Майка от Сливен разказа разтърсваща случка от болница, на която

Майка от Сливен описа разтърсваща преживелица от болница, на която е станала очевидец. Преди дни Мария постъпва в лечебно заведение дружно с нейната дъщеричка. Докато е там в детското поделение, няколко други майки също идват с 2-3-месечните си бебета. Оказва се обаче, че могат да бъдат признати единствено бебетата, тъй като нямало място за майките. Те биват настанени в кошарите, където по думите на Мария, са връзвани за четирите крайника. През множеството време децата плачат, а здравно лице се появява през три часа. Според възмутената жена това не може да е естествена процедура, защото децата лежат през цялото по тил и има заплаха от задавяне. Утре 22 февруари от 8 часа пред детско поделение Сливен ще се организира митинг на майки, възмутени от отношението на личния състав на отделението и срещу приемането за лекуване на бебета в неявяване на майките. Вижте целия роман: „ Предварително предизвестявам, че ще е дълго! Пиша този пост в 23:45ч. От в този момент споделям, че не диря изява (не държа да бъда знаменитост) не го пиша и тъй като ми е скучно тъкмо в този час! Мога да приложа и фотография на това, което ще опиша, само че не мисля, че ще е удачно и вярно! Лежа в детско поделение с моята дъщеричка от петък! Когато ни одобряваха в същия ден, имаше 2-3 майки които също пристигнаха за приема с децата си (бебета, на не повече от 2-3 месеца) докторите им споделиха, че няма място в цялото поделение и в случай че желаят да поемат лекуването, да оставят единствено децата си, а те да си потеглят. Едната майка дори предложи да си заплати единствено и единствено да остане до невръстното си дете, те и отхвърлиха (нямало място). Както и да е, нас ни настаниха на втория етаж от дясната страна, тъкмо където държат тези самотни бебета! Първото, което ми направи усещане беше, че МЯСТО ИМА, ЛЕГЛА ИМА ЗА МАЙКИТЕ. Имаше място и в двата бранша, долу също. Моля някой по способен в тази област (понеже аз не съм здравно лице и очевидно съм много профан, ще подцени обстоятелството, че съм майка... Човек... Който има сърце, душа, чувства) желая някой да ми каже това обикновено ли е, бебетата да са вързани с двата крайници и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болничното заведение, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове... Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден дори забелязах, че и през три часа не влизат. В момента, става към 2 часа компактно, едно от бебета (3 месеца) реве, та се къса... И аз се намирам тъкмо до тях и ги слушам (сърцето ми се къса) станах да видя какво става, тъй като чух, че се дави и закашля от плача и се тормозих да не се задави и да почине надали не, тъй като са по тил. Детето е със корички в нослето, което в допълнение затруднява дишането му... Много се тормозих, потеглих да диря здравно лице, тъй като при нас в нашия бранш няма никой. Качи се една сестра, естествено раздразнена, че някой я тормози, и не да се загрижи за детето (защото това им е работата) ами стартира да ми вика, че не било моя работа да вървя при бебетата, те са били бебета по този начин си плачели. Това било тяхна работа на личния състав да ги гледат, не моя... И аз и споделих, че детето не просто реве, то се дави и, в случай че не дай си Боже стане нещо, кой ще носи отговорност! И в последна сметка, никой, нищо не прави. Детето продължава да се дере, аз не съм от стомана да заставам безучастна! МАЙКИ, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) НЕ СИ ОСТАВЯЙТЕ ДЕЦАТА САМИ, ДОРИ И ДА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) КАРАТ! Търсете други лечебни заведения, в други градове, не знаете просто на какво изтезание са подложени децата ви! Ако знам, че някой, някъде ще ми обърне внимание за това което се случва тук, ще рапортувам! И не да кажат, че имат доста работа и доста заболели деца, тъй като съм вътре и виждам какъв брой празни стаи има, и по какъв начин през целия ден се шматкат на горе на доло, или си чукат лафчето някъде. Понякога ти трябват незабавно и не можеш да ги намериш. Вярно е, има и съзнателни доктори и сестри, само че повярвайте ми, доста са малко. Не мога да си обесня, за какво работиш нещо което не можеш и е без предпочитание! Колко още неща мога да напиша... Как децата стоят по 10 дни (уж се лекуват) а най-после се прибират по заболели от тук, от колкото са влезнали (ама ще стане дълго и ще се измести от темата) Моля, някой по просветен да ми каже, това обикновено ли е? Така ли би трябвало да се гледат деца, като се оставят да реват до пристъп и до момента в който не им остане глас, вързани с четири крайника? “