Роднини, само когато имат нужда от нещо
Майка ми и аз сме благи и порядъчни хора. Но, в случай че приказват зад тила ни, отговряме със същото. Всяко нещо си има граница. Затова спряхме да поддържаме връзка с вуйна ми и сина й.
Той счита майка ми за непознат човек, макар че тя му е вуйна. Сигурно е не запомнил какъв брой доста е направила за него. Дори родителите му не са се грижили за него, колкото майка ми.
Той приемаше и баба за непознат човек. Веднъж пристигна на посетители. Предложих на сутринта да отидем при баба. Но той стартира да се възмущава – видите ли, не му харесва миризмата там.
Бяхме толкоз „ близки ” родственици, че нямаше защо да си приказваме на чаша чай. Ако го попитам нещо, той ще отговори с една дума. Това е целият диалог.
А в този момент ще ви опиша за един случай, поради който прекъснахме връзка.
След като баба умря, взехме решение да създадем помена за деветия ден вкъщи. Трябваше да напазаруваме. Естествено, с майка ми нямаше да влачим всичко сами, обадихме се на братовчед ми и поискахме да пристигна с нас.
Въпреки че авансово се договорихме за тъкмо избран час, той не пристигна. Един комшия ни оказа помощ да купим всичко и ни прибра. Леля ми и синът й се появиха едвам вечерта. Той имал среща с момиче, тъй че по тази причина не е могъл да пристигна.
Не ни помогнаха и с готвенето. Появиха се наготово.
На масата вуйна ми стартира да се възмущава, че не сме ги поставили на почетно място. Те също били близки родственици. Да, толкоз близки, че даже не можеш да разчиташ на тях.
Вижте още: Длъжна ли е дамата да готви?
През годините имаше доста сходни случки. Именно те ни помогнаха да разберем, че е по-добре да прекратим контактите с такива родственици. Сега с мама разчитаме единствено на себе си. Леля ми и синът й постоянно се обръщат към нас за помощ, само че към този момент не им оказваме помощ.
Що за родственици са тези, които си спомнят за теб единствено когато имат потребност от нещо?
