Внучка ми няма къде да живее, но няма да я пусна в празния ми апартамент
Майка ми ме научи да разгадавам единствено на себе си. Затова, постоянно съм живяла с мисълта, че всичко в този живот зависи единствено от мен. На 65 години съм, последните 10 от които пребивавам в Италия. Имах шанса да си намеря добра работа и да се установя.
А апартаментът ми стои празен. Умишлено не го дадох чартърен, с цел да не се занимавам с поправки по-късно, а да мога умерено да посрещна старините си.
Обещах си, че до 70-годишна възраст ще се върна вкъщи. През цялото това време спестявах пари, с цел да мога да се пенсионирам и да не си отхвърлям нищо.
Оказа се, че внучка ми няма къде да живее. Тя ме моли да я пусна в моя апартамент.
Не мога да кажа, че разглезвам фамилията си. Но за всеки празник изпращам по 100 евро. Затова считам, че съвестта ми е чиста. И за какво въобще би трябвало да мисля за материалното благоденствие на моята щерка или внучка?
За благополучие, щерка ми също се оправя добре. Съпругът й печели добре, има личен апартамент. Като цяло дъщерята не се оплаква. Живеят умерено, всяка година вървят на море.
Внучка ми се ожени неотдавна. Тя още няма даже 25. Когато бях на нейната възраст, бракът беше последното нещо, за което мислех. Завърши университет и чака бебе.
Скоро ще стана прабаба, кой би си помислил! Тя се омъжи, без да мисли за бъдещето си. Надяваше се, че ще живее с майка си и татко си. Те няма да изгонят личната си щерка от вкъщи си.
Дъщеря ми се обажда съвсем всеки ден и се оплаква от този човек. Няма да могат да живеят под един покри и да се схващат. Постоянно се карат, след това се сдобряват, след това отново се карат. Това е нездравословна атмосфера. Затова внучка ми желае да й разреша да живее в моя апартамент, до момента в който аз самата се върна от Италия. Но аз не желая да го върша.
Първо, знам по какъв начин ще свърши това. Тя ще роди, ще се настани в моя апартамент, ще свикне. Второ, за тези 5 години тя със брачна половинка си и дете, което ще пораства там, елементарно може да съсипе дома ми. Не по тази причина го оставих непокътнат през всичките тези години.
И трето, това не е моя грижа. Нека това бъде добър урок за внучката. Аз не съм нейна самодива.
Внучката сподели, че всички са я изоставили и са я предали. Е, дано се сърди на майка си. Не желая да съм част от тази история. И точка!
Тази история чудесно демонстрира до какво може да докара едно ненадейно решение за брак и видимо непланирана бременност. Бабата има цялостното право да не помогне на внучка си, защото приказваме за съществени неща. Освен това, те не са доста близки.
Внучката сама си е отговорна, че се намира в това състояние.
Какво бихте създали вие на мястото на бабата от Италия?
