Софиянка забрави детето си в тоалетната и преживя голям кошмар
Майка от София разкрива смешен миг от възпитанието на детето си. Тя признава, че в този момент се смее на цялата обстановка, само че е изпитала същински смут.
Ето какво написа тя в групите за шерване във Facebook:
"Току-що забравих детето в тоалетната...
Идва тригодишният Роско и ме води в тоалетната да прави една работа. Слагам му седалката, настанявам го и тъй като пържех кюфтета, му споделих да вика мощно, когато е подготвен.
Ама Велизар да мине и тъй като е доста спретнат, да затвори вратите.
Оправих кюфтетата, хапнах си половин паница луксозен сладкиш, с който една блага другарка ме почерпи. Батко им се прибра от пазар, метна ми торбата, подредих я в хладилника. Баща им се появи, разменихме две думи, излезе да зарежда котела.
Аз чепках нещо на преносимия компютър. Скарах се на Бранимир да изкара Борето от кошарата и продължих да надиплям от сладкиша. Когато същият този Бранимир не попита напълно равнодушно:
- А Роско къде е?
Няма да ви споделям какво ми мина през мозъка за тези 20 метра, които изминах от кухнята до тоалетната. Отварям врата след врата и се кръстя.
Виждам го на тоалетната паница. Седи си спокойно и добродушно. Хвърлям се на врата му и се оправдавам. Признавам си.
- Росолинчо, мамин златен, извинявай. Направо те забравих!
И го прегръщам, и го целувам. Поне половин час е минал.
А той завалията седи добродушно и ме гледа с големите си тъжни очи.
- Още ак*м, мамо... Не съм подготвен. "
Ето какво написа тя в групите за шерване във Facebook:
"Току-що забравих детето в тоалетната...
Идва тригодишният Роско и ме води в тоалетната да прави една работа. Слагам му седалката, настанявам го и тъй като пържех кюфтета, му споделих да вика мощно, когато е подготвен.
Ама Велизар да мине и тъй като е доста спретнат, да затвори вратите.
Оправих кюфтетата, хапнах си половин паница луксозен сладкиш, с който една блага другарка ме почерпи. Батко им се прибра от пазар, метна ми торбата, подредих я в хладилника. Баща им се появи, разменихме две думи, излезе да зарежда котела.
Аз чепках нещо на преносимия компютър. Скарах се на Бранимир да изкара Борето от кошарата и продължих да надиплям от сладкиша. Когато същият този Бранимир не попита напълно равнодушно:
- А Роско къде е?
Няма да ви споделям какво ми мина през мозъка за тези 20 метра, които изминах от кухнята до тоалетната. Отварям врата след врата и се кръстя.
Виждам го на тоалетната паница. Седи си спокойно и добродушно. Хвърлям се на врата му и се оправдавам. Признавам си.
- Росолинчо, мамин златен, извинявай. Направо те забравих!
И го прегръщам, и го целувам. Поне половин час е минал.
А той завалията седи добродушно и ме гледа с големите си тъжни очи.
- Още ак*м, мамо... Не съм подготвен. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ