5 септември – 21 години от смъртта на Майка Тереза
Майка Тереза - индийска католическа монахиня от албански генезис, основателка на Мисионери на милосърдието - умира от инфаркт в Калкута малко след 87-ия си рожден ден, написа списание "Обекти ".
Погребана е с държавни почести.
Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, е родена на 26 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството и е албанско и католическо. Баща и умира към 1918, а през 1928 тя напуща фамилията си, с цел да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като в никакъв случай повече не вижда майка си и сестра си.
След като в продължение на година учи британски в манастира в Ратфарнам,Ирландия, тя отпътува за Британска Индия и стартира своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал.
Полага първите си отшелнически клетви през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага церемониален обет през 1937, когато към този момент е учителка в Калкута.
През 1948 година майка Тереза стартира независимата си мисионерска активност измежду бедните в Калкута, като в началото основава учебно заведение.
През 1950 година получава позволение от Ватикана да сътвори диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията стартира съществуването си като дребен медал с 13 члена, а в края на 20 век към този момент включва 4000 монахини поддържащи голям брой сиропиталища, приюти и благотворителни центрове по целия свят.
Първоначално деен основно в Калкута, орденът стартира да придобива известност и притегля почитатели и дарения. През 60-те години той основава приюти, сиропиталища и домове за прокажени в доста елементи на Индия. През 1965 година е учреден първият им център отвън страната - във Венецуела.
Майка Тереза придобива интернационална популярност с документалния филм от 1969 година Something Beautiful for God и излязлата през 1971 година едноименна книга. През 1971 година тя е наградена от папа Павел VI с премията за мир „ Папа Йоан XXIII “ „ за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско състрадание и за нейните старания в интерес на мира “.
През идващите години тя получава голям брой други оценки, измежду които премията „ Кенеди “ (1971), „ Pacem in Terris “ (1976), „ Балцан “ (1978), Международната премия „ Алберт Швайцер “ (1975), американските Президентски орден на свободата (1985) и Конгресен златен орден (1994), почетно поданство на Съединени американски щати (1996).
През 1979 година получава Нобелова премия за мир „ за подетата работа в битката за превъзмогване на бедността и страданията, които също съставляват опасност за мира “. През 1972 година майка Тереза получава премията „ Неру “, през 1980 — най-високото индийско гражданско отличие „ Бхарат Ратна “, а през 1983 — английския Орден за заслуги. През 1992 година ЮНЕСКО и присъжда премията си за мир за приноса и в образованието.
Погребана е с държавни почести.
Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, е родена на 26 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството и е албанско и католическо. Баща и умира към 1918, а през 1928 тя напуща фамилията си, с цел да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като в никакъв случай повече не вижда майка си и сестра си.
След като в продължение на година учи британски в манастира в Ратфарнам,Ирландия, тя отпътува за Британска Индия и стартира своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал.
Полага първите си отшелнически клетви през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага церемониален обет през 1937, когато към този момент е учителка в Калкута.
През 1948 година майка Тереза стартира независимата си мисионерска активност измежду бедните в Калкута, като в началото основава учебно заведение.
През 1950 година получава позволение от Ватикана да сътвори диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията стартира съществуването си като дребен медал с 13 члена, а в края на 20 век към този момент включва 4000 монахини поддържащи голям брой сиропиталища, приюти и благотворителни центрове по целия свят.
Първоначално деен основно в Калкута, орденът стартира да придобива известност и притегля почитатели и дарения. През 60-те години той основава приюти, сиропиталища и домове за прокажени в доста елементи на Индия. През 1965 година е учреден първият им център отвън страната - във Венецуела.
Майка Тереза придобива интернационална популярност с документалния филм от 1969 година Something Beautiful for God и излязлата през 1971 година едноименна книга. През 1971 година тя е наградена от папа Павел VI с премията за мир „ Папа Йоан XXIII “ „ за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско състрадание и за нейните старания в интерес на мира “.
През идващите години тя получава голям брой други оценки, измежду които премията „ Кенеди “ (1971), „ Pacem in Terris “ (1976), „ Балцан “ (1978), Международната премия „ Алберт Швайцер “ (1975), американските Президентски орден на свободата (1985) и Конгресен златен орден (1994), почетно поданство на Съединени американски щати (1996).
През 1979 година получава Нобелова премия за мир „ за подетата работа в битката за превъзмогване на бедността и страданията, които също съставляват опасност за мира “. През 1972 година майка Тереза получава премията „ Неру “, през 1980 — най-високото индийско гражданско отличие „ Бхарат Ратна “, а през 1983 — английския Орден за заслуги. През 1992 година ЮНЕСКО и присъжда премията си за мир за приноса и в образованието.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ