Мауридес: Жена ми ми забранява салтата
Mауридес е новата „ деветка” на ЦСКА, а задачата пред него не е лека – да заеме мястото на напусналия Фернандо Каранга. Началото бе обещаващо, откакто кариоката вкара гол за триумфа с 2:0 над Локомотив (Пловдив). Историята на Мауридес е доста забавна, а за „ Домът на футбола” по Диема Спорт самият той описа за своя футболен път и за упоритостите си при „ червените”.
„ Започнах да играя, когато бях на 6. Започнах на вратата. Контузих си китката обаче и татко ми ми сподели да опитвам като бранител. След това играех в средата на терена, бил съм и крило. Накрая си споделих, дано да опитам да бъда и нападател, единствено това още не бях пробвал, да забележим какво ще излезе и ето, че съумях, задържах се в атака”, описа Мауридес пред Диема Спорт.
И освен се задържа, само че и бързо се трансформира в едно от най-коментираните имена от Академията, бълваща гении със скоростта на светлината. „ Само мога да благодаря за опцията, че имах привилегията да се изучавам от най-хубавите в Интернасионал. Там в действителност се трансфорах във футболист. И в действителност извънредно доста скърбя, че не съумях да играя толкоз доста за първия тим, колкото ми се искаше. Но без значение от това, постоянно ще държа Интернасионал покрай сърцето си”, сподели бразилецът.
На 11 юли 2013-а Мауридес прави дебют за сезона в турнирната борба с Америка Минейро, под управлението на една легенда и дружно с огромни футболисти. „ Само споменаването на тези имена, на Диего Форлан, на Андрес Д`Алесандро, на Дунга, приказва за класа. Аз съм същински късметлия, че играх дружно с Форлан и Д`Алесандро, а Дунга ми беше треньор. Всеки знае какъв изпълнител беше Форлан, Д`Алесандро е един пък от най-техничните футболисти, които въобще в миналото съм виждал, подаванията му също са изумителни. А на Дунга постоянно ще бъда благодарен, тъй като ми даде късмет да играя паралелно до сходни звезди, а аз бях единствено на 18 тогава”, описа новият нападател на ЦСКА.
Само че вместо началото на огромната кариера, този мач се трансформира в призрачен сън за Мауридес. Той вкарва, само че при насладата от гола се контузва тежко, правейки салто. „ Още преди мача се случи нещо необичайно. Говорих с татко ми и му споделих – "татко, да знаеш, че ще вляза в игра, Д`Алесандро ще центрира и аз ще вкарам с глава ". Изведнъж всичко това се случваше в действителност – аз бях на терена, Д`Алесандро ме видя и естествено центрира чудесно, а аз се разписах. Радостта беше неописуема, обзе ме напълно. Тренирал съм и джиу джицу и капоейра, правил съм хиляди пъти сходни салта – в никакъв случай не съм имал даже най-малък проблем с това. Но точно това, което направих след гола докара до травмата ми, просто коляното ми поддаде и по-късно бе ужасно”, спомни си Мауридес.
13 похабени месеца, 13 месеца, които съвсем пречупват момчето от Сао Пауло... „ След като получих травмата, в началото се смяташе, че след 4 месеца ще мога още веднъж да стартира да упражнявам. Възстановяването вървеше добре, само че ми бе извънредно тежко, тази бе първата ми по-сериозна контузия. И когато трябваше да възобновя тренировки се появи още един проблем в коляното, някакво инфектиране или кръвоизлив, по този начин ми обясниха, което забави завръщането ми в игра с още 9 месеца. Определено тези 13 месеца бяха най-тежките в кариерата ми. Дори бях подготвен да захвърля всичко, беше ми писнало, от процедури, от рехабилитация… Но тогава извънредно доста ми оказа помощ моето семейство. Ако не бе фамилията ми, може би в този момент нямаше да съм футболист. Огромно благодаря за всичко, което направиха за мен тогава”, добави Мауридес.
„ Все още мога да върша тези салта, само че брачната половинка ми е непреклонна. Каза ми, че в случай че види още един път нещо сходно, ще изхвърча от у дома, тъй че се възпирам, желая да има къде да пребивавам все пак…”, показа още таранът.
Сега Мауридес е покрай своя брат Майкон - някогашният централен защитник на Порто, който преди година размени Сао Пауло с Галатасарай и бе с основна роля за купата в турския хайлайф.
„ От дребен желая да бъда като него. Той е моят кумир. Винаги ми е помагал, постоянно е бил до мен, за което съм му извънредно признателен. Мечтая в бъдеще да играем дружно, един до друг в един отбор”, сподели нападателят.
В момента обаче всички мисли на Мауридес са заети с ЦСКА, тъй като той не желае да бъде новият Фернандо Каранга, а да накара почитателите на „ алените “ да не помнят за Каранга.
„ Само като заговоря за почитателите на ЦСКА и настръхвам, вижте… Не бях играл в никакъв случай пред толкоз екзалтирана аудитория и за мен е голямо наслаждение. Единственото, което желая, е да ги веселя, страхотни са и се надявам постоянно да ни поддържат по този начин, както ни подкрепяха и против Локомотив (Пловдив). Обещавам да вкарам доста голове, за този тим - в случай че би трябвало, да пролея кръв, ще пролея. За тези наши почитатели, ще се боря постоянно до дъно ", окуражен е Мауридес.
„ Започнах да играя, когато бях на 6. Започнах на вратата. Контузих си китката обаче и татко ми ми сподели да опитвам като бранител. След това играех в средата на терена, бил съм и крило. Накрая си споделих, дано да опитам да бъда и нападател, единствено това още не бях пробвал, да забележим какво ще излезе и ето, че съумях, задържах се в атака”, описа Мауридес пред Диема Спорт.
И освен се задържа, само че и бързо се трансформира в едно от най-коментираните имена от Академията, бълваща гении със скоростта на светлината. „ Само мога да благодаря за опцията, че имах привилегията да се изучавам от най-хубавите в Интернасионал. Там в действителност се трансфорах във футболист. И в действителност извънредно доста скърбя, че не съумях да играя толкоз доста за първия тим, колкото ми се искаше. Но без значение от това, постоянно ще държа Интернасионал покрай сърцето си”, сподели бразилецът.
На 11 юли 2013-а Мауридес прави дебют за сезона в турнирната борба с Америка Минейро, под управлението на една легенда и дружно с огромни футболисти. „ Само споменаването на тези имена, на Диего Форлан, на Андрес Д`Алесандро, на Дунга, приказва за класа. Аз съм същински късметлия, че играх дружно с Форлан и Д`Алесандро, а Дунга ми беше треньор. Всеки знае какъв изпълнител беше Форлан, Д`Алесандро е един пък от най-техничните футболисти, които въобще в миналото съм виждал, подаванията му също са изумителни. А на Дунга постоянно ще бъда благодарен, тъй като ми даде късмет да играя паралелно до сходни звезди, а аз бях единствено на 18 тогава”, описа новият нападател на ЦСКА.
Само че вместо началото на огромната кариера, този мач се трансформира в призрачен сън за Мауридес. Той вкарва, само че при насладата от гола се контузва тежко, правейки салто. „ Още преди мача се случи нещо необичайно. Говорих с татко ми и му споделих – "татко, да знаеш, че ще вляза в игра, Д`Алесандро ще центрира и аз ще вкарам с глава ". Изведнъж всичко това се случваше в действителност – аз бях на терена, Д`Алесандро ме видя и естествено центрира чудесно, а аз се разписах. Радостта беше неописуема, обзе ме напълно. Тренирал съм и джиу джицу и капоейра, правил съм хиляди пъти сходни салта – в никакъв случай не съм имал даже най-малък проблем с това. Но точно това, което направих след гола докара до травмата ми, просто коляното ми поддаде и по-късно бе ужасно”, спомни си Мауридес.
13 похабени месеца, 13 месеца, които съвсем пречупват момчето от Сао Пауло... „ След като получих травмата, в началото се смяташе, че след 4 месеца ще мога още веднъж да стартира да упражнявам. Възстановяването вървеше добре, само че ми бе извънредно тежко, тази бе първата ми по-сериозна контузия. И когато трябваше да възобновя тренировки се появи още един проблем в коляното, някакво инфектиране или кръвоизлив, по този начин ми обясниха, което забави завръщането ми в игра с още 9 месеца. Определено тези 13 месеца бяха най-тежките в кариерата ми. Дори бях подготвен да захвърля всичко, беше ми писнало, от процедури, от рехабилитация… Но тогава извънредно доста ми оказа помощ моето семейство. Ако не бе фамилията ми, може би в този момент нямаше да съм футболист. Огромно благодаря за всичко, което направиха за мен тогава”, добави Мауридес.
„ Все още мога да върша тези салта, само че брачната половинка ми е непреклонна. Каза ми, че в случай че види още един път нещо сходно, ще изхвърча от у дома, тъй че се възпирам, желая да има къде да пребивавам все пак…”, показа още таранът.
Сега Мауридес е покрай своя брат Майкон - някогашният централен защитник на Порто, който преди година размени Сао Пауло с Галатасарай и бе с основна роля за купата в турския хайлайф.
„ От дребен желая да бъда като него. Той е моят кумир. Винаги ми е помагал, постоянно е бил до мен, за което съм му извънредно признателен. Мечтая в бъдеще да играем дружно, един до друг в един отбор”, сподели нападателят.
В момента обаче всички мисли на Мауридес са заети с ЦСКА, тъй като той не желае да бъде новият Фернандо Каранга, а да накара почитателите на „ алените “ да не помнят за Каранга.
„ Само като заговоря за почитателите на ЦСКА и настръхвам, вижте… Не бях играл в никакъв случай пред толкоз екзалтирана аудитория и за мен е голямо наслаждение. Единственото, което желая, е да ги веселя, страхотни са и се надявам постоянно да ни поддържат по този начин, както ни подкрепяха и против Локомотив (Пловдив). Обещавам да вкарам доста голове, за този тим - в случай че би трябвало, да пролея кръв, ще пролея. За тези наши почитатели, ще се боря постоянно до дъно ", окуражен е Мауридес.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ