Майсторът на празноглавия спектакъл Майкъл Бей направи доста зрелищен римейк на „Линейката“
Майкъл Бей може и да е едно от най-популярните имена в Холивуд, само че повода не е напълно в качествата му на режисьор. В моите очи той е по-скоро талантлив продуцент, който знае по какъв начин да възстановява вложенията си в нееднократен размер. Подобни наподобява ще са резултатите и за римейка на „ Линейката “, който излиза по родните екрани в края на тази седмица.
Историята се препокрива с онази от 2005 година Двама братя (Джейк Джиленхол и Яя Абдул-Матийн II) вземат решение да създадат банков грабеж, с който да оправят живота си един път вечно, само че съвършеният проект се проваля от няколко непредвидени събития. Те се озовават в полицейска гонга из улиците на Лос Анджелис с кола за спешна помощ, в която вземат за заложници парамедик (Ейза Гонзалез) и ранен служител на реда (Джаксън Уайт).
В резултат получаваме нещо приблизително сред „ Жега “, „ Да изчезнеш за 60 секунди “ и „ Джон Кю “, което е добър знак за феновете на класическите екшъни от 90-те. Дори самоуверено мога да заявя, че филмът би паснал съвършено в онази поотминала към този момент ера, когато логиката нямаше чак такова значение, а най-важните неща бяха пукотевицата и автомобилните каскади. Колоси от ранга на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер направиха кино империи, стъпвайки точно на тези два пилона.
Снимка: Alexandra Film
Обективно видяно обаче „ Линейката “ не е нещо, което към този момент да не сме гледали. Във всеки един миг ми изскачаха подиуми, които са въодушевени или непосредствено откраднати от други филми, а това без подозрение стартира да тежи на сюжета, в случай че човек реши да включи назад мозъка си и да си напомни някои от уроците по физика за четвърти клас. Неслучайно заложих и на това провокативно заглавие, с което захапах Майкъл Бей, тъй като едно от обичаните му неща е да изкривява света, в който живеем, в интерес на своите користни цели.
Съветът ми е да държите мозъците си изключени от самото начало, тъй като единствено по този начин ще може да се насладите напълно на шоуто, което ще видите. Напоследък ми се случва прекомерно рядко да призная, че прекарах в действителност вълнуващи 136 минути. Събитията на екрана не секват от самото начало - патроните летяха от всички направления, а колите се надпреварваха кой да се разбие по-зрелищно. Най-добрата вест даже считам, че е рискът, който Бей поема с каскадите, тъй като в ерата на CGI позабравихме за този евъргрийн аспект на киното.
Ще се въздържа от коментар за актьорската игра, тъй като тя нямаше това значително значение. Само ще кажа, че сюжетът е призрачен във връзка с разговора и по-конкретно за шегите. През цялото време усмивката ми се изкривяваше в мимика, когато Джиленхол изсираше някоя дивотия, до момента в който нечий череп бива отворен от патрон. Ако тези детски прояви бяха пропуснати, щях да съм в същинска еуфория след видяното. Да, ясно е, че тук е издирван резултатът от „ Командо “, където „ Бат' Арни “ трансформира нелепостите си в същински фетиш, само че тук те бяха толкоз не на място, колкото е и ананасът върху пицата.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
За мен „ Линейката “ е един от най-готините екшъни, които съм гледал в последните години, въпреки да попада просто в оня специфичен поджанр на филмите, които просто продават пуканки и безалкохолно, без да оставят трайна диря след себе си.
Историята се препокрива с онази от 2005 година Двама братя (Джейк Джиленхол и Яя Абдул-Матийн II) вземат решение да създадат банков грабеж, с който да оправят живота си един път вечно, само че съвършеният проект се проваля от няколко непредвидени събития. Те се озовават в полицейска гонга из улиците на Лос Анджелис с кола за спешна помощ, в която вземат за заложници парамедик (Ейза Гонзалез) и ранен служител на реда (Джаксън Уайт).
В резултат получаваме нещо приблизително сред „ Жега “, „ Да изчезнеш за 60 секунди “ и „ Джон Кю “, което е добър знак за феновете на класическите екшъни от 90-те. Дори самоуверено мога да заявя, че филмът би паснал съвършено в онази поотминала към този момент ера, когато логиката нямаше чак такова значение, а най-важните неща бяха пукотевицата и автомобилните каскади. Колоси от ранга на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер направиха кино империи, стъпвайки точно на тези два пилона.
Снимка: Alexandra Film
Обективно видяно обаче „ Линейката “ не е нещо, което към този момент да не сме гледали. Във всеки един миг ми изскачаха подиуми, които са въодушевени или непосредствено откраднати от други филми, а това без подозрение стартира да тежи на сюжета, в случай че човек реши да включи назад мозъка си и да си напомни някои от уроците по физика за четвърти клас. Неслучайно заложих и на това провокативно заглавие, с което захапах Майкъл Бей, тъй като едно от обичаните му неща е да изкривява света, в който живеем, в интерес на своите користни цели.
Съветът ми е да държите мозъците си изключени от самото начало, тъй като единствено по този начин ще може да се насладите напълно на шоуто, което ще видите. Напоследък ми се случва прекомерно рядко да призная, че прекарах в действителност вълнуващи 136 минути. Събитията на екрана не секват от самото начало - патроните летяха от всички направления, а колите се надпреварваха кой да се разбие по-зрелищно. Най-добрата вест даже считам, че е рискът, който Бей поема с каскадите, тъй като в ерата на CGI позабравихме за този евъргрийн аспект на киното.
Ще се въздържа от коментар за актьорската игра, тъй като тя нямаше това значително значение. Само ще кажа, че сюжетът е призрачен във връзка с разговора и по-конкретно за шегите. През цялото време усмивката ми се изкривяваше в мимика, когато Джиленхол изсираше някоя дивотия, до момента в който нечий череп бива отворен от патрон. Ако тези детски прояви бяха пропуснати, щях да съм в същинска еуфория след видяното. Да, ясно е, че тук е издирван резултатът от „ Командо “, където „ Бат' Арни “ трансформира нелепостите си в същински фетиш, само че тук те бяха толкоз не на място, колкото е и ананасът върху пицата.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
За мен „ Линейката “ е един от най-готините екшъни, които съм гледал в последните години, въпреки да попада просто в оня специфичен поджанр на филмите, които просто продават пуканки и безалкохолно, без да оставят трайна диря след себе си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ