм, а идващия час той бяга ту към мен, ту към приемните си родители. Действително те са положителни хора, млади. Също имат дете. Последният път, когато го видях, беше болен, с хрема. Сигнализирах за това, само че ми написаха, че детето се храни добре, спи обикновено, значи всичко е наред. Но и до момента в който беше при мен той спеше добре, хранеше се обикновено. От детската градина потвърдиха, че се грижа добре за него. Стана ясно в съда, че за половин година от Барневерн не са позвънили нито един път в детската градина и не се поинтересували какво мислят там за грижата ми за детето. В Норвегия просто се отхвърля биологическият принцип: Това че си майка не значи нищо ”, сподели Полина.
Снимка: btvnovinite.bg
По същия се е чувствала и Емилия Арсенян, биологичната майка на Миран. Вече 6 години синът й живее в приемно семейство. А страната и новите родители вземат решение вместо нея. „ Детето не било умерено. То легнало на земята и плачело. Те му дали успокоително. Как може? Ти без моето позволение да му дадеш успокоително. Отивам в един миг в Норвегия и виждам, че са ми оперирали на детето ушите. Представяте ли си, без да питат, ужас”, разяснява Емилия Арсенян.
„ Ако се реши, че ушите на детето стърчат и това ще го загрозява и естетиката го изисква и му се поставя, тъй като страната се грижи за него”, уточни дипломат Митрева.
Не е явен точният брой на българчетата, които са обект на инспекции от обществените или са изведени от фамилиите им. В посолството ни научават, единствено в случай че родителите се свържат с тях.
„ Това, което посолството може да направи, е да окаже консулско подпомагане, да даде документи, да даде препоръки на база насъбран опит и знания за страната. Много пари отпуска Норвегия на България”, добави посланикът.
Детската учителка Магдалена Клаппе е уверена, че службата за протекция на децата е потребна и оказва помощ, а не разрушава фамилии.
„ Много родители, които познавам персонално, са получили помощ и поддръжка, в моменти, в които са били уязвими, в моменти, в които са били на ръба, фамилията им да се разпадне. И считам, че по-скоро случаите, за които приказваме са изключение, а не предписание. Норвежците се грижат за децата си. Норвежката система пази децата. И мисля, че е време преди да гледаме останалите, да погледнем към себе си. Да забележим по какъв начин стоят тези неща в България”, сподели тя.
Как стоят нещата в България в този момент схваща Моника. Тя и децата й идват в България с новия й брачен партньор – Ангел. Моника забременява за седми път. Следват серия от събирания и раздели сред българина и норвежката му брачна половинка. А фамилните свадите и насилието у дома са част от всекидневието на децата.
„ И когато се намесиха в действителност българските обществени управляващи, най-странното беше, че идват и споделят, че жилището е доста положително, има задоволително стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат положителни условия за живот”, показа Моника.
Допреди дни Моника вярваше, че бъдещето на децата й е в България. Но не усеща поддръжка от българските управляващи и е подготвена да рискува и да се върне в Норвегия, където службата за протекция на детето още веднъж ще влезе в нейния и в живота на децата. А това може да е съдбовно, безапелационна е Полина:
Синът й към този момент споделя „ мамо” на друга жена и на Полина й се постанова да се прави, че не го чува и че не я боли. „ Но болката е мощна. И няма по какъв начин – настава неловка обстановка сред мен и тази жена. И когато той споделя на различен мъж „ тате”, някогашният ми брачен партньор се пробва да не се разплаче. Защото това е безумна болежка. Аз не мога нищо да направя. Той занапред се учи да беседва. Учи норвежки. Даже към този момент не го разбирам, само че никой не ми оказва помощ. Наблюдателите просто седят и гледат в профил. А аз мога единствено да върша догадки какво желае да ми каже. Следващите 18 години би трябвало да пребивавам и да се боря за детето си. Защото един ден, когато порасне ще каже „ Защо не пристигна да ме вземеш, мамо?! Защо ме даде на други хора?! Не желая да те виждам към този момент! Какво ще му кажа тогава ", безапелационна е тя.
Полина продължава да пази в норвежкия съд правото си да бъде майка. Цветелина също. Емилия Арсенян съди Норвегия в Страсбург. Над 20 хиляди норвежци и непознати жители са се обединили и събират подписи и средства, с цел да заведат дело против Норвегия в съда по закононарушенията против човечеството в Хага.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ