- Мая Бежанска е родена на 19 май 1972 г.

- Мая Бежанска е родена на 19 май 1972 година в Благоевград.Завършва Математическата гимназия в родния си град. През 1994 година приключва НАТФИЗ със компетентност „ Актьорско майсторство за куклен спектакъл “ в класа на проф. Николина Георгиева. След това става актриса в Столичния куклен спектакъл. Занимава се и с пеене, като е най-известна с осъществяването на „ Обичам те, блага “ дружно със Стефан Вълдобрев и Камен Донев.

На 19 май навършвате 50 година С какви усеща посрещате този празник?

- Годините в никакъв случай не са стояли за мен преди всичко, нищо че съм приключила математическата гимназия. Това са просто числа. Аз се усещам доста добре. Единственото, с което желая и би трябвало да се оправя, е да мога да укротя времето в себе си. Аз съм извънредно деятелен и забързан човек. Понякога не съумявам да си подаря тишина и личната си самотност, да бъда по-дълго с приятелите си в срещите и диалозите ни. Това си поисквам – да разтегна времето (смее се).

- С Филип Аврамов постоянно забавлявате своите почитатели със занимателни видеа. Каква е тайната на вашето дългогодишно партньорство и другарство?

- С Фицата ни събра сериалът „ Домашен арест “. Познавахме се, само че не бяхме толкоз близки. „ Домашен арест “ беше страхотна магия, която се случи. Може би тъй като бяхме дребен екип, в който беше и Татяна Лолова. Тя е един страховит безоблачен човек, който някак си обединяваше с положителното всички ни. Когато сериалът спря, и в нас настана огромна горест. С Филип си бяхме поискали да се срещнем и на сцената, тъй като в никакъв случай не бяхме работили по сценичен план. Когато ни предложиха пиесата и да работим дружно, без никакви съмнения просто скочихме. Като че ли в никакъв случай не беше спирало нашето другарство. Толкова добре се познаваме и в импровизацията, и в метода на игра, възприятието за комизъм, че в действителност е наслаждение и лекост да работиш с подобен човек като Филип. Много усмивки и благополучие дава той на хората. Имаме два спектакъла - „ Сватба със закъснител “ и „ Образцов дом номер 6 “ на Русенския спектакъл. С тях пътуваме из цялата страна и, до момента в който пътуваме, се забавляваме и си вършим тези клипчета. -

- В едно от видеата си в Инстраграм свирите на акордеон. Разкажете за срещата ви с този инструмент, от кой момент е тази обич?

О, това е от тези срещи, за които си мечтаеш и когато се случат, си казваш, че няма инцидентни неща. Като дребна доста желаех да изсвирвам на цигулка. Във втори или трети клас татко ми донесе един акордеон. И аз му споделих, че желая цигулка. Но той ми сподели, че няма цигулка, а има акордеон. Ако искаш да свириш – няма значение на какво, можеш да се научиш и на този инструмент. И аз с огромна тъга за две години нищо не съумях да направя. Отказах се. Оттогава стои у мен това предпочитание да изсвирвам на някакъв инструмент. През какво ли не минах – желаех саксофон, чело... И един ден гледах по малкия екран Вероника Тодорова. Това е наша акордеонистка, която от години наред живее в Германия, взема решение да се прибере в България, в родното си село Дебнево, където стартира да преподава на децата в учебно заведение. Аз толкоз й се възхитих. За мен това са същински българи – тези, които са съумели на открито и все пак желаят това, което са научили да го донесат в родното си място. Аз й написах във Facebook какъв брой съм очарована и по какъв начин я поддържам и какъв брой се веселя, че има такива хора. Погледнах по-късно и видях, че тя е родена на 19 май, която е и моята рождена дата. И й споделих, Вероника, няма инцидентни неща. Отидох й на посетители, дори с мен беше и Елин Рахнев, в село Дебнево. Един другар ми даде акордеона си и по този начин стартира всичко изначало (смее се). Много съм щастлива. Ние поддържаме връзка, тя ме образова онлайн. Голяма наслада за душата ми сътвори това момиче. Върна ме към нещо оставено и забравено във времето. Аз обичам детските мемоари, които се връщат при нас по пътя, по който вървим. Надявам се да удържа и да продължа да изсвирвам, да не спирам. Тя е един магически и страховит човек. Развива активност в селото, прави фестивали. Дори с това, че стоя с акордеона до нея, с цел да я поддържа, си заслужава.

- Видеото е снимано на Юндола. Тази година ще организирате ли детски лагери за деца там?

- Юндола е мястото, на което обитавам цяло лято с доста мои другари, деца. Тази година ще се съберем от 17 юли до 7 август, ще сме на същото място на поляната, до вилата. С доста прелестни страсти. Аз доста си го очаквам това време, то си ми е като моя подарък за лятото, моята отмора. Децата са в един огромен възрастов диапазон – от 5 до 15 година Без моите другари Роси и Робърт няма по какъв начин да се оправя. Ние от години си работим дружно. Каним доста посетители – актьори, хора от сферата на науката, разнообразни изкуства, които срещат децата с нещата от своите специалности. Акцентът ни е връзката с природата. Правим огромни преходи в планината, тъй като децата от града нямат доста опция да излизат на дълги разходки. Аз имам вяра, че тази връзка с природата уравновесява душата на всеки един човек, без значение на каква възраст е. Около 100 деца минават всяко лято през нас.

- Каква страст ви дава работата с деца и какво научавате от тях всякога?

- Срещата с децата пази моето любознание, добротата. Те имат неподправена състрадателност един към различен. Много са същински и държат на истината. Животът не ги е вкарал към момента в пътя да трансформират себе си и да се държат по метод, който се чака от тях. Да се насладиш на общуването с толкоз огромна група хора, които за толкоз малко време стават близки другари и се поддържат. Ние вършим и вечер на гениите. Всяко дете има смелостта и желанието да излезе и да покаже кое е, без да се тормози от оценки. Ние сме непрекъснато дружно, гледаме кино, готвим си, палим си огън... Това всичко учи на доста неща и ме пази чистичка (смее се).

- Ако можехте да измененията нещо в живота си – бихте ли го направила?

- Нищо от това, което ми се е случило, няма да трансформира. Както споделих, аз имам проблем с времето и пропуснах дълбоките си срещи с моите учители – проф. Николина Георгиева, Татяна Лолова... С хора, които към този момент поеха по другия звезден път. Може би това е единственото, което бих трансформирала. Да съм по-близо до тях. Това са хора, които има какво да дадат.

-. Това са хора, които има какво да дадат. Какво си пожелавате?

- Пожелавам си всички фантазии, които имам, да се осъществен. Те са в действителност ужасно доста. Една огромна част от тях са свързани с децата и желая да мога да ги осъществя, да имам силата и поддръжката на хората. Надявам се всичко това, което се случва в последните години към нас, просто да спре. Да погледнем в себе си и да погледнем хората към нас. Много ми се желае да живеем в мир. Ние живеем на най-красивото място във вселената – не приказвам за България, а за земята. Толкова сме богати на това, което тя ни дава, че просто ми се желае да го погледнем с други очи и да продължим да живеем щастливо тук, на тази земя. И да бъдем по-добри! из. Телеграф