Майка ми е най-великият човек, когото познавамПобедителят от третия сезон

...
Майка ми е най-великият човек, когото познавамПобедителят от третия сезон
Коментари Харесай

Славин Славчев: Няма как да ходя с момиче, което слуша попфолк

Майка ми е най-великият човек, който познавам

Победителят от третия сезон на “Х-фактор ” Славин Славчев през тази година се дипломира в компетентност “Право ” във Великотърновския университет. Той, обаче не мисли да се занимава с това, а желае да се отдаде напълно на музиката. Славин взе участие като вокалист в група “Еридан ”, с която издава албума с провокативното заглавие “Време разделно ” по концепция на басиста и композитор на бандата Иво Икономов. Дебютният му солов сингъл носи името “Ела ”. В момента младият реализатор е вокал и бас китарист в новата му рок група “Julian’s Laughter ”. Талантът на Славин е оценен и от именитият Джо Лин Търнър от Rainbow, с който той има достойнството да извърши дуетна ария на финала на “Х-фактор ”.
 12-1  12-2  12-7  12-3  12-4  12-6  12-5
– Славине, към този момент наближава финалът на шоуто “Като две капки вода ”, в което ти си измежду любимците. С какви страсти те зареди този формат?
– С доста смесени страсти – най-много позитивни, свързани с това да се запознаеш с нови хора. Най-ценното в този формат е опитът, който придобиваш в процеса на създаване на облика, от време на време обаче, нещата са изтощителни и ти идват допълнително, като този многочасов маратон за грим, прическа, облекла.. само че постоянно си коства, тъй като там работят брилянтни експерти.

– С кои от участниците се сближи най-вече?
– Марги Хранова ме предложения да вземам участие в юбилейния й концерт през есента, а също по този начин и на нейното мини турне във Варна, Бургас и Шумен – моя район, където най-вероятно ще изпеем нещо взаимно. С нея се усещам непосредствен в шоуто, както и с Иван Юруков – даже отидох и на негово зрелище – “Пилето, което споделя Ку ” и съм доста впечатлен. Всеки би трябвало да отиде да го види, в случай че към момента не го е направил.

– В “Капките ” няколко пъти влезе в женски функции – по какъв начин се чувстваш с токчета и грим, майтапят ли те?
– О, шегите ги има постоянно – да, само че на мен някак си ми отива, може би поради по-слабото ми телосложение, не съм някакъв голям и мускулест, като Коцето, на който каквото и да му сложиш от горната страна, постоянно си проличава, че е мъж. Докато аз се регистрирам някак си в този облик и даже към този момент ми е елементарно да отивам на токчета, след толкоз женски облици. Когато имитирах Ани Ленъкс беше ужасно занимателно, тъй като по-късно баба ми се обади по телефона и ми сподели: – де, да имах такава внучка!

– Влезе в облика и на Лили Иванова. Как бе чувството?
– Не се усещах удобно в облика на Лили, тъй като всички знаем коя е тя, на какво равнище е и какво е направила. Аз я одобрявам от дребен, около родителите ми съм я слушал доста и изпитвам голямо почитание към нея, даже не се усещам доста заслужен да разясня каквото и да е било за нея. Харесвам убийственият й професионализъм, страхотната отдаденост на това, което прави, тази храброст, с която го прави, както и това театрално дългоденствие. Точно това в действителност е най-трудното – да се задържиш толкоз време на върха е съвсем нереално и не знам по какъв начин го прави…

– А удобно ли се усещаше в ролята на Азис, с който сте родени на една дата – 7 март?
– Почти съм сигурен, че Азис е много по-амбициозен от мен. Подходих с положително чувство към неговия облик, тъй като одобрявам Азис, може да прозвучи необичайно, само че ми харесва това, че е доста интелигентен и доста работлив реализатор, макар стила музика, в който се изявява. Според мен човек би трябвало да е справедлив и да може да намира хубавото във всяко едно нещо. Мисля, че Азис е доста по-напред умствено с материала, от огромна част от сътрудниците си и дори ги надминава грубо. Беше доста занимателно да съм в неговия облик, само че не ми беше удобно, може би малко повече от Лили, тъй като най-малко беше реплика на мъж. Въпреки всичко това е един от обичаните ми облици.

– Би ли направил дует с него?
– Защо не?! Мисля, че може да измислим нещо грубо и някъде в необозримото бъдеще може и да се случи! Той беше споделил в инстаграм мои фотоси от осъществяването ми в шоуто и беше написал, че му е харесало, беше ме похвалил просто. Тогава дори излязоха публикации в някои вестници, че Азис си падал по мен, нали всякога си намират нещо да напишат…

– А какви са усещанията ти от представителите на попфолка в шоуто – Константин и Софи Маринова?
– Хубави усещания имам от тях. Софи е извънземна певица, само че извънредно непретенциозен и земен човек, даже дотам е непринудена, че се чудиш дали е допустимо да си толкоз натурален и необременен по никакъв метод от нищо. Константин също е извънреден артист, кариерата му приказва сама за него. Имаме хубави връзки, лафим си от време в точния момент. Наскоро той си купи убийствена спортна кола, повози ме в нея и умрях от боязън просто – няма такава машина, да не споделям марки и модели, само че беше зверско!

– Ти с какво се придвижваш?
– С градския превоз, тъй като нямам кола, а и не желая да имам. Имам брошура, доста обичам да карам и желая да имам мотор, само че не и кола – софийският трафик доста ме натоварва. Предпочитам спокойствието, пред това да спестя 15-20 минути, а и си падам леко еколог и не ми харесва това, че във всяка кола се вози по един човек и това е супер загуба на сила, на пространство и води до в допълнение замърсяване. Засега употребявам градският превоз, макар че пребивавам в “Драгалевци ” и е малко надалеч, само че към този момент се оправям и по този начин.

– Първата ария, която издаде с твоята нова група “Julian’s Laughter ” се споделя “Lost ”. Чувствал ли си се в миналото “изгубен ”?
– Разбира се, кой не се е чувствал?! Напоследък даже доста постоянно. Понеже годините минават, а към момента не чувствам, че имам някаква сигурност в живота – било материална, прочувствена, или каквато и да е и през сходен вид интервали в живота човек постоянно се усеща загубен. Мислиш си: абе, какво върша аз, към този момент съм на еди-колко си години и не мога да кажа, че има нещо несъмнено в живота ми, всичко е безпорядък, всичко е месец за месец. Общо взето нямаш визия къде ще те води утрешният ден, което пък в това време е готино, тъй като не ти разрешава да попаднеш в някаква рутина, само че от време на време другото острие на ножа също си споделя думата и по този начин се чувстваш малко замаян и безредно пренебрегнат някъде си.

– Какво си работил, преди да започнеш да се занимаваш с музика?
– Работя от 17-годишен. Започнах в офис за недвижими парцели, където превеждах обявите им на британски и ги качвах в уеб страницата. После три лета бях – първо сервитьор в един хотел на Златните, след това барман, а на третата година в същия хотел бях отново сервитьор. След това две лета работих и в строителството като общ служащ – едното лято ремонтирахме операта във Варна, като изцяло я реновирахме и мога да кажа, че се гордея доста, че съм бил част от този екип тогава. Това е физическа работа, само че не ми тежеше, дори съм благополучен за този интервал от живота си, тъй като виждаш какво е. Тази работа обогатява доста и ти оказва помощ да стоиш на земята, тъй като като си хапвал домати, сирене и наденица върху вестник с тамошните сътрудници – роми и турци и сте се смели дружно и тогава си се чувствал човек в цялостния смисъл на думата.

– Кое те тормози и вълнува в днешно време?
– Много ме тревожи отношението ни към природата и метода, по който поголовно я унищожаваме, даже от време на време без това да е преднамерено. Това ме вълнува живо, не мога да кажа, че политиката ме вълнува по този метод, по-скоро мразя някакви неща, които се случват, в, посредством и от нея. Просто виждам по какъв начин доста ловко затриваме природата и не умеем да пазим. Дори, както е в правото – бездействието може да бъде отговорно и ние, съгласно мен упражняваме едно отговорно безучастие по отношение на природата и животните.

– Ти си огромен обожател на творчеството на Милен Русков. Гледа ли екранизацията на “Възвишение ”?
-Още не съм гледал кино лентата, само че романът е нечовечен. Много ме впечатли методът, по който е написан “Възвишение ” – този някак си остарял жанр, тъй като той не е живял в същото време и се замислих за това, какъв брой изследване му е коствало всичко, даже и чисто лингвистично да докара това чувство за времето, в което се развива действието. Има заложени доста метафизичен детайли, които ми харесваха – за взаимоотношенията сред хората и за проблемите на времето тогава, доста хубава книга.

– Дразни ли те тази селфи фикс идея в обществените мрежи и този блян за популярност непременно?
– В интерес на истината малко ме нервира, тъй като е доста празно цялото това нещо – някакви хора стават известни, поради фотосите си, или поради някакви нелепости. Не знам, не го схващам доста, само че в това време съзнавам какъв брой огромна част от живота ни е станало това, даже в нашия бизнес.

– Дават ли си сметка младите реализатори, че въздействат мощно върху феновете си? Ти самият по какъв начин успяваш да не залитнеш по комерсиалното?
– Много постоянно не си дават сметка, дори огромна част от изпълнителите подвигат ръце и не считат, че носят отговорност. Според мен по-скоро отговорност носят медиите, по тази причина че популяризират неща, които не биха научили младите на нещо свястно. Един актьор не би трябвало да лимитира себе си поради възприятието за отговорност. Нямам нищо срещу комерсиалната музика, може би моето изкуство просто е такова, че е мъчно да му се постави етикет комерсиално, само че ми харесват доста от настоящите поп части. Има един реализатор, който неотдавна открих – Чарли Пут, който прави готина музика.

– Какво мислиш за дуета Слави и Криско?
– Въздържам се от коментар.

– След “Х фактор ” несъмнено си бил обект на доста женско внимание…
– Случвало се е, да, само че ловко съм избягвал от обстановка. Не е било постоянно, или поголовно, само че има случаи, в които са ме нападали, в такива моменти по-скоро ми става смешно. На една Нова година нещо ме бяха заклещили три-четири девойки в коридора на един хотел и беше много неудобно, само че се оправих, съумях да се измъкна и да се заключа в стаята си. Да кажем, че не бяха мой вид!

– Какви дами са твой вид, имаш ли си другарка?
– Не, сега няма жена до мен, само че едно от най-важните качества, които диря е откровеността. Даже в девойките, с които съм имал взаимоотношения до момента – едно от нещата, които оценявам до ден-днешен в тях е тази искреност и чисти връзки.

– Излизал ли си с момиче, което слуша попфолк, или с такова вид плеймейтка – с изкуствени устни и бюст?
– Не съм излизал в никакъв случай с такова момиче, няма по какъв начин! Никакъв късмет, граничи с невъзможното. Това е напълно в прорез с моите показа за момиче.

– Най-вдъхновяващата и мотивираща персона за теб?
– Майка ми е най-великият човек, който познавам. Тя е учителка по български и литература, само че и мой преподавател в живота, обичам я ужасно доста!

– Най-ценният урок?
– Да се отнасям добре към хората. Доброто отношение отваря доста порти.

– Любима мисъл?
– В “Рейнбоу айс ” на група “Рейнбоу ” се пее: “Любовта би трябвало да е просто нещо, като прошепване на брега на морето, без комплицирани думи, които не можем да защитим… ”
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР