Майка от София прекара три денонощия с циганка в болницата и разтърси мрежата с разказа си
Майка от София описа какво е да прекараш три дни с циганка в болничното заведение. Противно на упованията тя признава, че първоначално е била отрицателно настроена.
А след това се засрамила, тъй като дамата посочила необикновено отношение.
Трогната, столичанката написа пост във Facebook група с молба в случай че може някой да помогне с работа на ромката.
Ето какво споделя тя:
Наскоро попаднах в една болнична стая с още една майка от ромски генезис и нейният 8 година наследник. Изкрахме дружно три денонощия. Първата ми реакция беше да си скрия портмонето, да препсувам страната, да препсувам здравната ни система (не че не заслужават, само че това е друга тема), да си кажа тъжно “защо на мен”, да си помисля каква жертва съм аз.
Даже се оплаках на моите другари във вайбър! Не стига че се постановяваше да сме дружно, ами тази жена си разреши да каже какъв брой са неприятни изискванията и по какъв начин не е задоволително чисто! Не, че не беше права, само че аз не мрънках и тъй като очевидно съм някаква по специфична, ми се стори неуместно тя да го прави. Слава на бога, съумях да се оцеферя бързо и скоро разбрах, че съм цялостен глупак.
Жената беше там със същото терзание за детето си, както и аз. И да, несъмнено персоналното и равнище на хигиена не отговаряше на болничното. Толкова пъти изтупа, измете, изпра и подреди, че аз в качеството си на софийска дрисла много се засрамих. Всяка вечер дребният Анатоли си лягаше изкъпан, сресан, с изрязани нокти и облеклата му биваха изпрани.
За протокола, аз изрично си измих по малко пъти зъбите от нея! И почнах да пера блузките на моето дете, тъй като осъзнах че съм трансформирала мъжа ми в ходеща пералня. Вместо да си приказваме нещо, аз го заривах с мръсни облекла. После се светнах, че и аз мога да ги тръкна на чешмата - нищо няма да ми стане!
Та същата тази жена - Елвира, ми описа за себе си, приключен 8ми клас, на 24 години с две деца на 8 и 5. Живеят в Белоградчик, Северозапдна България - безпаричен регион. Не се оплаква, мъжът и намира работа през лятото. Само зимата е сложна, и се постанова да отпътува за Англия.
То там всички млади са в Англия, остават единствено бабите и децата... И тя е ходила предходната година. Доста тежък труд, но се заплащат сметките и заемите. Имат си къща, споделя че децата и не са лишени от нищо. Много си мечтае за работа в града, тъй като не желае да върви повече в Англия. Когато нея я няма, Анатоли почва да се лигави и не желае да върви на учебно заведение. Тя го стяга, желае да учи. Питах я, дали единствено те са по този начин в общността (мислех, че сънувам нещо).
“Аааа, не! Тука в нашата махала всички деца вървят на учебно заведение и крепко ги натискаме. И също по този начин доста си пазим децата, знаеш ли по какъв начин разбираме от доктори.” И факт - беше намерила един от най-хубавите доктори в региона си и беше съумяла да си запше час тъкмо при него. И получи съответно лекуване и проучвания!
Викаше му доцент, а той беше професор, но хайде в този момент. Плати си всичко, което не беше по каса и не мрънкаше. Виждах, че ще и е мъчно след това. Харесах я, тя ми помагаше във всичко. Държеше ми ръката, плака с мен, грижи се за щерка ми, пееше и, говореше и благо, споделяше че я обича.
Малкият бандит Анатоли първоначално гледаше ужасно, само че като чу обикновено отношение и доброта, стана учтив и общителен. Черпеше ме от бисквитите си и ми споделяше “много ти благодаря, како”.
Даже си играеше с дребното и му показваше брошура. Обеща ми да учи, и на докторите даде обещание, тъй като и те го харесаха. Показах им моя фотография нагласена, с рокля, професионален грим и много самочувствие. Елвира ахна и откровено сподели: “Малиииии, доста си хубава, в този момент кво ти е станАло ма?” Искрена добра душа.
За мен остава да си мисля кво ми е станАло, за ква се помислИх, а вас желая да помоля нещо. Не желая облекла, играчки, храна и пари. И те не желаят, тъй като си имат.
Търсим работа на тази жена в Белоградчик. Някой да й подаде ръка и да й даде късмет. От нея зависи дали ще успее да го задържи. За чистенето подсигурявам, за друго не се сещам. Тя ще каже. Аз не познавам никой там, но никой. Ама майките сме си мощ, а тя е майка, и то от положителните. "
А след това се засрамила, тъй като дамата посочила необикновено отношение.
Трогната, столичанката написа пост във Facebook група с молба в случай че може някой да помогне с работа на ромката.
Ето какво споделя тя:
Наскоро попаднах в една болнична стая с още една майка от ромски генезис и нейният 8 година наследник. Изкрахме дружно три денонощия. Първата ми реакция беше да си скрия портмонето, да препсувам страната, да препсувам здравната ни система (не че не заслужават, само че това е друга тема), да си кажа тъжно “защо на мен”, да си помисля каква жертва съм аз.
Даже се оплаках на моите другари във вайбър! Не стига че се постановяваше да сме дружно, ами тази жена си разреши да каже какъв брой са неприятни изискванията и по какъв начин не е задоволително чисто! Не, че не беше права, само че аз не мрънках и тъй като очевидно съм някаква по специфична, ми се стори неуместно тя да го прави. Слава на бога, съумях да се оцеферя бързо и скоро разбрах, че съм цялостен глупак.
Жената беше там със същото терзание за детето си, както и аз. И да, несъмнено персоналното и равнище на хигиена не отговаряше на болничното. Толкова пъти изтупа, измете, изпра и подреди, че аз в качеството си на софийска дрисла много се засрамих. Всяка вечер дребният Анатоли си лягаше изкъпан, сресан, с изрязани нокти и облеклата му биваха изпрани.
За протокола, аз изрично си измих по малко пъти зъбите от нея! И почнах да пера блузките на моето дете, тъй като осъзнах че съм трансформирала мъжа ми в ходеща пералня. Вместо да си приказваме нещо, аз го заривах с мръсни облекла. После се светнах, че и аз мога да ги тръкна на чешмата - нищо няма да ми стане!
Та същата тази жена - Елвира, ми описа за себе си, приключен 8ми клас, на 24 години с две деца на 8 и 5. Живеят в Белоградчик, Северозапдна България - безпаричен регион. Не се оплаква, мъжът и намира работа през лятото. Само зимата е сложна, и се постанова да отпътува за Англия.
То там всички млади са в Англия, остават единствено бабите и децата... И тя е ходила предходната година. Доста тежък труд, но се заплащат сметките и заемите. Имат си къща, споделя че децата и не са лишени от нищо. Много си мечтае за работа в града, тъй като не желае да върви повече в Англия. Когато нея я няма, Анатоли почва да се лигави и не желае да върви на учебно заведение. Тя го стяга, желае да учи. Питах я, дали единствено те са по този начин в общността (мислех, че сънувам нещо).
“Аааа, не! Тука в нашата махала всички деца вървят на учебно заведение и крепко ги натискаме. И също по този начин доста си пазим децата, знаеш ли по какъв начин разбираме от доктори.” И факт - беше намерила един от най-хубавите доктори в региона си и беше съумяла да си запше час тъкмо при него. И получи съответно лекуване и проучвания!
Викаше му доцент, а той беше професор, но хайде в този момент. Плати си всичко, което не беше по каса и не мрънкаше. Виждах, че ще и е мъчно след това. Харесах я, тя ми помагаше във всичко. Държеше ми ръката, плака с мен, грижи се за щерка ми, пееше и, говореше и благо, споделяше че я обича.
Малкият бандит Анатоли първоначално гледаше ужасно, само че като чу обикновено отношение и доброта, стана учтив и общителен. Черпеше ме от бисквитите си и ми споделяше “много ти благодаря, како”.
Даже си играеше с дребното и му показваше брошура. Обеща ми да учи, и на докторите даде обещание, тъй като и те го харесаха. Показах им моя фотография нагласена, с рокля, професионален грим и много самочувствие. Елвира ахна и откровено сподели: “Малиииии, доста си хубава, в този момент кво ти е станАло ма?” Искрена добра душа.
За мен остава да си мисля кво ми е станАло, за ква се помислИх, а вас желая да помоля нещо. Не желая облекла, играчки, храна и пари. И те не желаят, тъй като си имат.
Търсим работа на тази жена в Белоградчик. Някой да й подаде ръка и да й даде късмет. От нея зависи дали ще успее да го задържи. За чистенето подсигурявам, за друго не се сещам. Тя ще каже. Аз не познавам никой там, но никой. Ама майките сме си мощ, а тя е майка, и то от положителните. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ