Почетино и Тотнъм са изправени пред истинска криза
Маурисио Почетино се трансформира в специалист по смесените послания в последните няколко месеца, само че нямаше никакъв затулен смисъл в унижението, поднесено от Байерн (Мюнхен) на него и неговия Тотнъм.
Това беше най-позорният резултат, откогато аржентинецът пристигна при „ шпорите “ през май 2014 година Един нечовечен човек би споделил, че това е най-позорният резултат в последните му седем дни, откакто лондончани бяха изхвърлени от шампионата за Купата на лигата от представителя на четвъртия ешелон Колчестър Юнайтед.
Думата „ рецесия “ постоянно бива употребена за щяло и нещяло, но в сегашния подтекст точно в такова състояние е Тотнъм след крушението 2:7 посред своя нов блестящ дом. Почетино сигурно е изправен пред най-дълбоките въпроси в своята кариера в клуба и на тях би трябвало доста бързо да бъде открит точният отговор.
Разликата, отразена на таблото, сама по себе си е задоволително неприятен отзив (за първи път в историята си „ шпорите “ позволяват седем гола на личен терен в огромно състезание), но жалката капитулация направи преживяването още по-кошмарно за мениджъра и неговите футболисти. Освен това неналичието на отговор против връхлитащата заплаха и оставящата Байерн в необятно отворени пространства тактическа доверчивост значат, че с пръст би трябвало да бъде апетитен и Почетино, а освен играчите му.
Аржентинецът е обичан от почитателите на „ шпорите “ и това е изцяло справедливо, откакто ги изведе в незабравим поход до първия им край в историята за Европейската купа, изгубен от Ливърпул в Мадрид през юни т.г. Проблемът обаче е, че даже и такава любов си има етикет със период на валидност и хорът от освирквания от останалите най-после на мача с Байерн последователи навлезе в заплашителна тоналност.
Иронията е, че Тотнъм беше отличен в първите 35 минути и доста неща се взеха решение от удивителния гол на Роберт Левандовски на прага на почивката сред полувремената. Тревогата за Почетино и президента Даниел Леви произтича не от играта, а от неналичието на сърце, дух и ентусиазъм. Тепърва следва да забележим какво значи това отчайващо зрелище за дълготрайното бъдеще на аржентинеца, но не си правете илюзии – това са клуб и управител в неволя. Няма какъв различен реален извод да се направи от това злополучие.
Изглеждаше, че облаците са се вдигнали след мъчно извоюваната победа с 10 души против Саутхамптън в събота, само че гръмовете и светкавиците, скупчили се към стадиона преди началото на мача с Байерн, бяха алегорични за приближаващата се черна нощ за Почетино и Тотнъм.
Към края на дуела, когато баварците бяха нанизали седем гола и в действителност заплашваха да прибавят и още на сметката си, стадионът бе опразнен в огромна степен, играчите на домакините гонеха топката като на перверзен пийнал морков, а мениджърът им изглеждаше като обладан от духове.
Те се провалиха в опита да отвърнат на нанесените им удари от Байерн и ги одобриха върху себе си с цялостна липса на опозиция. Това приказва за тим в огромна потребност от възобновяване и ободряване, както и за управител в най-трудния си стадий, откогато е в Северен Лондон.
„ Шпорите “ с право ще посочат обстоятелството, че предишния сезон изгубиха първите си два мача в групата в Шампионската лига и след това въпреки всичко стигнаха финала, но тогава не посочваха сходен безпомощен тип. Крушението във вторник вечерта бе подобен потрес, че свръхмощно разтресе целия клуб от играчите до борда на шефовете.
Това бе загубата вкъщи с най-голямата разлика за всички британски тимове в историята на европейските шампионати. Няма по какъв начин тук да се извади добра вест. А не трябваше да е по този начин. Тотнъм седеше на масата на най-големите през юни в Мадрид, а в този момент беше затрит и даже не сподели сърце да приключи унижаващото държание на противника.
Клубът и Почетино през днешния ден са изправени пред кръстопът и идващите дни ще бъдат решаващи за определянето на посоката им оттук нататък. Нещо не се усещаше напълно наред към мениджъра и Тотнъм след финала на ШЛ и всеки минимален минус бе хирургически тъкмо и невъзмутимо наказван от Байерн на същата сцена, която донесе на „ шпорите “ толкоз доста популярност през предишния сезон.
Почетино е в клуба от към този момент над пет години и тимът явно е в застой, а Кристиан Ериксен наподобява като да се насилва да играе с екипа на лондончани, откакто пропадна летният му трансфер. Отколешните сътрудници в центъра на отбраната Тоби Алдервейрелд и Ян Вертонген също са с изтичащи контракти.
Мениджърът към момента се употребява с доверие. Не бива да бъде забравяно какво съумя да реализира предишния сезон без нито един входящ трансфер, пък и той може с известно право да пази тезата, че актуалният спад е резултат на задържането прекомерно дълго време в тима на някои играчи и на невъзможността за ободряване на състава с нови лица, откакто парите отиваха за градежа на другояче превъзходния нов стадион.
Ако би трябвало да се стоварва виновност, не цялата следва да бъде изсипвана върху аржентинеца.
При все това обаче, когато той приказва за играчи с „ разнообразни цели “ след срамното проваляне от Колчестър, неизбежно изникват въпросите за неналичието на единност в състава, а към това се прибавя и неналичието на темперамент и неотстъпчивост при започването на шамаросването от страна на Байерн. Да, първите 35 минути бяха отлични, но това не се брои, когато си позволил седем гола вкъщи си в елитното клубно съревнование в Европа.
Почетино е един от най-високо ценените треньори на Стария континент и постоянно свързват името му с Реал Мадрид, а персоналната и професионалната му горделивост ще да са били люто ранени от претърпяното във вторник. При цялото доверие и благосклонност към него обаче аржентинецът знае разпоредбите. А съгласно тях през днешния ден той е под най-голямо напрежение след като и да било след встъпването си на остарелия „ Уайт Харт Лейн “.
Фил МакНълти, „ Би Би Си “
Това беше най-позорният резултат, откогато аржентинецът пристигна при „ шпорите “ през май 2014 година Един нечовечен човек би споделил, че това е най-позорният резултат в последните му седем дни, откакто лондончани бяха изхвърлени от шампионата за Купата на лигата от представителя на четвъртия ешелон Колчестър Юнайтед.
Думата „ рецесия “ постоянно бива употребена за щяло и нещяло, но в сегашния подтекст точно в такова състояние е Тотнъм след крушението 2:7 посред своя нов блестящ дом. Почетино сигурно е изправен пред най-дълбоките въпроси в своята кариера в клуба и на тях би трябвало доста бързо да бъде открит точният отговор.
Разликата, отразена на таблото, сама по себе си е задоволително неприятен отзив (за първи път в историята си „ шпорите “ позволяват седем гола на личен терен в огромно състезание), но жалката капитулация направи преживяването още по-кошмарно за мениджъра и неговите футболисти. Освен това неналичието на отговор против връхлитащата заплаха и оставящата Байерн в необятно отворени пространства тактическа доверчивост значат, че с пръст би трябвало да бъде апетитен и Почетино, а освен играчите му.
Аржентинецът е обичан от почитателите на „ шпорите “ и това е изцяло справедливо, откакто ги изведе в незабравим поход до първия им край в историята за Европейската купа, изгубен от Ливърпул в Мадрид през юни т.г. Проблемът обаче е, че даже и такава любов си има етикет със период на валидност и хорът от освирквания от останалите най-после на мача с Байерн последователи навлезе в заплашителна тоналност.
Иронията е, че Тотнъм беше отличен в първите 35 минути и доста неща се взеха решение от удивителния гол на Роберт Левандовски на прага на почивката сред полувремената. Тревогата за Почетино и президента Даниел Леви произтича не от играта, а от неналичието на сърце, дух и ентусиазъм. Тепърва следва да забележим какво значи това отчайващо зрелище за дълготрайното бъдеще на аржентинеца, но не си правете илюзии – това са клуб и управител в неволя. Няма какъв различен реален извод да се направи от това злополучие.
Изглеждаше, че облаците са се вдигнали след мъчно извоюваната победа с 10 души против Саутхамптън в събота, само че гръмовете и светкавиците, скупчили се към стадиона преди началото на мача с Байерн, бяха алегорични за приближаващата се черна нощ за Почетино и Тотнъм.
Към края на дуела, когато баварците бяха нанизали седем гола и в действителност заплашваха да прибавят и още на сметката си, стадионът бе опразнен в огромна степен, играчите на домакините гонеха топката като на перверзен пийнал морков, а мениджърът им изглеждаше като обладан от духове.
Те се провалиха в опита да отвърнат на нанесените им удари от Байерн и ги одобриха върху себе си с цялостна липса на опозиция. Това приказва за тим в огромна потребност от възобновяване и ободряване, както и за управител в най-трудния си стадий, откогато е в Северен Лондон.
„ Шпорите “ с право ще посочат обстоятелството, че предишния сезон изгубиха първите си два мача в групата в Шампионската лига и след това въпреки всичко стигнаха финала, но тогава не посочваха сходен безпомощен тип. Крушението във вторник вечерта бе подобен потрес, че свръхмощно разтресе целия клуб от играчите до борда на шефовете.
Това бе загубата вкъщи с най-голямата разлика за всички британски тимове в историята на европейските шампионати. Няма по какъв начин тук да се извади добра вест. А не трябваше да е по този начин. Тотнъм седеше на масата на най-големите през юни в Мадрид, а в този момент беше затрит и даже не сподели сърце да приключи унижаващото държание на противника.
Клубът и Почетино през днешния ден са изправени пред кръстопът и идващите дни ще бъдат решаващи за определянето на посоката им оттук нататък. Нещо не се усещаше напълно наред към мениджъра и Тотнъм след финала на ШЛ и всеки минимален минус бе хирургически тъкмо и невъзмутимо наказван от Байерн на същата сцена, която донесе на „ шпорите “ толкоз доста популярност през предишния сезон.
Почетино е в клуба от към този момент над пет години и тимът явно е в застой, а Кристиан Ериксен наподобява като да се насилва да играе с екипа на лондончани, откакто пропадна летният му трансфер. Отколешните сътрудници в центъра на отбраната Тоби Алдервейрелд и Ян Вертонген също са с изтичащи контракти.
Мениджърът към момента се употребява с доверие. Не бива да бъде забравяно какво съумя да реализира предишния сезон без нито един входящ трансфер, пък и той може с известно право да пази тезата, че актуалният спад е резултат на задържането прекомерно дълго време в тима на някои играчи и на невъзможността за ободряване на състава с нови лица, откакто парите отиваха за градежа на другояче превъзходния нов стадион.
Ако би трябвало да се стоварва виновност, не цялата следва да бъде изсипвана върху аржентинеца.
При все това обаче, когато той приказва за играчи с „ разнообразни цели “ след срамното проваляне от Колчестър, неизбежно изникват въпросите за неналичието на единност в състава, а към това се прибавя и неналичието на темперамент и неотстъпчивост при започването на шамаросването от страна на Байерн. Да, първите 35 минути бяха отлични, но това не се брои, когато си позволил седем гола вкъщи си в елитното клубно съревнование в Европа.
Почетино е един от най-високо ценените треньори на Стария континент и постоянно свързват името му с Реал Мадрид, а персоналната и професионалната му горделивост ще да са били люто ранени от претърпяното във вторник. При цялото доверие и благосклонност към него обаче аржентинецът знае разпоредбите. А съгласно тях през днешния ден той е под най-голямо напрежение след като и да било след встъпването си на остарелия „ Уайт Харт Лейн “.
Фил МакНълти, „ Би Би Си “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ