Майка не е изпила и едно хапче в живота си,

Майка не е изпила и едно хапче в живота си, в никакъв случай не е боледувала тежко, споделя щерка й Айше
Бабата се нервира, щом лампата свети без потребност или пък има доста дърва в огъня – споделя: „ Парите не се копаят “
„ Аллах здраве да ви дава, здраве и дълги години живот “, споделя баба Есма Мустафа от кирковското с. Подкова и посреща екипа ни в своя дом. Тя е на 107 години и е измежду най-възрастните поданици на Европа.

Старицата живее в отдалечената на 2 километра от селото махала Борец. До нея се стига по стръмен асфалтов път. Той е толкоз стеснен, че не е допустимо да се разминат два автомобила – единият наложително би трябвало да отбие настрана.

Махалата е от 10-ина къщи, в които живеят няколко възрастни хора. Броят им се усилва напролет, когато в родния край се завръщат наши изселници от Турция. Те са най-вече пенсионери и избират да прекарат топлите месеци в прохладата на планината.

„ По-рано и ние се завръщахме през март или април и стояхме до октомври – ноември. През зимата живеехме в Бурса, където е по-топло и има повече улеснения “, споделя дъщерята на столетницата Айше. Семейството се изселило в Турция след 1989 година и се открило там.

„ Миналата зима взехме решение да не се връщаме в Турция, а да я изкараме тук. Беше мъчно, тъй като беше доста студено. Дограмата на къщата беше остаряла. Но някак изкарахме студените месеци.

Веднага щом се затопли, сменихме дограмата и се надявам идната зима да бъде по-добре “, споделя Айше. Въпреки студа столетницата не давала да поставят доста дърва в печката.

„ Сърди се – споделя, че дървата са малко. Слагах пред печката забрадка, с цел да не вижда, че гори. Много се сърди и когато светнем електрическата крушка. Казва, че парите не ги копаем.

Свикнала е цялостен живот да пести и да се лимитира, в никакъв случай не са разполагали с доста средства с татко ми

И в този момент е по този начин – пенсиите на тютюнджиите са дребни. Мама получава минимална пенсия. След като баща умря, дават и добавка, само че и тя е дребна “, изяснява Айше.

„ Обича да е на открито, на въздух. Тук излизаме пред къщата, сложили сме легло пред входа и прекарва на него с часове. В Бурса сме затворени в жилището като в клетка “, приказва с усмивка Айше.

Тя обработва градината на двора, където отглежда картофи, лук, домати, краставици и други зеленчуци. Допреди няколко години майка интензивно се включвала в земеделската работа, само че към този момент дъщерята не разрешавала да прави нищо. Доскоро старицата обичала да гледа телевизия. Стояла пред синия екран с часове.

„ Мама цялостен живот е работила все тежка работа. С татко ми са отглеждали животни и са работили на равнищата, гледали са тютюн. Преди години сееше зарзават в двора на къщата ни. И в този момент желае доста да оказва помощ за градината, само че към този момент няма по какъв начин “, споделя Айше.

Според нея тъкмо тази физическа интензивност и чистата храна са главните аргументи Есма Мустафа да доживее тази напреднала възраст. Тя е родена през 1917 година в село Подкова.

Столетницата не приказва български език, тъй като като млада не е напускала родния си край. Не е ходила на учебно заведение, тъй като по това време в региона не е имало учители, а и разбирането тогава е било, че мястото на дамата е вкъщи.

Все отново Есма Мустафа е получила религиозно обучение. Може да чете на арабски и на драго сърце го е правила до неотдавна. Тя е надълбоко религиозна и постоянно е прелиствала страниците на Корана.

„ През последните 15 години спазваше поста освен през месец Рамазан, а и в предходните два – Реджеб и Шабан “, споделя Айше. И добавя, че тази година не е споделила на майка си по кое време е Рамазан Байрам, тъй като се страхувала, че още веднъж ще желае да пости, а на нейните години това към този момент е рисковано.

„ По време на поста на мюсюлманите не се одобряват храна и вода от изгрев до залез-слънце. Тя към този момент е доста остаряла и не знам по какъв начин ще подейства “, изясни дъщерята. Според нея рестриктивните мерки в храненето също е причина за дълголетието.

„ Цял живот е яла това, което сама е произвеждала в двора и на равнищата. Никога не е употребила препарати за поддържане на почвата, а единствено оборски тор. Обича овче кисело мляко и овче масло, яйца и това дружно със зеленчуците са главната храна, която е слагала на масата.

Но постоянно се е хранила с мярка, в никакъв случай не е прекалявала. Яде малко и постоянно споделя, че да се нахрани човек не е належащо доста “, твърди Айше.

Тя добавя, че майка и до момента обича, въпреки и рядко, да похапва и месо, изключително в случай че е по-тлъсто.

Слабостта на столетницата обаче е кафето – в никакъв случай не го отхвърля, без значение кога

на денонощието. През последните години старата жена обичала да пие естествен сок и сиропи. Не била капризна, само че в случай че не харесала нещо, не го яде. Не обичала закуската, обядът или вечерята да закъсняват – държала да се храни в несъмнено време.

„ Когато ме повика, държи да отида при нея незабавно, а в случай че не го направя,се сърди “, признава Айше. През живота си майка не е изпила и едно хапче.

„ Не помня в миналото да е боледувала тежко “, твърди Айше. Баща също бил дълголетник – доживял до 99 година Той също като брачната половинка си цялостен живот е работил тежка физическа работа и в никакъв случай не е боледувал тежко.

Няколко години преди гибелта изгубил зрението си. Водили го на доктор, само че се оказало, че няма по какъв начин да му се помогне.

„ В годините на комунизма е работил в керамичната фабрика в Подкова и като строител в София “, споделя Айше.

Родителите обичали да описват историята с немците, строили жп линията по време на Втората международна война. Имали равнища в региона на гара Подкова. Един ден, до момента в който орали, се чул мощен звук, който ги изплашил. Пуснали воловете и се скрили.

Малко по-късно станало ясно, че шумът бил провокиран от немците, които като опрощение за безпокойството им подарили празен варел от гориво. Използвали го дълги години, с цел да съхраняват вода в него.

С Есма се оженили млади, само че дълги години нямали деца. Наложило се да вървят на доктор.

„ После Аллах ни даде 6 дъщери “, споделя столетницата. В момента тя има 15 внуци и 6 правнуци. Част от тях живеят в Турция, а други – в Европа.

„ Всички доста я обичат и когато се приберем в Бурса, идват наложително да я видят. Тя също им се радва “, твърди Айше. Тя е решила наесен да се прибере с майка си в Бурса и да прекара зимата там.

„ Майка ми понася леко пътуването. Имаме необятна кола. Свалям задните седалки и ги постилам – става като легло. Пътуваме през Гърция, а на Чанаккале хващаме ферибота. Отнема ни към 6 часа, с цел да стигнем до Бурса. Ако сме живи и здрави, през пролетта отново ще се върнем в Борец “, крои проекти Айше.