Главната акушерка на Майчин дом: Полека се разрушава патриархалният модел
Майчин дом е институция. Майчин дом е знаме. Майчин дом е мястото, където се раждат най-вече българчета. Всяка година. От времето на княгиня Мария Луиза насам. Именно тя дава концепцията за основаване на първата болница у нас, профилирана в проблемите на акушерството и гинекологията, като взема решение да я построи със свои средства.
Днес никой не свързва Майчин дом с княгинята. Днес ние знаем, че Майчин дом е синоним за раждане. Нещо като нарицателно.
Затова на 21 януари – Деня на родилната помощ, прочут още като Бабинден (по остарял жанр, по нов празникът е на 8 януари) взехме решение да ви срещнем точно с основната акушерка на Майчин дом – Росица Георгиева.
Колко бебета са се родили в Майчин дом през 2020 година?
Росица Георгиева: През миналата година са се родили 3576 бебета. Запазва се отрицателната наклонност. Само преди няколко години ние бяхме отличник с 4000 раждания, което беше необятно отразено, само че за жалост всяка година понижава раждаемостта.
Как се промени през последните години родилната грижа?
Росица Георгиева: Родилната грижа се променя, както всяко друго нещо в нашия живот. Все отново ние сме в 21 век – към този момент и следенето на бременността е друго, обръща се все по-голямо внимание на генетичните аномалии, даже самото следене на детските сърдечни тонове в хода на едно раждане към този момент е извънредно електронизирано. Навлязоха доста апарати. Подходът към обезболяването на раждането се промени. Изобщо концепцията за това, една жена да роди с допустимо минимум болежка, изцяло промени грижата за родилките.
Тоест към този момент не одобряваме за мъжество раждането в страдания като същинска прокълната Ева?
Росица Георгиева: Да, за наше благополучие, да. Няма потребност да родиш в някакви страхотни страдания и след това да разказваш цялостен живот какво ти се е случило. Това никога не би трябвало да значи, че сме трансформирали отношението към майките, към раждащите дами, в противен случай.
След началото на пандемията по какъв начин се промени и Вашата работа, и прекарването на родилките?
Росица Георгиева: Тук би трябвало да отбележа, че при започване на пандемията аз самата имах доста сериозен здравословен проблем и ми се наложи дълго неявяване от работа, само че от самото начало съм била по отношение на моите сътрудници. Наблюдението ми беше, че цялото общество бе сложено пред тестване, а медиците бяха в центъра на събитията, само че по-важното от всичко е, че беше радикално разтърсена цялата система. В този смисъл желая да отбележа, че властимащите би трябвало да осмислят измененията, които би трябвало да настъпят в нашата система. Те да бъдат дълготрайни и да се случат в по-спешен порядък.
Отложихте учебните заведения за бременни, евентуално Covid-19 рецесията има отражение и при свижданията, визитите на близки...
Росица Георгиева: Да, това са общи ограничения, наложени от обстановката в страната и епидемиологичната конюнктура. Разбира се, че бяха прекратени свижданията, беше прекратено и наличието на бащата в хода на раждането, несъмнено – и учебните заведения за бременни. Въпреки че за прочут интервал от време успяхме да поддържаме онлайн връзка с нашите бременни дами, с които към този момент бяхме почнали занятия. Това бе с помощта на акушерката Галя Заякова, която отговаряше за учебното заведение за бременни. Тя постави неимоверни старания и направи всичко допустимо, с цел да довърши това, което беше почнало. Сега се сещам също, че 2020 година беше оповестена за година на здравната сестра и акушерката. Може би те трябваше да потвърдят своя професионализъм през тази година и аз откровено се надявам обществото да е оценило техните старания.
Когато аз раждах, несъмнено разчитах доста на акушерката...
Росица Георгиева: Да, куражът, който вдъхваме на пациентките по време на това извънредно значимо събитие, изпълнено с невероятна страст, е едно от нещата, които всяка акушерка би трябвало да владее. Тоест ние не сме просто едни професионални реализатори на някаква здравна помощ, ние сме и психолози, ние сме и в някаква степен дули, поддържаме своите пациентки и сме постоянно до тях.
Увеличава ли се присъединяване на бащата в процеса на появяването на новия живот и грижата по-късно за него?
Росица Георгиева: Извън изискванията на карантина, в случай че би трябвало да се върнем към „ остарялото обикновено “, ролята на бащата изрично се усилва. Все повече бащи желаят да участват на раждането и да бъдат част от този първичен миг на среща с новия живот. Все повече бащи влизат в учебните заведения за бременни, с цел да се научат какво биха могли да оказват помощ в развъждането на своята рожба. Този остарял традиционен модел, който въпреки всичко ние, българите и балканците като цяло, поддържаме, лека-полека стартира да се унищожава. Спомням си като дете изучавахме едно доста хубаво стихотворение на небезвестния български стихотворец Стоян Попов – Чичо Стоян. То се споделя " При мама и при баща " и в него се споделяше:
"... мама безшумно татко да разсъни
да отиде да се труди -
да печели и набави
облекла и обувки здрави
и тетрадки, и химикалки
за дечицата си дребни... "
В днешно време тати освен ще набави за тетрадки и химикалки, само че и ще се включи в това да отгледа една здрава, щастлива рожба.
Наблюдава ли се бейби взрив в резултат на пандемията и стоенето у дома?
Росица Георгиева: За мое най-голямо страдание – не. Може би са спорадични тези наблюдения, които споделиха в медиите обособени шефове на лечебни заведения. Категорично не се следи бейби взрив, както към този момент загатнах, за жал – демографската крива самоуверено върви надолу.
Ще отбележите ли празника с сътрудници и колежки?
Росица Георгиева: Отбелязването на празника ще стане малко необичайно, бих споделила, даже по-скоро изобретателно. Празникът ще бъде маркиран в Майчин дом, само че онлайн. Тоест ние ще успеем да поздравим своите сътрудници и въпреки и за малко, всички ще се съберем през Зуум платформата, с цел да може въпреки всичко да се почувстваме дружно и да се поздравим за празника.
Какво ще пожелаете на Вашите сътрудници, както и на бъдещите майки?
Росица Георгиева: На моите сътрудници поисквам здраве и щастливи моменти с близки хора. Също – доста здрави родилки и бебета, щастливи майки и щастливи татковци. На бъдещите майки поисквам здраве, кураж в развъждането и доста обич, с която да подаряват децата си, както и храброст, тъй като и това е належащо при развъждането на деца. Искам да им кажа, че раждането е един миг, които те в никакъв случай няма да не помнят. Ние сме част от това и ще създадем всичко по силите си те да се усещат по допустимо най-хубавия метод в този миг.
11 рекомендации за положително раждане, които незабавно можем да осъществим
Днес никой не свързва Майчин дом с княгинята. Днес ние знаем, че Майчин дом е синоним за раждане. Нещо като нарицателно.
Затова на 21 януари – Деня на родилната помощ, прочут още като Бабинден (по остарял жанр, по нов празникът е на 8 януари) взехме решение да ви срещнем точно с основната акушерка на Майчин дом – Росица Георгиева.
Колко бебета са се родили в Майчин дом през 2020 година?
Росица Георгиева: През миналата година са се родили 3576 бебета. Запазва се отрицателната наклонност. Само преди няколко години ние бяхме отличник с 4000 раждания, което беше необятно отразено, само че за жалост всяка година понижава раждаемостта.
Как се промени през последните години родилната грижа?
Росица Георгиева: Родилната грижа се променя, както всяко друго нещо в нашия живот. Все отново ние сме в 21 век – към този момент и следенето на бременността е друго, обръща се все по-голямо внимание на генетичните аномалии, даже самото следене на детските сърдечни тонове в хода на едно раждане към този момент е извънредно електронизирано. Навлязоха доста апарати. Подходът към обезболяването на раждането се промени. Изобщо концепцията за това, една жена да роди с допустимо минимум болежка, изцяло промени грижата за родилките.
Тоест към този момент не одобряваме за мъжество раждането в страдания като същинска прокълната Ева?
Росица Георгиева: Да, за наше благополучие, да. Няма потребност да родиш в някакви страхотни страдания и след това да разказваш цялостен живот какво ти се е случило. Това никога не би трябвало да значи, че сме трансформирали отношението към майките, към раждащите дами, в противен случай.
След началото на пандемията по какъв начин се промени и Вашата работа, и прекарването на родилките?
Росица Георгиева: Тук би трябвало да отбележа, че при започване на пандемията аз самата имах доста сериозен здравословен проблем и ми се наложи дълго неявяване от работа, само че от самото начало съм била по отношение на моите сътрудници. Наблюдението ми беше, че цялото общество бе сложено пред тестване, а медиците бяха в центъра на събитията, само че по-важното от всичко е, че беше радикално разтърсена цялата система. В този смисъл желая да отбележа, че властимащите би трябвало да осмислят измененията, които би трябвало да настъпят в нашата система. Те да бъдат дълготрайни и да се случат в по-спешен порядък.
Отложихте учебните заведения за бременни, евентуално Covid-19 рецесията има отражение и при свижданията, визитите на близки...
Росица Георгиева: Да, това са общи ограничения, наложени от обстановката в страната и епидемиологичната конюнктура. Разбира се, че бяха прекратени свижданията, беше прекратено и наличието на бащата в хода на раждането, несъмнено – и учебните заведения за бременни. Въпреки че за прочут интервал от време успяхме да поддържаме онлайн връзка с нашите бременни дами, с които към този момент бяхме почнали занятия. Това бе с помощта на акушерката Галя Заякова, която отговаряше за учебното заведение за бременни. Тя постави неимоверни старания и направи всичко допустимо, с цел да довърши това, което беше почнало. Сега се сещам също, че 2020 година беше оповестена за година на здравната сестра и акушерката. Може би те трябваше да потвърдят своя професионализъм през тази година и аз откровено се надявам обществото да е оценило техните старания.
Когато аз раждах, несъмнено разчитах доста на акушерката...
Росица Георгиева: Да, куражът, който вдъхваме на пациентките по време на това извънредно значимо събитие, изпълнено с невероятна страст, е едно от нещата, които всяка акушерка би трябвало да владее. Тоест ние не сме просто едни професионални реализатори на някаква здравна помощ, ние сме и психолози, ние сме и в някаква степен дули, поддържаме своите пациентки и сме постоянно до тях.
Увеличава ли се присъединяване на бащата в процеса на появяването на новия живот и грижата по-късно за него?
Росица Георгиева: Извън изискванията на карантина, в случай че би трябвало да се върнем към „ остарялото обикновено “, ролята на бащата изрично се усилва. Все повече бащи желаят да участват на раждането и да бъдат част от този първичен миг на среща с новия живот. Все повече бащи влизат в учебните заведения за бременни, с цел да се научат какво биха могли да оказват помощ в развъждането на своята рожба. Този остарял традиционен модел, който въпреки всичко ние, българите и балканците като цяло, поддържаме, лека-полека стартира да се унищожава. Спомням си като дете изучавахме едно доста хубаво стихотворение на небезвестния български стихотворец Стоян Попов – Чичо Стоян. То се споделя " При мама и при баща " и в него се споделяше:
"... мама безшумно татко да разсъни
да отиде да се труди -
да печели и набави
облекла и обувки здрави
и тетрадки, и химикалки
за дечицата си дребни... "
В днешно време тати освен ще набави за тетрадки и химикалки, само че и ще се включи в това да отгледа една здрава, щастлива рожба.
Наблюдава ли се бейби взрив в резултат на пандемията и стоенето у дома?
Росица Георгиева: За мое най-голямо страдание – не. Може би са спорадични тези наблюдения, които споделиха в медиите обособени шефове на лечебни заведения. Категорично не се следи бейби взрив, както към този момент загатнах, за жал – демографската крива самоуверено върви надолу.
Ще отбележите ли празника с сътрудници и колежки?
Росица Георгиева: Отбелязването на празника ще стане малко необичайно, бих споделила, даже по-скоро изобретателно. Празникът ще бъде маркиран в Майчин дом, само че онлайн. Тоест ние ще успеем да поздравим своите сътрудници и въпреки и за малко, всички ще се съберем през Зуум платформата, с цел да може въпреки всичко да се почувстваме дружно и да се поздравим за празника.
Какво ще пожелаете на Вашите сътрудници, както и на бъдещите майки?
Росица Георгиева: На моите сътрудници поисквам здраве и щастливи моменти с близки хора. Също – доста здрави родилки и бебета, щастливи майки и щастливи татковци. На бъдещите майки поисквам здраве, кураж в развъждането и доста обич, с която да подаряват децата си, както и храброст, тъй като и това е належащо при развъждането на деца. Искам да им кажа, че раждането е един миг, които те в никакъв случай няма да не помнят. Ние сме част от това и ще създадем всичко по силите си те да се усещат по допустимо най-хубавия метод в този миг.
11 рекомендации за положително раждане, които незабавно можем да осъществим
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ