Матрин Коуни е роден през втората половина на 18 век

Матрин Коуни е роден през втората половина на 18 век и стартира да развива активността си, когато навършва 26 години. Той се афишира за доктор, само че в никакъв случай не е учил или практикувал медицина, в резултат на което е атакуван от докторската колегия и разгласен за шарлатанин. Въпреки неодобрението, което среща, той избавя животите на хиляди недоносени бебета.

През 1903 година в Бруклин, Съединени американски щати, Коуни основава нещо като изложбена зала или музей, където се излагат недоносени бебета, сложени в инкубатори (съвременното наименование е кувьози). По това време формалната медицина счита недоносените бебета за непотребен биологичен материал и не се бори за оцеляването им. Докторите съветвали родителите да се откажат от децата си, защото не вярвали, че от тях могат да излезнат пълноценни хора.

По това време в Съединени американски щати били съвременни цирковете с изроди. Шокиращата оферта, да се видят недоносени бебета в инкубатори, се сторила примамлива на мнозина. Мартин Коуни събирал входна такса от 25 цента, като влагал съвсем напълно извоюваните пари в грижата за бебетата и поддържането на инкубаторите.

Животът на едно недоносено бебе коствал към 15 $ дневно. Въпреки че бил разгласен за антихуманист от лекарската колегия, той не прекратил активността си.

Как почнало всичко?

Мартин Коуни е немски евреин, който е прекарал известна част от живота си в Париж. Той твърдял, че е възпитаник на френския доктор Пиер-Констант Будин, който изобретява първите инкубатори. Това обаче било негова небивалица.

В Париж Коуни закупил няколко от тези машини и ги посочил на техническо ревю в Берлин през 1896 година. Те не предизвикали необикновен интерес измежду гостите на експозицията, които се стичали там от цяла Европа. Тогава той решил да опита шанса си оттатък океана - и съумял.

Изложбената зала за недоносени бебета в Бруклин приемала посетилели цели 37 години. Освен пленителна атракция това била и единствената опция за оцеляване на прибързано родените бебета. Много родители носели там отрочетата си, защото това бил единственият вид за тяхното оцеляване.

Коуни имал извънредно високи условия към личния състав и хигиената на помещението, където били изложени новородените. Бил праволинеен и уволнявал сестрите при най-малкото подозрение за неспазване на добра хигиена. Те били натоварени със задачата да шият дребни дрешки за новородените или да търсят кукленски премени. Въпреки многочислените гости всеки ден той се опитвал да поддържа в помещението съвършена непорочност.

Самите инкубатори били снабдени с уреди за премерване на влажността и температурата на въздуха и се затопляли от парен казан. Били направени от стомана и стъкло и имали транспарантни малки врати начело. За времето си тази технология била неповторима.

През 40-те години изложбата му била затворена, защото в лечебните заведения в Съединени американски щати и Европа почнали да поставят грижи за недоносените бебета. Официалната медицина въвела в употреба инкубатори като тези на самозваният лекар.

Въпреки рецензиите по време на неговата изложбена активност били избавени към 6500 деца.

Той живял непретенциозен живот и умрял на 80 годишна възраст, без да бъде отличен с нищо. Трудно е да се даде оценка на активността на Мартин Коуни, само че едно е несъмнено. Този човек е изпреварил актуалната медицина и пръв е съдействал за правото на живот на недоносените бебета.