Мавзолеят на Георги Димитров е построен на 10 юли 1949

...
Мавзолеят на Георги Димитров е построен на 10 юли 1949
Коментари Харесай

На днешния ден преди 68 година е построена сградата, превърнала се в ябълката на раздора след социализма

Мавзолеят на Георги Димитров е издигнат на 10 юли 1949 година в центъра на София, с цел да съхранява балсамираното тяло на комунистическия началник Георги Димитров. Изграждането на мавзолея стартира незабавно след гибелта му на 2 юли. Построен е за рекордния период от 6 дни. Има разминавания в сведенията за това по какъв начин е протекло проектирането и строителството.

Общото във всички източници е, че постройката е съвсем напълно подготвена до 10 юли, когато тялото на Георги Димитров идва от Съюз на съветските социалистически републики и е положено публично в мавзолея. Другото несъмнено е, че стремително написаният план е на проектант Георги Овчаров, като в екипа му са взели участие Рачо Рибаров и Иван Данчов. Според една от историите дават 3 дни на арх. Г. Овчаров, с цел да направи план.

Той съумява в период и го изготвя в собствен жанр - с дорийски колони. Проектът обаче не е утвърден от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и принуждават Овчаров да го опрости дотолкоз, че формата на издигнатата постройка е радикално друга от в началото проектираната. Опростяването се следи от арх. Р. Рибаров и е признато след утвърждение от ръководителя на тогавашните Строителни войски ген. Иван Винаров.

Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития: „ В деня, когато Георги Димитров умира, вкъщи някъде към 22 ч. идва шефът на „ Главпроект “ арх. Фурнаджиев. Той оповестява на татко ми, че на съвещание на Министерския съвет се взело решение да се прави пантеон. Задачата е предоставена на „ Главпроект “, а няколко архитекти би трябвало да показват плановете си, само че това да стане доста бързо - до 12 ч. на идващия ден.

На спонтанния конкурс утвърждават плана на татко ми. Започва лудо строителство и на шестия ден мавзолеят е съвсем подготвен. Точно тогава обаче се случва злощастие - камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът понижава. За погребението на Димитров не е подготвен единствено един корниз, който прикриват с черна драперия... Едва по-късно татко ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени.

През 1956 година антикомунистът Стоян Зарев-Тони приготвя взривяването на мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм трябвало да избухнат, когато на трибуната са най-важните персони в страната и партията. Терористичният акт обаче е осуетен.

Мавзолеят е бил обект за милиционерска защита от първостепенно значение с непрекъснат почетен гвардейски часовой, чийто обред на промяна е сходен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци - след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Обектът е бил оборудван с климатична апаратура, поддържаща температура от 17 гр. с отклоняване плюс/минус 0,5 гр.. Под земята имало пространства за процедурите, нужни за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който е било изложено, имал бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу посредством специфичен елеватор, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.

На 17 юли 1990 година държавното управление на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните остатъци от мавзолея и тяхното погребение. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е заровено в Централните софийски гробища. Девет години по-късно за ориста на постройката има горещи разногласия. В последна сметка държавното управление на Иван Костов взема решение да унищожи мавзолея през 1999 година

Разрушаването на мавзолея стартира на 21 август 1999 година, командвано персонално от Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на районното развиване и благоустройство в държавното управление на ОДС. Първият гърмеж е осъществен в 14,37 часа. По-късно са осъществени още три огромни гърмежа, след което разрушаването продължава с машини. Последните парчета са извозени в късния следобяд на 27 август 1999 година


Източник: Марица
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР