Известните учени, които мразеха математиката
Майкъл Фарадей, роден през 1791 година, е считан за „ бащата на електричеството “. Той конструира първия електрически мотор и първия електрически генератор, а също така изобретява гумения балон, слага основите на хладилната техника и показва магнитното поле на Земята.
Но макар достиженията си, той не се тормози от обстоятелството, че има едва публично обучение, а уменията му по математика са доста незадоволителни. През 1846 година вярно предлага, че забележимата светлина е форма на електромагнитно лъчение, само че защото не може да го поддържа с математически доказателства, сътрудниците му го подценяват. 18 години по-късно шотландският физик Джеймс Клерк Максуел създава уравненията, които поддържат теорията на Фарадей.
Чарлз Дарвин ненавиждал математиката. Докато е студент в Кеймбриджкия университет, „ се пробвах да се занимавам с математика “, написа той в автобиографията си, „ само че се справях доста постепенно “. Дори упътванията на преподавател през лятото на 1828 година не усъвършенстват уменията му: „ Работата ми беше противна “, написа Чарлз, „ най-много заради това, че не можех да видя никакъв смисъл в първите стъпки в алгебрата. Това неспокойствие беше доста неуместно и през идващите години надълбоко съжалявах, че не съм стигнал задоволително надалеч, с цел да схвана най-малко нещо от огромните водещи правила на математиката, защото хората, надарени по този метод, наподобява имат спомагателен нюх за нещата околко тях. “
В гимназията Бел е имал любовно-омразна връзка с математиката. Според биографа му Робърт Брус роденият в Шотландия възпитател и откривател на телефона „ се е наслаждавал на интелектуалните извършения “ по този предмет, само че е бил „ отегчен и заради това нехаен при достигането на крайния отговор, един път откакто е разгадал метода, по който да го получи “. Съответно и оценките му потърпевши. Математическите качества на Бел по този начин и не се изравняват с тези на неговите сътрудници от научните среди.
Като възпитаник Едисън минава през основополагащата книга на Исак Нютон „ Philosophiae Naturalis Principia Mathematica “, която не го оставя с нищо друго с изключение на с „ омерзение към математиката, от което в никакъв случай не се възвърнах “.
Едисън не знае съвсем нищо от висшата математика и разчита на математическия талант на Чарлз Протей Щайнмец, с цел да създаде математическите основи на компанията си „ Дженерал Електрик “. Щайнмец управлява огромна част от техническите разработки на продуктите на G.E. от щата Ню Йорк, което кара сътрудниците му да го назовават „ магьосника от Шенектади “. Едисън също по този начин наема Франсис Ъптън да направи калкулации, които да му оказват помощ да организира разнообразни лабораторни опити, в това число тези с лампата с нажежаема жичка и електромера. „ Винаги мога да наема математик “, споделя един път Едисън, „ само че те не могат да наемат мен “.
През 70-те години на предишния век Джак Хорнер открива първите известни яйца на динозаври в Западното полукълбо, което трансформира визията ни за това по какъв начин са живели и отглеждали дребните си праисторическите гущери.
Успехът му в палеонтологията несъмнено е шокирал неговите учители в началното учебно заведение, тъй като роденият в Монтана възпитаник намирал часовете за „ извънредно сложни, тъй като напредъкът ми в четенето, писането и математиката беше трудно муден “. Хорнър се проваля в курсовете на колежа и в никакъв случай не се дипломира, което пречи на вероятностите му за работа. В последна сметка обаче той написа „ до всеки музей в англоговорящия свят, с цел да попита дали имат свободни работни места за която и да е позиция – от механик до шеф “.
Причината за компликациите в образованието му става ясна през 1979 година, когато Хорнер е диагностициран с дислексия. „ И до ден сегашен се боря с резултатите ѝ “, споделя той. „ Самостоятелното учене е тактика, която ми оказва помощ да прогресирам. Аудиокнигите също са доста потребна технология. “
В книгата си „ Писма до един млад академик “ от 2013 година естествоизпитателят Едуард Осборн Уилсън разкрива бурната си персонална история с математиката.
Той признава, че „ не съм се занимавал алгебра до първата си година в университета в Алабама… Когато стигнах до висшата математика, бях 32-годишен хоноруван професор в Харвард, който седи неудобно в лекциите със студенти, от които бях съвсем двойно по-възрастен. Но преглътнах гордостта си и научих материята “. Докато наваксва, той „ в никакъв случай не реализирал повече от 4 като оценка.
За студентите, които имат нумерофобия, Уилсън предлага следния съвет: „ Колкото по-дълго чакате да станете най-малко полуграмотни по математика, толкоз по-трудно ще овладеете езика на предмета… Но това може да стане, и то на всяка възраст. “
