Дилема: Майка ми има няколко любовника, а аз не знам какво да направя
Майка ми има няколко любовника, а аз съм в потрес и не зная какво да направя. Такава изповед прави едно 17-годишно момиче, което се сблъсква с другата страна на фамилната идилия, написа cosmopolitan.bg. Ето и историята:
Момиче на 17 години съм и до момента съм считала, че имам съвършеното семейство, доколкото това е допустимо, несъмнено.
Всичко стартира от това, че телефонът ми се счупи и желаех на майка ми телефона, с цел да си направя фотография. Странното беше, че тя не ми го даде и това се повтори още 2-3 пъти. Стори ми се необичайно да го пази толкоз, само че не направих нищо... до през вчерашния ден. Връщах се от басейн и сега, в който отворих вратата, ми се стори,че майка ми затвори бързо телефона. Няколко часа по-късно отиде на открито на двора и го не помни. Знаех,че не е вярно да се меся в връзките на родителите си и да им встъпвам в персоналното пространство, само че любознанието в мен надви и не се сдържах. Ще ми се да бях.
Прочетох няколко смс-а, които бяха отзивчиви, само че в това време ми се сториха и не толкоз отзивчиви. Единият гласеше ":*:*Обичам те....по другарски де:*:*:* ". Все едно бяха кодирани,защото мъжът,с който си пишеше,не е някой непосредствен на фамилията (дори не го познавам) за толкоз близко отношение.. Прочетох и по-стари. Беше си писала с един,който ѝ говореше за това какво са правили (и за секса, който са правили) и тя отхвърляше и таман бях решила, че си въбразявам и видях, че е написала "Каквото било -било, виждам напред " и той и беше дал отговор "Казваше ми, че ме обичаш и че ще оставиш фамилията си, с цел да си с мен ".
В този миг светът ми се срина. Познавам майка си като различен човек, въпреки в никакъв случай да не сме си говорили по женски, само че тогава имах възприятието, че изобщо не я познавам. Баща ми е доста добър човек. Понякога тя го наскърбява и той нищо не ѝ споделя, макар грубостта ѝ. Не, че тя е неприятна, просто считам, че държанието ѝ към него от време на време е незаслужено, изключително по-късно, което видях. От друга страна и той поради доста работа не й обръща внимание, само че би трябвало ли поради това да върви при други...
Не знам какво да върша. Ако кажа, мога да ги разделя, пък в това време и ме е жалост за татко ми. Не мога да погледна и двамата. Нея е ясно за какво, а него, тъй като знам и не споделям. Не мога и да споделя с никого, не вярвам, че ще си остане сред мен и този някой. Много ми е тежко да го тая в себе си, а и не знам какво да направя - да мълча или да кажа./БЛИЦ
Момиче на 17 години съм и до момента съм считала, че имам съвършеното семейство, доколкото това е допустимо, несъмнено.
Всичко стартира от това, че телефонът ми се счупи и желаех на майка ми телефона, с цел да си направя фотография. Странното беше, че тя не ми го даде и това се повтори още 2-3 пъти. Стори ми се необичайно да го пази толкоз, само че не направих нищо... до през вчерашния ден. Връщах се от басейн и сега, в който отворих вратата, ми се стори,че майка ми затвори бързо телефона. Няколко часа по-късно отиде на открито на двора и го не помни. Знаех,че не е вярно да се меся в връзките на родителите си и да им встъпвам в персоналното пространство, само че любознанието в мен надви и не се сдържах. Ще ми се да бях.
Прочетох няколко смс-а, които бяха отзивчиви, само че в това време ми се сториха и не толкоз отзивчиви. Единият гласеше ":*:*Обичам те....по другарски де:*:*:* ". Все едно бяха кодирани,защото мъжът,с който си пишеше,не е някой непосредствен на фамилията (дори не го познавам) за толкоз близко отношение.. Прочетох и по-стари. Беше си писала с един,който ѝ говореше за това какво са правили (и за секса, който са правили) и тя отхвърляше и таман бях решила, че си въбразявам и видях, че е написала "Каквото било -било, виждам напред " и той и беше дал отговор "Казваше ми, че ме обичаш и че ще оставиш фамилията си, с цел да си с мен ".
В този миг светът ми се срина. Познавам майка си като различен човек, въпреки в никакъв случай да не сме си говорили по женски, само че тогава имах възприятието, че изобщо не я познавам. Баща ми е доста добър човек. Понякога тя го наскърбява и той нищо не ѝ споделя, макар грубостта ѝ. Не, че тя е неприятна, просто считам, че държанието ѝ към него от време на време е незаслужено, изключително по-късно, което видях. От друга страна и той поради доста работа не й обръща внимание, само че би трябвало ли поради това да върви при други...
Не знам какво да върша. Ако кажа, мога да ги разделя, пък в това време и ме е жалост за татко ми. Не мога да погледна и двамата. Нея е ясно за какво, а него, тъй като знам и не споделям. Не мога и да споделя с никого, не вярвам, че ще си остане сред мен и този някой. Много ми е тежко да го тая в себе си, а и не знам какво да направя - да мълча или да кажа./БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ