Васко Кръпката: Борбата продължава!
Мътна водаааа.... Гласът на Кръпката последователно заглъхва, отзвучава последният акомпанимент на неповторимата остаряла акустична китара, на каквато преди време е свирил Джими Хендрикс и под висулките, които леко се поклащат от тавана на беседката се възцарява тишината. Поглеждаме се в очите и Васко проронва:
„ Това е. Преди земята да стане плодородна е била мътна вода. И в този момент ще бъде по този начин. “ Кимам в символ на единодушие. Разговорът ни е завършил. Запазен е в диктофона. Василена се е прибрала при Итън в къщата, а на двора разпъва триножника си операторът на една телевизия, пристигнала да запише посланието на Барда на демокрацията в навечерието на Джулая. Пъхам в джоба си 18-ия албум на ПББ, съответно надписан за мен от създателя и се насочвам към обичаното си возило...
Такъв бе финалът на една прелестна среща в парещ летен ден, под покрива на градинската беседка в двора на къщата с неповторимия кръговиден прозорец-врата на една от китните драгалевски улички. Допреди десетина – петнайсет години, като кажехме Драгалевци и се сещахме за Командира, някогашен министър председател на България. Сега знаковата фигура на този гиздав софийски квартал, тогавашно селце в полите на Витоша, е Васил Георгиев – Кръпката – блус бардът, сътворил, изял и записал десетки песни, които чертаят криволичещия път на българската смяна през последните съвсем три десетилетия. Васко се е окопал (когато не пътува из страната и чужбина) в тази прелестна, издигната със личните му ръце и with the little help from his friends къща, в чието мазе към този момент има студио и там твори и записва албумите си. Уговорихме тази среща на поляната в Южния парк, когато той прави 17-тото „ Цвете за Гошо “ и с блеснали очи ми сподели:
„ Знаеш ли? Ена си идва дружно с Итън и с еднопосочен билет! “ Говореше ми щастливият татко не едно завръщащо се от емиграция дете. Двайсетина дни по-късно Василена седеше до мен на жестоко скованата дървена скамейка и участваше в диалога, за който се бяхме разбрали там, на поляната.
- Връщат се – сподели Васил. - Все повече ще се връщат. Преди време, на митингите се видях с един облик, който през 60-те години е бягал през сръбската граница. Хванали го отвъд, местили го по лагери и най-после се озовал в Америка. Живял там, работил, оженил се, основал семейство и най-после се върнал тук. Той тогава се би с жандармеристите, които гонеха студентите. Страхотен облик! Над 70-годишен...
Питам Василена, по какъв начин й се вижда България след една седмица живот тук и години емиграция?
- Сега България ми се вижда някак си по-спокойна и улегнала. Поне хората, които познавам, не излъчват паника. Съучениците ми си имат работа, имат къде да живеят и са относително спокойни. А недоволството от някои неуредени неща или от корупцията го има на всички места. И в Америка е същото. Корупцията няма да съществува, в случай че не й се поддадеш. Ако няма кой да дава, няма да има и кой да взима. С трафика е същото. И тук, и там всеки кара, както си желае и не се усеща задължен да подава мигач. Хората по света доста си наподобяват, само че би трябвало да обиколиш, с цел да го схванеш. Сега напрежение и някаква изнервеност има на всички места.
- Преди време един другар ми напечата огромни стикери с надпис „ Искам да съм неработоспособен “ - включва се в диалога ни Кръпката. - И аз, като видех някой джип, който е спрял на инвалидно място, без да е неработоспособен, му лепях на прозореца този стикер. И доста се ядосвах. Когато ме засечаха – също. Сега към този момент съм на противоположната страна. Като видя някой тъпанар, заел инвалидното място, поглеждам другите коли в близост, които са подредени обичайно и си споделям: ами този е тъпанар, само че виж какъв брой интелигентни хора има в близост. И не се отравям. Също като ме засекат. Един ме засича, само че пък различен ми дава път и ми става хубаво. И виждам, че хубавото е повече. Аз съм и моторист и имам една максима: „ Мини постепенно, с цел да те видят всички. “ Няма потребност да препускаш като вманиачен из града, като караш мотоциклет. А се научихме и да стопираме пред пешеходна пътека, забелязал ли си? Ние в Лондон щяхме да бием някакви индийци, които ни свиркаха с клаксона, когато пресичахме „ Абироуд “ и се снимахме на пешеходната пътека. Един от нашите потегли към тях по този начин свирепо, че те щяха да избягат от колата си. Ще ми свирка той! На това паметно място! Целият свят е изтрещял. Затова би трябвало да сме по-позитивни.
- А по какъв начин е животът в Меката на блуса?
- Ню Орлийнс е повече Меката на джаза – дава отговор ми Василена. - Има доста клубове, само че вършат и един страховит джаз фестивал. В един от кварталите клубовете са един до различен. Различни по величина и там не държат доста на интериора. Важното е да има музика и пиянство. Има и доста блус, несъмнено. Много е влажно. Влагата напряко те дави. Прави по този начин, че горещината е по-гореща, а студът – по-студен. Ако ме питаш, какво открих в Щатите и какво ми липсваше, ще ти кажа, че открих брачна половинка си, а ми липсваха българските домати.
Обсъждаме огромната политика. Повечето от хората, с които контактува Василена там не утвърждават избора на Тръмп. Дори предчувствието за утежняване на обстановката и утежняване на всекидневието е една от аргументите Ена и Итън да изберат България.
- Това с Тръмп не можах да го схвана – признава си Васко. - Не, че е републиканец. Беше разумно след два мандата на черен демократ, да изберат бял републиканец. Но за какво него? Нямаше ли по-читав? Само това ли имат републиканците?!
Връщаме се в родината и разбирам, че у нас имиграционните закони са по-строги от американските. Сега Итън би трябвало да се върне в Щатите, да получи от консулството в Чикаго българска работна виза, защото е законно женен за българка, само че по-късно ще чака пет години, живеейки тук, с цел да кандидатства за българско поданство. А Василена след три години брак с Итън към този момент си има американското. Говорим си за бюрокрацията и се сещам за една от първите песни на Кръпката, която се назовава „ Бюрократ “. Оттам, несъмнено, отиваме непосредствено на „ Комунизмът си отива “.
- До ден сегашен ме закачат за тази ария и ми е писнало, само че никой не е обърнал внимание на последния куплет. Там ясно съм споделил какво се случва. Чакай, да ти го изтъквам:
Диктатори сменяват.
Отново ръководят.
Лъжата си остава.
Заборчава таз страна.
Архиви унищожават.
Хората отчуждават.
В чужбина отпътуват.
Но битката продължава.
Това се случва. Комунизмът дълго ще си отива, само че ще си отиде. Сигурен съм в това. Нищо, че вчерашните комунисти станаха капиталисти. Поколенията ще изчистят ръждата. Но това няма да стане за една нощ. Още дълго ще се тровим. И това е хубаво, тъй като ще имам тематики за песни. Това е блус.
- А в този момент какво те трови?
- Съдебната система. Не се ли оправи правораздаването, нищо няма да се промени. И първата власт, както назовавам аз медиите. Изхвърлиха честните и кадърни публицисти и един подставени лица зомбират народа. Товарят го с внушения за безпорядък, смут, принуждение, произшествия, естествени бедствия и хората не усещат, по какъв начин в действителност им опразват джобовете. Подкрепям Лозан Панов. Ние имаме потребност от герои. Имаме потребност от персони, които да приказват високо и ясно и да показват обективни позиции, да пазят обективни дела. Не може да следваме тезата на Бай Ганю, че всички са маскари. Навсякъде има и свестни хора. Вярвам, че тези хора ще изведат страната на добър път. Това, че сме в Европейски Съюз и НАТО също ми дава кураж. За мен е значимо ние да се придържаме към свободния свят и се веселя, че се завърнахме в него. Русия няма да ни пусне елементарно от братската си прегръдка, само че въпреки всичко ние сме в Европейски Съюз и НАТО. Затова съм се борил. Затова съм пял по манифестации..
- А чалгата?
- Чалгата отзвуча, само че пристигна детския порно поп – Криско и впрочем... Но има и неща, които ме карат да се размеквам от трогване. Като учителката Илина Керина, която учи деца в едно великотърновско начално учебно заведение. Като видяла, че не може да укроти хлапетата с общоприетите възпитателни средства, тя взела една китара и почнала да им пее български песни. Бях им на посетители. Страхотни деца! Тя им споделя:Здравейте, възпитаници! Те дават отговор: Да живее рокенрола! Ние им раздавахме свидетелствата и учителката сподели, че четири години в този клас е нямало принуждение. Виждаме, че музиката е оръжие. И като всяко оръжие може да се употребява и за експанзия, и за отбрана от експанзия. Много е значимо какви са хората, които избират песните, звучащи по радиото. Защото при музикалните редактори отиват стотици недоделки. Сега, с новата техника, всеки може да си направи ария в къщи. И при редакторите отива всякаква мръсотия. Не желая да се върнат комисиите, само че желая на входа на радиото да има грамотни хора, с усет и жанр, които да стопират пошлото, грозното, грубото, циничното. Светът се крепи на неписаните морални закони. Преди години, в Германия, където потегли „ Биг Брадър “ за първи път, един от участниците изруга с безобидната за нас немска хула „ Шайсе! “ и на идващия ден изхвърлиха от предаването този участник и уволниха режисьора. Аз имам предаване от 9 години и в това предаване не е произнесена нито една хула или мръсна дума. Ние одобряваме свободата като опция да приказваме мръсни думи. А свободата е отговорност. И опция да отстояваш персоналното си пространство, без да нарушаваш пространството на другите. Проблемът с мръсните песни е доста нашенски. Той се роди с чалгата на Слави и продължава в детската поп музика.
- Тази година фестивалът „ Цвете за Гошо “ стана доста добре. Все повече избистряш физиономията му. И постоянно има недоволни. Едни, че не са поканени, други – че не са видели свои любимци на сцената.
- Благодарен съм на общината, че към момента държи в календара си този фестивал. Всяка година получавам от общината 18 хиляди лева И на процедура го върша без пари, тъй като първо вършим фестивала, а след това идват парите и се изплащам пост фактум. По едно време го втвърдихме, само че от две-три години към този момент може да се каже, че има жанр и това типичен рок и блус. Подбирам групите посредством телевизионното си предаване и виждам всяка година да има и млади, които за първи път ще излязат на огромна сцена. На тези, които се цупят, че не са поканени, ще кажа: имайте самообладание. За следващата година съм изпратил покана на „ Кокаин “, само че Юлиян не ми е дал отговор. „ Монолит “ не са посочили нова продукция, а свириха пред две години. Имам директория на компютъра, на която написа „ Цвете за Гошо 2018 “ и там протоколирам имена на групи. А по отношение на Гошо, той постоянно ми е бил идол. Той е моят гуру. От оня миг, когато смъкна шапката си и потегли през публиката да събере пари с цел да издадем първия си албум. Сега върша частите за 19-ия. Чакай, ще ти изпея някои неща.
Какво се случи по-късно, споделих още първоначално.
„ Това е. Преди земята да стане плодородна е била мътна вода. И в този момент ще бъде по този начин. “ Кимам в символ на единодушие. Разговорът ни е завършил. Запазен е в диктофона. Василена се е прибрала при Итън в къщата, а на двора разпъва триножника си операторът на една телевизия, пристигнала да запише посланието на Барда на демокрацията в навечерието на Джулая. Пъхам в джоба си 18-ия албум на ПББ, съответно надписан за мен от създателя и се насочвам към обичаното си возило...
Такъв бе финалът на една прелестна среща в парещ летен ден, под покрива на градинската беседка в двора на къщата с неповторимия кръговиден прозорец-врата на една от китните драгалевски улички. Допреди десетина – петнайсет години, като кажехме Драгалевци и се сещахме за Командира, някогашен министър председател на България. Сега знаковата фигура на този гиздав софийски квартал, тогавашно селце в полите на Витоша, е Васил Георгиев – Кръпката – блус бардът, сътворил, изял и записал десетки песни, които чертаят криволичещия път на българската смяна през последните съвсем три десетилетия. Васко се е окопал (когато не пътува из страната и чужбина) в тази прелестна, издигната със личните му ръце и with the little help from his friends къща, в чието мазе към този момент има студио и там твори и записва албумите си. Уговорихме тази среща на поляната в Южния парк, когато той прави 17-тото „ Цвете за Гошо “ и с блеснали очи ми сподели:
„ Знаеш ли? Ена си идва дружно с Итън и с еднопосочен билет! “ Говореше ми щастливият татко не едно завръщащо се от емиграция дете. Двайсетина дни по-късно Василена седеше до мен на жестоко скованата дървена скамейка и участваше в диалога, за който се бяхме разбрали там, на поляната.
- Връщат се – сподели Васил. - Все повече ще се връщат. Преди време, на митингите се видях с един облик, който през 60-те години е бягал през сръбската граница. Хванали го отвъд, местили го по лагери и най-после се озовал в Америка. Живял там, работил, оженил се, основал семейство и най-после се върнал тук. Той тогава се би с жандармеристите, които гонеха студентите. Страхотен облик! Над 70-годишен...
Питам Василена, по какъв начин й се вижда България след една седмица живот тук и години емиграция?
- Сега България ми се вижда някак си по-спокойна и улегнала. Поне хората, които познавам, не излъчват паника. Съучениците ми си имат работа, имат къде да живеят и са относително спокойни. А недоволството от някои неуредени неща или от корупцията го има на всички места. И в Америка е същото. Корупцията няма да съществува, в случай че не й се поддадеш. Ако няма кой да дава, няма да има и кой да взима. С трафика е същото. И тук, и там всеки кара, както си желае и не се усеща задължен да подава мигач. Хората по света доста си наподобяват, само че би трябвало да обиколиш, с цел да го схванеш. Сега напрежение и някаква изнервеност има на всички места.
- Преди време един другар ми напечата огромни стикери с надпис „ Искам да съм неработоспособен “ - включва се в диалога ни Кръпката. - И аз, като видех някой джип, който е спрял на инвалидно място, без да е неработоспособен, му лепях на прозореца този стикер. И доста се ядосвах. Когато ме засечаха – също. Сега към този момент съм на противоположната страна. Като видя някой тъпанар, заел инвалидното място, поглеждам другите коли в близост, които са подредени обичайно и си споделям: ами този е тъпанар, само че виж какъв брой интелигентни хора има в близост. И не се отравям. Също като ме засекат. Един ме засича, само че пък различен ми дава път и ми става хубаво. И виждам, че хубавото е повече. Аз съм и моторист и имам една максима: „ Мини постепенно, с цел да те видят всички. “ Няма потребност да препускаш като вманиачен из града, като караш мотоциклет. А се научихме и да стопираме пред пешеходна пътека, забелязал ли си? Ние в Лондон щяхме да бием някакви индийци, които ни свиркаха с клаксона, когато пресичахме „ Абироуд “ и се снимахме на пешеходната пътека. Един от нашите потегли към тях по този начин свирепо, че те щяха да избягат от колата си. Ще ми свирка той! На това паметно място! Целият свят е изтрещял. Затова би трябвало да сме по-позитивни.
- А по какъв начин е животът в Меката на блуса?
- Ню Орлийнс е повече Меката на джаза – дава отговор ми Василена. - Има доста клубове, само че вършат и един страховит джаз фестивал. В един от кварталите клубовете са един до различен. Различни по величина и там не държат доста на интериора. Важното е да има музика и пиянство. Има и доста блус, несъмнено. Много е влажно. Влагата напряко те дави. Прави по този начин, че горещината е по-гореща, а студът – по-студен. Ако ме питаш, какво открих в Щатите и какво ми липсваше, ще ти кажа, че открих брачна половинка си, а ми липсваха българските домати.
Обсъждаме огромната политика. Повечето от хората, с които контактува Василена там не утвърждават избора на Тръмп. Дори предчувствието за утежняване на обстановката и утежняване на всекидневието е една от аргументите Ена и Итън да изберат България.
- Това с Тръмп не можах да го схвана – признава си Васко. - Не, че е републиканец. Беше разумно след два мандата на черен демократ, да изберат бял републиканец. Но за какво него? Нямаше ли по-читав? Само това ли имат републиканците?!
Връщаме се в родината и разбирам, че у нас имиграционните закони са по-строги от американските. Сега Итън би трябвало да се върне в Щатите, да получи от консулството в Чикаго българска работна виза, защото е законно женен за българка, само че по-късно ще чака пет години, живеейки тук, с цел да кандидатства за българско поданство. А Василена след три години брак с Итън към този момент си има американското. Говорим си за бюрокрацията и се сещам за една от първите песни на Кръпката, която се назовава „ Бюрократ “. Оттам, несъмнено, отиваме непосредствено на „ Комунизмът си отива “.
- До ден сегашен ме закачат за тази ария и ми е писнало, само че никой не е обърнал внимание на последния куплет. Там ясно съм споделил какво се случва. Чакай, да ти го изтъквам:
Диктатори сменяват.
Отново ръководят.
Лъжата си остава.
Заборчава таз страна.
Архиви унищожават.
Хората отчуждават.
В чужбина отпътуват.
Но битката продължава.
Това се случва. Комунизмът дълго ще си отива, само че ще си отиде. Сигурен съм в това. Нищо, че вчерашните комунисти станаха капиталисти. Поколенията ще изчистят ръждата. Но това няма да стане за една нощ. Още дълго ще се тровим. И това е хубаво, тъй като ще имам тематики за песни. Това е блус.
- А в този момент какво те трови?
- Съдебната система. Не се ли оправи правораздаването, нищо няма да се промени. И първата власт, както назовавам аз медиите. Изхвърлиха честните и кадърни публицисти и един подставени лица зомбират народа. Товарят го с внушения за безпорядък, смут, принуждение, произшествия, естествени бедствия и хората не усещат, по какъв начин в действителност им опразват джобовете. Подкрепям Лозан Панов. Ние имаме потребност от герои. Имаме потребност от персони, които да приказват високо и ясно и да показват обективни позиции, да пазят обективни дела. Не може да следваме тезата на Бай Ганю, че всички са маскари. Навсякъде има и свестни хора. Вярвам, че тези хора ще изведат страната на добър път. Това, че сме в Европейски Съюз и НАТО също ми дава кураж. За мен е значимо ние да се придържаме към свободния свят и се веселя, че се завърнахме в него. Русия няма да ни пусне елементарно от братската си прегръдка, само че въпреки всичко ние сме в Европейски Съюз и НАТО. Затова съм се борил. Затова съм пял по манифестации..
- А чалгата?
- Чалгата отзвуча, само че пристигна детския порно поп – Криско и впрочем... Но има и неща, които ме карат да се размеквам от трогване. Като учителката Илина Керина, която учи деца в едно великотърновско начално учебно заведение. Като видяла, че не може да укроти хлапетата с общоприетите възпитателни средства, тя взела една китара и почнала да им пее български песни. Бях им на посетители. Страхотни деца! Тя им споделя:Здравейте, възпитаници! Те дават отговор: Да живее рокенрола! Ние им раздавахме свидетелствата и учителката сподели, че четири години в този клас е нямало принуждение. Виждаме, че музиката е оръжие. И като всяко оръжие може да се употребява и за експанзия, и за отбрана от експанзия. Много е значимо какви са хората, които избират песните, звучащи по радиото. Защото при музикалните редактори отиват стотици недоделки. Сега, с новата техника, всеки може да си направи ария в къщи. И при редакторите отива всякаква мръсотия. Не желая да се върнат комисиите, само че желая на входа на радиото да има грамотни хора, с усет и жанр, които да стопират пошлото, грозното, грубото, циничното. Светът се крепи на неписаните морални закони. Преди години, в Германия, където потегли „ Биг Брадър “ за първи път, един от участниците изруга с безобидната за нас немска хула „ Шайсе! “ и на идващия ден изхвърлиха от предаването този участник и уволниха режисьора. Аз имам предаване от 9 години и в това предаване не е произнесена нито една хула или мръсна дума. Ние одобряваме свободата като опция да приказваме мръсни думи. А свободата е отговорност. И опция да отстояваш персоналното си пространство, без да нарушаваш пространството на другите. Проблемът с мръсните песни е доста нашенски. Той се роди с чалгата на Слави и продължава в детската поп музика.
- Тази година фестивалът „ Цвете за Гошо “ стана доста добре. Все повече избистряш физиономията му. И постоянно има недоволни. Едни, че не са поканени, други – че не са видели свои любимци на сцената.
- Благодарен съм на общината, че към момента държи в календара си този фестивал. Всяка година получавам от общината 18 хиляди лева И на процедура го върша без пари, тъй като първо вършим фестивала, а след това идват парите и се изплащам пост фактум. По едно време го втвърдихме, само че от две-три години към този момент може да се каже, че има жанр и това типичен рок и блус. Подбирам групите посредством телевизионното си предаване и виждам всяка година да има и млади, които за първи път ще излязат на огромна сцена. На тези, които се цупят, че не са поканени, ще кажа: имайте самообладание. За следващата година съм изпратил покана на „ Кокаин “, само че Юлиян не ми е дал отговор. „ Монолит “ не са посочили нова продукция, а свириха пред две години. Имам директория на компютъра, на която написа „ Цвете за Гошо 2018 “ и там протоколирам имена на групи. А по отношение на Гошо, той постоянно ми е бил идол. Той е моят гуру. От оня миг, когато смъкна шапката си и потегли през публиката да събере пари с цел да издадем първия си албум. Сега върша частите за 19-ия. Чакай, ще ти изпея някои неща.
Какво се случи по-късно, споделих още първоначално.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ